GO.

Днес, седейки на морския бряг видях зад гърба си сянка на изправен исполин.
Какво правиш? - попита ме сянката
Седя. - отвърнах й.
А защо седиш?
Защото няма какво друго да правя.
А какво е твоето преднаначение, знаеш ли?
Не, не знам.
А защо са тук тези камъни?
Те са тук, за да се крият между тях боклуците, които морето изхвърля. Странно е, нали, идваш тук на чисто и си хвърляш бутилката от вода или бира. И после заминаваш. След теб идва някой друг и заварва всичко в боклуци. И в душата му става едно ...лепкаво, и започва да си мисли кренвирши, лютеница и  бира. Камъните са тук, за да може да седнем в един миг от вечността, след нас ще седнат много други. Много слънца и луни ще огряват тези камъни. Много вълни ще се блъснат в тях и ще се отдръпнат към безкрайното за човешкия поглед море. Много боклуци ще дойдат и ще изчезнат смачкани и избледнели, безформени и ненужни. Камъните са място, за да се срещнем аз и ти. Знам, че ти си сянката която се е изправила над мен като дамоклев меч и ме пита, защо ти силният си тук и се чудиш защо живееш, защо се питаш какъв е смисъла, нали уж го виждаш в книгите, които прочиташ. Или само правиш слалом между думите и те влизат и излизат, отлитат без да оставят вкус в душата ти. Напред-назад, напред-назад, падаш и продължаваш. Умираш и излиташ. А ските ти се реят в пространството. Какво са буквите без смисъла, както тялото без душата. И двете са дома на смисъла и го чакат да се прибере вкъщи и да си налее една ракия след работа.
Защо си стъпал върху пясъка?
Стъпал съм защото искам да виждам как мидите са постелка на фасовете, как се изплювам на мидите и подритвам фасовете. Как мидите пращят сухо под петите ми. Как невинно ги убивам подсъзнателно. Как прегазвам техните трупове и троша костите им. Животът е една месомелачка.
Стъпал си защото искаш опора, но не опората на земята, а на себе си. Когато краката ти са меки, ти не усещаш твърдостта на земята, защото се подгъваш по средата. Мислиш си защо са камъните, защо ти гледаш морето, защо аз гледам зад теб. Знаеш ли кой съм?
Ти си сянката на Бог.
А защо съм тук знаеш ли?
Защото аз те извиках.
Знаеш ли, че не аз съм твоя Бог, а ти си моят Бог. Защото без теб моето съществуване е безмислено. Не аз съм твоя създател, а ти моя. И благодарение на теб аз съществувам всеки ден. И сега съм тук, защото съм роб на мислите ти. Те са толкова силни, че създават този таен свят, който се стремиш да разбереш чрез този разговор. А сега, моля те, погледни към вълните, камъните ти обиват, казват ти, че е време да вървиш. Виж момичето и кучето. Виж момичето и момчето. Двете момичета с различни кучета, които отиват към водораслите и се мръщят от този факт. Върви.

Хората, които.

Пътуват.

Пазаруват.

Мислят за живота.

Ходят на мач.

Сънуват.

Танцуват.

Участват в корида.

Тренират редовно.

В кръчмата.

Когато сме най-зле, така да сме.

Sunset in Asparuhovo

Качвайки тези снимки ми дойде на ум, че така градиш живота. Създаваш своите спомени, стъпка по стъпка, по една пътека, която не винаги виждаш, обрасла с мъка след дъжд от радост и слънце от мечти, скрита от мрака на неизвестното, в което като стари великани дървета скърцат твоите страхове, които си превърнал в митове. Ти винаги търсиш пътеката. А тя свети под твоите стъпки и тихо ти шепне да продължиш напред и да не поглеждаш надолу към бездната, която виждат твоите очи. Всъщност под теб има само пръст, кал, скала. Само там отиваш ти. За това погледни към залеза. Ще изгреят нови звезди, а Луната отново ще обиколи небето. Танцувай и не плачи! Танцувай с ритъма на Вселената. И небето да бъде твоята музика!

Evil empire

Истинска неделя.

The world of Spermville

The world of Spermville is a game, предназначена за Фейсбук доячки от Фармвил. Светът на Спермвил е игра, for the Facebook suckers of Farmville. Или казано по пернишки това е светът на Яж ми куро. Правилата са прости:

Ти си обикновена Фейсбук юзърка(или лузърка, както го предпочиташ: мит или немит, парещ, димящ със или без сирене). Целта ти е да добиеш мляко и да направиш сирене. Евентуално може и течен шоколад, по специална швейцарска технология наречена Федерка. И като един мармот има да завиваш шоколада....

За целта на играта имаш едно хоботче, което ти си мислиш, че е вимето на кравата, понеже никога не си виждала крава и не си копала фермичка. И не си се гъзила в лозето, не са ти го набърчали докато си надупена в полето на царевицата и не са ти бодвали иглата в купата на сламата. И не ти го е слагал Пурко.

