петък, 31 юли 2009 г.

Менюто тази седмица.





Предимно салати, освен едно свинско в гювеч, с доматки и лук. Става вкусно и крехко след като се задуши в собствения си сос, а след това го набухаш с подправки. Черен пипер, червен пипер, соев сос, кимион, босилек...и бира. Хаха! А и ако има някой мач...

"Лошо момиче"



Дори не знам коя е, но изглежда перфектно. Поне преди да си е отворила устата. За мъжа казва, че иска да е мил, възпитан и учтив. За съжаление ние не сме точно такива. В смисъл въобще не сме мили, възпитани сме само пред шефа, а учтиви пред баба, с надеждата че ще ни даде 2 лв. за бира. Надяваме се, че все пак тя ще срещне някой мил, възпитан и учтив, който не е гей или смотаняк. В смисъл такъв дето да не пие бира и да не гледа мач. Но пък някак си по ни заинтригува от тия котенца, които безутешно и неуморно издирват някой богаташ, който хем да е атлетичен и да е над 180, хем да е "мъж на място" с Мерцидеса. Страхуваме се, че и в тази категория не сме, така че не ни остава нищо друго освен да си гледаме снимките и да си мечтаем, че някой ден, или в някой друг живот, и на нас ще ни се падне такава какичка. Айсиктир! :)

понеделник, 27 юли 2009 г.

Спасение

На Би.

Искам да ви кажа,
Че спасение няма.
Дори когато курът ви
Е ранен,
Захапан в поредната свирка,
В поредната челюст,
Която ти пуска език
И ти умираш захапан щастлив.
Няма спасение,
Дори да умреш
От тази щастлива свирка
Ти пак ще търсиш
Кой да ти го налапа.
Няма спасение.
Пак ще умреш.
А челюстите ще тичат
Да плюят
В тоалетната ти.

събота, 25 юли 2009 г.

Ебати статията Ми.

Написана е преди 4 години, а някои неща са си все същите.
Ливърпул ке падне! 23.08.2005-та

