понеделник, 30 юни 2008 г.

Гей парада





Кадри от по-добрата и интересна част. Опита за контраудар. :)
Снимки sega.bg и dnes.dir.bg.

неделя, 29 юни 2008 г.

Откъс от един от последните ми разкази.

Дарбата

Майсторът се чудеше. В миговете когато се колебаеше, а умът и сърцето се разминаваха, и краката му правеха крачка напред, крачка назад, той се подчиняваше на своя вътрешен глас. Знаеше, че интуицията е тази, която го води. Може би по пътя нещо ще се случи. Нещо трябва да се случи. Нещо винаги се случва когато човек е на кръстопът.

На Петровден






Кадри от снощното парти. Реших да е вечерта преди именния ден, тъй като 29-ти е неделя, финал на Евро 2008... Изобщо никакъв ден за гости и увеселения. Освен това исках да почерпя за апартамента, новоизлюпения адвокат от София Деян Николов/който ми се пада брат/... :) Все хубави поводи.
В епизодите участваха: бира-водка-мента-бира-уиски-бира. С помощта на Red bull i Cola light. Именния ден започна в 12 и завърши на развиделяване под дъжда в Час пик на плажа с изпразнен джоб.

четвъртък, 26 юни 2008 г.

Синьо лято



Две фотографии, направени от автобуса по пътя за Бургас.

Иначе сезонът е още слаб. Строи се на доста места извън основните курорти. Слънчев бряг, Несебър, Св. Влас и Поморие приличат на голям новопостроен град. Някога хората на комунизма са построили Димитровград. Градът на капитализма се нарича Sunny beach.

сряда, 25 юни 2008 г.

програма "Христо Ботев"


Лек и ненатоварващ стил. Прекрасен правоговор и добра профилирана култура на водещите. Слушаш за книги, музика, театър, и въобще за изкуство, без да се натоварваш от пускани по пет пъти в работния ден парчета и идиотски реклами за по 5 лева парчето. Хубавото на "Христо Ботев" е, че изобщо няма реклами.

петък, 20 юни 2008 г.

Защо клиентът е роб/продължение на полувремето на Турция - Хърватия/

В крайна сметка "нахалната" ми майка отиде при производителя на мебели, лично във фабриката, за да се оплаче от търгашката. Е, в България има и хора, особено сред по-младите, които са наясно, че ако не перат пари, а си изкарват парите с бизнеса, трябва да държат на клиента, тъй като той му натоварва производствените мощности на фабриката и му плаща заплатите на работниците. Баща ми намери търсената от нас боя по някаква случайност в големия Praktiker сред някакви кутии, които изглеждаха като бракувани, а боклука беше изложен за продан. Там далаверата е, че производителя си бие печат на боята както му скимне, че е годна и нова, макар че тя отдавна му залежава из складовете. Абе опита си е опит.

Строителя ми е в забава по договор вече с цели шест месеца. Но неустойката, която мога да му искам е 800лв., защото така си е фиксирал отношенията с моя продавач, на който съм правоприемник. Ако го осъдя може да плати с разноските по делото не повече от 1500. Но пък това са парите за спалнята като се замисли човек.

Колкото до банката, като отида да си получа екземпляра от договора за кредит ще попитам защо кредитната инспекторка не ми отговори на есемеса дали иска да обядваме.

Келепир има в тая работа.



Плакатът се разлепя сега в София, а после и в други градове. :))

четвъртък, 19 юни 2008 г.

Перфектният ден на един мъж:

Не знам кой е автора, но звучи добре. :)

06.00 Будилникът звъни.
06.15 Свирка.
06.30 Мощно и задоволително сутрешно сране. Четене на спорта и последната страница на вестника.
07.00 Закуска: пържола и яйца, кафе и тост, приготвени от гола прислужница.
07.30 Лимузината пристига
07.45 1-2 малцови уискита по пътя към летището.
08.00 Полет в частен самолет. Свирка от стюардесата.
09.30 Лимузина с шофьор. Благи дръпки от холандска трева.
09.45 Голф с Робърт де Ниро и Пъф Деди
11.45 Обяд: Fast food, 3 бири, бутилка Дом Периньон.
12.15 Свирка.
12.30 Малко баскет. Игра на вързано с Джордан и Леброн. Победа след забивка през Майкъл.
14.15 1-2 уискита в лимузината по път към летището.
14.30 Полет към Монте Карло.
15.30 Следобеден излет в морето. Риболов. Всички придружителки са голи.
17.00 Полет към къщи. Масаж от Анджелина Джоли.
18.45 Сране, душ, бръснене
20.00 Новините по тв: Майкъл Джексън екзекутиран, Царя заминава за Мадрид (и няма да се връща повече), марихуаната, кокаина и белите робини са легализирани.
20.30 Вечеря: Омари за предястие, Дом Периньон (реколта 1953), голяма сочна пържола, сладолед сервиран върху голите цици на Памела.
21.00 Коняк и кубинска пура пред телевизора. България бие Англия с 4:0.
21.30 Секс с 3 жени (всичките и с лесбийски наклонности)
23.00 Масаж. Вкусна пица и студена бира в джакузито.
23.30 Свирка за лека нощ.
23.45 Сам в леглото.
23.50 10-секундна пръдня, която сменя 4 пъти звученето, разтърсва прозореца и кара кучето да излезе от стаята.
_________________

сряда, 18 юни 2008 г.