Та, кравата се дои с една ръка или с уста. Може и с две ръце и уста. Може и с краченца да я доиш, ако евентуално си като Лео Меси или Нешка Робева в краен случай. Някои могат да я доят и на турска чикия, но това вече зависи от твоите personal skills.

Правенето на мляко е първо ниво на играта. За да вземеш нивото трябва да достигнеш до cumshot. Shot-a от cum-a простата доячка трябва да удари на екс и да го изгълта. След което да се оригне от щастие във Фейсбука. За кеф може и да пръдне.

Второ ниво е правенето на сирене. За целта вимето на кравата, т.е. хоботчето, трябва да кабардяса от доене без да се замива. В смисъл останалото от къмшота по хоботчето трябва да се остави да се закваси, след което фермерката забелва и тръска сиренето в канче с вода, а.к.а наричано още саламура.

Третото ниво е да направиш кашкавал. Някои прибягват до химии, инжектират парафин и други работи в главичката на кравата, за да стане по бързо, но след това повечето фермерки се оплакват от временно неразположение на задните части и започват да хвърлят къчове и да реват като магарета.

Кашвакавалът е трудоемък защото освен много ръчни умения и устни познания изисква и търпение да узрее сиренцето. Но вече успяла ли си от дърпане на пишки да направиш кашкавал и да го отделиш от члена значи си станала gamer. Последното нивенце за теб си е направо простотия. След като си станала Супер Марио на пишките остава да направиш само френско сирене, което не е лесно, защото трябва да почакаш да хване мухъл преди да си го потъркаш на ренденцето за спагетките или евентуално да го подкараш с бутилка винце. Е това е, вече си супер фермерка. За теб няма нищо чуждо в света на Spermville. Остава само да си посадиш борче в задното дворче и да си намериш кравичка, че аман от сухо мляко.

Китайската стена.

Китайската армия забранила ползването на блогове от войници. Умен ход.

Facebook no more.

Facebook mobile е толкова безплатен, че го разбирате в края на месеца. Когато дойде месечната ви сметка. За това, благодарим за безплатния достъп, шибан Мтел, хитър и мазен гъз, търговец, който за безплатния мобилен достъп взема пари и подвежда клиентите си. Ама и ние сме все още толкова тъпи, че да вярваме, че корпорациите ни дават нещо безплатно. Безплатен фейсбук няма на тоя свят, хаха.

The beach.

Чичо Манчо.

Чичо Манчо е още жив. Излъгал е жена си, че отива в командировка. Обул е старите плейбойски плувки. Запалил е стария Москвич седмак, със зарчето на лоста, боланата отздад и топката, и газ към морето. Младите мацки очакват атлетичния чичо Манчо да ги повози край морето. Дето се вика класика в жанра по време на Световно.

Deep inside.

Бебето крадец.

А после искаше да ми вземеш и телефона. :)

Птичи поглед върху нещата от живота.

Какво ли искат да ми кажат птиците със свойте знаци, които оставят на капандурата сред пролет когато спиш любима, или пред балкона посред зима сам. Веднъж сякаш ангели са долетели, веднъж сякаш спи смъртта. Сякаш първо двама са прегърнати навеки, а после скитник сам разперил се под свойта тъмна пелерина таен план за тебе. И може още хиляди неща да значат. А може нищо да не значи. Всичко би било въпрос на суета, че сме избрани. Някой ще кажат, няма нищо случайно. Аз бих казал, че всичко е случайно, но пътища много. Какво ли би казал мистър Оскар Уайлд по този въпрос, а, скъпи Дориан?

The sandwich maker 2. Николай, повелителят на сандвичите.

Тъй като тука Цвета ме кара да ям една леща, "Много вкусна, Цвете!"(Пу да ти иба и лещата!) ще се направя на примерен хипопотам и ще изгрухтя лещата. А после ще си направя сандвичиии. Я, я, вундабар!

Правя си сандвичиии. Пу да ти иба и ;лещата. Леща ще ме карат да ям. А бой де!

Тъдът-тъдъъ! Радост е сега! Ша-ла-ла! А за Пешо няма. За дето ми изяде манджата. Хахаха!

И така, кашкавалче, испанско саламче от Метро, и после в Сандвича. Пиче са! Уа-уа!

Айди, завиждайтии, смотани, завиждайтии, чи ям сандивичи.

Ох, хапнах, сега ще тегля на Цвета един бой, а после ще изям котката. Само да не стане обратното.

Non a comercial. Just love.

Един човек в големия град в търсене на себе си. Почти като в ей този филм, който смятам да гледам. Но не тази вечер. Защото съм в големия град и правя точно това. В Града на хората, продължение след Града на Бога. Между Бога и хората. Ти в тях. И те в тебе.

Fanboys... and girls.

Many, many girls... Малко кадри от партито ни в Бургас миналия уикенд.