65-та минута на мача. Ливърпул е отбелязал трети гол във вратата на Хмарук. ЦСКА губи вече с 1-3 на Националния стадион. “Трябва да взема жената, че ме чака. Какво да му гледам? То е ясно.” казва Бюрека, изнизва се попритиснат от телефонните вопли на жена си и ни оставя да се потим пред телевизора голи до кръста с халби бира в лятната жега. И ми става ясно, че мачът вече е свършил. Не защото е 3-1, а защото и тук като в “Под Игото” малките герои побягнаха от бойните позиции да спасяват каквото могат: жени, деца, добитък, имот или служба. Главата на ЦСКА беше на дръвника, а “националните” телевизии решиха да ни спестят поредното й отсичане в Шампионската лига и търкулване в турнира на УЕФА. Да, ама не всички мислеха като Рачко Пръдлето. Лудите, те да са живи! И Валентин Илиев като въздесъщ Бойчо Огнянов смълча ливърпулската орда за 1-0. Петнайсет минути след началото на мача, битката стана епична. Хвърковатата чета бе на “Анфийлд”, за да запали пожара на бунта и няколкостотин червени привърженици в сектора за гости й повярваха, станаха на крака и се разцелуваха, камбаните в спортния радиоефир забиха “ГОООООЛ! ГООООЛ! ЕДИН НА НУЛА ЗА ЦСКА!”, а 40 000 англичани и Рафа БейНитес нервно не вярваха на очите си и мълвяха “вай,вай!”. Свобода или смърт! Футболната смърт онази вечер не значеше нищо, просто смърт, предизвестена и очаквана. Оставаше свободата. Свободата да играеш както ти искаш, в твоя мач на голямата сцена, в спектакълa на истината за стойността на човешкия живот, в който на Мърсисайд си гризат ноктите и се потят до сетния миг на мача, режисиран от един мрачен сърбин, на чиято схема тайно бе изписано “Ливърпул ке падне! 23.08.2005-та”
Друг е въпросът защо мача свърши за някои в онази 65-та минута. В числото 65 няма никакъв фатализъм, необратимост или безнадежност. Но тръгнахме да си спасяваме жените, преди селото да е пламнало, а те ни призвъняваха на мобилните телефони с дребнави сценки, че точно тази ли лятна вечер край морето сме тръгнали да се занимаваме с мачове. Не я разбирате вие тази мъжка чест! Ако може да не играем тази вечер и да отложим двубоя от трибуните, да изгасим телевизорите или да сменим канала. Нашите пак ще паднат. Но онези единайсет луди излязоха на терена и не сведоха главите си. Защото хората са измислили правилата на живота. Имаш два мача. Две възможности да решиш съдбата си на победител или победен. След първата грешна стъпка, получаваш втори шанс да стъпиш на правия път. А ние пресмятаме някъде по средата на първия път и обръщаме коня към селото, за да не трошим пари и нерви. Вкъщи е топло, уютно, светло, уважават те, яденето-ядене, спането – спане, парите добри, пък и сме си шампиони... Задраскваме срещата от тефтера и я хвръляме в графата на личните разочарования от поредния европровал, който преживяваме още преди началния съдийски сигнал. После си говорим как футболистите ни нямали манталитет, не играели за честта на отбора и как чудото не може да се случи, защото това е Еврошампиона. Върли фенове оптимистично прогнозират минимална загуба. Бележим гол на “Анфийлд” и всичко е наред, успокояват ни те. Или може би сме песимистично настроена нация с отровната липса на манталитет, че другите европейци не са нещо повече от нас, мечтаем за Атаки, а не вярваме, че Давид може да победи Голиат. Колко отидоха на Националния стадион срещу Турция заради честта на България? Явиха се май пак няколко хиляди опълченци. А другите стояхме при имотеца, до топлия задник на жената и на софрата и викаха “Ей, бравус!”
Живея на втория етаж. Кооперацията е на оживена улица, която едвам побира двупосочния трафик от все по-нови и лъскави коли. Често след работа сядам на перваза на прозореца отвън, опъвам краката си на парапета на балкона и си отварям една студена бира, хапвам сандвич или нещо чета, редактирам. Отдолу ехти Вили Вуцов. Седнал е на кварталната кръчма “Трето полувреме” и цака белот с типичния си висок емоционален патос. Наблизо играят децата му. От време на време им се поскарва на висок глас, крушата не пада по-далече от дървото си. Нещо недоволства от картите, играчите, хили се гръмогласно, вика все едно е на стадиона, коментира мачове и залози като на пресконференция. Как идеално ми напомня колко интересен може да бъде животът със своите герои и като го слушам съм на футболна вълна и ми е кеф, защото се зареждам с енергия. Нищо че ми надува главата. Под мен хората вървят по тротоара. Искам да видя поне един, който да гледа нагоре към балконите, дърветата, покривите, небето. Но от страх да не се ударят в насрещния стълб, притеснени от часа пик на трафика и тълпата кибици около картоиграчите, гледат напред, в краката си, но не и нагоре към необятния син простор, където мечтите се реят. В притиснатият им от всичко земно свят драмата на прозаичното си играе с вярата, а сигурността, че неизбежно нещо лошо ще се случи, като това ЦСКА да не играе в Шампионска лига е убиваща. Липсва на идея, че градим история и участвахме в нещо като живота през 2005-та ни хвърля зад въженцето на арената, само че спектакъла не се играе, защото главните герои са седнали в публиката и чакат първо действие. Но дори и когато искаме да участваме, “националноотговорните” медии, на които си плащаш чрез данъците или таксите за телевизия също като “националноотговорните” политици те удрят през ръцете настойнически и ти казват, че и този път нищо няма да излезе. Не се заблуждавай! Просто защото на тях не им било финансово изгодно. Или така е удобно? Трябва да има някаква причина да не участваме, да не вярваме, да не се борим, а да живеем в схлупените, покрити с каменни плочи, белосани, димящи къщурки и да ходим на църква, без да се бъркаме в играта на големите, които все решават вместо нас кой да играе и кой да загрява на страничната линия.
В нашата хистерична държава всяка победа бомба е. Живеем от урва на урва и от век на век. Мечтаем нескрито за онова американско синьо лято от 94-та, в което танцувахме прегърнати, увити с трибагреника под дъжда, а всичко беше прекрасно и приказно. Данчо Лечков беше “шампион”, Ицо Стоичков “президент”, а всички момичета мечтаеха за Боби Михайлов. Макар и далеч от онези мигове, победите над третите в света и европейския клубен шампион това лято задължително трябва да ни повъзвърнат накърненото българско самочувствие и усмивките по лицата, а телевизиите да се вслушват по често в гласа на народа, когато се борят за рейтинги и ролята на обществени медии, защото заради трийсет сребърника лишиха милиони телевизионни зрители от един от най-великите мигове в живота им в една невероятна анфийлдска вечер, когато ЦСКА пишеше историята.

