вторник, 11 август 2009 г.

Балчик по време на командировка.


















Тук сякаш времето за малко е спряло. Или части от миналото не се поддават на духа на настоящето. Балчик в старата част напомня на градчетата от Италия, онези от филмите. Без да е рекламно изкушаваща дестинация това е едно от малкото места, където може да си направиш романтична ваканция далеч от клубовете. Само море, чайки във водата, вити тесни улички с малки магазинчета и кокетни къщи, евтини квартири, не скъпа храна. Само ти трябва един човек, с който да споделиш своето вътрешно преживяване. В този ден срещнах там двама мои приятели. Единият беше послушал моя съвет, който му дадох в Русе, да направи семейната си почивка там. "Аз се вслушвам когато ми говорят хората." ми каза той. Вслушвайте се и вие по-често. Казвам го, защото знам колко трудно е да чуеш един глас, който да се извиси над собствените ти мисли и разбирания. А човек трябва да умее да се променя. И да чува.

Няма коментари: