петък, 31 октомври 2008 г.

The time files

Може би е от смяната на времето. В 7 вечерта ми е като в 8. В 22.40 се прозявам като за 00.00 Може би е от смяната на времето, усещането че правиш нещата по различно време, а не в толкова в колкото трябва да са. Това раздвоение засилва и другото, за живота в Русе и във Варна, сякаш не са един, а два отделни, като отминалия, този в който се завръщаш за по няколко дни, е само като някакво кратко завръщане към хора, спомени и случки. Колко бързо са се променили нещата.

сряда, 29 октомври 2008 г.

Human rights


България заема 52-ро място в класацията на "Икономист интелиджънс юнит" за демократично развитие през 2008 г. Класацията на аналитичното звено на авторитетното британско сп. "Иконъмист" включва 167 страни. Индексът за демократично развитие включва такива показатели като избирателен процес, плурализъм, функциониране на правителството, политическа активност и култура, граждански свободи. Със своето 52-ро място България има индекс за демокрация 7,02. Първа в класацията е Швеция с индекс 9,88, последна е Северна Корея с индекс 0,86. Освен Швеция в челната тройка влизат още две скандинавски страни - Норвегия и Исландия. Челната петица се оформя от още две страни от Северна Европа - Холандия и Дания. Любопитно е, че САЩ са едва 18-и по степен на демократичност, а Великобритания - 21-ва. Още по-назад са други две държави с цивилизационен принос за утвърждаването на демокрацията - Гърция е 23-та, а Франция - 24-та. В същото време Германия и Испания, които са с тежко диктаторско наследство от ХХ век, заемат съответно 13-о и 15-о място. На дъното пред Северна Корея са Чад и Туркменистан.
Повечето страни от Централна и Източна Европа са пред България, включително Румъния, която е на 50-о място. Повечето ни съседи обаче са след нас - Сърбия е 63-та, Македония 72-ра, Турция 87-а.
Групата на пълноценните демокрации обхваща 30 държави, което е 18% от всички страни и 14,4% от населението в света. 50 държави оформят групата на "пропукващи се демокрации", което прави 29,9% от всички държави и 35,5% от населението. България е в тази група. Хибридните режими са на власт в 36 страни с 15,2% от населението в света. В тази група е и Русия с нейното 107-о място. Най-голяма е авторитарната група - 51 държави, което прави 30,5% от всички страни и 34,9% от населението. Разпространението на демокрацията в света през последните две години е в стагнация след десетилетия на разцвет, гласи изводът на "Иконъмист интелиджънт юнит".


Един млрд. души ще стане броят на хората по света, които ще страдат от остър недостиг на храна и ще гладуват в началото на 2009 г. Това заяви специалният докладчик на ООН за правата на човека Оливър де Шутър, цитиран от сайтът НюзРу. Посочената цифра е над една шеста от населението на земята.
В момента броят на гладуващите е 925 млн. души заради скъпите храни, показва докладът на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО).

Информация от вестник "Сега".

вторник, 28 октомври 2008 г.

Софийският Елвис



Допълнителна информация:
Данаил Кирилов Панчев.
Възраст: 37 г. - запазен.
Професия: комедиант на свободна практика.
Зодия: Телец.
Образование: средно - специално тротоарно право.
Роден град: София.
Семейно положение: сам съм - други няма, и сам воинът е сам ха - ха!

Данаил определено е попадението на Биг Брадър, сезон 4. Човекът е самороден артист. Мисля че има бъдеще като водещ на шоу, продуцентите са се усетили и сега го пробват за по минутка две в лайфовете на шоуто, а след него очаквам и да има свое предаване, подобно на друг брадър, Нед.

неделя, 26 октомври 2008 г.

Утре започва от днес 2

Започна вчера с отпразнуването на Димитровден, който се пада днес. Но събота си е събота. Неделя не е много за излизане. Бавно, но методически си "махнах" главата. Първо водка със сандвичи, после уиски със сандвичи, бира...със сандвичи. Тази комбинация ви гарантира жестоко запиване, защото е доказано, че хляба катализира разграждането на алкохола. Така че на някой купон не си мислете, че мезите със сандвичи. Много бързо ще се окажете в леглото или ще драйфате. В моя случай, освен всичко друго, взех че съборих някаква тежка саксия върху крака на Ирина, гаджето на Митака. В таксито тя дори се разхлипа от болка, а аз тръгнах да я утешавам, като въобще не зацепих, че аз съм виновен. Ебати идиота! :) Толкова бях пиян, че си легнах направо с дрехите. И естествено, поисках леген.
Честито на всички Димитровци! :)

петък, 24 октомври 2008 г.

Popporn


Поп културата е нес кафето, което те събужда. Ставаш по гащи, с неизмити очи, късаш пакетчето, за да изсипеш съдържанието. Изпиваш го бързо. Поредната чаша кафе. Всеки ден. Миеш си зъбите с паста за чувствителни кървящи венци. Онази паста. Нанасяш точно този дневен крем по лицето си, затваряш с най-новата заключваща система за врати и потичаш по вените на града. А там всичко е поп. Oт този поп, от който ти се иска да избягаш и същевременно те кара да оставаш. Банички сутрин, билетчето в Икаруса, джепчиите в транспорта, псувните в задръстванията, цял ден, чалгата рано, политиците рано, подполковник Костов от КАТ, шкембето с бира, пилешката супа с ракия, обедната почивка, лежерно час и половина, флегматичното обслужване, мръсните прибори. Вечерния фитнес, обичайното ретро-парти, жълтата преса, английския мач, “риалити” формата и пиенето в хладилника, мокрите сънища. Порно по три канала едновременно вместо мокри сънища. Никакви сънища, само реклами. И порно.
Комбинацията, която изпиваш е целия ти свят. Истинския и лъжовния. Но ти не може да си сигурен. Никога. Грипът, който те разболява всяка зима е поп, също като ваксината, която ти предлагат срещу него. Снакса с прашки, ваучерите с очила, кафето на зърна, бутилката с чаши, “Море от любов”, застраховка Гражданска отговорност плюс пиле на грил, застраховката на силиконовия бюст плюс силикон за устни, картите и календарите с голи жени. Винетките, Устата, големината на черните пишки, книгите шифри и книгите-ключове към тях. Попа е бързо и лесно, полуфабрикат приготвен за всички на масата. Булбук-бълбук химична супа, цветни балончета дъвка. Попа е боба, от който всички пърдят. Don’t worry, there’s no sugar. И уж няма какво да ти каже, уж ти е тъп и блудкав, шарена сергия от битака, слаба ракия е тази чикия, но онзи куплет, който си изсипал в червената чаша ти се върти в главата и като 25-ти кадър влиза в най-баталните сцени от твоя живот. Вървиш и си го пееш, фифти-фифти, като не’къв идиот, и не се усещаш, мамка му, а устните ти мърдат, пееш в хора, човече, тая чикия, като всички останали. Така че изобщо не мисли, че “тебе те нема по нашта телевизия.” Родителите на един приятел ми говорят и просто тъй, без връзка, напяват “Шакира! Шакира!” каквото и да значи това. От кога в ICQ станах “баце”? Кога ви го набиха в главата. Да ви го набия в устата! Ами УеФски, ЦеЦка/ЦСКА/, Дучето и Голди? Сашо Диков, Волен, Барека, Коритаров live. Kaква перверзия в поезия! Не три в едно, а куатро, в “пред банята” и другите спортни толк шоута. Там винаги стои кмета и сапунисва чепа в ритъма на Радка-пиратка, дето си друса косата руса, защото футболчето ни е малко порно-сериалче, нещо като „Сексът и градът” преди 12. Сексът в Big brother, който никак го няма, защото всички само се карат, дори и тези, които се харесват, и чак ти се отебава от истерията на хората за цигарите и киселото мляко. Позата Стоножка/каквото и да значи това/. Четворката е новата тройка. Политиката е ебати секса. Простатит придобит от ебането на бактериологични путки. А после гълташ антибиотици. В дните на написване на тази статия ми се случи да чукам. Чукам си на задна и по едно време се усещам, че си свиркам без да искам. И оная се обръща. Почнахме да се смеем и продължихме да се чукаме.
Попът е нашия живот. Не можем да живеем без него. Ние. Обвързаните с всякакви кабели жични, оптични, батерии и зарядни устройства. Нашите топли връзки, short cut-ове, врати от лабиринта кое, къде, как. Новото бързи, смели, сръчни, легото за големи. Нашите лични емоционални връзки. Нашата интернет-маструбация върху гигабайти порно в компютъра. Вече искаме да изпреварим времето. Да го изключим от формулата. Защото невъзможно е нищо. Обикновения секс е вече скука, а еротиката от която някога се възбуждах, е искуство.Всъщност ние сме живота на попа. Той е никой, нежив, полумъртъв без нас. Аз и ти сме неговата топлинна енергия, а той е електроцентралата, към която скачваме мозъчните си полукълба, като изпразнени от информация USB устройства за марките дрехи, последния модел коли, групите, книгите, видео и DVD, селекция от заведения, модерното през тази есен-зима, тенденциите за метро, би, хетеро, хомо, транс сексуалност. А ти вървиш, невръстно дете и се усмихваш на всички в магазина за нови играчки. И молиш майка си за пакетче popporn.
I like cocks, two cocks in my ass, fuck me, fuck me, oh yes, fuck my ass, lick my pussy! I want your dick in my mouth. Свирката е поп. Свършвам. В устата й. Тя обича също. После гледаме порно. И аз пак свършвам. Но тя иска още и подскача немирна. Какво консуматорско общество.
Когато хората са искали някой да не им досажда с правила, го усмирявали. Вържи попа да ти е мирно селото. Сигурно са го връзвали, за да тръгне поговорката. Днес селото е глобално. Pop-ът е проповедникът на новата религия. Имаме и поп-фолк, и поп-рок. Софт порно и хард порно. Soft Paris Hilton, hard Paris Hilton. Парис порно, Памела Андерсън порно. One night in Paris, two in Pamela. Ние гледаме, те ни гледат и ни чукат с погледи в своята хард версия на звезди, а циците им са прасенце-касичка докато се разпъват на кръст или правят свирки.
Възможен избор е да живееш без лекар, здравни осигуровки и електричество, да правиш секс без презерватив и да умираш от полови болести или да станеш Бритни Спиърс, Гергана, Вики от Мастило или Любо от Те, Фреди Меркюри. И да умираш от полови болести. А твоят отбор от малки деца те дърпа весело за ръкава и иска пакетче popporn, което прави пук-пук в устата ти и езика ти става зелен.
Винаги има избор. Но не може да си сигурен какво точно избираш, освен съдбата си. По тази улица може да те блъсне камион, а по другата докато си вървиш да намериш торба с пари, хипотетично, и тогава животът се променя, нехипотетично. Винаги има утре. Дори и да имаш лоши карти, важно е да си добър картоиграч. А това е съдба. Както и избора. Пенис или вибратор, кукла или жена, мъж или жена, водка или спирт, захар или подсладител, кафе или ръж, истински кюфтета или кюфтета от соя. Ключът е в теб.
Сексът е добър бизнес. Пазаруваме секс под формата на вестници, списания, филми, музика, бельо, храна, дрехи....мъже или жени до бирата, която ни отварят с гърди. И никой не може да ти затвори очите. Те са широко отворени. Сексът влиза през сетивата и събужда апетита. Добро утро! Време е за секс. Ам-ам, ще те изям! Менюто за днес е “Секс на плажа”, “Дива орхидея”, “Горещи устни”, “Еротично желание”, ”Памела Андерсън”, XXL. За всеки има по нещо, кой каквото си харесва. Избира, поръчва, консумира, плаща и животът продължава, а размерът ту има, ту няма значение.
Попа е вазелина за аналния секс. Наебават ти гъза без болка с поредното рекламирано менте за пиене, поредната благонравна путка менте плюс нещо нездравословно за ядене. Просто секс one night. Лекичко и хлъзгаво ти влиза поредната мания, поредната поп звезда, нейното кученце, новото й гадже, сингълът, прашките от разпродажбата, поредния развод и биографичната книга. Ароматен омекотител за кърпата за лице, мръсните гащи, петната от сперма по покривката на масата, сексуалните и палнелните комплекси, мръсната война, излъчвана по “нашта телевизия”. Попът е разхлабил спеченият ти от екзистенциални въпроси задник. Това е поп, човече. Дъвчи и дишай по-леко.