Euro style 2008






Донадони и Льов. Безспорно най-стилните млади треньори на това Европейско.

вторник, 17 юни 2008 г.

Защо у нас клиентът е роб. Няколко нагледни ситуации.

Отиваме в Praktiker. Купуваме боя за стени. Баща ми започва да боядисва и се ядосва, че боята е стара и стои на парцали, а стената е на розови петна, като Далматинец. Връщаме се в Praktiker. Правим рекламация. До тук добре. Отваряме цели пет кутии от същия цвят на същата фирма производител. Боята не става. Баща ми е химик и стар домашен майстор като хиляди други средностатистически българи. Появява се някакъв Педигрийпал от щанда за бои и започва да ни обяснява нещо което между редовете звучи "Абе на боята и няма нищо, ама вие не разбирате, като не ви харесва тази купете си от скъпата"...Клиентът нямаше ли право? Щом не ми харесва боята значи не ми харесва и искам друга. Точка.
Отивам в банката. Разглеждам договора за заем клауза по клауза. Доста от клаузите нищо не ми говорят. Препращат към разни закони. Излиза, че освен че трябва да прочета договора няколко пъти, не че има някакво значение, трябват ми парите, трябва и да си нося законите под мишница. Все пак съм юрист и го отбелязвам, че договорът е леко мъгла. Ами такива са, леко подвеждащи и неясни, съгласява се с мен инспекторката. Остава ми да се доверя на кредитния консултант, който съм наел, дано той поне да не ме е подвел в избора на банката.
Отивам да подписвам т.нар. Акт 15 за новото ми жилище. Служителките ми представят три листа само с подписи. А може ли да прочета самия акт все пак, казвам аз обезпокоен, че напоследък се разписвам като "селски кмет" под какви ли не документи. Оказва се, че в "акта" има поне две съществени грешки. Служителките ме гледат изненадано как им отбелязвам, че във вътрешния двор на кооперацията няма зелен плет. На мен ми е все тая за зеления плет, ама им казвам, че все пак такъв няма, както и че на моя етаж апартаментите не са два, а три. Не че ме бърка, ама да уточня, щото явно те не знаят. Нищо, че се водят инвеститорски, строителен и незнамсикъв надзор и контрол. Разписват се всички като селски кметове, а после ако ще да пада тавана на сградата. Питам ги, ами къде е графата, където възложителят, т.е. такива като моя милост имат право да отбележат своите забележки, както е по закон, които да се отстранят до приемане на сградата...Все пак преди да дойда прочетох какво е "акт 15". Ами няма...Защо и да има!? Подписването е само една формалност, Бай Хуй.
Поръчвам си мебели. Отначало всичко е 6. Дори ми предлагат отстъпка. После аз си заминавам за Варна доволен и спокоен и оставам формалностите като подписване на договор, капаро, доуточняване на подробностите около обзавеждането на родителите ми. Накрая "нахалната" ми майка разкрива след шест ходения в офиса на въпросната госпожа - търговец, че ни лъже в цената, и че всъщност отстъпка няма, дори има максимална надценка на търговеца, плюс някакъв "бонус" от около 200 лв. Накрая майка ми е изгонена от магазина и заплашвана с полиция, при положение, че е дала поръчка за 3000лв. И жената се чуди със стария ми баща къде се намира. И аз не спах тая нощ докато си мислех на къде ще отидат нещата с тая другарка и си мислех, ама наистина ебаси в каква държава живеем, отиваш си с парите и те правят на ненормален, нямаш право да искаш нищо.
И тука някъде, от късния час може би, си затрих края на блестящата реч. Т.е. края щеше да бъде патоса. Идеята ми е следната: мор и гонене до дупка на всички, които ни предлагат скапани мебели, лъжат ни в цените, предлагат кофти договори или не предлагат никакви договори, набутват те с лихвата и таксите по кредита, цапат ти със стари бои стените и ти казват "На живей като куче в тоз апартамент с кривите, оцапани със стари бои стаи!" Така че пишете жалби! До данъчни, Комисия за защита на потребителите, прокуратура, вестници и т.н. Съдете ги ако трябва! Да се научат къде им е мястото. Все някой ще изгори. Не се оставяйте да ни тъпчат разни боклуци. Герои на нашето време, които благодарение на политиката на тази държава процъфтяват за наша сметка, и благоденствайки се мислят за елит. Няма такова нещо като "Тука е така". Бой по гъза!

неделя, 15 юни 2008 г.

Moovie "awards"

Най-тъпата/и често срещана/ филмова реплика "Момчета, вие да не сте ченгета?". И отговорът както винаги е "Не, приличаме ли ти на ченгета?" :)

Куклено шоу

Интересно мнение по въпроса кой всъщност дърпа конците в българския футбол.
http://www.sportal.bg/news.php?id=112616

събота, 14 юни 2008 г.

