четвъртък, 30 април 2009 г.

PUBlic relaltions












В пъб Трите лъва снощи. Манчестър-Арсенал в полуфинален сблъсък. В пъба е пълно с емоции и бира, а продуктът Висша лига и съпътстващите го предавания, и турнири, който предлага Sky sports е на много високо ниво. За това за нас винаги е приятно да изгледаме някое английско мачле или Националния в Трите лъва. Пълно е с фенове и става атмосфера. Редовно се посещава от англичани, ирланции и прочее островитяни, което допълва колорита на това приятно място с дартс, билярд и джаги.
В Русе липсва подобно заведение. А мисля, че има ниша.

С изглед към морето.



Днес на обяд във Варна. Преди да завали. Цаца и бира. Хората се разхождат и си почиват. Усеща се спокойствие и безгрижност.

вторник, 28 април 2009 г.

Б група. Женки от Втора дивизия.


Нова рубрика в блога и Фейсбука. Жените от миналото в моя 30 годишен живот. Жените, с които по един или друг повод сте се разделили. Красиво или грозно, с шамари или целувки. За които снимките в личния компютър дават още повод за спомени. Жените от Б група, В група или направо сте ги пратили да ритат в селата. За които ви пука или ви е все тая.

А другите може да ги коментират наволя. За тези, които се разпознаят, сори. Такъв е живота.

А ето и най-прясното парче, на което за последно заслужено написахме в скайпа "Айде, махай се, ма!" :)

понеделник, 27 април 2009 г.

Eдин ден.


Откъс от един любовен дневник. Част 2.
20.01.00 г. Русе



Един ден може би ще остареем. После ще умрем. Един ден ще спрем да се виждаме,
ще се забравим може би. Един ден ще забравиш всичко за мен...Един ден няма и да
има спомен от всичко това. Един ден всеки ще има свое семейство, свой собствен
път, успореден и никога непресичащ се. Две съседни магистрали в различни посоки.
И този Един ден наближава с всеки час, с всяка минута.

неделя, 26 април 2009 г.

Русе през пролетта. Част трета. Светлините на града.


И този магазин е цъфнал на пъпа на града, до новия нон стоп за цигари и новия Опиум. Малко по-нагоре пък е новия търговски център. Изобщо доста нови неща. Срещу Хъш пъпито например има нов пиано бар. Само Мулен руж, като стара шантонерка стои все там. Удобен за оne night show с one night girl и ергенски партита.
Малко съм изморен за обобщаване. Толкова неща се казаха във фейсбука за 1 ден, че започваш да усещаш тясното преплитане на виртуалната реалност с всичко, което правиш извън нея и удобно систематизираш неусетно във всякакви електронни книги, база данни, чат, мрежи за социални контакти. Всичко е едно цяло.
Сигурно вече 300 пъти говорих за мача, за снощи/кръчма-Мулен руж-Опиум 2-малко на Дева, защото ни изгониха от там-пицария на разсъмване/. Изгониха ни от публичния дом Дева за липса на консумация. Дойде местната Мадам и каза, че не може да се стои на кафета и бири. Аз само се хванах за главата, изсмях се и излязох. Идеята за Дева не беше моя. Там всъщност поиграх на кола за кеф, да се избъзикам. Абе стана шоу. Накрая осъмнах нахранен в пицария Сан Марино от някаква готина сервитьорка, която имаше едно леко усещане за трудните неща от живота и ми беше паркирала едно кисело мляко и няколко вафли да си хапвам. Накрая звъня на Сашо и му викам Толкова мили хора.
Така завършва първата част от гостуването ми в Русе през отпуската.

събота, 25 април 2009 г.

Империята отвръща на удара.


Откъси от един любовен дневник. Част първа.
19.01.2000 г. Русе



Толкова съм нещастен в този град. Тук всичко ми говори за теб. Уж не съществуваш, а те виждам зад всеки ъгъл. Зад всяко нещо.


Не мисля. Не ме интересуваш. Душата ми е свлачище. И най-малкият дъжд повлича скална маса от чувства. Аз тъгувам безкрайно. Опитвам се да лея бетон, който да спре дъжда надолу и скалите. Но само с едно леко натискане на бутона и детонацията се повтаря.

петък, 24 април 2009 г.

