петък, 27 февруари 2009 г.

Нося си хляба


Нося си хляба. Напред-назад. Днес ходих на работа и взех хляба от вкъщи, царевичен, на филийки. Взех и половин кутия руска салата. Това ми беше обяда. На връщане, пак в една кесийка взех останалите филийки. Сега си правя следобедна закуска с единственото сладко от ягоди в шкафа. Отварям хладилника. Има половин глава лук за сълзи/и салата/. Една водка/без утеха/, една горчица/да ми подслажда залъка/ и един флакон сметана/за сладки мечти/. Сметаната е за розовата серия. Имам и малко плажно масло, останало от миналото лято. Стои на студено в очакване на топлото. Може би и тогава ще доизядем сметаната върху телата си. Или ще се утешавам с водката докато режа лука.

Пия чай с лимон. Питат ме да не би да съм болен. Хората не пият чай само когато са болни. А и добре се връзва с филийките с ягоди. Друго нямам. Доизяждам каквото е останало преди да си замина.

сряда, 25 февруари 2009 г.

Dog eat dog. Aлтернативни методи за спасение.




В Русе са на път да решат проблема с бездомните кучета. За целта всеки български град, страдащ от глутниците кучета, трябва да си внесе малко виетнамци, подобно на русенци, които хитро черпят от стария социалистически индустриален опит. Хем евтина работна ръка, хем по-малко улични кучета. И виетнамецът сит, и българина цял. На снимките: куче и кучешка супа. За съжаление нямаме виетнамец.

понеделник, 23 февруари 2009 г.

За няколко Оскара повече.



Най-добра главна женска роля: Кейт Уинслет - "Четецът" - определено си заслужава, макар че четецът у нас нашумя малко предоскарно.
Най-добра главна мъжка роля: Шон Пен - "Милк" - задължителната американска драма с гейове.
Най-добра поддържаща женска роля:Пенелопе Крус - "Вики Кристина Барселона"-от този филм повече не може да се вземе.
Най-добра поддържаща мъжка роля:Хийт Леджър - "Черният рицар". Посмъртно, добро или нищо/И огромна реклама на филма/.
Само три статуетки за "Бенджамин Бътън" - старото жури все още не е изтрещяло дотолкова, че да зачеркне художественото пред рекламния трик, в който уви се удавя филмът, след толкова много заемки от други вече изтъркани хитове./Но все пак е готин/

неделя, 22 февруари 2009 г.

Обесването на Тома Марков

Ако те загубя, губя целия свят...
Ако ме загубиш, губиш само теб.

от Тома Марков

събота, 21 февруари 2009 г.

Bugatti за богати.


Зверски разход от 40,4 л. на 100 км. /няма как да минете на газ/
Цена: ок. 1,3 млн. евро.
Мах скорост: 400 км/ч. :)
Дет' се вика Bugatti за бУгати. :)

петък, 20 февруари 2009 г.

Нещо за душата



Този клип вървеше още лятото в Час Пик. Иначе парчето, а и клипа са готини.

Да напуснеш България.

Промо на новия материал на Карбовски:


Поколението No future.