Писмо до Америка.

Pi4 tyk e qko, ima super zavedenia, s kuhni, kokteili, delikatesi, gradut e 4ist, a naemite po-niski dori ot Primorsko, a za tvoqta zaplata ne e problem, znam. No hvatkata e, 4e tyk e pulno s shavrantii. Hybavi shavrantii, sharani. Otvsqkude. Ot sela, gradove, drygi durjavi. Sedqt i 4akat da gi ylovi6, prosto ste si padne6 na hyia vav Varna, a na nego ste napadat shavrantiite. Kolko svobodni i krasivi jeni ima tyk. Krasotata devalvira, normalnite se 4ystvat grozni i se puskat po-lesno, grozni po4ti nqma, zastoto se opitvat da izglejdat krasivi ili ne se zabelqzvat na obstia fon, krasivite sa lesno dostapni, zastoto sa mnogo i nqma za vsi4ki, krasivite iskat vnimanie sred tolkova krasivi. A mytresite ne ti lipsvat, zastoto ne sa nisto osobeno, stoiat zad tumnite stukla na djipovete, zastoto sa hitri, no tupi, moje oba4e da gi pogleda6 na plaja po cici. :)
A az ti pi6a ot kabinet4eto si s izgled kam moreto v centara na Varna, skatavam prez rabotno vreme, prosto nqma rabota v momenta.
02.06.2005 г.

четвъртък, 23 юли 2009 г.

И май е време за малко поезия.

Сън в летен SMS

Потъвам в кревати – алени устни
и се събуждам открит
в чаша кафе или чай.

Следите от червило
са по чашата.

********
Ако имаш кораб,
ако имаш волята на морски вълк,
ще ме откриеш в този празен
воден периметър.

Ако си просто пират
моите малки питърпановци
ще те превземат
в името на всички морски сирени.

Но за какво си ми,
ти бедна пленнице
от детските ми блудни дни?

Кораба ти потопих ,
но не надеждата.
Иди си победена клетнице.
Сломена, в мир със себе си.
Иди си!

Нашите кораби-детски игри
просто бяха забравили,
бяха изтрили своята мисия.
И след години на бродене
се удариха насред затихналия океан.

Защото всеки искаше да потъне,
но един остана между нас,
някъде към двадесет и пет,
пират на скърцащ дървен стол.

Зарина кораба си във пръстта,
Кръст заби,
прекръсти се
и виното преля.

***

Имам нужда да си ти
във съня до мен притисната.

А на сутринта върви.
Няма нужда от лъжи.

Остави ми само диря
от вълната морска плисната.

Тя до мене ще лежи,
щом напиша на стената
«Искам я!».

A група или жените, които....






Жените, които ни карат да се радваме, докато си пием бирата и ни карат да мъркаме като котки, вместо да лаем като разбеснели се нощни песове. Дори сме готови на всичко понякога, колко и странно да звучи това. Жените, които не можеш просто да ги прелъстиш и изоставиш/нецензурно звучи като жените, на които не може да им се изпразниш на лицето и да си тръгнеш/.
За първи път ми се приисква наистина да съм на море, макар че аз вече съм там.

вторник, 21 юли 2009 г.

Мисъл на деня


Момче към момиче в заведение:

- Кво ше пийш?

