понеделник, 30 март 2009 г.

The reader e еротика


Кейт е супер яка. А филма ни показва силата на словото и силата на секса и словото/Много по яко и съществено от "Има два отбора: Левски и юношките на Левски"/.
И че "харесвам зрели мъже" е клише. Супер шибано клише за жени, които не могат да вникнат в същността на един човек.

събота, 28 март 2009 г.

Тия три неща


След поезията/вкл. и пиенето/ и жените, идва ред и на третия любим "грях". Качвам ви любимата ми напоследък рецепта, Спагети с кюфтенца, за която научих от статията за "Кръсникът" в новия брой на Maxim.

Продукти:500 г кайма,1/2 зелена люта чушка, 1 (50 г) глава кромид лук, 2 скилидки чесън, 1/4 връзка ситно нарязан магданоз, 1 яйце, 40 г пресни хлебни трохи, 1/2 ч л настъргана лимонова кора, 3 с л песто от босилек, 2 с л зехтин, 2 скилидки чесън (допълнително), 1 (150 г) глава кромид лук, 125 мл червено вино, 520 г готов доматен сос за спагети, 125 мл пилешки бульон, 375 г спагети, 25 г настърган Пармезан, пресен босилек.

Приготвяне:• Лукът и чесънът се почистват от люспите, а чушката - от семената и се накълцват на дребно.• В голяма купа с ръце се омесват продуктите от каймата до пестото включително.• Оформят се кюфтенца с големина на орех (~ 20 г всяко кюфтенце).• Изпържват се в сгорещената мазнина и се отцеждат върху кухненското руло.• В същия тиган се запържват накълцаните 2 скилидки чесън и нарязаният на тънки полумесеци лук.• Сипва се виното и се задушава 5 минути или докато течността намали обема си 2 пъти.• Добавя се доматеният сос и бульонът и се кипва.• Връщат се кюфтенцата и се готвят без капак 10 минути.• В това време се сваряват спагетите.• Сварените и отцедените спагети се сервират заедно с кюфтенцата и поръсени с настъргания Пармезан и накъсан пресен босилек.

Джианна Майкълс. My favorite mistake.


Career

Накратко: Първата работа на Джианна била в ресторант за хамбургери, който случайно се наричал Дикс. Но понеже няма нищо случайно на тоя свят тя се преместила от на село в голямата и обещаваща Калифорния, където започнала да работи като рецепционист. И може би там някъде, това неустомо гадже със сочно дупе и още по сочни праскови, получило първите си покани да позира като модел, и евентуално ако не и хареса да се откаже.

И както обикновено става, така тя лееко е започнала да си съблича блузката, а после се стигнало чрезвичайно до порно/което ми напомня малко за Мигленчето, но тва е една друга също омазана с пот и сперма история/. Известна още като Беки или Джианна Роси, Джианчето, което сега е само на 25 и последната и качена сцена е от 15 февруари 2009 г./, направила повече от 250 филма и естествено се превърнала не само в една от най-добрите смукачки/cocksucker's/ някога, а и в своеобразна поп-порн икона. Поне за мен. :)
A eто какво последвало от едни нищо и никакви снимки. Данните са от Уикипедия.
Awards
2007 AVN Award – Best Group Sex Scene,Video – a 12-person group scene in Fashionistas Safado: The Challenge (Evil Angel).[7]
2007 FICEB Ninfa winner – Most Original Sex Sequence – a 12-person group scene in Fashionistas Safado[8]
2007 XRCO Award - Best On-Screen Chemistry - Fashionistas: Safado[4]
2008 AVN Award winner – Unsung Starlet of the Year[9]
2008 AVN Award winner – Best Sex Scene in a Foreign-Shot Production – 10-person group scene in Furious Fuckers Final Race.[9]
2008 AVN Award winner – Best All-Sex Release – G for Gianna.[9]
2009 AVN Award nominee – Best Tease Performance – Nice Rack 16[10]
2009 AVN Award nominee – Best Oral Sex Scene – Praise the Load[10]
2009 AVN Award nominee – Best Couples Sex Scene – Oil Overload[10]

Христо Фотев

...
Най-хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва във косите ти.

Косите ти са пълни с електричество

докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
...
Идеален за романтика нощем. Особено ако има вино и бира. Или сутрин с първото кафе и полъх на любов.

сряда, 25 март 2009 г.

неделя, 22 март 2009 г.

Уейн Рууни във ФК Две Могили


Футбол в събота. Футбол и в неделя.



Футболът е начин на живот. Да си фен също. След като почистих, сготвих и оправих що годе моята нова ергенска дупка, така че като дойде една жена да не се уплаши, погледнах през прозореца за пореден път. Да, времето никак не беше никак лошо за излизане, въпреки обещанията за снежен апокалипсис на Първа пролет. Все пак във Варна ветровете рядко позволяват на снега да завладее територията на корабите, пясъка и чайките.
Най-после влязох в джинси, след цяла седмица костюми. Сложих си новите цайси Армани/много хора ме гледат някак странно като им се похваля, че съм си купил Армани, с почти задължителното "Ама то това дали е Армани..."/, сложих си новия часовник/да Фосил е, не е Кю енд Кю, сори/ и с последните си 15 лв. преди заплата се насочих към стадион "Спартак", където играеше един от любимите ми отбори ЦСКА/другите са Дунав и Арсенал/.
Дадох 5 лева за билетчето, видях се със стари познати "чорбари" от Русе и Шумен, повиках, поскачах и попях на студа. Бихме 2-0. Много по-добре отколкото да зяпам по телевизията мачове. А така и така почти никъде не излизам зимата по цяла седмица. Все едно си пил едно кафе или един фреш за 5 лв. Само че с много повече емоция. После минах през голямото "Пикадили" и "заредих с настроение" новия Maxim с един чипс и се прибрах. Арсенал размаза Нюкясъл с 1-3, а после Ювентус уби Рома в Рим с 1-4 по ТВ 7.
Тази сутрин малко трудно си отворих очите. Направих си кафе със сметана, зяпах Сблъсък на тема "Меркантилни ли са жените?" и отворих да разгледам новия Максим в стаичката с двете нули. Сега отново е време за мачове. Както всяка една неделя.

