четвъртък, 20 август 2009 г.

Моята бивша рок звезда/ili wreme e za edna 4ernova/

Возя се в рейса. Ден като всеки друг, в който ти е тик-так, всичко по часовник, от ставането рано, през кафето, сутрешния ТВ блок, безплатния вестник, който ти раздават с усмивка на голямото червено кръстовище. Ах, тази усмивка, как ти липсва при мисълта, че ставаш в 06,30 и после денят ти се върти като света, през всички новини, музики и нови хитове, тоалети на колежките, които водят до неизбежните мисли за секс по всяко време, от които се развихря някаква неистова маструбация през работното време. Сексът няма край.
Край има работното време. Тогава, както и тогава, пак си тик-так, бягаш за рейса, плувнал в пот, кален от ежедневие, задъхан от суета и изпарения на чакаща на светофар колона.
Тогава в моя рейс влезе моята бивша рок звезда Весо Волфа. За нещастие единственото свободно място беше до мен и Волфа резонно си поседна. Мен ме беше гнус от него.
Беше шест часа следобед, а той вече лъхаше на джибри. Качи се в рейса с някъв еврофутбол и кесийка с ракии. Ракиите бълбукаха в кесийките, а джибрите плуваха в рейса като безплатни флуиди. Той си четеше някакви безсмислени неща от еврофутбола, като например кой ще вкара гол в 23-тата минута на мача Бърнли – Бристол Сити и до толкова лъхаше на джибри, че когато се направи на пиян пред кондукторката тя не му поиска пари за билет, а небрежно като него се направи, че просто си минава от там., защото животът и беше по-важен. Макар че аз бих могъл да го пребия.
И без друго ми беше станал толкова противен. Моята бивша рок звезда Весо Волфа. Зализан с коса зад ушите, изрусяла от варненското слънце и побеляваща между другото. Волфа чете през целия път и накрая в тия тягосни 15 минути, в които трябваше да се направи на толкова зачетен и страшен, че да не даде един лев, той се хващаше за главата, сякаш се надяваше извънземните от планетата Нубиру да не проникват в неговото съзнание. Но те бяха тук и сега, както винаги са били, населили неговата глава. Той не ги виждаше, но знаеше, че те са в него, извънземните от Нубиру, вселили се в името на великата им мисия да му серат лайна в главата. А той мразеше евреите. Само че сега нямаше помен от тях. Макар че мислеше, че въпреки всичко, те са виновни и нощем когато се прибираше маршируваше из стаята, отдаваше чест, правеше рапорти в името на националната сигурност, а Фюрерът го приветстваше.А всъщност живееше в циганската махала накрай града и циганите му бяха първи приятели. Заклати се когато спирката беше близо, отслабнал до мозъка на костите си, съкрушен от чума, птичи грип или просто наркотици. Човек, който повече взема, отколкото продава и същевременно борещ се със световната конспирация, обвит в световната си демагогия на местен алкохолик, който някога е чел Сартр и си мисли, че Коельо е само за манекенките, които никога не би могъл да чука, защото чепът му е забит в гърлото на пластмасовата бутилка от олио, пълна с ракия, забита в хуя му, който бълбука като риба, която е затворена в аквариума на местната полицейска служба и всеки ден местните полицаи му чукат по стъклото радостно, сменят му водата и го гледат дали е жив. Наричат го ”Панчо, който все още мърда”, докато не пуснат някоя кофти селска рибка от съседния пъб, която да разкулачи шибания аквариум на ченгетата и после нагло да им се озъби сама на дъното докато изхвърлят изядените рибки през прозореца.
Долната бивша рок звезда се влачи с кесийката към спирката на циганската махала. Вероятно си е наел дупка, в някоя приземна стая, в която циганите пикаят и му се смеят или му носят част от откраднатите компоти. Може би дори не плаща наем, все пак е бивша рок звезда. Издал е няколко касети, от които са му останали едни мръсни черни дънки, една верига, закопчана за тях, една черна риза и малко мазна коса, която се поклаща докато си носи ракията.
А аз си тръгвам съвсем обикновен. Мисля си за някакви краставици. Ядат ми се царевици. Купувам бири понеже имам мач. Жената, в която намирам смисъл в последните дни и неистово и звъня по три пъти по половин час отново ме търси, и аз съм щастлив, че докато си нося сакото, книгата на Коелю, новото мъжко списание, бирите, чушките, кафето има за кого да мисля, колкото и да ми е неудобно да си държа телефона всъщност разбирам, че не бих могъл да живея без този телефонен човек. Бившата ми рок звезда си тръгна. Сега си спорим за Майкъл Джексън и Мадона, аз си мисля за Ванила Айс, който е чукал Мадона. Не мисля, че има нещо човешко в това, да имаш толкова слава, че чукането да се обезмисля....не мисля, че нищо има смисъл толкова, а нещо е толкова важно...Някога и аз бях рок звезда.

1 коментар:

Bruce Wayne каза...

има игра в текста, само скагай по един празен ред между параграфите, по-лесно се чете така