- Ами уиски.

-Няма не искам, една кола ша пийш.
Така е, баба ви все усикита е пила преди да си вдигне полата. :)

понеделник, 20 юли 2009 г.

За поредната Златка


Дали ще е руса или черна, няма никакво значение. Все е Златка. Още в петък в-к Уикенд за пореден път изнесе истината за поредния нагласен конкурс. Нали не си мислите, че фирменото жури точно тази вечер е седнало да смята кой печели. Разбира се, това е рекламна бутафория за облизващият се народ пред знойната плът, посредствената красота и размазващата тъпота на мейтките.

Почти всички кандидатки си представяха "перфектната вечер" с "приятелят си на плажа" или пък "романтична вечеря на свещи" и след 10 години всички се виждаха единствено майки и успели, но в неизвестно какво. Други пък обичаха да готвят мОсака, което всъщност беше опит да се внесе някаква забава в скуката от женски образи.

Сценарият и той изобилстваше от скудоумици като гърди, които причиняват автоКАСКО и въобще си личеше, че го написал някой посредствен тъпан, който беше накарал Ники Кънчев и Део да се правят на монаси, но същите повече мязаха на герои от Черното влечуго. И въобще някой схвана ли идеята за тази псевдо греховност?
Ванко 1 и Азис биха били по-забавни водещи, от поизтърканите Ники и Део. А някой се беше сетил да не кани Карбовски в журито този път, който се е насочил към богати руси баби и репортажи по циганските села.
И така, това беше поредният конкурс, който бързо ще мине и замине, въпреки опитите да се докара на ниво, защото няма кой да пипне малко организацията и сценарния мърляч.

www.interbild.net"Внимание:Ако сте на абонамент с ТРАФИК в случай, че брояча на тази страница не се сменя няколко дни това не означава, че не работи"

Коментар: INTERBILD, вие сте ебахти злите варненски селяни.

събота, 18 юли 2009 г.

Try walkin' in my shoes

/б. а. заглавието е песен на Депеш./

четвъртък, 16 юли 2009 г.

Dangerous


Внимание, ако срещнете този гъз в асансьора си/той обича да се снима в асансьори/, трябва да знаете:

1. Че обича да си бърка в гъза преди да се здрависва.

2. Прави си топчета от сополи и замеря хората.

3. Пърди в асансьора.

4. Пребива момичета и им взема парите, заплашвайки ги.

5. Чете вестник Трета възраст.

6. Гледа Перла и Забранена любов.

7. От ФК Левски е и е гласувал за Волен.

8. Не се е къпал скоро.

9. Не си е рязал ноктите скоро.

10. Вече ви чака в асансьора.

11. Със шкембето обича да плющи на задна и да квичи като нерез.

12. Очилата му са Емпорио Армани.
13. Чете жълта преса.

14. Обича чалга-парти и да го черпят жени.

15. Посещава Facebook и е автор на този блог и... пребива момичета. :))
16. Бабите в квартала го определят за невъзпитан и садист.

неделя, 12 юли 2009 г.

А група. Мацките от наш'та Висша лига.





Нели и Диляна. Две създания ни пращат поздрави от моренцето. Заставаме мирно и козируваме пред тяхната красота и още нещо в горната им главица. Ето какво писахме на наште: "Мамо, тате, поздрави от морето, тук храната е добре, другарката ни пуска в морето по два пъти, следобед спим и играем на народна топка и футбол с другия лагер/и понякога се бием след мача/, а вечер ходим на дискотека. Тука има много печени гъзета от седми клас на Олимпито. Много ми липсвате. Ваш Петьо, лагера в Кранево, 1992 година."
С пожелание към Диляна и Нели да не ги разцъкваме на малки вратички в Б група, което засега е малко вероятно, но пък то от тях си зависи дали Централата няма да ги изхвърли служебно за симулации и продадени мачове. Хаха

събота, 11 юли 2009 г.

