петък, 28 август 2009 г.

Koй е отбора на народа?

За пореден път си зададох този въпрос, след поредната бира, поредната футболна радост. Последната футболна радост. ЦСКА отново е в Европа. Впрочем ЦСКА винаги е бил в Европа, както и България винаги е била част от нея, географски дори и под османско иго. Та сега и червения отбор, нищо че го нямаше една година, той се завърна и показа, че винаги е бил там. Там където едни/като ФК Левски/почиват по 10 дена преди мача, а други малко по на запад са свикнали да карат в цикъл събота-сряда-събота.
Снощи бях щастлив и горд. И празнувах с мои приятели. Тогава за пореден път се попитах, кой ни ограбва, като казва,че едните били отбора на народа. А ние да не би да сме ненарода? И тук искам да разбия накратко някои заблуди. ФК "Левски" - София е отбора на народа и демокрацията. Това хубаво звучи. Меко, топло, успокоява, синьото приспива, червеното дразни. Левски, Левски, ехти в делириум тълпата, Левски - демокрация, Левски - СДС. Да, ама не. Защото Левски беше ведомствения отбор на МВР в годините на комунизма. И на ДС. И няма как отбора на най-големия репресивен орган да е и отбор на народа. В смисъл, че по комунизма, а и по функции въобще, драги зрители, знаете си бие МВР, прибира МВР, пази МВР. Армията и преди, и сега пази границата и не се е използвала за репресии в страната, освен в края на 80те, по време на изселническите истории. И не знам как след падането на комунизма отбора на МВР стана изведнъж най-големия стожер на Демокрацията и много хора повярваха на тази чудна приказка. Може би начинът и хората, които направиха прехода, обясняват това с всичките им истории, в които ни накараха да повярваме. Колкото СДС бяха демократи, толкова и ФК Левски, отборът на службите, е бил подтискан и репресиран по време на комунизма. Все пак сините имат не малко титли и почти нулеви евро успехи. И преди и сега. И преди, и сега го няма Милко Балев да вкара головете на Ливърпул, Леверкузен и т.н. Но пък го има другарят Батков, начело на демократичния отбор, който е объркал адвокатлъка с футбола, но колкото и да измисля административни ходове като да отнемат лицензи, да си отлагат мачовете в А група преди евротурнирите, се вижда, че не става и не става. Господ дава, но в кошара не вкарва. За това и Ливърпул паднаха с резервите, Динамо бяха супер слаби за левскарите, понеже за тях Дебрецен, Жилина, Тампере, БАТЕ са някакви футболни гиганти, а загуба от Барселона с 0-5 е напълно достойна.
В общи линии се наслушах на сините простотии, в които вярват някакви наивници в сектор Б, които докато издигат нацистки свастики, говорят за Левски, който като личност е твърде далеч от националсоциализма, от наркотиците на София Запад, от фашистките знамена и расовите предразсъдъци на South division. И въобще в Левски са някакви демократи, които козируват на Хитлер, веят знамена на Левски, докато прокламират неравенство, нацисти, които се друсат, демократи подкрепящи отбора на тайните служби, които набедиха ЦСКА за отбора на всички мъки и проблеми на нацията.
Само че вчера аз бях горд, че съм българин с победата на същия този отбор, в който имаше много повече българи и дух за свобода и победа, отколкото в отбора на сръбския треньор, с шеф комунист, в който цъкат разни пияни мароканци, безисвестни бразилци и още куп съмнителни звезди от столичните клубове, които вечно някой ги иска, а накрая си осигуряват трансфер я в Казахстан, я в Израел...Не че в Израел е лошо, даже те са по-напред във футболно отношения от нас, а в икономическо и социално да не говорим...
Та идеята ми беше, че по света има много прости хора, които вярват на всичко, което им се говори.

неделя, 23 август 2009 г.

Слушай радио.



Филмът Рок радио със своята купонджийска самоувереност и младежки дух ми напомни за моята по-млада младост, когато и моя милост забиваше пред микрофона, понякога пускаше рок, а в студиото се говореха големи простотии и се пиеха бири, дори ядях в ефир и се оригвах тихичко. :)

събота, 22 август 2009 г.

Между А и Б група.




Това е нещо като между живота и смъртта. В смисъл ни са го яли, ни са го мирисали, но все пак това не е лукова глава, и Те още се раздвояват да го набарат или да не го набарат, както и аз се чудя да бъда или да не бъда с тях. Бът дей стил хев ени ченсис то сак май дик. :)
Знам, че женското контраразузнаване във Фейсбук вече ме е засякло, за да проучва новите данни, но в крайна сметка и те трябва да знаят, че нищо не знаят. :) Пък и все пак когато един мъж е честен, трябва да се оценява по достойнство.

Skype dream.


Който след Дери Сити - ЦСКА тоя модел не се е появявал в скайп, но идеята да попаднеш върху такава самодива сред природата те обнадеждава. Още повече когато ти каже, че ти праща снимката си, за да видят аверите ти, с които пиеш бира в тоя момент, докато чакате как ще свърши Дери - ЦСКА, с какво момиче си чатиш в тоя пусти скайп. Евала за тая смелост, пичке!

По-сладко от шоколад.

Нели на Кубо, първия й път там. С мен.

Изумени people


Боби в Метро. :)

Приятели завинаги.

Аз и Вилизар/Попа/.

четвъртък, 20 август 2009 г.

Моята бивша рок звезда/ili wreme e za edna 4ernova/

Возя се в рейса. Ден като всеки друг, в който ти е тик-так, всичко по часовник, от ставането рано, през кафето, сутрешния ТВ блок, безплатния вестник, който ти раздават с усмивка на голямото червено кръстовище. Ах, тази усмивка, как ти липсва при мисълта, че ставаш в 06,30 и после денят ти се върти като света, през всички новини, музики и нови хитове, тоалети на колежките, които водят до неизбежните мисли за секс по всяко време, от които се развихря някаква неистова маструбация през работното време. Сексът няма край.
Край има работното време. Тогава, както и тогава, пак си тик-так, бягаш за рейса, плувнал в пот, кален от ежедневие, задъхан от суета и изпарения на чакаща на светофар колона.
Тогава в моя рейс влезе моята бивша рок звезда Весо Волфа. За нещастие единственото свободно място беше до мен и Волфа резонно си поседна. Мен ме беше гнус от него.
Беше шест часа следобед, а той вече лъхаше на джибри. Качи се в рейса с някъв еврофутбол и кесийка с ракии. Ракиите бълбукаха в кесийките, а джибрите плуваха в рейса като безплатни флуиди. Той си четеше някакви безсмислени неща от еврофутбола, като например кой ще вкара гол в 23-тата минута на мача Бърнли – Бристол Сити и до толкова лъхаше на джибри, че когато се направи на пиян пред кондукторката тя не му поиска пари за билет, а небрежно като него се направи, че просто си минава от там., защото животът и беше по-важен. Макар че аз бих могъл да го пребия.
И без друго ми беше станал толкова противен. Моята бивша рок звезда Весо Волфа. Зализан с коса зад ушите, изрусяла от варненското слънце и побеляваща между другото. Волфа чете през целия път и накрая в тия тягосни 15 минути, в които трябваше да се направи на толкова зачетен и страшен, че да не даде един лев, той се хващаше за главата, сякаш се надяваше извънземните от планетата Нубиру да не проникват в неговото съзнание. Но те бяха тук и сега, както винаги са били, населили неговата глава. Той не ги виждаше, но знаеше, че те са в него, извънземните от Нубиру, вселили се в името на великата им мисия да му серат лайна в главата. А той мразеше евреите. Само че сега нямаше помен от тях. Макар че мислеше, че въпреки всичко, те са виновни и нощем когато се прибираше маршируваше из стаята, отдаваше чест, правеше рапорти в името на националната сигурност, а Фюрерът го приветстваше.А всъщност живееше в циганската махала накрай града и циганите му бяха първи приятели. Заклати се когато спирката беше близо, отслабнал до мозъка на костите си, съкрушен от чума, птичи грип или просто наркотици. Човек, който повече взема, отколкото продава и същевременно борещ се със световната конспирация, обвит в световната си демагогия на местен алкохолик, който някога е чел Сартр и си мисли, че Коельо е само за манекенките, които никога не би могъл да чука, защото чепът му е забит в гърлото на пластмасовата бутилка от олио, пълна с ракия, забита в хуя му, който бълбука като риба, която е затворена в аквариума на местната полицейска служба и всеки ден местните полицаи му чукат по стъклото радостно, сменят му водата и го гледат дали е жив. Наричат го ”Панчо, който все още мърда”, докато не пуснат някоя кофти селска рибка от съседния пъб, която да разкулачи шибания аквариум на ченгетата и после нагло да им се озъби сама на дъното докато изхвърлят изядените рибки през прозореца.
Долната бивша рок звезда се влачи с кесийката към спирката на циганската махала. Вероятно си е наел дупка, в някоя приземна стая, в която циганите пикаят и му се смеят или му носят част от откраднатите компоти. Може би дори не плаща наем, все пак е бивша рок звезда. Издал е няколко касети, от които са му останали едни мръсни черни дънки, една верига, закопчана за тях, една черна риза и малко мазна коса, която се поклаща докато си носи ракията.
А аз си тръгвам съвсем обикновен. Мисля си за някакви краставици. Ядат ми се царевици. Купувам бири понеже имам мач. Жената, в която намирам смисъл в последните дни и неистово и звъня по три пъти по половин час отново ме търси, и аз съм щастлив, че докато си нося сакото, книгата на Коелю, новото мъжко списание, бирите, чушките, кафето има за кого да мисля, колкото и да ми е неудобно да си държа телефона всъщност разбирам, че не бих могъл да живея без този телефонен човек. Бившата ми рок звезда си тръгна. Сега си спорим за Майкъл Джексън и Мадона, аз си мисля за Ванила Айс, който е чукал Мадона. Не мисля, че има нещо човешко в това, да имаш толкова слава, че чукането да се обезмисля....не мисля, че нищо има смисъл толкова, а нещо е толкова важно...Някога и аз бях рок звезда.

вторник, 18 август 2009 г.

Дарбата.

Стоеше на един път и се чудеше. В миговете когато се колебаеше, умът и сърцето се разминаваха, и краката му правеха крачка напред, крачка назад, той се подчиняваше на своя вътрешен глас. Знаеше, че интуицията е тази, която го води. Може би по пътя нещо ще се случи. Нещо трябва да се случи. Нещо винаги се случва когато човек е на кръстопът.
Вървеше по неравните павета. Имаше нужда да усети крачките си, да погледне в колите и хората, да се промуши през навалицата, скрит зад тъмните си очила. По-краткия път се прокрадваше през уличките, запълнени от паркирали по тротоарите коли. Но той искаше хората да го зърнат, да прекоси големия булевард, и забелязан от женските очи да се покачи на вълната на мимолетното щастие.
По пътя срещна циганката. В началото тя му говореше, а той не слушаше. Тя продължи след него. Ненатрапчиво провеждаше своя монолог, като радиосигнал, който предаваше до кулата. Но той продължаваше самоуверено. Малка иронична усмивка се прокрадна по лицето му. Циганката се изравни с него и поиска да му предскаже бъдещето. Тя навлизаше бавно в душата му, като опитен пилот, който правеше кацане по неравна писта Циганката спечели. Ако познае, ще й даде двата лева.
- Първо кажи как се казваш и на колко години си?
- Петър се казвам. На 28 съм.
- Дълго ще живееш Петре, до 83 години. Добър човек си, виждам, че не си от тука, загуба си преживял, голяма загуба си имал. Ако е за любов, харесват те жените. Ти проблеми нямаш да те харесват, ама много бързо ги палиш и бързо ги оставяш. Или ги обичаш, или не ги обичаш. За тебе няма средно положение и любов нямаш ли, край слагаш. Ама една жена с кестенява коса много те мисли, да знаеш, Петре. Има и един мъж на работа, голяма завист има към тебе, но ти ще стигнеш по-надалеч от него, на по-висок пост ще се издигнеш, защото си добър. Не си за лошо, не си за ядене, пиене и пари. Скоро важен документ чакаш, много важен, до 17 дена. По София те виждам, в командировка ли, не знам, ама ще ходиш, път имаш натам. И не се тревожи, ще се ожениш и две деца ще си имаш. Първото ще е момченце. Пак ще ме срещнеш, като видиш, че познавам и ще кажеш, ела да пием едно кафе и ми гледай, защото днес не се срещаме случайно. Крило от нощна птица си носи, от прилеп, и здравениче. Растение е това. Салфетка имаш ли да ти ги сложа. За здраве се носят тия работи, да те пазят от зли погледи и завист. И малко хляб, и захар ще сложиш в едно найлонче. Не ми казвай, че нямаш, пари имаш. И аз пари имам, ако искаш да ти покажа, Пешо, искаш ли? Ето виж, че имам...
Циганката каза още много, но шумът на колите заглушаваше словото на пророчицата със златни зъби. Сякаш се беше унесъл и предсказанията не влизаха в ушите му. Накрая плати много повече от двата лева, които беше обещал.
- Както тази ръка има пет пръста и те не са еднакви, така и ние, гледачките не сме едни и същи. – му каза циганката.
- Но дори и да ме лъжеш, трябва да знаеш, че аз отдавна исках да срещна човек като теб. И обикновено, когато поискам да видя някого, то се случва. Днес имах предчувствие. Но не знаех дали да тръгна или да остана. Но тръгнах и ми се случи да те срещна. За това ще ти дам тези пари. Защото ти вярвам. Вярвам в съдбата. И че нещата наистина е трябвало да станат така.

На тръгване циганката му стисна ръката. Днес тя разбра, че има дарба.

неделя, 16 август 2009 г.

Обратно към душата. Back to Душата.





Концерт на IRe. Археологически музей - Варна. Английски двор. Тази музика, за малко време ми върна душата. Онази, която като на снимката, е отлетяла като чайка изгубена, над телата на земните, забили носове в сметки и работа, в борбата за оцеляване, губещи смисъла на живота, бъркащи бита с битието. Спомних си толкова неща, случки, събития и хора, които бях забравил, бях се откъснал от тях, все едно никога не са били...
Отдавна съм разбрал, че животът без изкуство за мен е едно машинално съществуване. Не търся изкуството, забравил съм го, сякаш в конкуренцията от тела, съм решил да бъда машина. И как тогава човекът да победи машината?
Ако успееш да превърнеш музиката в любов, в присъствие, дори в една целувка, ще намериш смисъла срещу себе си. Той ще те погледне в очите и ще влезе обратно в теб. Това е била изгубената ти душа.

вторник, 11 август 2009 г.

Балчик по време на командировка.


















Тук сякаш времето за малко е спряло. Или части от миналото не се поддават на духа на настоящето. Балчик в старата част напомня на градчетата от Италия, онези от филмите. Без да е рекламно изкушаваща дестинация това е едно от малкото места, където може да си направиш романтична ваканция далеч от клубовете. Само море, чайки във водата, вити тесни улички с малки магазинчета и кокетни къщи, евтини квартири, не скъпа храна. Само ти трябва един човек, с който да споделиш своето вътрешно преживяване. В този ден срещнах там двама мои приятели. Единият беше послушал моя съвет, който му дадох в Русе, да направи семейната си почивка там. "Аз се вслушвам когато ми говорят хората." ми каза той. Вслушвайте се и вие по-често. Казвам го, защото знам колко трудно е да чуеш един глас, който да се извиси над собствените ти мисли и разбирания. А човек трябва да умее да се променя. И да чува.

събота, 8 август 2009 г.

Плажна литература.






Днес на Cubo с Вилизар и Гергана.

Нашественикът.




неделя, 2 август 2009 г.

Илинден

Това е въстанието, което ме запали, да си обичам Родината, т.е. да бъда патриот. Дори костите в църквата в Батак не ми подействаха така както четирилогията на Димитър Талев започваща с тежката и непосилна за някои книга като Железния светилник, та да стигнем до Илинден.
Ето малка историческа справка от Уикипедия.
Боевете в Македония започват на 2 август 1903 г. - Илинден. Постепенно обхваща Битолско, Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско. В град Крушево българските въстаници обявяват република и канят гърци и власи на обща борба против Османската империя. Никой не посяга срещу мирното турско население. "Доблестно въстание срещу цяла империя" - възхищава се един австро-унгарски дипломат.
Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия. Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството.
На 19 август - Преображение - пукват първите пушки на Странджанско. Османската власт е свалена в Ахтопол и Василико (дн. Царево). Провъзгласената тук Странджанска република започва да се грижи за живота и поминъка на населението. Срещу 26 000 въстаници тръгват 350 хиляди турски войници - с артилерия и кавалерия. Въстаниците отстъпват след десетки неравни и кървави сражения, стотици опожарени села и 6 хиляди загинали. Европа и този път обръща гръб на стремежа на българите към свобода. България не се притичва на помощ, поради външнополитически причини. Тя дава подслон на 30 хиляди бежанци.