неделя, 28 февруари 2010 г.

Спешно отделение


Счупеният крак на Арън Рамзи от Арсенал, след който артилеристите показаха, че вече не са хлапета, а мъже и довършиха Стоук Сити с два гола в края за 1-3. Голям и исторически мач, който може да реши и титлата.

събота, 27 февруари 2010 г.

Кино като по ноти.



Новите филми на големите Аменабар и Копола. Тетро и Агора. Още не съм ги гледал, но съм сигурен, че това е като руската водка в магазина. Не си я пил. Но знаеш, че е качество и вкусът в устата ти и очите ти е чуден. Тегля ги докато нервно люпя семки и пия бира с фанелката на Арсенал и на Арън Рамзи му счупиха глезена. Жестоко. Някои дори плакаха на терена. Без да е на филм. За това обичам Английската висша лига. Заради истинската битка. В която има болка и страдание, успех и радост. И пак, на пътя към титлата, след Едуардо, преди няколко години, когато след това всичко се провали, сега чупят глезена на Рамзи, през пролетния полусезон. Когато мачовете се топят като снега, грипът е отминал, а аз съм със същата онази жена, с която бях и когато се счупи първия глезен. Но може би този път всичко ще има happy end. И ние ще победим!

понеделник, 22 февруари 2010 г.

За банките и Ибанките. Или кво става тия дни?

Тия дни просто се усеща, че става все по-напечено. Или ако досега не си го давал много, че има криза. То криза има. С главно КРИ. Освен, че тъпите строители, връщат лизинговите коли за 200 000 и пак живеят на квартира, и нямат пари за кафе/също като едно време, Животът е едно колело, нали така беше/, та, освен че тези бедни тарикатчета, които сукаха на наш гръб пак го духат, както по презумпция трябва да им е, защото те никога не са предназнчени за нещо повече от Бедни лузъри, които колкото и да се правят на хитри, накрая духат куровете на умните и пак нямат пари за кафе, сега полУжението е такова, леко надупено за всички наоколо. Примерно само чакат да няма много ток, та през април Викторито да стане 4.60, което мене реално не ме ебе. Но и мене, както и тебе, ни ебат по различни начини.
Та, днеска докато Митачето ме караше към нас с новата ми фанелка на Арсенал, си зададох малоумния въпрос, абе аджеба защо след като всички все повече примират и се посират, в магазините цените не падат, такситата не стават по-евтини, клубовете не стават по-евтини, и пиенето не става по-евтино, за жените е спортно.../а всички казват ЧЕ ХОРАТА НЯМАТ ПАРИ/. А по и най-лошото е, че банките въобще не ги ебе, дори след като ПРЕМИЕРЪТ ГИ ПОМОЛИ ДА СИ НАМАЛЯТ ЛИХВИТЕ. Но Ибанките мълчат като ануси, цъфнали сред нищото, казано по-поетично. А навън валят лайна на парцали, защото Ибанките са си Ибали. :)
Ясно е едно. Че говорим за Национална сигурност. От Омбудсмана се прокрадна думата КАРТЕЛ, не КОКТЕЙЛ, колкото и да ми се иска, а КАРТЕЛ. Шибана малка ценова договорка на няколко кашона дърто Джони, специално издание и два футболни отбора манекенки.
А масрафа ние го плащаме. Да не си помислиш. Я виж там, стигат ли ти 5 лв за бира и цигари. Май, не а! Да го духаш, бедняко.
Та тия дни, получих някъв плик с покани. От банка. Уважаеми наш л0ялен клиенте/или пациенте!?/ заповядайте в нашта банка. И аз отидох. И то в един момент ми заприлича на Ибанка. Ама тука сега това струва 3 лева. Но после ще трябва да ви блокираме още 5, и може да се застраховате за 12. Викам, не, мерси. Мога и сам да си плащам сметките за тока и телефона. И като малоумен да седя на опашките, ама не и да ви дам пак 10 лв.
И така, та уж е банка, ама е за Ибанка.

неделя, 21 февруари 2010 г.

О, Соле мио!



Когато си много гладен и четеш сероиозна мъжка рецепта за наплющяване в сп. Maxim няма начин да не излетиш до магазина, преследван от налудничавата мисъл за шише домати с нарязан на дребно чесън да се пържи в тигана, докато вариш макарони със салам или луканка и лук за 8 /осем/ минути, а след това смесиш всичко това в един гювеч, с настърган отгоре кашкавал, босилек и подправки на вкус. Печеш. Но внимавай, както в моя случай да не ти се случи. Да предозираш съдържанието в гювеча и после да ти се наложи с удоволствие да си хапнеш цели три порции. Макар че вечер е вредно. Тялото в ада. Душата в рая. Консумира се с вино. И душевно спокойствие.

Апостолът



Един от любимите ми филми.

понеделник, 15 февруари 2010 г.

събота, 13 февруари 2010 г.

Боб Марли

вторник, 9 февруари 2010 г.

Слон.

Първият слон в България, предназначен за софийската зоологическа градина, впрегнат да оре стопанството в двореца Враня


И тогава сме си били изобретателни. Дето се вика не може слона да седи само в една клетка, да яде ляп и нищо да не прави. :)

из Изгубената България.

понеделник, 8 февруари 2010 г.

Курви, яжте, пийте, Огито черпи.

Хората които

Броят жените,

гледат странно...


ходят на лов за мечки
отиват на работа


са жадни...за бири

Някога преди(и сега)


Офицери на "чаша" бира. 1895 г. :)
www.lostbulgaria.com - много хубав сайт за нашето минало и история.

събота, 6 февруари 2010 г.

Сянката и звяра.


Звярът е кротък. С наведена глава и опашка ръфа парче месо от огромен кокал. Вдясно лежи мъртво рижаво коте. Не знам дали мастията не го е бастисала докато то е яло от кокала. Но решавам, че сцената е мега брутална. Като бойно поле на майката природа в един голям и мръсен град. Малка сцена на хаос. Или на живот. На втория кадър се е отпечатала сянката ми. За мастията съм като Батман. Всеки момент мога да я разхвърлям. Но тя продължава да гледа тъпо и примирено. Толкова тъпо и примирено, че би могла да убие някой за този кокал.

Последната вечеря.


Рецептата за крем супа от тиквички ще намерите мааалко по-долу. :)

вторник, 2 февруари 2010 г.

Любовта е.

Любовта винаги е нова. Няма значение дали обичаме веднъж, два пъти или десет пъти в живота си - винаги се оказваме в непозната ситуация. Любовта може да ни отведе в ада или рая, но винаги ни води нанякъде. Трябва да я приемем, защото тя е храната на нашето съществуване. Ако откажем да го сторим, ще умрем от глад под отрупаните клони на дървото на живота, защото няма да сме посмели да протегнем ръка и да откъснем плодовете. Където и да се намираме, трябва да търсим любовта, дори това да означава часове, дни и седмици на разочарование и печал.
Защото в мига, в който тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас.
И ни спасява.
П. Коелю