Моето мнение по темата е проста математика, в която 1+1 прави две, 3Х2 е 6 и така нататък. Отивам на банкомата да си тегля от заплатата. Имам 644 лв/и още 400 на аванс съм взел/. Отбивам се през касите на Mtel и си плащам тока. Вече съм на минус 127 лв. В понеделник трябва да платя 200 евро на Пощенска банка ипотечен кредит/увеличиха ми лихвата с близо 2% за 1 година/. Имам още един потребителски 50 лв и 22 лв. карта за градския транспорт, плюс 30 лв борч, щото се разболях и трябваше да си купя лекарства.
Oстават ми около 25 лв. до аванса, който поради празниците на 3ти март може да получа и чак на 5-ти. Единствената ми опция да остана с поне по 10 лв на ден до аванса е да не си платя кредита от 50 лв. и да го прехвърля като разход към аванса. Но там също има сметки. Вноска за нов ТВ 40 лв, потребителски за обзавеждане 75 лв., Интернет 20 лв и Булсатком 16 лв. И долу-горе остават пак около 10 лв на ден.
И така, живея си в един затворен кръг, в който след всяко увеличение на заплатата банката ми изпраща плик с новата си лихва, и аз, едва поел глътка въздух, се гмуркам отново в студеното море на разходите. И така всеки месец.
В крайна сметка, човек би могъл да каже, че можеш и без Ипотека, ако живееш под наем, че дори и да си си купил ново жилище не е задължително да го обзаведеш веднага. Но ако не го бях направил лятото, нямаше да мога и в близките три години. А това, че цените на имотите са спаднали не ви топли, защото банката е приготвила едни дебели лихви и очаква от вас да докажете високи за Бг доходи. Така че не се надявайте скоро да си купите жилище и да го обзаведете, освен ако не сте били на бригада в Щатите няколко години поред, не продавате наркотици, не крадете, не перете пари, ако не плавате в открито море по 6 месеца или в най-добрия случай мама и тати нямат някой лев или скътан нейде имот.
В крайна сметка аз съм добре. Може да имам 350 лв на месец за ядене, за фиркане, за лекарства и дрехи, и всичко останало, но понеже винаги има купон, няма да останеш гладен или жаден, или все някой може да ти даде назаем. Поне засега си имам малка къща край морето и каквото ми потрябва в нея.
Но понякога се питам what's the point. Какъв е смисъла. Това, което имам е скъпо и в западната част на Европа, както и цените на стоките, както се оказа. Само че заплатите не са същите. А Правителството не взема никакви мерки срещу своеволията на банките и си мълчат като задници, докато банковата система обявява рекордни печалби. Може би защото някой им е нашарил дебелия подкуп Те да си мълчат, докато банките тихо ни стрижат. Тихо, тихо, като белия сняг, който пада навън през нощта.
За това и много хора не са в България, защото не могат да се чувстват нормални и пълноценни. Системата ги смазва. И както казва Бойко, материала не става. Какво всички напудрени журналя му наскачаха! Нека да излязат от лъскавите студия и да се поразходят по селата из Плевенско например, за да видят какво има там. Нищо, освен цигани, кучета и пенсионери. Просто там държавата я няма. Извън големите градове има една друга България, в която се създават новите българи. Но на тях българският език няма да им е основен, най-меко казано, а българите, произлезли от племена номадски, ще се разпръснат по целия свят в някакво велико преселение на индвида Хомо Булгарикус. Така че what's the point? Спасявайте се кой както може.

сряда, 18 февруари 2009 г.

Бъди красива и мълчи.

За фотосесията добре, но не знам защо са решили, че трябва да направят голямо интервю със Златка. Това е все едно Кеворк Кеворкян да си направи гола фотосесия. При все, че тя е от хората известни с това, че са известни, хайде, и минават за хубави. Интервюто не е нито забавно, а опитът да изглежда сериозно е несериозен.
Лошото е, че в думите на това момиче няма особен смисъл, не казва почти нищо...освен, че яде, спи, пърди, учи задочно и играе на електронни игри, и че се карала с друга "звезда".
Лошото е, че при много от така нареченото постоянно медийно присъствие втория етаж на тялото им е празен като новопостроен апартамент. А те ни продават попкултура. Златка, Зара, един-двама ебачи на републиката с недоизживяно детство, Панайот и Пеньо, Радо Прашката... Сами някви фрикове ни дават за пример, ебати! Но явно те са на мода в уродливото ни общество.

За млякото и хората

Във връзка с актуалната тема за лайната и боклуците, които ядем и пием един любопитен домашен експеримент тук:

Иначе, от личен опит, скоро не бях ял по-вкусно кисело мляко от Елена. Бях забравил, че киселото мляко наистина е кисело. Да му еба майката, какво ли не прави Матрицата с хората. :)

Казаци пишат писмо на турския султан :)




ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА АХМЕД

Аз, султана, син на Мохамед, на бога и на слънцето, и на луната, внук и наместник божи, владетел македонски, вавилонски и на ерусалимското царство, на великата пирамида на Египет, цар на царете, владетел на владетелите, необикновен рицар, от никого непобеждаван, непреклонен пазител на гроба господен, почитател на самия бог, велик застъпник на християните, заповядвам ви запорожци и казаци да се предадете доброволно, без всякаква съпротива, защото аз от вашите нападения не се страхувам.



ОТГОВОР НА ЗАПОРОЖЦИТЕ

Ти султане, дяволе турски, на проклетия дявол брат и другар, на самия Луцифер секретар, какъв си, дявол те взел рицар, щом като не можеш с голо дупе таралеж да убиеш. Дявола сере, войската ти яде. Няма ти кучи сине да подчиниш на своята власт християните. От твоята войска ние не се боим. С вода и земя ще се бием с тебе дваж и триж проклети сине. Да ти ебем майката, македонски саламджия, вавилонски готвач, ерусалимски скопец, александрийски самотник, арменска свиня, татарски разбойник, хамеински котарак, съблазнителен дупедавец на този и на онзи свят, на самия дявол внук и на нашия хуй закачалка, свинска муцуно, кобилешко дупе, улично куче, да ти ебем майката. Ето така ти отговарят запорожците.Т и не си достоен и свиня християнска да храниш и пасеш. За всичко-целуни ни по гъза!

понеделник, 16 февруари 2009 г.

Love hurts

/Eдин стар текст. Но се сетих, че е готин в контекста на Празника/

В момента си измислям. Няма какво да правя и затова. Ти знаеш, че аз съм лъжливо копеле и ако в момента четеш, не ми вярвай, за теб няма смисъл.

Имах нужда от две водки, за да ти го кажа онази вечер. Две шибани малки водки, които да ме направят ироничен и смел. Здравей! Господи, колко писма бях натрупал в душата си! Пишех ги всеки ден. Мразех се за това. Мразех и теб, защото се чувствах безсилен и слаб. Толкова много ярост. Сега разбрах защо съм я изпитвал, а и винаги съм знаел. Защото не те забравих. Въпреки всичко и всички. Надявах се, че никога повече няма да те срещна. Но това беше лъжа и знаех, че този ден ще дойде. Чиста водка, господа! Ако може да е горчива като любовта и с повечко лед за безразличие, с резен лимон, за да и’ убием вкуса. Ако може да се чукаме, да сменяме жените по-често, но моля ви се без любов, плащаме си, само без любов! Дайте ни търпение, безразличие, дайте ни абсент, мастика, за да не помним, да чукаме лудо, да не ни стават пишките от мастиката, да заспиваме над жените без сили, да ни напускат рано сутрин, да ги бием понякога, да се гърчим от повръщане, докато обещаваме, че никога повече няма да правим така. Но моля ви се, без любов! За нас бутилка водка, кюфтета с бира, порно, семки, мачове, оркестъра да свири! Но много ви моля, не ме карайте да обичам! Аз съм чист женомразец.
Радвам се, че те видях. Aкo искаш ми вярвай. Беше ми приятно да усетя, че си красива. Две водки за смелост, дами и господа! Две малки водки за любовта! Може да са три и четири… Все по-безчувствени, все по-безтегловни, важното е да се лъжем, че не ни пука, че сме ебачи, че сме страшни. Това важи и за теб. А колко искам да сме истински. Обаче не можем. Искаме живот, лишен от ангажименти към някого и пълен с кариера. Живот, от който да изкарваме кинти, да си купуваме дрехи, пиене, да изглеждаме добре, да флиртуваме, да правим секс пияни, да работим много, да мислим по-малко за любовта, да се правим, че не можем да обичаме тези, които ни казват колко ни обичат, защото сме точно такива. Накрая винаги бягаме, без да си признаваме, че сме сгрешили и продължаваме да търсим любов, нещастни и самотни, жестоки помияри в тъмна, кална улица, след като сами сме си тръгнали, без ясно накъде. Бягаме като любовници, хванати в капана на ежедневното местопрестъпление. Бързо си обуваме гащите и полуголи тичаме към ъгъла, за да хванем такси, разпилявайки дрехи след себе си, говорейки припряно с нервни движения. Иска ни се да не ни се е случвало, правим се на интересни, че ние просто сме си търсели нещо за днес, бърза изневяра, но всеки път сме търсили любовта, за да избягаме отново, обяснявайки колко сме наранени и как не бихме могли да я понесем.

Вече не знам кога съм прав и кога греша. В крайна сметка ти ми казваш, че винаги бъркам. И аз неизбежно започвам да го правя.
Нямам нужда от теб. Защото ще умра. Ще умра заради теб. В мига, в който ти ми кажеш, че съм сбъркал и душевната ти дебелина не позволява да ми простиш. Присъствието ми започва да те дразни и аз се размазвам като комар на твоя прозорец. Ти ме избърсваш с мокър вестник и продължаваш да живееш на чисто, а моите крилца вибрират в кофата за боклук, където тихо и болно жужа без никой да ме чува, увит в смачкания вестник от онзи ден. В просъниците си чувам жесток смях, сънувам как отново ме смачкваш, някак забавено виждам ръката и вестника, но не мога да полетя, защото тялото ми е станало оловно тежко и въпреки страха и инстинкта за самосъхранение, не мога да се движа, а само гледам крещящо неразбираемо. Заслужава ли си една твоя капка кръв, едно ухапване, смъртта на комара? Но какво ти пука. На теб ти е писнало от комари през летния период, цели рояци, които искат да се доберат до твоето тяло и се опитват да те примамят с поезията на своите движения. А ти не можеш да ги понасяш. На всички прозорци си сложила мрежи, за да не мога да влизам, а когато чуеш моя звук, започваш яростно да пръскаш стаята със спрей, защото не можеш да ме понасяш дори и във въздуха. Пушиш цигара след цигара на балкона и се надяваш, че с дима си ще ме прогониш далеч, за да бъдеш отново сама и недостижима. Но аз съм като Мохамед Али и те разцепвам като диня на ринга. Тялото ти пада веднъж с огромен трясък. Yeaah baby! Спечелих педесет милиона мъгла, които изхарчвам в самота и безсилие.

Животът не е някакво споразумение, компромис, сделка. Или може би е. Но никой не е виновен за правилата на другия.
Всъщност ние имаме ли правила? Или само желания, които обличаме в измислени от нас норми. Измисляме ги, за да ни предпазват, страх ни е, че някой ще се порови в неприкосновеното ни пространство и ще отмъкне нещо ценно, което ще ни липсва и ще ни натъжи, ще се почувстваме ограбени и ще гоним крадеца, за да му плеснем шамар, за да го напсуваме или ще му изпращаме кофти есемеси и електронни писма. Правилата определят нашите граници, до къде можем да стигнем, до къде искаме, в какво лично място живеем, правилата определят нашите граници с околните. Ако те са готини и искат да влязат при нас, ние отваряме пропускателните си пунктове. Митничарите на съмнението преравят подозрителния багаж от мисли на гостите, и ги пускат или арестуват като контрабандисти на нечистоплътни намерения. На други просто им бием черни печати завинаги или кой знае.
Съвестта е парламента на тялото. Тя се събужда сутрин, разтваря проблемите си в кафето, оглежда се в огледалото и прави гримаса, а после се измива, за да се опита да погледне света отново. Някъде към обяд съвестта пие второ кафе и вече иска да се съвклуплява. Ако има с кого, Парламентът провежда своето заседание. Милиони мозъчни клетки са се подредили в парламентарни групи и яростно спорят от трибуната на твоите желания с изказвания и запитвания, реплики, дуплики, вот на доверие, вот на недоверие... Tе удрят и пляскат по твоята мозъчна банка и искат сметка за политиката, а ехографът пише стенограмите от сърдечните дебати. “Интересите на нашето тяло изискват то да се изчука, господа от опозицията. А какво би станало, ако днес лепнете трипер, поради липса на полова отговорност, господа управляващи?” И ти си като непревзимаемата Куба с Фидел Кастро, който все иска да го начука на империалистите, а те не му пускат и Марадона, който иска да изшмърка всичко що е кока и да се превърне в нашмъркания Бог на Аржентина.
Правилата са днес. Те никога не важат за утре, най-малкото защото утре може да го няма. Утре куро може да си пойде, утре може да няма гости от Червен бряг или да режат ламарини, докато те извадят някак си от неузнаваемия автомобил напът за поредното парти, до което никога няма да стигнеш. Затова едните гласуват “за” и го вдигат всеки път, другите вярват в утрешния ден и вдигат “против”, в смисъл не го вдигат, трети се въздържат, защото за тях и днес, и утре е все едно и не правят разлика, ако се вдигне - вдигне, ако не – не. Те чакат великото географско откритие на любовта. Но капитан Кук го изядоха диваците, въпреки че преоткри света. А нашите правила са измислица като живота, който сам се измисля всеки ден, дори и да не ти се участва в измислици-премислиците му. Всъщност какво толкова премисляме – дали животът ни не е някакво споразумение, компромис или сделка? Или може би е. Но никой не е виновен за измислици-премислиците на другия.

неделя, 15 февруари 2009 г.

Human beens

Докато гледам края на Миланското дерби(не ме питайте кое е Миланското дерби) решавам да вляза най-сетне в блога си, след като няколко дена нямах време да го направя. Откровено "вината" е на Петя, която дойде още в петък, за Св. Валентин. А пък между другото тая седмица бях все по гости, докато се опитвах да си купя телевизор, и все окъснявах. Сега се загледах в сайта на доктор Емилова/Нали знаете коя е доктор Емилова?/ и сериозно се замислих, че нашите тела са пълни с токсини. Докато Жозе Моуриньо пуска трима дефанзивни играчи, за да запази резултата, явно стреснат от набезите на Пипо Индзаги, който днес явно няма късмет, защото рядко прави два поредни пропуска. Може би за мен е важно кое е Миланското дерби, кои са Пипо Индзаги/трети пропуск!/ и доктор Емилова, а за други не. Но все пак е важно човек да знае. За това може да погледнете за пример Димитри Иванов, от неговите статии извира целия свят, в едно повествование. И много спомени. Именно липсата на спомени или повече спомени, когато останалите вече си ги написал, те карат да спреш да го правиш.
Докато трае драмата на четири минутното продължение се сещам за негрите снощи в Retro lounge. Те били basketball stars. С тях имаше едно момиче от Пловдив, което се надяваше, че ще има поне малко 14-ти февруари. Но както казва Петя, американците никак не са романтични. The baskеtball stars from Cherno more и специално единия от тях никак не отразиха нашето момиче. За тях жените са просто chicks, в България малко трудни, в Бразилия най-красиви, а в Щатите ти трябват само няколко приказки в клуба, за да ходите да се чукате.
Та така покрай клуба с негрите, нашите момичета, които понякога наистина се държат като просто chicks, един скромен рожден ден и неделя с много мачове измина поредния пълен уикенд, който може би поради това ми се стори приятно дълъг. От както имам уикенди, не ми се иска да ги сменям за нещо друго. Това е истинско, човешко време.
PS: В крайна сметка телевизор на лизинг не ми дадоха, но аз пък взех че пратих баща ми, понеже лизинга беше на далавера, без оскъпяване, и той взе че стана горд носител на малък кредит, който аз ще плащам мога-не мога всеки месец, защото парите за телевизора, които той ми даде са вече в историята, която ви разказах. И последните 40 лв. днес за малко не загубих. Но след пет минути се върнах по обратния път към магазина и в отчаянието си пред следващата гладна седмица видях как вятъра се опитва да ги скатае с леко придръпване настрани.

понеделник, 9 февруари 2009 г.

Разкази с неочакван край

Скъпи съпруже

Пиша ти това писмо, за да ти кажа, че те напускам.

Бях добра съпруга 7 години, но няма с какво да се похваля. Последните две седмици бяха пълен ад. Шефът ти се обади, за да ми каже, че си напуснал работа и това беше последната капка.

Миналата седмица, когато се прибра от работа не забелязала, че си бях направила прическа и маникюр, че сготвих любимото ти ядене и дори носех секси бельо. Прибра се, нахрани се за две минути, гледа телевизия и легна да спиш. Дори не ми каза, че ме обичаш и не мо докосна. Или ми инзеверяваш, или не ме обичаш, което и да е от двете няма значение.

П.С. Ако се опитваш да ме намериш, недей. С БРАТ ти се преместихме в Западна Вирджиния. Приятен живот!

Подпис: Бившата ти жена

Отговорът:

Скъпа бивша съпруго,

Твоето писмо е най-хубавото нещо, което ми се е случвало през последните години. Наистина бях женен за теб седем години, въпреки че може да поспорим колко добра съпруга си била.