Червеният простест





пред "Българска армия". На третата снимка журналистката Патрашкова, актьорът Юлиян Вергов, Дучето и червения трибун Георги Атанасов. Сред "червените" интелектуалци бяха и Елин Рахнев, и Тончо Токмакчиев.

Накрая на протеста около 50 армееца се озоваха в ареста.
снимки gong.bg

Владо Арабаджиев




Нов повод за българска гордост. Този път във Формула 3. Днес пряко по Eurosport. Момчил Манчев се "насра" да го хвали и да вика в ефир. Само така и скоро по F1.

ДесиСлава гола


Според родните таблоиди Деси върви по стъпките на Памела Андерсън, Парис Хилтън, и нашата Галена. Снимките са поредния удар на ДесиСлава след тайния концерт и рекламите за Sportingbet. Ето това е да си звезда в България.
На мен, като един фен на женската красота, ми остава само да изцвиля от радост. :)

четвъртък, 12 юни 2008 г.

Дядо Йоцо гледа Европейско.

Тези дни народът коментира надълго и нашироко два т.нар. скандала: Лупи-Сашо Томов-ЦСКА и Канал 1 – Евро 2008 - Диема. Според баща ми Канал 1 трябвало да дават Евро 2008, защото той плащал данъци и видиш ли Канала трябвало да му предава мача. Макар че той си плаща и за кабелна. От народопсихологична гледна точка е прав. Човека от народа си плаща данъците, включително и за БНТ и в замяна си иска мачовете, а не Бразди например. Като няма закони, правда и равенство, барем мачове да има. Ама то и мач няма вече без пари.
Добре, ама как да обясниш на УЕФА, където бизнеса е железен, че не трябва да дава мачовете на частните ТВ канали, в името на дядо Йоцо от България, който иска да гледа. Но понеже е сляп/свиди му, отрича кабелната или няма пари за кабелна, щото пенсията му е 120 лв./ чува само как Европейското/досущ като трена/ минава някъде там, в далечината. А той е приседнал с бастуна в хоремага и дочува само тътена.

Баща ми бояджията и аз /на новия ми апартамент/


понеделник, 9 юни 2008 г.

Класа

Варна - Palm springs


петък, 6 юни 2008 г.

Дъжд по никое време




На снимките виждате столицата след едночасов порой. Причината обикновено е една и съща"шахтите и каналите по улиците не са отпушени". И както винаги не сме готови.

четвъртък, 5 юни 2008 г.


На какво ви приличат талисманите на Euro 2008?
На надрусани манга гейове! (48%, 36 Votes)
Приличат ми на две малки засмени рейвърчета от неопределен пол. (29%, 22 Votes)
Манга… гейове…синтетика… абе ти добре ли си? (11%, 8 Votes)
Страхотни са! (4%, 3 Votes)
Кво туй Euro 2008? (4%, 3 Votes)
Супер яки са талисманите, искам да си купя плюшената версия (4%, 3 Votes)
Total Voters: 75
Анкетата тече усилено на velqn.com :)

За Батков, Боратков, добрия вълк Лупи и Бай Ганьо


Европа този път ни го начука здраво. Половината България страда, другата се радва естествено. Не знам каква е тази дивна радост, че ние "прасетата" от ЦСКА догодина няма да играем в Шампионската лига. Това всъщност е радостта Бай Ганьо, "радостта на народа". Но да помислим трезво върху картинката.

Нашите хитреци, решиха, че ще преметнат УЕФА като им пратят някакви си документи. Пък те, баламите, няма да се усетят, че ги лъжем и Бай ти Ганя вече доволно потриваше ръце, че пак ще ходи из Европа с фалшиви документи. Е, да, ама този път не. Въпросът е, че продължаваме да си мислим, че нашите шъшкънлъци и далавери ще минават до безкрай. Не само в спорта, а и във всички сфери. Така е защото кражбите в големи размери остават безнаказани и придобиват все по-големи размери. Както се обърка един приятел "напоследак ми се спи, защото ми се спи по много". Напоследък ми се краде, защото крада по много.

Батков е Боратков, защото живеем в страна като Казахстан, само че пълна с румънски цигани, а нефт няма.

Добрия вълк Лупи е добър вълк, защото няма добри вълци в приказките, но този тук е отгледан в родната политическа степ. "Стига ми децата ми някой ден да кажат "Баща ми беше вицепремиер"...и успя да съсипе ЦСКА, след което за малко да бъде линчуван.

И накрая - Бай Ганьо. Прееба сам себе си, за да не бъде преебан. В смисъл Боратков изпя Лупи, като в доброто старо време на Комсомола, с надеждата да спечели някой друг лев от Шампионската лига.

Който се смеее последен, се смее най-добре, е казал същия този народ, който сега се смее първи.
Колкото до Бай ти Ганя, ей на друга поговорка, с неговите камъни по неговата глава. После страдаме всички. По едно или друго време.