четвъртък, 31 юли 2008 г.

Doom movie


Поредния безумен филм. Бих искал някой да ми плати, за толкова тъп сценарии. След което да си живея безметежно край морето и от време на време да измислям по някой друг тъп екшън. За пари дори бих направил нещо яко. Лошото е, че понякога дори и да си плащаш резултатът е все лайнян. В случая има някакви зомбита в Шотландия, т.е. светът е оставил Англия да обгради със стени Шотландия и никой не го ебе...в смисъл, никой не знаел какво става отатък. Там пък изведнъж след 30 години се появяват някакви нови хора...които ядат хора, понеже умирали от глад, ама защо например не садят картофи или някакви овошки...или не излязат извън Глазгоу, за да се нахранят с кравите във филма, който изтърпях до към 40-тата минута. Тотална глупост, която се опитва да се заиграва в саундтрака с култовия "28 дни по-късно".

Catch me if you can. Радован Караджич, живот като на кино.



Със сигурност живот достоен за филм. А ето и как се движи историята малко преди епилога.

Докато експертите на НАТО го издирваха зрелищно в Пале, най-търсеният беглец Радован Караджич под фалшива самоличност като д-р Драган Давид Дабич се появявал на редица трибуни в Сърбия, говорейки за здравословен начин на живот и алтернативна медицина, пише белградският вестник "Блиц", цитиран от БТА. Седейки на почетната маса под прожектори и камери в Белград, Сомбор, Кикинда, Нови Сад или Смедерево, бившият лидер на босненските сърби, обвинен за военни престъпления и геноцид, е играел своя игра със световната и местната общественост и с властите. Публично се разхождал с атрактивна жена, която представял като своята най-голяма любов. Обявявал своя сайт, номерата на мобилните си телефони, давал възможност на всички заинтересовани да стигнат до него. Но скрит зад бохемския вид, с дълга брада и плитка на главата, той не представлявал интересна цел, докато предлагал помощ за всичко, дори за сексуални проблеми и за подмладяване. Почти всички събеседници на "Блиц" описват арестувания беглец като изключително харизматична и приятна личност, която разбирала много от алтернативна медицина. Характерна част от външния му вид била плитката на върха на главата му, която била завързана по много необичаен начин. Винаги носел шапка. Приличал на индийски гуру. Най-голямо удивление предизвиква фактът, че не се криел и че за неговите дейности през последните година и половина съобщавали дори и белградските медии, разбира се, без да знаят за кого става дума. Много често давал и визитни картички с адреса на своя кабинет, на които имало и номерата на два мобилни телефона. Когато вчера се обадихме на тези номера, автоматичният телефонен секретар каза, че абонатът не може да избран в момента и да се обадим по-късно. Мая Джелич се запознала с Дабич в редакцията на в. "Здравословен живот", а след това заедно пътували за Смедерево, където изнесли лекция. "Винаги разполагаше с много време. Нямаше босненски акцент. Беше много културен, самоуверен, шегуваше се, не оставяше впечатление за уплашена личност, нито за човек, който има някакъв проблем. Никога не казваше къде е живял, но казваше, че има синове и внуци. Дъщерята не споменаваше. Говореше за възпитанието на децата, че никога не ги притискал, че им давал свобода, но нищо конкретно къде живеят децата или подобно. Никога с нищо не издаде самоличността си. Казваше, че е работил в клиники, една около Славия и друга в Нови Белград", разказва Мая Джелич. Шокиращата история за арестуването на Радован Караджич е съпроводена и с необичайни епизоди от живота му. Според една от тях в неговия живот се появила жена, към която показвал особена привързаност. Редакторите от "Здравословен живот", където сътрудничел Драган Дабич, казват, че почти винаги при всички посещения и пътувания го следвала брюнетка на средна възраст. Не знаели нищо за нея, нито дали живее с него, нито цялото й име, от къде е и с какво се занимава. "Следваше го на всяка лекция и се държеше като негова съпруга. Държаха се за ръце, ходеха прегърнати и й викахме само Мила", казва Таня Йованович, член на редакцията. Тя си спомня, че когато пътували за някъде, обикновено отивали да вземат Караджич и Мила при пицария "Пинокио"до хотел "Югославия" в Нови Белград. "Ако някога се случеше да няма място в колата за нея, Дабич казваше, че няма да пътува без нея", спомня си Таня.
в. "Блиц", Белград. Превод БТА


Послепис от автора на блога: Радован Караджич е психиатър по професия и образование.

Лудия Макс 2


В Planet club се чудя кво да пия. Накрая пих джин с тоник, Блъди мерита и наливни Загорки.
Между другото това меню е най-дебелата книга, която съм чел. Ха-ха-ха, майтап бе!

неделя, 27 юли 2008 г.

360° България


Изложбата представя 120 въздушни фотографии на Александър Иванов, снимани в продължение на осем години от мотоделтапланер и парапланер. 360° България е емоционално послание за необходимостта от грижа и опазване на заобикалящата ни среда.

