събота, 30 май 2009 г.

Снимките днес.



Салатката, която си направих на обяд, с какви ли не зелени неща и една снимка от миналото лято, публикувана от други хора във Фейсбук, на която се правя на душманин на плажа. :)

петък, 29 май 2009 г.

Вчера.

Две кафета и още нещо...
PS: За първи път пия кафе в така опаковка, но е доста стилна. И хем не изстива веднага.

понеделник, 25 май 2009 г.

Ново!!! Освен Б група и А група.




След като перушината на някои кокошки се разхвърча при попадането им в родната Б групичка/долу горе със силата на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки/, ние с неустрашимостта на севернокорейският народ, предвождани от великия вожд П Й Н/някои могат да го прочетат и като пън, но всъщност това са моите сакрални вождовски инициали/, решихме да създадем и А група. Хем, току тъй, неслучайно да покажем, че все пак не сме толкова злобни, и освен бирата и футбола, ценим и жените. Т.е. не вярваме на майките си, че всички жени са грозни. Това го твърдяхме може би само в първи клас, и то щото ни беше срам от големите дето ни се подиграваха, че си нямаме гаджета.
Така стига толкова сме плямпали, ние верните бойци от партията на великия П Й Н/на великия пън/. А група. Смисълът на живота. Красивите жени, нашите мечти, нашите мокри сънища, които са почти като наистина. Сънищата, които е възможно да се сбъднат.

Разбира се, както и в любимия ни футбол, някои членове от А група, ще изпадат в Б, а после отиват дори и в любимите ни села или долни дивзии зад граница. Ще се дегазират/и дегЪзират/ като отворена двулитровка бира в хладилника.

Ето и първата приятна жена, която искам да ви покажа. Пламена/в средата/. Две хубави очи.

Последните ми Facebook quizove

Quiz Ставаш ли за депутат?
Отговори:а/ Направо ще ебеш майката на Народното събрание!
б/ Ти си Ташунко Сапа.
в/ Да беше Бате Бойко, ама ти си бате Гойко.
г/ Ти ставаш за дупетат.
д/ Прякорът ти е Командира/Класната.
е/ Владо/Кузов/, стой по-далеч от Парламента
ж/ Имаш врат кат' за кмет, ама нямаш късмет.

Quiz Обичате ли да готвите на Пешо?
Answers:
1. Аз да не съм баба му, че да му готвя.
2. Вие бихте наготвили, но той не би ял от вашите буламачи.
3. На stand by съм, само да ме повика/после аз ще повикам/
4. Че то аз там живея. И му слугувам всеки ден.
5. Не му обръщам внимание на този олигофрен.
6. Аз съм родена за Пешо да му наготвя, ама той още не ме познава.
7. Готвя, ама в "Гюрлата"

Гальо задава куизовете, а аз отговорите.

неделя, 24 май 2009 г.


И накрая ето това се получи. Любимите спагети с кюфтенца. А Красимира направи пиле и баница. Ирина пък ни помагаше.

Час по готвене.












В главните роли: Аз, Ирина и Красимира.




Земята наистина била кръгла.

Местни натюрморти.



Телефонът ми ги е изкарал като на картина.

Варна, морето, сините вълни...













Малко кадри от квартала. Пък който какво иска да си говори за Аспарухово. :)


Man on the moon.


Следите остават.


Стопанина на къщата.

Много се ядоса, че го снимам. Успя да ни изплаши. И бързо, бързо се изнизахме. :)

Събота с начало и край.













Накрая беше вкъщи, между 23.00 - 01.00 ч. с доизпиване на няква Каменица, комшията Гальо с един ром и кола. Някой питат какво е правил ромът на кола и толкова ли съм се запил, че до ромите съм опрял, ама така се приспах, че се отказах от всякаква диско чалга, само успях да придърпам бутилката минерална, бонбони за гърло и глава към леглото и край. Там угаснах. В събота с логичен край и неделя с безпаметно начало.

събота, 23 май 2009 г.

Текст с начало, без край

Така и не го довърших. Езикът на децата.

Когато Господ създал Света всички били деца. След Сътворението той откраднал децата от своите родители Адам и Ева, защото А и Е били лоши, А и Е били две успоредни, които по законите на Бог и математиката не се пресичали в пространството. Но както знаем винаги се намира някой български математик, който да обори съществуващите теореми. И така двете успоредни взели, че се пресекли и от ципа на Адам излязъл цял клас деца. Те били голи и боси, със сплъстени от плацента и кръв коса, плачещи, слепи и гладни. После заспали и когато се събудили ухаело на детска градина, топлината на стаята затваряла очите им, а детските учителки сякаш ей сега били излезли да пият кафе и след малко щели да се върнат, за да видят кой не спи. Да го погалят и с тихи приказки да го върнат в съня на кошарката, дървената решетка, ръката люлееща люлката и купчината залъгалки над главата на младенците. Обаче децата започнали да се пробуждат. С малки ръце да опипват повърхността на дървените решетки, да се прозяват, да се смеят, да пищят от растежа на зъбките, акото в памперса и глада. Всъщност от там започнало всичко. Нямало памперси, тоест тогава не били измислени, както и детските градини, учителките, креватчетата и електричеството. Имало само деца. После някой се сетил да напише за Питър Пан. Но в началото били те, децата от класа без учители. Питате ли ги, какво им е било в първия учебен ден. Сами на малките чинове, с празни тетрадки и пълни очи. И само флумастри, бои, тебешири, дъски, шкафчета, малки двуетажни легла, първи ученически чанти, пълни със сълзи и детски страх от първите срещи на двора. Но и това нямало. Нямало нищо. Една гола земя и много мечти. Но да си представим, че имало английско училище. Малко странно, нали, училище и земя. А вътре деца.

четвъртък, 21 май 2009 г.

Връщането на откраднатата красота.

Първото впечатление е стряскащо, но ако погледнеш в очите, ще видиш красотата. И нейното завръщане. Това е една приятелка. Вече е много по-добре.

сряда, 20 май 2009 г.

Искам всичко!


Също като в рекламата на ДСК. :)

вторник, 19 май 2009 г.

Слъчногледа

Ангелин приключваше с фитнеса. Беше неделя, в която обикновено човек става късно, пие кафе, обядва, гледа филми и ако живее на морето, ходи на плаж. Или на фитнес. Като Ангелин.
На светофара пред фитнеса, до пазарчето за цветя, той срещна бледо видение с почти прозрачна на цвят кожа, тънки очила, чиито рамки бяха дебели колкото ръчичките, които се поклащаха с две чанти краставици. Това беше Слънчогледа.
Неизбежно този човек фотосинтезира, си каза Ангелин и в погледа му се появи насмешка и съжаление. Виж го ти! С бяла тениска, която от прането вече е заприличала на жълта, навлечен с някакъв раздърпан панталон с ръб от модата на баща ми на бала му, с типичните убиташки плетени обувки от пазара, обезателно комбинирани с черни чорапи. Пълен балък! Не, така ходят тарикатите, отговаряше майка му някога. И си вярваше. Но очевидно не беше само тя. И майката на “растението” изглежда е вярвала в същите буламачи. Ето я. С дълга побеляла коса, порядъчно дебела за годините си, облечена в модата на баба ми. И двамата са ходили на пазар. Чудно как не вървят под ръка. Може би защото ръцете му са заети с краставиците. Виж го само как ходи, как се носи като призрак, отвян на някъде. Тоя човек има нужда от слънце. Живее в град на морето, а сигурно никога не е ходил на плаж и не се е къпал. Вероятно майка му не го пуска от страх да не се удави. Сигурно е и девствен, с тия мустачки...Ако имаше братя едва ли щеше да е толкова умрял тоя пич. Все някой щеше да го открехне, да му даде акъл за прическата, за марките дрехи. Да, със сигурност е сам. И майка му може би. Баща им ги е изоставил като малки. Или може и да има баща. Някое зомби, някой луд, който например е пазач в морга или ходи на някаква тежка радиоактивна работа или в цех за бои, от която човечецът се е скапал целия. Оплешивял, с окапали зъби и трепери ли, трепери, а очите му са прозрачни. Нощем в тяхната къща бродят сенки, които пристъпват бавно със свещи в ръце и прискърцват по голите стари дъски, проядени от дървеници. Представям си само, в тях е фул с котки, които ходят по всички легла и лавици, превзели са масите, и си имат цар на котките, който командва от трона си, поставен в кухнята.
Тоя пич Слънчогледа е пълно куку. На бас за петстотин хиляди лева! Сигурно е електротехник любител, смахнат жичкаджия, който сглобява проводници и платки и тайно си мечтае да направи някоя бомба. Нали казват, че революция се правела с лумпени. Ами прави са. Тоя е готов за атака на властта. Ебаси майката! Сигурно там всички са като него. Пълен балък, ама току виж станал министър някой ден. А аз, има да си вдигам в тоя фитнес и да си мисля че съм някой. Няма такъв олигофрен! К’ва е тая държава....к’ви хора ни управляват, ебаси майката...
Направи крачка на пешеходната пътека и не видя, че светофарът превключи. Една кола мина и го отнесе. Пречупи го както мачете разсича клон. Сякаш някой се е хвърлил от панелен блок, и пада ли, пада... надолу, надолу, към бетонната плоча пред входа. Толкова е откачил, че даже не му се мисли и предпочита просто да падне, да се срути долу, без да пита за баща, майка, сестра, брат. Наблизо, отпред, има детска площадка, където майките отглеждат своите деца, вероятни бъдещи олигофрени, които гледат с очички към голямото слънце и го сочат с ръчички през целия ден. Но, нещеш ли този, който пада, се заплита в телевизионните кабели и простирите. После полита към близкото дърво и прогонвайки птиците, чупейки клоните, разбива гнездата... и оцелява, мамка му! А после се чуди какво става.
Някакъв човек лежеше на асфалта. Лицето му беше неподвижно забито в локва кръв, но преди да се извърне Слънчогледа видя за секунди разкривената му физиономия, застинала по време на някаква важна реч.
Светът е пълен с нещастни хора, си каза стой. Погледна майка си и бавно понесе чантите.

неделя, 17 май 2009 г.

Ела в нощта да сме двама

Ето една стара история от нашата буйна младост.
Какво става когато Петър Николов и Даниел Василев, верен другар, понастоящем нюйоркски брокер, са в един скучен през лятото град на Дунавската равнина, почти на ръба на Дунава според географската карта. Даниел има български левове за харчeне, тъй като не смята да ги пренася обратно през Океана в куфари, а Пешо естествено няма много, щото е студент, който бачка нощем като охрана за нещо като малко над минималната работна заплата. Понастоящем следи за едни големи финанси(и далавери) и се прави на доброто ченге. “Но всъщност, бихме могли да отидем на танцьорки.” си каза той “И без друго, друго няма.” – “О, да, добра идея.” - каза Дидо и повече никой не се терзае какво ще се прави тази вечер в опразнения от лятната жега град, в който асфалта е като разтопен шоколад, който си забравил в джоба и дори комарите изпитват досада и се реят уморено около своите жертви, сякаш предпочитат смъртта.

В този клуб винаги има хора. Но никога баровците не сме били ние. Баровец е доста относително понятие, но нека приемем положителната страна на образа му. Парите още бяха в хиляди. Кафето беше 500. Бирата 1000. Долара по едно време стана 3000. Не знам как, но всички продължаваха да живеят. Е, не всички. Но за нас животът тогава започваше.

Даваш знак. Тя идва при теб. Усмивка. Подаваш банкнота. Тя я пъха през препаската и също се усмихва докато увива крак около теб като тропическа лиана. Крак на токче, завършващ с малко стегнато дупе, и още първия път ръката ти остава там. Приятно, много топло, меко и леко влажно. Тя се обръща с гръб към теб и бавно извива онова малко дупе във формата на полукълбо, което се отърква в твоя лост, който вече е готов да преобърне Земята. Полукълбото акостира в малкото пристанище между бедрата ти, при твоя крайцер “Аврора”. После рязко излиза от орбитата и се устремява, а ти си готов да дадеш залпа за началото на Революцията. Из Космоса се носи музика от спътник. Зъбите ти нежно захапват повърхността на горящата комета, която се топи в атмосферата. Очите се приземяват в мрака на сатенената кожа и страстта потича по устните, за да превърнеш две трети от полукълбото във вода. В световен океан. “Ела при мен, в нощта да сме двама...”

Песента свършва и корабът се оттегля в морето. Цяла флотилия танцьорки, обляни в брилянтин от клубна светлина, покрити с гердани от тропически цветя, се отдалечават от теб и ти махат, “Пътниче, ела при нас!” И ти се гмурваш в прозрачната вода, за да се събудиш в гърдите им.

От къде сте? Венеция, Москва или Верона? “Тъй оченъ красивая Яна. Я хочу бъйт с табой. Тъй харошая девочка.” Яна иска 10 000лв. стари пари, за да си махне горнището от две малки розови чашки. Тя не си тръгва. Приятно й е да стои в коленете ми. Аз съм млад и красив. Другите са само бизнес. И аз съм бизнес, но приятен бизнес. И тя е бизнес, но гърдите й са прекрасни и вълнуващи.

Отново е Яна. Идва при мен с алена усмивка като косите, бельото, червилото. Давам знак, слагам банкнота и машината за удоволствия се завърта около мен с цялата си прелест. Джубоксът тръгва с избраната песен. Русалките са пленили душите на моряците и те са готови да заспят в обятията им. Корабът се е отправил в неизвестна за него посока. Небето не предвещава буря. През мен профучават цунамита, земетресения и водовъртежи. Ръцете и езикът ми пронизват тялото й. Със скорост на Конкорд кръстосват нейния Екватор, а тя не спира да лети до мен и да ми дава знаци на всички езици на Планетата. Послe сяда и пак си говорим на развален руско-български в галактическия бар. А аз искам да забия флага на нейния Венерин хълм. Искам да бъда нейния национален герой. Не усещам как нощта минава в тази еротична безтегловност. Парите и пиенето свършиха. От Земята ни съобщават, че вече трябва да тръгваме. Тук има само сенки. Как да си ходим? Къде да си ходим?
Един ден на тази планета ще има живот. Хората ще се върнат, след като взривят Земята с едновременно включване на всички климатици. Дай да пием по една бира след уискито и тогава. Яна я няма. Някъде изчезна зад завесите. Не знам дали да я търся. Яна е просто сянка.
“Ела в нощта да сме двама, изпаднала в транс, дива, нощна мадама. Аз съм номер пореден, лице с тебешир. Още малко и тръгвам от този безспир. Ела да сме двама... “

четвъртък, 14 май 2009 г.

Б група. Женки от Втора дивизия, копелета.


Пламито. Женките в дивизията са просто уникални екс-шампионки. Нали знаете какво правят шампионите, вдигат купата и пият шампанско или пръскат другите с него. Същото правят и шампионките. Разклащат го добре от радост и подскачат на първото място на почетната стълбица, щото там е най-изпъкнало. И те скачат ли скачат, докато не сложиш седалката на тръбата на колелото, което карат.
В случая е Пламито. Миналогодишна лятна шампионка. 19 годишно лятно парче, което от гледна точка на сериозната връзка е готово да се раздава, но нещо нагорно ми дойде възрастовата разлика. Честно, нали не очаквате да се чувствате като някоя учителка и да викате това да, това не. Да обяснявате на детето защо не може днес да има играчка, защо не трябва да е лошо и да се бие с другите деца, защо футбола е добра игра, бирата добро питие, а Трите лъва готин бар.
Дете, което не може да повярва, че на възрастните също им се забавлява и не винаги са сериозни, даже понякога се напиват и заспиват като порове в спалнята.
Така или иначе аз трудно издържам която и да било жена, а в условията на финансова криза, когато си изпоркал едни кинти лятото и се пренасяш в ново жилище, понякога е трудно да обясниш, че не може да излезеш на кафе в центъра. Щото те някои жени само чуват, но нищо не им влиза в главата.
Pаботите станаха много сложни. Иначе Пламито си е готина и все още често си спомням как скачаше с шампанското от първото място. И го тръскаше ли тръскаше, до последната капка. :)

WHO'S THAT GIRL, SHA-LA-LA-LA-LA-LA-LA-LA


"Аз съм супер, гига, мега, ултра мюзик айдъл." Марин Айдъла

сряда, 13 май 2009 г.

Petar Nikolov quiz

Бели ли са ти зъбите?
1. Да, колкото на Марин от Music idol.
2. Не са бели, използвай спермалин.
3. Бели, ама бузите на гъза са ти дИбели.
4. Ти си толкова черен/черна, че в тъмното ти се виждат само зъбите.
5. Препоръчвам ти, ченето на баба ми.... Прочети още
6. Зъболекарят ми се отказа от мен с Държавен вестник.


КОЛКО СИ ДОБРА В СВИРКИТЕ?
1. Аз съм "Абе я надуй дядо кавала!"
2. Свиря като Титаник пред айсберга
3. Викат ми Мара свирката
4. Устата ми е винаги пълна.
5. Прякора ви е Ники Дудука.
6. Като правя свирки си мечтая за още една уста.
7. Свирки, не свирки, аз съм като Panasonic, всичко сама правя.

Quiz-овете са вече публикувани в профила ми във Facebook.

понеделник, 11 май 2009 г.

За путките и хората.

Quiz Колко ви е дълбока вагината?
Отговори: 1. Колкото за една къса пиперка. Ама дебела.
2. Нямам представа, още съм девствена.
3. Какво е това вагина?
4. Вие нямате вагина, вие имате ХУЙ.
5. Не съм достигнала още дъното.
6. Във вагината ми наскоро откриха мина от Втората световна.

неделя, 10 май 2009 г.

No smoking


За животните с любов.

Сюблимен момент от живота в квартала.

Мъж/е/ на Хоризонта


Снощи на клуб Хоризонт - Варна. На абсолвентската на ВИНС-а и Красимирка.

Разкази в картинки
















Morning story




Две сутрешни прозрения във Фейсбуук между 6 и 7 ч. на моя милост и Митака.

Petar Nikolov: Колеги, другия път като влизате вкъщи, не забравяйте лампата на балкона. Не, че нещо, ама свети.

Dimitar Dimitrov: v O700 am uspq da doddrapa do vky6ti,skandalizijrajki vs babi4ki ot vhovda izlelzi na nedelno po4istvsbe.... a pyk nqkakvo female sy6testvo,6te mi zaema spknt teritorijks;)

четвъртък, 7 май 2009 г.

Б група. Женки от Втора дивизия. Част 3


Диана М. в рубриката за женките, които са ви отсвирили, които са ви свирили, дори са играли отгоре. И сега някои ви липсват, други не, но общото е, че си ги спомняте и бихте ги споделили с останалите, поне на снимка.

И така, следващият ми субект е Манолова. По първо име Диана. Всъщност доскоро си говорех с това бивше гадже, но един разговор в скайп леко ме покърти. И от там всичко тръгна надолу. Затова направо нямам търпение да споделя третото си попълнение в родната Б група, където ритат някакви полу-изпаднали лелки, надеждни момиченца и продажни торби.