Гледам телевизия, за да заглуша постоянното ти мрънкане (но не помага).

Наистина забелзах, че си се постригала миналата седмица. Първата ми мисъл обаче беше, че приличаш на мъж, а майка ми ме учила “когато не мога да кажа нещо добро, да замълча”. Когато сготви любимото ми ядене, явно си ме объркала с БРАТ ми, защото не ям агнешко от седем години.

Отидох да спя, защото етикета $49,99 на новото ти бельо още стоеше. Молех се да е съвпадение, че брат ми ми взе $50 назаем същата сутрин.

Въпреки всичко това, аз още те обичах и смятах, че може да го преодолеем. Затова, когато разбрах, че съм спечелил 10 милиона долара от тотото, напуснах работа и купих два билета до Ямайка. Когато се прибрах обаче, теб вече те нямаше.
Предполагам, че всичко си има причина. Надявам се да получиш това, което винаги си искала. Адвокатът ми каза, че благодарение на твоето писмо няма да получиш и стотинка от мен.

П.С. Не знам дали съм ти казвал, но брат ми Карл, всъщност е роден Карла. Надявам се това да не е проблем.

Подпис: Червив с пари и Свободен!

МА(ра)ДОНА

Тръгнах да го тегля, но и като вчера C-то на компютъра зацикли. Безспорно ще е голям филм, макар и документален. Марадона и Кустурица. Двамата големи!

Македонски комплекси.

Един приятел ходил в Банско да кара ски и ми я прати тази снимка. Иска им се на македонците Банско да е тяхно, щото е хубаво, ама то си е наше, т. е. и тяхно е, стига да се вразумят, че и те са българи повечето. Матрицата там си е свършила своята работа.

Молуване в Зара







Трудно ще намерите табела или указателен надпис ако случайно сте решили да посетите Мола на Стара Загора и да речем, че идвате от Сливен. Странно, но явно "мениджмънта" на Мола не се е погрижил. Иначе той е само на два етажа, но пък е по-разгърнат. Като магазини, ще видите фирми и обичайни надписи, такива каквито има да речем и във Варна, а скоро и в Русе, и други големи градове.
Направи ми впечатление, че и тук има големи намаления, иначе в единствената пицария, пиците гравитираха около 10 лв., киното Арена 7 за премиера, няма боулинг, играхме другаде, а пуканките от 5 лв с една кола, да си ги ядат...Но като цяло беше добре и уплътнихме съботата приятно, дори леко незабравимо. :)



четвъртък, 5 февруари 2009 г.

Back in the game


Нямаше ме малко. Първо си залях клавиатурата с бира и някой букви спряха да отговарят при натиска върху клавишите. После като тръгнах да го разглабям, съвсем скапах лаптопа. И тъй като той така и така от край време си забиваше, реших че наистина е време да го дам на ремонт, колкото и да не ми се иска.
Всъщност, оказа се, че без лаптоп е доста по-приятно. Прибираш се, хапваш, гледаш телевизия или ходиш на фитнес, оправяш из вас и към 10,30 си готов за леглото. Много добре ми дойде тази пауза.
Всъщност освен няколкото "гениални" мисли и идеи, предназначени за блога, които вече съм забравил, нищо интересно цели две седмици. Тук там някой английски мач, някоя бира с приятели или без. Едно-две гостита, но като цяло зимна депресия причиенена от ритъма "работа-вкъщи".
 Между другото навън продължават да се избиват мутри, пиянки, цигани...всякви...Медиите търсят скандали за щяло и не щяло. А то времето си минава и все по-често край морето ми замирисва на пролет. Покрай това може да споменем култовия клип на Графа, поредната беге поп истерия около Евровизия, без шанс според мен някой да пробие по-напред от предния път, въпреки мелодичната песен на Графчето. Да спомена и MAD TV, която напоследък гледам, освен Диема, Бареков и новините в 19.  Абе...луда работа.
И вече не си пийте млякото, защото отдавна е фалшиво. А аз се чудя как след като ям нормално, три пъти на ден и почти без хляб, съм станал дебел колкото преди една година...И сега пак трябва да отслабвам наново. Майка му...
А вие, как сте?