Пешовизми

Всяка сутрин

2009-12-15T13:20:00.000-08:00

Всяка сутрин тя става и се облича с помощта на майка си. Майка й прилича на маймуна. А баща й е супер смачкан. Леко оплешивял, с дълга косичка отзад. Слабичък. Някога е носил Чарлстоуни. За майка й не знам. Тя може би винаги е била чистачка. Или просто маймуна. Рошава, с големи очила и малка физиономия. Може би съм супер критичен към тази жена, зад която се крие голяма сила. Но може би аз не знам кое е така и кое как е.
Всяка сутрин накуцващата жена, съпроводена от своята майка се качват в номер 12 докато още имат места. Винаги са двете заедно. Ръка за ръка. Тяло до тяло. Дъх за дъх. Сякаш старата жена не пропуска нито един флуид до младата жена, която не е никак джънки. Но прилича на леко бавно развиваща.
Всяка сутрин Те отиват на работа. Слизат на спирката заедно и продължават ръка за ръка по велоалеята, по която колоезадчите сутрин отивайки или връщайки се от Морската градина звънят нервно със звънците си на стотиците заблудени минувачи, които си мислят, че тяхната велоалея е нещо като тротоар за всички нещастници рано сутрин, които се извозват с обществения градски транспорт, който успяват да усмърдят за последните петнайсет минути.
Всяка вечер куцата дъщеря и нейната майка, се качват на дванайската обратно. Дъщерята вече е кисела. И дори не иска да сяда. Сякаш протестира срещу майка си, за нейния десен крак, с пет сантиметра по-къс от другия, с който накуцва.
Майката е обсебена. Тя нито за миг не оставя своята дъщеря да продума и още мислено се опитва да изпълни всички нейни желания. Дори в автобуса. Когато се моли за места, въпреки че нейната щерка предпочита да препуска сърдита на пилона на градския транспорт и да танцува по дългия мост през който всяка сутрин преминава транспорта.
Всяка сутрин, в която, тя не усеща, че не тръгвайки сама, пропуска поканата от някое момче за кафе, което да я преведе през моста, да слязат заедно по алеята за велосипедисти, по която да им се скарат, да си купят вестник и да тръгнат по озарения път към морското дъно, което ги дебне нейде при изгрева, защото е лято и морето иска младите хора при себе си на пясъка.
В момента тя спи или гледа порно. А майка й яде банани, докато баща й слуша Чарлстоун.
До следващата сутрин, когато те отново ще дупчат билети в празния автобус.

Принцът и каляската

2009-12-14T13:04:00.000-08:00

За Коледа си пожелавам принц и каляска. Винаги съм искал принц и каляска. Един малък пластмасов принц, с черни коси и сини очи, със шпага и бяла риза. Той ще води каляската. Дори когато е студено, в студ и мрак, когато всички са вкъщи, а навън вали и има чудовища, той ще кара каляската със страшните черни коне, които смело развяват своята грива и не ги е страх от Вичо. Вичо е чудовище. Понякога си говорим с него. Идва в детската градина когато спим на обед и ме чука с носа си по главата. Аз му викам Вичо стига бе, вече не си страшен, а той ми предлага да потъркаляме топка. Обаче на мене нали другарката не ми дава, а ние там с акордеона пеем, след като си ядем закуската. Аз не че обичам да лягам де, веднъж даже избягах от детската градина. После ме намериха и мама много ми се кара. И аз и викам, мамо, искам принц с каляска за Коледа, искам това да ми донесе Дядо Коледа. А тя ме пита “Ти писа ли му писмо?”. Дааа, викам, вчера всички писахме едно голямо писмо на Дядо Коледа и си направихме снимки, за да види децата от нашата група. Аз бях джуджето Ерко, а Вичо много ми се смя. Обаче като му ударих един и избяга. Следобед се борихме. Боян отново ме победи, виж тук имам рана. Но като си имам принц вече ще съм готин и никой няма да ме закача. Мислим да заловим Вичо и да го тикнем в каляската. Но сигурно там се крие принцесата.
Ало, да! Абе, майка ти стара! Бързам, кажи че карам и говоря по телефона, ще ме спрат катаджиите. Нося заявки за хляба. Да бе, цял ден имам да разнасям и не знам кога ще се прибера да се отчета и ще гледаме мача. Ари, като свърша ще ти звънна да се разберем нещо. Айде, чао! Ама и тоз скапания бус къде е спрял.......
В този момент двама души пресичат пешеходната лента. Пред нея е спрял микробус, който ги изчаква и те тръгват. Майка му и малкия Симеон, който бърза, защото има среща с Вичо и трябва да пеят на тържеството. В същия този момент шофьорът на друг бус, бял на цвят, заобикаля спрялата кола без да спира и продължава с пълна газ. В резултат на удара е загинал един принц и има една потрошена каляска.