Цитат на деня


В монголския мит за сътворението на света се срещат кошутата и дивото куче. Две същества, които по природа са различни: в реалния свят дивото куче ще убие кошутата, за да се нахрани. В монголския мит обаче и двамата разбират, че всеки един се нуждае от качествата на другия, за да оцелее в една враждебна среда, и двамата трябва да се съюзят.Но преди това те трябва да се научат да обичат. А за да обичат, трябва да престанат да бъдат такива, каквито са, в противен случай никога няма да могат да живеят заедно.

П. Коелю в Захир

Русе през пролетта. Част трета. Foods, drinks&music.


На поредното ми гости. Пролетното на снимката е само салатата. Останалото е класика. Салама. Шопска салата на вестник, Новините и приказки за това-онова на домашна ракия.

Полето на желанията


Ей такова искам някой ден.

четвъртък, 23 април 2009 г.

Ден за размисъл. Преди изборите.

Тази статийка нагледно ни дава обръча от партии създадени от БСП. Признавам си гениална линия за запазване на властта. Да се създаде собствена опозиция. Такива са Ред, законност, справедливост на Яне Янев и Атака. Докато упояват народа с викове срещу властта, тихомълком единодушно приемат важните партийни решения отгоре. Така че помислете си внимателно дали гласувате срещу или за НЕЯ. Факт е, че се игнорираха гласовете на хилядите млади хора, гласуващи за формации като ВМРО, Новото време, Гергьовден и другите т.нар. десни. Убедете се сами:
Нова коалиция лъсна в парламента. Съюзът се "показа" при гласуването на президентското вето върху 8-процентовата бариера за коалиции на вота. С шест депутати над изискваните по закон 121 парламентът отхвърли забележката на държавния глава и бетонира решението си. Всички коалиции за следващия парламент ще трябва да прескочат праг от 8%, реши Народното събрание. Пози-цията бе бетонирана с гласове на БСП, ДПС, РЗС, независими и четирима от "Атака". Единствено червеният Георги Близнашки и двама от независимите бяха "против". В продължилите почти четири часа дискусии основно думата имаха депутатите от десницата. Остър спор се разгоря между Иван Абаджиев, който е съвносител на идеята за 8-процентна коалиционна бариера, и СДС. "Вие сте били в две партии и на разположение на още три", охарактеризира го синият депутат Иван Сотиров. Според него най-новата ПГ РЗС е еничарският корпус в опозицията. "Вие сте първи на пангара, като има сделка", обърна се към тях Мартин Димитров. Въпреки че се изказаха в зала, от НДСВ застанаха на позицията "мене ме нема в тая схема". Депутатът Станимир Илчев уточни, че всички печелят от позицията си по отношение на президентското вето. В защита на предложението за 8% зам.-председателят на ДПС Лютви Местан уточни, че без него парламентът няма да направи сериозната крачка за стабилизиране на политическата система. Следващото правителство ще трябва да управлява в условията на криза и затова е още по-важен ясният политически профил на субекта, отсече Местан. \
в-к Стандарт

сряда, 22 април 2009 г.

Глътка оптимизъм.

Също като оптимистите, които казват "Идеално, чашата е пълна до половината". Чашите са пълни до половината. Има още време за размисъл. И още една глътка студена бира.

Бира и шкембе.






Бира и шкембе. Пици и спагети. След култовия Ливърпул - Арсенал 4-4.

Русе през пролетта. Част втора









Малко кадри от едно неделно следобедно кафе на Лайното на Великден.

понеделник, 20 април 2009 г.

Културна революция

Великден е станал Happy Еaster или Easter. На Коледа ядем пуйка. Празнуваме Halloween. Очаквам да започнем да отбелязваме и 4-ти юли, Деня на благодарността и т.н.

неделя, 19 април 2009 г.

Русе през пролетта.







Няколко кадъра взети от телефона по време на пиенето на една кутийка бира до театъра.



Тук определено е доста по-топло и зелено от във Варна. От морето още лъха студ и листата на дърветата се пръкват по-бавно.

Кучета на втория етаж.


Когато минавам покрай тази къща в центъра на Русе винаги има едни кучета горе, които лаят настървено. Като пазачи на призрака на аристократичния някога дом, които биха те разкъсали с острите си вълчи зъби, ако прекрачиш неговата територия.ю
Или ако погледнем от съвременна гледна точка, поредния куриоз в очакване сградата да падне на някого на главата, за да се започне пак с медийната истерия и проверките на институциите.
Снимката засега минава в забавни, сори за лошия фокус, но докато се наглася кучетата бяха изчезнали.