Варна - 31 юли - 28 август,
входа на Морската градина (при Фестивален Комплекс)

Пловдив - 05 септември - 03 октомври,
пл. Централен (ул. Княз Александър I)

Куратори на изложбата: Ефросия Благоева и Радмила Младенова

Вход свободен.

360° България е 100% България видяна отгоре. Снимките са съпроводени с кратки истории, които те връщат някъде назад във времето, сред архаичните герои на Хайтов и Йовков, с онзи приятен български език, с онези типични, вмъкнати турски думи, като чобанин например. След като разгледаш 360° България се чувстваш, сякаш знаеш повече за страната си, но и че нещо си изпуснал, нещо ти е убягнало, сякаш красотата е станала невидима в ежедневието, стопила се е като мъглата сутрин. Kaкто казва авторът на сина си "Не търси пъпа си, а света около теб"

събота, 26 юли 2008 г.

В миг на щастие.


С някой, когото си срещнал за първи път.

петък, 25 юли 2008 г.

Ебаси филма


"Когато Абигейл Маркс, детектив лесбийка, попада в екип с геят Майкъл Далмър..." Какво добро начало на сюжета. Ха ха, как да не го гледаш този велик филм...

Най-красивия гръб



Винаги близо до мен. :)

Лудия пърч



Да, това бях аааазз! Planet club Варна снощи.
Между другото кенефите им са станали ужасни и като цяло въпреки, че беше добър купон, заведението се нуждае от освежаващ ремонт.

What happen's?



Поредното дело на М. Найт Шамалян. Любим режисьор, който този път май не се появява епизодично, но все пак вкара в кадър един индиец във влака, сякаш за да ни напомни за индийската нация. Иначе този път го удря на Стивън Кинг. Филма ми прилича на зловещия The Mist, плюс малко "28 седмици по късно". Тъжен филм, вятърът определено си свърши работата и безспорно беше най-добрия актьор. Брилянтен край, обичайните социални препратки деликатно поставени към днешна Америка, плюс малко клише от "28 седмици по късно". Там зомбитата накрая се появяват в Париж, а тук идва отровата...и на франсетата им се ебава майката.

понеделник, 21 юли 2008 г.

Back in the game. Може да ме намерите в юнския брой на INTRO./и в този през август също/


Фитнес революция

BMW M1 HOMAGE
13 причини да гледаме FORMULA 1
DEEPER UNDERGROUND сесия от Никола Борисов
Революционният институт за изкуство и терапия ЛИБЕРА
Интервю с Графа – от Кайра К. и Тодор Пеев
До Швейцария и Австрия и назад – от Петър Николов
Свобода на оловото – от Даниел Ненчев
10-те най-екстравагантни водни преживявания през 2008 – от Таня Петрова
Еврофешън – Иван Хадживеликов
Русия е Русия, но кой, по дяволите, е ПУТВЕДЕВ??? – от Дани Генчева

събота, 19 юли 2008 г.

Българи юнаци!




България победи САЩ с 3-1 в Двореца на културата и спорта във Варна в мач без значение за класирането на финала на Световната волейболна лига. Нашите предпочетоха да се пазят за Олимпиадата и не продължават за разлика от САЩ например. Решихме, че вместо да ходим на плаж следобед, е по-добре да отидем на волейбол. Никога не бях ходил. Още повече на Националите. Така де, плажът няма да избяга. Цяло лято сме тук. Беше интересно. Само дето малко ни се спеше понеже изтрезнявахме от снощи. :)

сряда, 16 юли 2008 г.

Американски прелести


Моята съученичка Мадлена на корицата на новия Maxim. Live from New York. Не знае кой е Дичо, кой е Бареков и звучи на две нива поне над местните кухарки. Йе, йе, йе!

Репликата на моя живот


Изречена от Мик Джагър. "Моногамията не е лъжица за всяка уста".

неделя, 13 юли 2008 г.

Summer hits







Голяма доза лятно настроение от Planeta Payner. Мацки, плажове, Aqua паркове и гларуси. И едни много приятен рефрен за лятото "Онези хубавките, горе-долу с мъже си лягат и са ту отгоре, ту отдолу, а тези прелестните...много често те са соло." :)

Lost in space



Четвъртия сезон на Lost. Хубаво, ама защо въобще сред "изгубените" се мотаят някакви статисти. Потресаващо тъпи и загубени физиономии. Много хубаво в 9-та серия застреляха наведънъж трима, които паднаха един след друг по възможно най-тъпия и загубен начин. За сметка на това пък взривиха една къща и Клер остана жива. Мистерия! Ще каже Васа Ганчева.

понеделник, 7 юли 2008 г.

Три дни яли, пили и се веселили.





И аз бях там, и мед капеше по брадата ми...Като в приказките. С две думи няколко кадъра от тридневните партита в Русе, които включваха сватби и рожденни дни, вино и жени.

неделя, 6 юли 2008 г.

Imam ku4enca

четвъртък, 3 юли 2008 г.

Моя живот в Playboy


Днес прочетох книгата на бившия главен редактор на Palyboy Георги Неделчев. Подариха ми я. Прочетох я с хъс, пропускайки интервютата. И така...моя живот в Playboy. Когато бях малък редовно си купувах Playboy. И Егоист, но това е една друга тема. Та, много ми харесваше да чета статиите в Playboy и много се кефех на последния му главен редактор. Без да подозирам, че той е русенец и че по-късно ще публикувам текстове за списанието. Но именно статиите и стила ме накараха да седна пиша. Беше ми интересно какво ще каже точно този главен редактор, подобно на тези момичета, които са го питали ставам или не ставам за това велико списание. И аз, барабар Петко с жените, само че моята работа не беше да си разголвам тялото, а душата. Не знам кое е по-сложно всъщност. Та взех, че писах едно писмо, настървен от родната литературна действителност на пенсионирали поетеси, аджеба стават или не стават моите писания, г-н Главен редактор. За мое учудване отговорът не закъсня, дори беше поощряващ, което ме изненада, та аз бях написал втория си текст може би изобщо. След няколко месеца все още не бях реализирал новата си мечта да публикувам. Беше ми тегаво и отново потърсих мистър Playboy. Моят нов изповедник на литературните ми неволи. Явно трябва да съм бил доста гневен и откровен, че той взе, че ме покани в списанието. Каза виж кво, пич, ето ти тема, пиши и давай. Така излезе "Русе и Варна by night". Между другото за ранга на списанието му дадох супер калпави снимки от някакъв смешен фотоапарат, но какво да се прави друг по-добър нямах, а и все още бях беден студент. И така, през септември 2004-та лъснах на страниците на списанието със свой материал. Но познайте, в деня на материала, т.е. когато се сбъдваше моята мечта, аз пътувах към родната казарма. Сутринта успях да си купя списанието на ЖП гарата. Няма да ви казвам колко зле бях цяла седмица. Чаках влизането си в казармата и излизането на списанието. Както и да е, мина време, отчетох се с втори материал, който написах в казармата "Сексът и градът от старо време" и вече се чувствах пълноценен Palyboy автор със съответното самочувствие на един от добрите млади български писатели. Това не си го измислих аз, а така ме представиха. Някъде явно измежду отпуските си от казармата по Великден пиех бирички един слънчев ден в парка, когато засякох моят главен редактор. Бях толкова радостен и въодушевен, все пак това е човека, който първи ми подаде ръка, и то не кой да е и не къде да е. Запътих се към него пълен с ентусиазъм, вече бях напред с материала/бирите/:) и го попитах "Познай кой съм аз?"/вече ме беше виждал на снимка/. Пича подходи някак си хладно и аз си седнах обратно на мястото. Какво пък, няма да му досаждам...
По едно време бях в София. Кандидатствах за първата си юридическа работа след казармата. Бях доста стресиран и изморен от конкурса в Министерство на финансите, но реших, че все пак си заслужава да се кача на един трамвай и да намеря култовата улица "Софийски герой", където се помещаваше Playboy. Все пак пиша за това списание, искам да знам как изглежда поне редакцията му, ебаси, и да кажа едно здрасти на "шефа". Там предстоях точно минута или две. Пичът беше зает с някакви момиченца. За момче от провинцията, каквото съм аз, се държа надменно и студено, с лека насмешка, защо въобще съм дошъл и няк'ви такива...и понеже не смятах да гълтам повече сперма си тръгнах. А имахме уговорка за трети текст. Прибирам се в Русе и гледам мейл. Жоро Неделчев. Аре, кво става, ще пишеш ли текста, че темата била актуална "Порнозвездата Миглена", към която всички жени наоколо изпитваха някаква овча солидарност, ние сме били лошите, дето ще пишем за нея. Както и да е. Викам си "Да те еба в кавала! Бях ти на крака, не ми обърна внимание, а сега ми пишеш..." Ок. Написах материала, изпратих снимките, изпълних всичко, което се искаше от мен. Накрая се оказа, че аз и Даниел, за текст и снимки на 3 страници, плюс заглавие на корицата, получаваме 140 или 150лв...Кое е за снимките, кое е за текста...Та имах смелостта да попитам все пак може ли да ми обясни "шефа" защо получаваме толкова малко. Отговорът му беше перефразирано казано "Ами не ми се обяснява сега, ако не ти харесва не пиши и това е..." При което наистина нямаше смисъл повече да се занимавам. Първо, явно лошото отношение е станало системно между редактор и автор, второ, въпросът беше по-скоро принципен и мисля, че бях в правото си да попитам защо ни плащат двойно по-малко от стандартното, тъй като аз никога не съм се пазарил и не съм поставял хонорара пред текста, т.е. първо пиша и после получавам, без предварително определена цена, защото за мен е важна възможността да пиша, а не колко ще взема, тъй като зе мен това не е било просто работа, а гордост и привилегия. И така, с огорчение и тъга приключи моя живот в Playboy. От книгата разбирам, че авторът и е бил сполетян от същата съдба.