Нося си хляба. Напред-назад. Днес ходих на работа и взех хляба от вкъщи, царевичен, на филийки. Взех и половин кутия руска салата. Това ми беше обяда. На връщане, пак в една кесийка взех останалите филийки. Сега си правя следобедна закуска с единственото сладко от ягоди в шкафа. Отварям хладилника. Има половин глава лук за сълзи/и салата/. Една водка/без утеха/, една горчица/да ми подслажда залъка/ и един флакон сметана/за сладки мечти/. Сметаната е за розовата серия. Имам и малко плажно масло, останало от миналото лято. Стои на студено в очакване на топлото. Може би и тогава ще доизядем сметаната върху телата си. Или ще се утешавам с водката докато режа лука.
Пия чай с лимон. Питат ме да не би да съм болен. Хората не пият чай само когато са болни. А и добре се връзва с филийките с ягоди. Друго нямам. Доизяждам каквото е останало преди да си замина.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар