Empty world

Така се чувстам днес. Малко грипаво. И много работа. За моя радост. Обаче краката те тресат, както и параноята, че може би днес ще умреш, параноя от една раничка, загнездила се като кърлеж в сърцето ти. Малко грипаво. И малко пиене след работа. И малко приятна самота. С музика. И разговори в сърцето на Интернет. Май имаме сходни проблеми за живота, смъртта, самотата и любовта. Садистично ми става по-леко. Има още малко Астика. На една ръка разстояние. Между масата и леглото. По средата е банята. На прага на есенно-зимната варненска депресия.