НепознатиТЕ

2009-12-13T04:59:00.000-08:00

Едно предаване на Георги Тошев, което всяка неделя те пренася в различни светове, точно когато си се събудил от дълъг сън.

снимки: btv.bg

Зимна вечер.

2009-12-12T14:28:00.000-08:00

Снимките не са много хубави като качество, но важното е чувството. Да скиташ сам по заснежените улици.

Зад кадър

2009-12-09T13:28:00.000-08:00

2012, Гадните КопИлета и Светът е голям и спасение дебне от всякъде. Или през 2012-та година Гадните КопИлета ще ни спасят отвсякъде. И най-вече от политиката закодирана в тези кино ленти, в които за пореден път американците спасяват света, човечно през 2012 или садистично със скалпове през 1945. А някъде по средата, между тези две "велики" събития в един филм, един народ се опитва да избяга, а после забравя кой е и следва баналното завръщане към корените, за да се спази от амнезията. В крайна сметка темите за края на света, за Хитлер и комунизма са вече толкова изтъркани, че на нищо не мога да се вържа. Общото между филмите е, че са правени с едни и същи кинти, долари, и за това са пълни с политически послания и пристрастия. В 2012 китайците са cool, а руснаците са алчни, тъпи и егоистични мафиоти, докато Америка вярва в семейството и любовта. В Гадните КопИлета не се случва почти нищо интересно освен няколкото скалпа и две-три сцени с екшън. А може би пък точно нашмърканият Тарантино липсва в Светът е голям и спасение дебне от всякъде, който в един момент се опитва да имитира утопията на 1984 и отново отново тъпо клише за Левски-отбора на народа, който всъщност е ведомствения отбор на лошата милиция, пълна с "мръсни комуняги", които в днешно време се изживяват като олигарси и политици.

И така, слаби филми, слаби теми, важното е да има некви кинти. И да върви внушението...

Мълчанието на агнетата.

2009-12-07T11:17:00.000-08:00

Мълчанието на агнетата е нейде на пътя, между пътя, между две територии. Там където се е родило стадото. И там където пасе. Където посреща изгрева и залеза. И става и ляга с турски сериали и американски телевизии, в които няма нищо от тревата, която никне по тези земи. Има само конрфлейкс, Активиа и Макдоналсд. За да сме Активни, и за да сме МакЕдонадлс. Т.е. да се тъпчем и да мълчим, докато от МакЕдоналдс ни хранят, че в нас няма нищо родно, а в тях няма нищо от нас, сякаш са се пръкнали в този новооткрит Македоналдс на Балканите от небето, в поредната гръмотевична буря, спуснати с кораб от извънземни. А всъщност някой е утъпкал вече пътя, който нарича дъга, идваща от един друг свят, който е съвсем наблизо, и от който и ние сме дошли като номади, но сега конете на новите номади ще оставят от нас само песъчинки от пътя.

Вместо новини на турски, си имаме новини на турски и сериали. И не знам за какво ни е армия като си имаме и кучета, и чобани, и трябва да пасем кротко от корнфлейкса, за да сме Активни и да ни е гладък мозъка, а търбусите пълни, за да преживеем политическата зима под одеалото на търпимостта равна на всеядност, т.е. да приемаш всичко, което малцинството иска. А може би трябва да четем Ботев. На хората и без друго не им е много до празник. Нещо няма атомосфера навън, ако се огледате извън рекламите.

Светът може би е голям, и спасение може би дебне отвсякъде, но ако не намерим спасението си тук, навсякъде другаде ще бъдем изгубени.

2009-12-02T13:18:00.000-08:00

Яж ми хуя.

2009-11-30T14:02:00.000-08:00

Магазин за шоколад в Белгия.

Среднощен експрес.

2009-11-29T11:50:00.000-08:00

Място: вагон-ресторантът във влака Варна - Русе.

Супичка

2009-11-29T11:48:00.001-08:00

Oперативка

2009-11-26T13:10:00.000-08:00

The game is not over.

2009-11-23T12:45:00.001-08:00

Този атрактивен от към ефекти, но малко семпличък от към сюжет филм, ни разкрива близкото дигитално бъдеще и това, в което неизбежно ще се превърнем, след Интернет и чипизирането.

Некои хора са още снощни.

2009-11-22T13:15:00.000-08:00

Кадри от кОпона. Или лимпона, както писаха някои. :)

По вечерня.

2009-11-22T08:04:00.000-08:00

Аспарухово в неделната вечер, когато си си облякъл новата риза, с новите обувки, подарени за 30 годишния юбилей от твои близки. Сложил си якето с качулката, чантичката през рамо и малка пластмасова чашка с домашно кафе, за да минеш през парка в приятната привечер, в който дърветата по алеите ти правят поклон и ти отварят пътя към морето, приканвайки те да погледнеш към морските вълни. А на брега играят домашните кучета, семейства хвърлят въдици на кея, докато наглеждат децата да не паднат във водата, а градът ти стои отсреща докато ти си на нивото на морското равнище и само ти маха със своите светлини, че съществува. Но ти не искаш да си в него, защото искаш да си навън, където има повече въздух и шир, където корабите край теб минават, а ти виждаш светлините на Фара, на буя... И ти е през хуя. :)

The sandwich maker

2009-11-22T03:39:00.000-08:00

Not sandwiches, sandwiShes.

Afterparty

2009-11-22T03:10:00.000-08:00

Лягането беше около 5 часа. Секса към 11. :)

Уикенд vs Галерия

2009-11-19T14:02:00.000-08:00

Забавни жълти четива. Едното излиза в четвъртък, другото в петък, издавани в огромни тиражи. Журналистите от едното плюят журналистите от другото издание. Статиите по теми си противоречат и стоят като контра пункт. До скоро Уикенд наистина бе добро четиво, с добър редакционен екип и интересни статии. След смяната на властта и промените в ДАНС обаче се появи вестник Галерия, който не е толкова добър според мен към момента. Пълен е с пенсионерски теми като Ванга, ДС, Перла и т.н., а на всичкото отгоре схемата е направо прекопирана от конкурента Уикенд. Първите страници са за "звездите", кой пръднал, кой мръднал, после пишат Крими, минава се задължително към диети, лечения, баба Ванга, хороскопи, чалга и малко жълт спорт, плюс страница-две за култура. Едно към едно. Ако сравняваш статиите по някои въпроси почваш да се чудиш кое е истина и кое лъжа, и накрая почваш да си мислиш, че всички материали са поръчкови. Уикенд са За Бойко, Галерия са против Бойко и Ахмед Доган...пада яко плюене по български. И въобще, който плаща той поръчва музиката. А на нас ни остава все пак да се забавляваме и не на всичко, което пише да гледаме толкова сериозно.

А на тези, които са се навряли в лайната на родната жълта преса не им остава нищо друго освен да си стоят в кенефната дупка и да се надяват да не се удавят.

Хората, които

2009-11-19T12:16:00.001-08:00

са заедно,

те плашат

играят на чалга

ходят на пикник

те пленяват.

