сряда, 30 декември 2009 г.

Новогодишни китки от Пената

Освен от вратар, център халф (б.а. централен защитник) и среден, имаме нужда и от голаджия.

Така е. Аз обаче малко съм резервиран. Такива като него имаме 10. Нисък е. А и при нас вече са румънецът Петре и онова бързото с двойния номер на гърба (б.а. Спас Делев, №77).

от интервю във в-к Тема спорт

Party all the time and everywhere, vol. 3





































неделя, 27 декември 2009 г.

Party all the time and everywhere, vol. 2

Opium 2

Old fashion


Opium 1

събота, 26 декември 2009 г.

Party all the time and everywhere


Такава е ситуацията в Русе по празниците. Пълни клубове, много алкохол и жени.

четвъртък, 24 декември 2009 г.

Хората, които...

ходят на мач,

пускат на парти,

хората, които порастват


мечтаят да станат президенти.




или пътуват нанякъде днес.



Нещо достойно за гледане.

Малко британско кино в навечерието на Коледа, когато няма нищо друго за гледане освен Аватар, в случай че наблизо разполагате с 3 Д кино.
Приятни са тези филми. И няколко велики мига от играта на Кантона.

сряда, 23 декември 2009 г.

Най обичам хората които...

Най обичам хората, които нямат един работен ден. Или това, за работния ден всъщност е едно нищо. Но най-обичам хората, които спят пияни, по градинките, които аз съм копал. Най-обичам хората, които цуцат от майка си, от най малка възраст докато сключат брак и после. След като сключат брак, техните деца също цуцат от майка си. В което също няма нищо лошо. Докато Те, цял живот цуцайки, не те срещнат, все още, не напълно пияни, преди да заспят, в градинката, която ти си копал, ти зададат въпроса защо си им изял баницата.
Аз тая баница я меся откакто съм взел паспорт. Първо четири години спях в преспите на Търговията за минималната работна заплата, докато ходех с учебниците, за да завърша с отличен успех, за да мога да вземам стипендия за отличен успех, а после работех и в Радиото, общо 60 часа на седмица, и за да имам отличен успех, което ми носеше голям стимул, че мога да бачкам и да уча на максимум.
Но най обичам хората, които, по същото това време спяха пияни в градинките, които аз и други хора копаехме. А те само ги подравняваха, за да могат, когато се събудят, да се оплачат на майка си, че градинките пак са равни, и на тях им трябват пари, за да могат да ги разровят с пияните си мутри край Дунава.
И когато един ден, ти си спрял да копаеш градинките им, в които Те не пропускат да поровят като свине за жълъди, те не пропускат в 15тата си бира, подарена от своите родители, да те попитат защо ти не си в кочината да ядеш при другите прасета, които всяка сутрин им омитат насраните градинки.
Или защо ти не си им избърсал гъзовете осрани, които толкова миришат на лайна, че 2012-та е твърде далеч. Или "О, ти, който си бачкал", как имаш дързостта, да си тук и сега, ти, Бойко и Станишев едновременно, който си секнал цицката на скучаещият измекяр, поради факта че си роден и същестуваш. А лайното му кипи от недоумения, как и защо, той, изсран наготово е някъде в кенефа, който гледа в гъза ти, и обира водата във всеки момент.
Е, яж ми хуя, това само, бих могъл да ти кажа. И ти винаги ще го ядеш. Такива са законите на Вселената, хуйо.

неделя, 20 декември 2009 г.

Случаят с Ивановците или кви пет лева.


Много ми е интересно как медиите коментират този скандал. Няма да го преразказвам, има си спортна преса. Иван Караджов и Иван Иванов от ЦСКА. Пили-пили, че карали-карали, и обикаляли клубовете. Ок. Полусезонът е свършил и всеки може да си пие, дори и футболистите. Странното е как вместо в скандал, в който им е изваден нож и са пострадали с прорезни рани излизат виновни.

И ще ви кажа как. Брат ми днес случайно ме осветли по въпроса. Когато нощем спираш край някой нощем клуб в столицата и не си му клиент идва охранителят от клуба, назобана нахална маймуна, и ти иска пари, защото си си спрял колата там. И както каза брат ми това са гадни и отвратителни хора, които ти искат пари без да имат това право. Нито ги отчитат някъде.

В този смисъл ако разчепкаме данните за скандала, се оказва, че точно някакъв охранител, искал 5 лева. И като му отговорили, че ще му ги дадат, ако им даде касов бон, станал боя, защото много ясно тия пари са искани без основание, а да не говорим за касов бон и данъци. Но никой не говори, че това е един вид обичаен нощен рекет, на който тези двама млади хора, пияни или не, са се противопоставили и за това са им извадили ножа. Защото когато си пил и ти е кеф, се е намерил някой достатъчно нахален тепигьос да ти изкара нервите с простотиите си. От типа дай 5 лв.

Не е незаконно да пиеш на дискотека, незаконно е да нараняваш хора с нож. Е, тогава кой е престъпника. Този който си търси правата или този, който като не му дадеш 5 лева за нищо ти вади нож?

