Сянката и звяра.

Звярът е кротък. С наведена глава и опашка ръфа парче месо от огромен кокал. Вдясно лежи мъртво рижаво коте. Не знам дали мастията не го е бастисала докато то е яло от кокала. Но решавам, че сцената е мега брутална. Като бойно поле на майката природа в един голям и мръсен град. Малка сцена на хаос. Или на живот. На втория кадър се е отпечатала сянката ми. За мастията съм като Батман. Всеки момент мога да я разхвърлям. Но тя продължава да гледа тъпо и примирено. Толкова тъпо и примирено, че би могла да убие някой за този кокал.