Ние прасетата

2009-11-11T11:09:00.000-08:00

Здравейте, прасета! Как е при вас? При нас в кочината е добре. Но чуваме, че нещо навън ви мъчи един грип, после има едни мезета, от едни прасета дето са назобани като културисти с разни хапове и изглеждат огромни нерези, а всъщност са едни маалки прасенца. Квик-квик!

Говори се, че някои прасета въобще не са прасета, т.е. прасешкото месо, не е прасешко. И совите не са това, което са. Също като прасетата. Абе, въобще, свинска работа. И вие като нас не знаете какво има в смеските, но хапвате. Хапвайте, хапвайте! И поебавайте, че то друго в клетката не ни остава. Вие навън и ние вътре. Все тая. Само клетката друга. А на нас си ни е добре. Топличко е тука. И няма грип. Квик-квик.

За Коледа Бат'Бойко каза, че ще ни пуснат 13-та заплата от САПАРД. Явно щото като ни угоят после ще ни теглят ножа. За новия бюджет 2010 и в нашата клетка се предвиждат съкращения. Да се чудиш на кое прасе е по-лесно. На "малкият голям слон от Странджа планина" или на глигана? И сега покрай тоя 10-ти ноември. Спомнете си Фермата на животните на Оруел. Прасетата като най-умни организират революция във фермата и прогонват своите стопани хората. После старото прасе идеолог Майора умира и накрая никой не го помни. А прасетата революционери тръгват на два крака и стават зли като хората. Разбрахте ли сега, прасенца-мезенца с дебели краченца!

Хората, които

2009-11-09T13:03:00.001-08:00

Гледат морето.

Заспиват на масата.

Остаряват.

Слагат рога.

Мечтаят за апартаменти.

Хората които

2009-11-09T12:41:00.000-08:00

Пият кафе.

Говорят по телефона.

Се къпят в легени.

Гримират звездите.

Ходят на парти.

Някои хора.

2009-11-07T13:55:00.000-08:00

Някои хора са щастливи,

обичат да снимат голи жени.

Други са фенове.

Някои хора са булки.

Или се возят в лъскави коли.

Някои обичат да стрелят.

А други като мен да пият бира и да се веселят.

Трети се правят на араби.

Но общото между тях, е че разбираш колко е хубав понякога света когато ти е криво или мислиш, че си сам.

Оставете ме да си пия бирата!

2009-11-07T13:36:00.000-08:00

Драги ми читатели на този блог, а и от Facebook. Драги шпионки от My Facebook. Почитатели и почитателки на Б група, и членки на тази скромна втора родна лига. Искам най-учтиво да ви помоля да ме оставите да си пия бирата. Направете го с добро, докато само още ви го казвам. Щото в противен случай може да разберете какво е да си от зодия Скорпион. Не е много приятно, когато любвеобвилният и чувствителен Скорпион се превърне в едно омразно чудовище и започне да настъпва като Годзила към вашата скромна изплашена личност с дълга коса и цици, която нарича себе си съвременна жена.

С две думи ако смятате, че гледането на мачове и пиенето на бира са моите големи недостатъци, можете да вървите нанякъде и да се прескачате. Дето се вика намерила, че премерила.

Айде, наздраве и гледайте къде стъпвате, да не попаднете в моята лига на идиотите.

А това изцяло си зависи от Вас, мили женки!

Ваш П. Николов

Един Мечо, който търси своя нов приятел.

2009-11-07T07:55:00.000-08:00

А котките отдолу го гледат изненадано, какво прави този мечо на техния контейнер. Страшен ли е, питат се те и маяукат под колелцата на кофата, скрити от мен и Мечо. Десет рижави квартални котки, които живеят в съседната къща с две големи и стари кучета.

Ние с Мечо обаче си мислим за съвсем други неща, защото и двамата търсим човек на когото да носим радост и топлина.

Красьо черничкия.

2009-11-04T14:20:00.000-08:00

Това е ебаси якото внушение. Слушам го по пет пъти на ден поне. И от това ми писва. Още повече.