Но не се учудвам, в т.нар. медии е пълно с помияри, които не стават за нищо, дори и за журналисти. Културата им, особено правната е ниска, а информацията няма нужда от обобщаване или от анализ може просто като папагал да я препишеш, а после да бълваш тъпите си коментари. И такива тъпи полицаи има.

И не знам защо обърнаха такова голямо внимание на тези двамата, а на редовно пияно каращия Юсеф Рабех му отделиха малко време, макар че точно той е престъпника и добре, че не блъсна някого, за да стане втория Максим Стависки. Още повече, че май никой не е мерил с дрегер кой колко е пил...щото може да са пили по 2 бири Ивановците.
И така, двойния стандарт на медиите в комбинация с малоумност, скудоумие и ниска правна култура, а и всякаква друга понякога, довежда до положение, в което се манипулира общественото мнение, така че пострадалият да е виновен, а престъпника безнаказан. И то съвсем случайно, защото има толкова прости хора, в тия медии. А понякога и неслучайно, защото освен прости има и много алчни хора. Като тоя от паркинга с петте лева.

вторник, 15 декември 2009 г.

Всяка сутрин

Всяка сутрин тя става и се облича с помощта на майка си. Майка й прилича на маймуна. А баща й е супер смачкан. Леко оплешивял, с дълга косичка отзад. Слабичък. Някога е носил Чарлстоуни. За майка й не знам. Тя може би винаги е била чистачка. Или просто маймуна. Рошава, с големи очила и малка физиономия. Може би съм супер критичен към тази жена, зад която се крие голяма сила. Но може би аз не знам кое е така и кое как е.
Всяка сутрин накуцващата жена, съпроводена от своята майка се качват в номер 12 докато още имат места. Винаги са двете заедно. Ръка за ръка. Тяло до тяло. Дъх за дъх. Сякаш старата жена не пропуска нито един флуид до младата жена, която не е никак джънки. Но прилича на леко бавно развиваща.
Всяка сутрин Те отиват на работа. Слизат на спирката заедно и продължават ръка за ръка по велоалеята, по която колоезадчите сутрин отивайки или връщайки се от Морската градина звънят нервно със звънците си на стотиците заблудени минувачи, които си мислят, че тяхната велоалея е нещо като тротоар за всички нещастници рано сутрин, които се извозват с обществения градски транспорт, който успяват да усмърдят за последните петнайсет минути.
Всяка вечер куцата дъщеря и нейната майка, се качват на дванайската обратно. Дъщерята вече е кисела. И дори не иска да сяда. Сякаш протестира срещу майка си, за нейния десен крак, с пет сантиметра по-къс от другия, с който накуцва.
Майката е обсебена. Тя нито за миг не оставя своята дъщеря да продума и още мислено се опитва да изпълни всички нейни желания. Дори в автобуса. Когато се моли за места, въпреки че нейната щерка предпочита да препуска сърдита на пилона на градския транспорт и да танцува по дългия мост през който всяка сутрин преминава транспорта.
Всяка сутрин, в която, тя не усеща, че не тръгвайки сама, пропуска поканата от някое момче за кафе, което да я преведе през моста, да слязат заедно по алеята за велосипедисти, по която да им се скарат, да си купят вестник и да тръгнат по озарения път към морското дъно, което ги дебне нейде при изгрева, защото е лято и морето иска младите хора при себе си на пясъка.
В момента тя спи или гледа порно. А майка й яде банани, докато баща й слуша Чарлстоун.
До следващата сутрин, когато те отново ще дупчат билети в празния автобус.

понеделник, 14 декември 2009 г.

Принцът и каляската

За Коледа си пожелавам принц и каляска. Винаги съм искал принц и каляска. Един малък пластмасов принц, с черни коси и сини очи, със шпага и бяла риза. Той ще води каляската. Дори когато е студено, в студ и мрак, когато всички са вкъщи, а навън вали и има чудовища, той ще кара каляската със страшните черни коне, които смело развяват своята грива и не ги е страх от Вичо. Вичо е чудовище. Понякога си говорим с него. Идва в детската градина когато спим на обед и ме чука с носа си по главата. Аз му викам Вичо стига бе, вече не си страшен, а той ми предлага да потъркаляме топка. Обаче на мене нали другарката не ми дава, а ние там с акордеона пеем, след като си ядем закуската. Аз не че обичам да лягам де, веднъж даже избягах от детската градина. После ме намериха и мама много ми се кара. И аз и викам, мамо, искам принц с каляска за Коледа, искам това да ми донесе Дядо Коледа. А тя ме пита “Ти писа ли му писмо?”. Дааа, викам, вчера всички писахме едно голямо писмо на Дядо Коледа и си направихме снимки, за да види децата от нашата група. Аз бях джуджето Ерко, а Вичо много ми се смя. Обаче като му ударих един и избяга. Следобед се борихме. Боян отново ме победи, виж тук имам рана. Но като си имам принц вече ще съм готин и никой няма да ме закача. Мислим да заловим Вичо и да го тикнем в каляската. Но сигурно там се крие принцесата.
Ало, да! Абе, майка ти стара! Бързам, кажи че карам и говоря по телефона, ще ме спрат катаджиите. Нося заявки за хляба. Да бе, цял ден имам да разнасям и не знам кога ще се прибера да се отчета и ще гледаме мача. Ари, като свърша ще ти звънна да се разберем нещо. Айде, чао! Ама и тоз скапания бус къде е спрял.......
В този момент двама души пресичат пешеходната лента. Пред нея е спрял микробус, който ги изчаква и те тръгват. Майка му и малкия Симеон, който бърза, защото има среща с Вичо и трябва да пеят на тържеството. В същия този момент шофьорът на друг бус, бял на цвят, заобикаля спрялата кола без да спира и продължава с пълна газ. В резултат на удара е загинал един принц и има една потрошена каляска.

неделя, 13 декември 2009 г.

НепознатиТЕ


















Едно предаване на Георги Тошев, което всяка неделя те пренася в различни светове, точно когато си се събудил от дълъг сън.
снимки: btv.bg

събота, 12 декември 2009 г.

Зимна вечер.












Снимките не са много хубави като качество, но важното е чувството. Да скиташ сам по заснежените улици.



сряда, 9 декември 2009 г.

Зад кадър

2012, Гадните КопИлета и Светът е голям и спасение дебне от всякъде. Или през 2012-та година Гадните КопИлета ще ни спасят отвсякъде. И най-вече от политиката закодирана в тези кино ленти, в които за пореден път американците спасяват света, човечно през 2012 или садистично със скалпове през 1945. А някъде по средата, между тези две "велики" събития в един филм, един народ се опитва да избяга, а после забравя кой е и следва баналното завръщане към корените, за да се спази от амнезията. В крайна сметка темите за края на света, за Хитлер и комунизма са вече толкова изтъркани, че на нищо не мога да се вържа. Общото между филмите е, че са правени с едни и същи кинти, долари, и за това са пълни с политически послания и пристрастия. В 2012 китайците са cool, а руснаците са алчни, тъпи и егоистични мафиоти, докато Америка вярва в семейството и любовта. В Гадните КопИлета не се случва почти нищо интересно освен няколкото скалпа и две-три сцени с екшън. А може би пък точно нашмърканият Тарантино липсва в Светът е голям и спасение дебне от всякъде, който в един момент се опитва да имитира утопията на 1984 и отново отново тъпо клише за Левски-отбора на народа, който всъщност е ведомствения отбор на лошата милиция, пълна с "мръсни комуняги", които в днешно време се изживяват като олигарси и политици.
И така, слаби филми, слаби теми, важното е да има некви кинти. И да върви внушението...

понеделник, 7 декември 2009 г.

Мълчанието на агнетата.

Мълчанието на агнетата е нейде на пътя, между пътя, между две територии. Там където се е родило стадото. И там където пасе. Където посреща изгрева и залеза. И става и ляга с турски сериали и американски телевизии, в които няма нищо от тревата, която никне по тези земи. Има само конрфлейкс, Активиа и Макдоналсд. За да сме Активни, и за да сме МакЕдонадлс. Т.е. да се тъпчем и да мълчим, докато от МакЕдоналдс ни хранят, че в нас няма нищо родно, а в тях няма нищо от нас, сякаш са се пръкнали в този новооткрит Македоналдс на Балканите от небето, в поредната гръмотевична буря, спуснати с кораб от извънземни. А всъщност някой е утъпкал вече пътя, който нарича дъга, идваща от един друг свят, който е съвсем наблизо, и от който и ние сме дошли като номади, но сега конете на новите номади ще оставят от нас само песъчинки от пътя.
Вместо новини на турски, си имаме новини на турски и сериали. И не знам за какво ни е армия като си имаме и кучета, и чобани, и трябва да пасем кротко от корнфлейкса, за да сме Активни и да ни е гладък мозъка, а търбусите пълни, за да преживеем политическата зима под одеалото на търпимостта равна на всеядност, т.е. да приемаш всичко, което малцинството иска. А може би трябва да четем Ботев. На хората и без друго не им е много до празник. Нещо няма атомосфера навън, ако се огледате извън рекламите.
Светът може би е голям, и спасение може би дебне отвсякъде, но ако не намерим спасението си тук, навсякъде другаде ще бъдем изгубени.

сряда, 2 декември 2009 г.




понеделник, 30 ноември 2009 г.

Яж ми хуя.

Магазин за шоколад в Белгия.

неделя, 29 ноември 2009 г.

Среднощен експрес.








Място: вагон-ресторантът във влака Варна - Русе.


Супичка


четвъртък, 26 ноември 2009 г.

понеделник, 23 ноември 2009 г.

The game is not over.

Този атрактивен от към ефекти, но малко семпличък от към сюжет филм, ни разкрива близкото дигитално бъдеще и това, в което неизбежно ще се превърнем, след Интернет и чипизирането.

неделя, 22 ноември 2009 г.

Некои хора са още снощни.














































Кадри от кОпона. Или лимпона, както писаха някои. :)