Sagapo




Едни мои приятели в Гърция. Много са сладки. Човек и добре да живее, накрая се жени. Те все още само живеят добре. :)
Скоро ще пробваме от узото.

Cosa Nostra


"Gomorrha" /Гомор/ е филм пресъздаден по книгата на Roberto Saviano за Неаполитанската мафия и суровата реалност в Италия. В последствие, реалността на книгата, принуждава автора й да се укрива дълго време..Звучи обещаващо.

неделя, 19 октомври 2008 г.

Any given sunday

Старт с Формула 1 от 10ч. и кафе след 10 часа сън.
BTV и Другата България, с трогателни разкази на българи от Босна и Швейцария.
Принцеси с кайма и айран за обяд и закуска
Кино на лаптопа с класиката във фантастиката - руския Дневна стража на вече холивудския режисьор Тимур Бекмабетов. Снакс и бира.
15 ч. кафе на терасата и чат в скайп.
16 ч. Ботев - ЦСКА
Раходка край морето.
Ракия със салата. Спагети с бира.
Бирата свършва. Може ми ще гледам Blow/Дрога с Джони Деп/ или да заложа на Рома - Интер/вече 0-1 до 7-мата минута/?
PS: Вчера Аресенал би Евертън с 3-1. :)

събота, 18 октомври 2008 г.