Дианчето е от онези велики русенки, които са се преселили в София и правят секс яко далеч от зоркия родителски поглед. Навремето може и да са били с големи пърдялници, но сега като го няма бащиния Биг брадър, са тутинговани брички от студентски град и подлеза на НДК. В частност Дианчето за последно ми обясняваше, че щяла да ходи на екскурзия до Рим с някакъв. Ама той бил много смотан, наскоро разведен. И аз й викам, ми той сигурно ще те сваля там, ще иска нещо. Да, казва с гордост Дианчето, ма аз няма да му дам, щото е балък, пък аз хем ще се разходя до Рим. Викам й, хубаво, ама знаеш ли го тоя какъв е всъщност, може да те продаде, може да те пребие, може всико. Ама Дианчето спокойна, тоя бил балък. Ами ако те спре пред циганската махала и ти каже "Лапай или те оставям тука". Ами ще лапам, каза Дианчето...Да ще лапаш и още как...И така се получава трафика на робини...Поради тъпите кокошки, които си мислят, че са много умни.

После се оказа, че аз съм пълен идиот, който не знаел как да се държи с една жена. Т.е. последваха два реда клишета от това клиширано момиченце, нелишено от родителски пари и апартамент в София. Но за това пък толкова глупаво и мислещо си за хуя, че...Тотална Б група, в дъното там...

сряда, 6 май 2009 г.

По повод 6-ти май и Щирлиц.

23 февруари е - Ден на Съветската армия. Щирлиц е дърво-пиян, търкаля се в някаква локва. Минава Мюлер и го сритва възмутен: - Засрамете се, Щирлиц! Вие сте немски офицер! Да, мисли си тъжно Щирлиц - така е, немски офицер съм. Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!

На 23 февруари, отбелязвайки деня на Съветската армия, Щирлиц се напи като дъска, след което, облечен във форма на майор от НКВД, с наган и гола шашка в ръка, цяла нощ бяга пред сградата на Гестапо, крещейки "Ех, вашта мамка!". И едва на следващия ден той със свито сърце осъзна колко близко е бил до провала.

Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта. Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега, ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС - аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц." След малко влиза санитарят на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно: - Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.

понеделник, 4 май 2009 г.

Истински лъжи.

Из един любовен дневник. 07.02.2000 г. Русе
Koлкото и да се опитвам да бягам, твоята сянка ме следва.
А това, че си пожелах да бъда сам се сбъдва всеки път.
Бързо бягам. Трудно мога да мисля за някой друг. Момичетата
могат да усетят. Често те разбират за теб. Ти си навсякъде и аз не мога да сторя
нищо. Лъжата е временна самоизмама. Истината се появява като тъмен облак над Луната и скрива всички мои звезди. Като призрачен пиратски кораб, който превзема мечтите и ги прибира в своите трюмове, за да ги превърне в свои роби, от които да отгледа слепите си деца. Истината, че на моето небе са твоите очи. Пише го във всички книги в моята библиотека. Пише го в утрешния вестник. И се вижда в тъмното кафе. Пише го по магазините, булевардите, улиците, по регистрационните номера на всички коли, във всички лични карти и табели.
Истината излиза. И тогава боли. Рано или късно, както е казал мистър Оскар Уайлд.

Нещото което...



си изтеглих вчера и без да съм някакъв голям рокаджия слушам от тогава постоянно. Освен една песничка на Тони Стораро. :)

неделя, 3 май 2009 г.

Един неделен следобед.






И някои познати физиономии.

Кръстникът


събота, 2 май 2009 г.


Когато носиш бирите

ти си най-газираната.

Когато бирите във теб кипят

и пиците, салатите и тортите,

Ти си най-сладката газирана.

А косите ти са толкова божествени.
Най-прекрасните газирани коси

В единствения ти почивен ден.