Fan movie

Готина комедийка без натрапчивите напоследък комедийни идиоти като Бен Стилър и другите комерсиални олигота, в която фенове на Star wars решават да гепят новия Епизод 1 от имението на Лукас и по пътя си минават през Вегас, срещат се с други идиоти, трепят се с феновете на Star trek...и въобще ти връщат леката усмивка по лицето. Тъй че, лет дъ уайт форс би уит ю.
В цялата ситуация имам чувството, че е леко забъркан и самият Лукас, ще разберете защо, а иначе филмът е едно добро намигване за съществуването на поредицата и се явява почти задължителен за нейните фенове.
/За да е по-идиотско всичко го гледах и с израелски субтитри на някой си Моше 6/ :))

Моника




петък, 10 юли 2009 г.

Б група. За ония женки със злостните коментари.


Пешката представя Ив.

Ив е готина като плакат на политическа партия. Изглежда така, както искаш и ти обещава всичко. Дори и на първите предизборни срещи е дипломатична и рахат. Пуши някакви пуретки по прекрасен начин, пие голяма Стела и си приказва надълго с теб. И ти вече си я избрал да си делвате леглото, освен приказката. Ала в момента, в който си решил да я набараш и да прайте коалиция, разбираш, че не е съвсем наред откъм секса. Нещо като ГЕРБ, който после ще разберете, че всъщност не е точно ГЕРБ, а нещо друго, което дори и да го задявате няма да ви пусне. Досущ като управляваща партия, която се е изпедерастила след стотния ден от управлението и е на път да ви тласне към поредната сексуална катастрофа. Та, и Ивито, предполагам че се гушка с някоя късо подстригана имитаторка на мъж, а покрай тях из стаята пърхат разни участничета в Гей парада от среден род, тъй като определено според аверите глаголите им няма как да са в мъжки род, единствено число.

Из мислите на една патка, която познавам.

Ami po princip sum mn vesel i zabaven 4ovek osven kogato ne sum!
PS: И после как да не си в Б група, Рали. :)

понеделник, 6 юли 2009 г.

Време за малко политически коментари.

Или кой как се представи в една блиц класация по изборни резултати:
1. ГЕРБ - поредният флагман на надеждите на българския народ. Напомнят на успеха на НДСВ преди 8 години. Само дано Бойко не свърши като Царя. Тепърва ще видим управленския им потенциал колко струва. Със сигурност при добро желание имат сили да се справят с престъпността и да получат стабилна подкрепа от Европа, тъй като Левицата цяло лято яде шамари из Евросъюза. За разлика от НДСВ случайнo попадналите хора ще бъдат много по-малко. Освен тук-там някоя любовница, както се чува за някои места.
2. БСП - смазваща загуба, пред която резултатът от Евроизборите е направо цветен. Заради вътрешнопартийна алчност и липса на достатъчно качествени кадри в изпълнителната власт Партията столетница пропусна да усвои сума ти и пари от Еврофондовете, пред които "опасността" с пенсиите и Костов, направо бледнее. За справка Гърция и Португалия, които от едни бедни и смотани странички сега процъфтяват заради почти 100% усвояване на кинтите от Европа, срещу нашето под 1%...ма като сме си смотани, така е.
3. ДПС - Доган говори хубаво, но нека си печели електората в България, а не в Турция. Щото на фона на автобусните му екскурзии и масовото двойно гласуване, научните му теории и сладките му приказки, подсладени със скъпо уиски, може би пури и нещо беличко, звучат като ала-бала, безплатен ток и кючеци за циганите.
4. Атака - учудващо колко хора им се връзват на празните приказки.
5.Синята коалиция-не знам защо решиха, че са постигнали успех. Реално толкова си можеха, но само обединени, като все пак успяха да качат 2-3% от млади хора предимно, което е добре.
6. РЗС - "франчайзингът" на терминаторът Яне пак успя, а ВМРО се оказаха измамените камилчета, защото свършиха черната работа, извадиха няколко десетки хиляди гласа в полза на Янето, на които се дължи и ръста на РЗС, а накрая кандидатите им не успяха да влязат в Парламента, но така става понякога в живота.

сряда, 1 юли 2009 г.

Апартаментът.
















Петровден имаше не само в спалнята. :)