петък, 17 април 2009 г.

А new moment


Пролетта дойде.

Живея със секса на тъпата градска курва в сити с многобройни крайни квартали, което заспива точно в 22.00 или бачка като откачено за 150 всяка нощ. Какъв е този град, в който минималната заплата определя секса? Е ли той по-различен от Сингапур, Ню Йорк или Токио? Въпрос на статистика. Всъщност все ми е едно, щом за 150лв. се напивам всяка вечер на този пай от Планетата. А когато се напия, оставяйки след себе си купчинки истина, която хората не възприемат, защото смятат това е просто купчинка лайна, а аз съм просто проява на лошо възпитание, мога да излъжа сто и педесет жени да се изчукат с мен, сто и педесет, дори и повече, защото аз съм велик журналист, а те са велики стажантки в моя живот, кандидатки за слава и дял от дребния кеш, предназначен за пиене, който ще им гарантира великата илюзия на деколтето от фалшиво блестящи перли, къси полички в крещящи цветове и невинни, чисто бели гърбове, живеещи в солариуми. Перхидролени кичури, които те привличат дотолкова, че изхарчваш някакви дребни кинти на месец, за да видиш циците й. Ти си сърфист, който се пуска по вълните.
Разбира се, аз съм комплексар. А ти си меганекомплексираната гадска хипохондричка, нуждаеща се от ежедневната доза градска химия във вещества, взривяващи вените, зениците и слепоочията. Сърцето бие със силен бог, а пръстите на ръцете, вибриращи, изписват ритъма на твоята природа и когато видиш тънката права, червена линия в последния миг, осъзнаваш, че животът ти на известен пич, признат на цената на бутилка водка от световната общност на стажантките, е изпит до дъно и празен, а капачката е изгубена някъде под масата. И ти си толкова матиран, че не можеш дори да се наведеш. Световната общност гласува единодушно, че ти си най-тъпото и скучно говедо на света и едно кафе няма да почерпиш, както изисква устава на организацията. Следователно не си човешко същество.
Продавачки на улицата, парцаливи жени от тъмно лондонско предградие от деветнайсти век наричащо се бутик, се оплакват колко са онеправдани в своя живот и как не са постигнали обещаната им от Бог знае кого реализация на “superstar”, поради шибаните си бедни родители, лъжливият сводник, пияният мениджър, подлото гадже, алчният мазен шеф или влюбеният учител. Всъщност те твърдят, че не са имали възможност да учат и принцеството е най-неслучващият се феномен. Сексуалнaта пропускателност се равнява на лик от банкнота. Колкото по-малко кинти, толкова по-малко секс пропускат душите им. Това ги прави нещастни, истерично нещастни и злобни. За това ще ви го вкарвам контрабандно, без да плащам мита и акцизи. Ще декларирам внос на успех в празния камион.
Тези, които се шибат за спорта са шибани курви. Ние не сме. Ние сме от “градския елит”. Всички ни познават. Мъжете ни одумват с влажни езици, а ние мълчим целомъдрено и ги молим да спрат да ни пипат за циците и да се хвалят с това. Животът се задъхва от липса на идеи, докато не се намери кой да ни черпи едно голямо в клуба, за да забравим света, в който съществуваме маргинално-вагинално-витално-анално-морално-орално. Така е по-добре. Време е за една дяволска фотосесия или за малко работа в рекламния офис.
На сутринта коремът ни е прекалено издут за нови изводи и разсъждения, червата ни са задръстени с неразградени мисли поради слаб умствен метаболизъм, а момчетата, които доскоро се целеха в двора с фунийки и ви дърпаха косите, ще се празнят с насмешка върху вашите дънкови мечти от прозореца на своето ауди, серия А. Мечти и сънища, порозовели балони от дъвка. И пак ще ви дърпат за косите, които цъфтят като дантелите на прашките, поникнали на талиите с пукването на пролетта. И пак ще пием кафе. Ние не искаме нищо повече от това, но създаваме илюзията. Боли ме от този шамар, но аз го обичам, защото ме удря истински. Поезията е под формата на дълга касова бележка в марков бутик или известна верига хипермаркети, с която верига си вързана за шията и обичаш да те разхождат точно там, махаш с опашка и подкачаш неистово от радост, сваляш с лапи продуктите когато пълниш пазарската количка с желания. Не мога да бъда щастлива без шамарите, за които копнея, докато разказвам на поредното кафе с цигара за розовите си мечти, които не се случват в малкия град на познатите. Но един Mini Cooper би свършил добра работа. Aз не искам да бъда градска измислица, но всъщност съм, защото моята сексуалност се оказва широка талия за този мини-космополитен град, който ме сочи с погледи и ехидни пръсти от всеки ъгъл на страстта и ме обсебва през дрехите, грима и маската на недостижимост, профучаваща със скоростта на Mini Cooper-а, за който ти говорех, по Главната. Сървърът ми бръмчи от желание за оргазми, но часовникът ми тиктака от провинциалния страх да не бъда измамена. Но ползата е само тъга. А Менделсоновият марш, който искаш да чуеш е само романтична тъпотия, предназначена за насълзяване и осъзнаване на преходни неща, плюс подаръци и екзотично пътуване до някой остров. А ти си пичката с орлов нос и огромни гърди, която има феноменална памет и същевременно наследствено обременяване с лудостта на фамилията си.
Всичко опира до някакъв болезнен секс, след който заспиваш, за да се събудиш с прочистено съзнание, но нещата просто не стават така. Не можеш да прочистиш съзнанието си от живота. Това те прави нещастен и търсещ през всички сезони. Откровението е подробност, въпреки че пресмяташ своята важност благодарение на него. Животът ни е сексуална необобщеност върху бюста на свърхпаметлива студентка, която не може да запомни своята второстепенност. А ние ебем, за да избиваме комплекси, за да ни спират от печат в списанията и да ни съдят поради словесна похотливост, докато някой дебелак с крилца мълчаливо бърка в меда на виденията ни и захаросва с дъха си лайното, което ни подава с лопатка. Прасето, което яде ябълката, часовникът който тиктака, портокалът с часовников механизъм, гнилата ябълка, която джуджетата дали на Кумчо Вълчо. Той се гътнал мъртво пиян в Тринайстата годеница на принца, та го свестили с пица на парче от НДК, а Снежанка я изяли с водка агитката на Петржалка. Всъщност хубавите прасета ядат гнилите ябълки. А после гледат сериали и тичат до тоалетната с вестника.
Сандвичът, който искам да си направя в кухнята тази нощ е като порното по канала в момента. Апетитно изглеждащ, но вкиснат от ежедневната си повторяемост, която те подува от безвкусица и завършва с изпразване на моите органи, които тихо хрипят под трилевови боксерки, която майка ми грижливо купува. Пръстите ми се схващат от повтарящите се движения и не могат да се свият нормално след толкова пиене и търкане.
Аз мълча, като далечен приятел, работещ за осем долара на час, с които плаща безумно евтините български коктейли на безумно евтините и красиво тъпи момичета от Айтос, Карнобат, Девня или там откъдето са, които говорят за философия, кино, музика и правят секс твърде бързо, за да разбереш, че пропагандните им слова за съвременната поп култура, които са повод да се изчукат под химна на Кемикъл брадърс или Продиджи, са си чист поп-фолк. Друг път ям сух хляб от хладилника, малко сирене и черен пипер. Адски вкусна е тази непринуденост. Просто могат и нищо да не говорят. Целия ми разговор с тях е една фикция. А те мълчат като пукали и нещо ми е тихо. В главата ми свистят полови органи и сандвичи. Снежанката свършва, но водка все още има. Водката е най-забавното нещо на един скучен коктейл. Има и праскови, ябълки, банани, и круши. Аз умирам след края на горещия хот-дог с майонеза, горчица и кетчуп, докато си вярвам, че някой ми е длъжен да си вдигне краката щом го заприказвам след петото “Налейте ми водка! Голяма!”. Или просто мечтая за две филийки на моя кренвирш. Отгоре и отдолу. Твърде много мечти за секс, а градът спи, завит от топъл полъх и нямо ми прави компания, легнал в леглото до мен. Искам сънчо! Полъхът не заспива, просто е малко самотен, тих и привидно безразличен към всеки гледащ в тъмното с любопитство на откривател на собствения си сос, който оставя след себе си под формата на следи за същестуването си и евентуално от натравяне с български концентрат-менте. Също като чайките, които акат по гражданите и селяните. Започвам да оглушавам от тишината. Случайно момиче идва и прави своя искрен и личен репортаж за света през решетките на моя пружинен креват, който скърца жестоко, докато повтарям сексуалните си действия в такт с акомпанимент от мръсни приказки и си мисля за война или гледам телевизия с едното око само и само да не свърша сега, бързо. Пия кафе. Евтино, безскрупулно и черно като смъртта. Ръцете ми треперят. С малко мляко и нулев патос. Искам вода от кристалните чаши вкъщи. Майка ми показва новите боксерки. Аз бързам към банята. Искам кучето да ближе лицето ми, но то е пълно с паразити, които баща ми изважда с пинсета. Те се пръскат. Осезаемо разбирам, че стена над снимките от бойния си живот, в края на който изпразних всички пълнители на очакванията и залазих в калната трева, за да докажа, че мога да живея и без теб, но ми стана твърде неясно, защо се правя на маймуна сред толкова много шимпанзета? Изглеждаш ми като кучешко кебапче, след което много ще ме заболи стомах и ще тичам към първата срещната найлонова завеса, зад която да се облекча от мислите за теб, които разстройват езика на тялото ми, а от това ме избиват тънки и студени капчици пот.

неделя, 12 април 2009 г.

The memory remains



Улично афтър парти с некви бири от клуба.

Шопинг терапия.




Вчера посетих този център за забавления да понапазарувам малко, че пролетта дойде, а нямам обувки за разходка и диско. И така и така имаше някакви пари, останали ми като излишък преди заплатата/направо да не повярваш, но факт/.
За едни криза, за други кириза. Това блузката която си купих пък. Много е яка.

PS Снощи бях на диско и обяснимо главата ми е празна тази сутрин.

четвъртък, 9 април 2009 г.

сряда, 8 април 2009 г.

На една ръка разстояние.

Това се вижда от камерата на новата ми Nokia 5220. Приятен телефон на средна цена. Има МР3 и камера, с която ще мога да снимам всичко от улицата. Щото не всеки път може да си носиш фотоапарата.
Та, тази пълна чашка с биричка се вижда обикновено вечер от мястото ми в кухничката на моя скромен ергенски апартамент край морето.

понеделник, 6 април 2009 г.

В банята съм.





С косми и шкембенце. Но пък напълно натурален.

За варенето на ракия.


неделя, 5 април 2009 г.

Идиоти

Готвачът реже
със своя нож.
Тази вечер
ни готви въпроси.

Ние ядем
задушаващо
и преглъщаме
отговорите на откоси.

В чинията
плюем лъжи
и затваряме
мечтите в компоти.

Няма нищо
по-изтощаващо
от това
да сме идиоти.

четвъртък, 2 април 2009 г.