Cable gye


17 ч. :Арсенал - Евертън - Диема 2

19.30: Манчестър Юн. - У.Б.А. - Диема

21.00 ч. : Атлетико Мадрид - Реал М. - TV7


Сега си ударих един душ и си направих горещо нес кафе. Играхме футболче в квартала. Напазарувах си бира и вечеря, така че спокойно мога да се отдам на телевизионния порок.

Класика в жанра

Classic FM радио. За София на 88 MhZ. За останалите онлайн на http://http://www.classicfmsofia.com/
Идеално за слушане вечер.
/На снимката: клавирно дуо Генова&Димитров/

петък, 17 октомври 2008 г.

Чети, народе възродени!


От известно време наблюдавам и чета вестник "Уикенд". Ако човек чете и други неща освен Уикенд лесно ще забележи за какво става дума. А именно:
1. Преиначени новини.
2. Новини, извлечени от интервюта за други медии.
3. Опити за евтини сензации от една казана дума или мисъл, често пъти извадена от контекста.
4. Предположения и прогнози, изсмукани от пръстите.
5. Хора, които пускат информации за черен ПиАр или да си разчистват сметки, както и за малко самореклама.
6. Добавяме малко художествена самодейност, като снимки на бебета, телевизионната програма, рецепти и стихотворения на някакви хора, които четат хем четат "Уикенд", хем пишат стихове...
7. За вкус добавяме известна доза достоверност на някои информации, но дори и интервютата се съчиняват понякога. Има и факти, които са си публична тайна. Трябва само някой да ги напише, да ги повтори сто пъти и да ги доразвие и обогати...
8. Не на последно място, даже бих казал на първо, са поръчковите материали. Който плаща, той поръчва музиката.
Въобще жълтата преса се превърна в поредната мания, в поредната фабрика за производство на празни мозъци, зомбита и озлобени хора, особено след като т. нар. "сенчест" бизнес започна да спонсорира изданията, които пишат за него. Или поредната голяма поръчка в малката България.

вторник, 14 октомври 2008 г.

Защо Говедата са просто говеда?


Накратко. Говедата от ФК "Левски" се събрали преди мача България - Италия с тифозите, напили се и им обяснили, че феновете на ЦСКА са комунисти, а левскарите били фашисти/най-после сами си признаха, че ФК Левски е фашистки отбор/. И решили да поразходят италианците по улиците та барем да набият дружно някой друг български комунист. Ебаси колко сме единни! Отиваме на стадиона и се разделяме на цесекари, левскари, локомотивци и т.н. А мача е повод да се съберем заедно, да се видим, да се понапсуваме едно хубаво, да се нахраним мъжката по сектори и айде, кой откъдето дошъл.
После жабарите взеха, че ни запалиха знамето пред 40 000 зрители и милионна телевизионна аудитория пред погледите на прозяващите се полицаи, но престъплението на нашта прокуратура се видяло дребно. Също както например да ти оберат апартамента. У нас пак минава за нещо незначително.
Наскоро осъдиха пък един полицай, че набил някви цигани в участъка, за дето се катерили по пилона с българския флаг.
С две думи нашето знаме никой за нищо го няма. Утре може да си избърша гъза с него и пак ще е малозначително. Питам се, като е толкова малозначително, защо във войните просто не сме го подарявали на врага, а българските войници са си правили труда да мрат с него или да го крият под шинелите си...
На фона на тази анархия и беззаконие думите на Петър от Big brother 4 в Малката сестра за заплахата българите да се превърнем в малцинство в собствената си държава са правдоподобни и жестоки, защото висят като присъда над нацията ни.
А виновни сме си само ние.

Домашно говедо (или просто говедо) е одомашнено копитно животно, от семейство Bovidae (Кухороги). Говедата се отглеждат като добитък за месо, мляко и млечни продукти, кожа и като впрегатни животни (за теглене на каруци, плугове и други). Счита се, че в момента в света има около 1,4 милиарда домашни говеда.
Кравата на снимката да извинява, че я замесваме с тия говеда.

Вдигни очи! "Хората от гетото"


Вдигни очи/над банките/. За съжаление не тези в университета или даскало. Пак ни нацепиха нови лихви. Ебати оядените лихвари!
Тъкмо малко ти се е разхлабила примката и не щеш ли идва Господаря, сънен, досрало му се е, и решава, че трябва да има криза и като пръдне да ни одуха в лайна барабар с дрехите. После кво няма да има емиграция, корупция и грабежи. Ми оставете ме да си бачкам, да си плащам апартамента и да си живея живота на младини. Ама кой ли го ебе! На Уолстрийт Лемън брадърс фалирват, а директорите им си раздават бонуси. Че и нашата криза е такава. Само дето ми сговняса деня от сутринта. Малко преди да изляза от Гетото за работа. Поздрав!

Петър Първи


Може да ви звучи като Волен Сидеров, но поне е истински.
Венета Райкова пък задава животински въпроси от рода "И след като баща ти почина има ли някой на неговото място".
Не знам дали може да си позволи да е толкова безмилостна и към някои баровци, които интервюира, или май при нея ходят само шматките.
Но като цяло Малката сестра е успешно шоу, в което стават забавни работи, гостуват много зевзеци, приказват се много глупости и има болезнени въпроси и отговори.

неделя, 12 октомври 2008 г.

Мач more



Неслучайно "препечатвам" новите страници на сп. Мач Магазин. Ако съдим по неговото качество, и от кампанията на TV2 в българското първенство, нещата поне медийно придобиват приятен за окото вид. От друга страна футбола ни си е все същия "недъг". Но все пак трябва да отдадем заслуженото на Жоро Неделчев. Където и да отиде, си личи, че има качества в професионален аспект като главен редактор. И тъй като ме питат къде бил новия му сайт, ще споделя, че се намира на адрес joronedelchev.com. Приятно гледане!

събота, 11 октомври 2008 г.

Ъпсурт



Докато чакам за пореден път строителя да ми смени течащия водомер Ъпсурт и Дичо с "Допинг тест". Става за пиано барове и събирания на маса. Но с малко по-културна публика. Накрая ще видим колко "теста" ще бъде положителен или отрицателен. Зависи и от клипа, щото още клип няма. И от пиЯно баровете зависи. Слушайто Икслузивно. :)

петък, 10 октомври 2008 г.

Forever young






Тази вечер доизгледах Hasta la victoria siempre. Кратък документален филм за живота на Че Гевара.
За буйните му младини може да погледате The motorsycle diaries/Моторни дневници/. С култовия малък Хавиер Гарсия Бернал, познат от "И твойта майка също".
Иначе Че Гевара малко ми напоми за Левски. Живели са бързо за своето време, за Революцията, и са били заловени от "органите на реда". Били са бързи и яростни. За което не са им писали акт за превишена скорост, а са ги изтрили от пътя просто. Но както е казал Че минути преди да бъде разстрелян, убили са един човек. А не самата идея. Йеах!

вторник, 7 октомври 2008 г.

Близо до Бога.


Мус Аллах - Планината на Алах. Или казано по нашенски Мусала. Една приятелка ходила там.

понеделник, 6 октомври 2008 г.

Empty world


Така се чувстам днес. Малко грипаво. И много работа. За моя радост. Обаче краката те тресат, както и параноята, че може би днес ще умреш, параноя от една раничка, загнездила се като кърлеж в сърцето ти. Малко грипаво. И малко пиене след работа. И малко приятна самота. С музика. И разговори в сърцето на Интернет. Май имаме сходни проблеми за живота, смъртта, самотата и любовта. Садистично ми става по-леко. Има още малко Астика. На една ръка разстояние. Между масата и леглото. По средата е банята. На прага на есенно-зимната варненска депресия.

неделя, 5 октомври 2008 г.

Пътнико свиден, пътнико...син.



В петък пътувах от Варна за Русе.
В събота сутринта от Русе до Стара Загора и обратно. Прибрах се към 12 вечерта, след което днес/в неделя/, направих 4 часа с влака до Варна.
Има-няма 48 часа, минах над 1000 км и изкарах 20 часа в път.
В петък вечер бях с приятели в домашна обстановка.
В събота гледах мача Берое - Дунав, хапнахме на Шипка, пихме по някоя Загорка в Стара Загора и се зарадвахме на равния резултат.
В неделя ме очакваше богатата софра на двама приятели във Варна, които правеха курбан, за годишнина от катастрофа, в която всички оцеляха. Слава Богу! Вече сигурно са пияни.
Човек и добре да живее, накрая заспива! Айде, лека нощ.

/А за ония сините евроидиоти няма какво да си говорим, както и за жените напоследък./ :)