Пет съвсем кратки съвременни интерпретации на класически приказки и истории

Тя обича да ходи в “Червило”. Носи червени прашки, червен сутиен и мечтае да кара червен Mini Cooperно все още бръмчи с ролери, понеже няма 18. От време на време се отбива при баба си, около датите, когато старицата получава пенсия, щото Червената шапчица трябва да изкърти някой лев за ретро-партито. И понеже не може да иде без хич, сиреч с празни ръце, прасва от кухнята един хляб, щафета салам за хубави хора, с Бай Вълчо -любимия бабин артист и тън-тъ-тъън с кошничката към центъра. И както си подскачала през Борисовата градина и си слушала Глория на mp3 от един храст изскочил Кумчо Вълчо по прякор Дучето. “Колко пъти шампион?” - изревал той. “А Йешич генерал! Само ЦСКА! Отивам при баба.” – изпиукала тя. Малко по-късно Дучето се престорил на бабата в кревата. “Червена шапчице, легни при мен да те видя по-отблизо” и я затиснал с огромния си търбух, но дошъл ловецът ББ, не ми бил Биг Брадър, най– бил Бат Бойко, и му напълнил зъркелите със сачми.
Мили деца, полезно е да знаете, че “Малкият принц” е любимо четиво на всяка куха манекенка. Но не се опитвайте да й говорите за “Малкия принц”. Модерно е да казваш, че си го чел, но едва ли след като си кух разбираш нещо, както и за другите модерни cool неща. Истината е, че ако бяхте Малък принц нямаше да ви харесват. Първо, защото сте малък, второ, живеете на планета, на която няма кьорава женка, а дори да имаше, Малкият щеше да предпочете да нахрани с нея боата и да си вземе слона. Пофтата за едно малко момче е по-голяма, слонът е поне приятел и може да се возиш на него. От манекенката полза няма. Но може да си закача наметалото на главата й например. На петия ден тя ще се отегчи от вашия малък свят. Как може да няма обхват тилифона й и “каквай тъз планьета дету няма идин магазин за шопинг и ина дискутека, няя къде да му изпийм паричките на тоз заплеснатия принц!” За повече инфо, търсете DJ Екзюпери.
Ян Бибиян е мъжкото начало на всяко момче. Какъв мъж ще станеш ако не са ти ожулени коленете и поне един път не си направил пакост, след която родителите ти да заявят, че вдигат ръце от теб? Съвременният Ян мисли за компютърни игри, за женското начало, наричано за кратко пички, футбол, пиене и цигари, мечтае да стане гангстерски бос или рапър и по-малко ченге, пожарникар или космонавт. Вместо да разсъждаваме за дяволите, изкушенията, момчето от кал, Фют и пътешествието до Луната, вкаменената гора и победата на доброто над злото в душата на едно момче, по-добре е да запитаме онези тиквени семки-“корифеите” от литературата и образованието, защо не заложат на по-задълбочено четене в училище на тази книжка от Елин Пелин? Ние бихме казали: “К’ъв Хари Потър, бе! Га бат’ ти Ян Бибиян е летял, оня шемет с метлата още не е бил планиран от баща си!”
Половината деца я свързват с Ледената кралица от чалга-каналите, която ги облъчва със своето цвилене по цял ден. На децата не им е ясно това сега крал ли е или кралица, хем с крака на Бионсе Ноулс, хем с мустаци? Бедни ми Андересен, защо не загина на някой лов на патици? Нямам нищо против да посетя баровете от лед из Скандинавието, където сервират истинска водка с вкус на разни плодчета. Какви приказки щях да напиша, приятелю Андерсен! Eла в България да видиш, тук е пълно с ледени и снежни кралици! Чак всичко е в скреж. Сeдят и хвърлят смразяващи погледи докато ближат коктейл, а ти се напукваш от водка с лед и си готов да изпълняваш всичките й безумни желания. Накрая умираш разорен, заради една тъпа целувка. Всички у вас плачат от студ, щото си похарчил и парите за парното, а тя стои сама и непристъпна в своя леден замък и зяпа умно от кулата няма ли някой нов балък да й реди леденото огледало. Такива ми ти работи, драги Ханс Кристиян.
“Бях Алиса в страната на чудесата” е често използван лаф от всеки, който пие, пуши трева или друса я хапченца, я нещо друго. И изведнъж главата ти я няма. Ставаш мъъничък-мъничък и попадаш в странни светове с анимационни герои. Този дето порка до теб е само уши, онази слоница с нервния тик е летяща фея, тротоара се вдига както си вървиш и те перва през челото, бакшиша дето те кара е с глава на теле, а срещу теб се хили огромен котарак. Гецата се е качил на полилея у вас и се изцъклил, а ти си роботизиран добър и изведнъж те нападат лошите робокопи - циу-циу, циу-циу! На едно момиченце му приляга да е мъничко, да се шляе в разни странни светове и да има въображаеми приятели, обаче на тебе никак не ти прилича да си смачкан до размерите на Алиса и да бъдеш малък цял живот, докато нещата около теб се случват, ако ме разбираш какво искам да ти кажа. Справки при Луис Карол. Бегом към библиотеката или книжарницата!

Жоро Неделчев в FHM

Бившият главен редактор на Playboy и мой бивш ментор от буйната ми младост се завръща в "списанията". След краткото му, но забележимо участие в "Мач магазин" и разходката с асансьор из разни вестници, това беше стъпката, която очаквах. То просто нямаше и накъде. Смятам, че скоро FHM ще излезе с едни гърди напред, тъй като Maxim e леко изчерпан и поразвален напоследък/за жалост/, а самият Playboy отдавна не е флагман на мъжкото его. Успех, Жоро!