Крокодила Гена - България



Групата "Мис България е крокодил" във Facebook вече има близо 30 000 члена. Тази група е по-голяма от "Обзалагам се, че мога да намеря 10000 души които не харесват Станишев!" три пъти.
А коментарите изобилстват с цветущи цитати, чак да ти се зачерви задника. Естествено нито оня пискащия от Евровизия, нито тая измислената смятат да си върнат "наградите". Не че Ива Титова беше за Мис България. Ако си я спомняте изобщо. Така че в крайна сметка тия "награди" отиват в миманса и след време само "посветените" си спомнят за родните Бг "красавици" и прочее еднократни звезди.
Но така е и в литературата, не само в музиката и модата. Пробива не най-добрия, а най-пробивния. А за това подбор на средства няма, защото както знаете целта оправдавала средствата. Разни хора, разни идеали.

сряда, 18 март 2009 г.

Original sin. Ментета и оригинали.


Напоследък имам чувството, че всеки може да спечели всичко в България, независимо дали си заслужава. И тия есемеси са толкова пошла изява. То ясно, че всичко е организаторите да припечелят малко пари. Иначе надали продуцентите ще си изпуснат печалбата заради някакъв зрителски вот и изчислителни системи. И какъв е точно вота, искам да попитам аз, когато един човек пуска 10 есемеса, друг 5, а трети 3. Това не е вот, а търг, наддване по-точно. И е ясно, че ще спечели този, който плати най-много или събере най-много пари, а не този, който е харесван най-много. Ама е смешно как ги представят работите. Като срива на цените на имотите. Положителна новина за всеки българин, който иска да си купи нещо, за всяко младо семейство. Демек, нормални цени, купете си нещо. Но е твърде тъжно за спекулантите и строителните фирми, така че по новините, замрелия пазар е супер тъжна новина. Но ако квадрата стигне 2000 евро, трябва значи да се радваме!?
Но тези хора едва ли имат толкова мозък да разберат следното. Че в стремежа си да изкарат някакви големи пари напълниха България с всякакви ментета, от което просто подмениха ценностите на нацията. И сега, благодарение на тях сме пълни с менте. Футболисти менте, менте хляб, менте ракия, сирене менте, сгради менте, менте жени, менте певци...Поради техния тъпизъм, породен единствено от алчност затъпява и нацията, защото не е важно колко си добър, а колко ще си платиш. Когато си плащаш, може да станеш най-прекрасния.
Вижте само тази горе. С лещи, барнати зъби и гърди. Тя ли е най-красивата, че стана Мис? Също колкото оня лигльо "пее" на Евровизия.

неделя, 15 март 2009 г.

Home


Накратко, какво правих тези дни.

На хартия се оказах с 20 % по-богат откъм заплата. Уикенда изкарах в размисли от какво имам нужда. Нов телефон/Нокията ми е на 2 години и дори няма цветен дисплей/, нов костюм/най-новия ми е на повече от година/, нови спортни обувки за лятото/там нещата също бяха в застой/. Освен това ще добавя и някой неща към домашния уют. Да речем, че може и без тях, но с тях е малко по-добре.

Докато си чакам заплата си строших очилата. Не че нещо, ама бях дал за тях 150 лв. Друг е въпроса дали реално толкова струват. И отидох до Мола във Варна, да огледам цените. Има намаления на очила. Обувките са доста скъпи и не си струва, май е по-добре от e-bay. Освен това трябва да си купя кош за пране, поставка за новото ми LCD в кухнята. Якото е, че сега се сдобих с голям домашен телевизор за спалнята. Стария от кухнята. И докато си лежа мога да зяпам. И да заспивам блажено върху розовите си чаршафи.

Май ще трябва да си направя цял списък как да си изхарча увеличението.

Вчера отработвахме 2-ри март. Естествено до обяд. После се появи майка ми. Изчисти ергенския ми дом, който си мислех, че е сравнително чист, но тя изкара такива боклуци, че два пъти ходих до контейнера. Остави ми и някви пари за пазаруване. Че заплатата е далеч.

Пу, току що ми се прееба новото Елсиди! А и Мис България, дето я избраха тази вечер, е поредната грозилка, която не знам защо я класират за Мис България...Така е, докато се похвалих за Ел Си Ди то, както е по-правилно, и то умря. Може би се изплаши и от новата Мис България.

Радостното е, че Арсенал отново е в зона Шампионска лига, а ЦСКА го натресе на Сливен.

Май пак ще си гледам на стария натрошен телевизор...

петък, 13 март 2009 г.

Жената днес


Eто един показателен разговор. :)

[22:19:12] G Spasova каза: v saita na tempo sam te vijdala na snimki az
[22:19:12] G Spasova каза: :)
[22:19:20] Petar Nikolov каза: е да
[22:19:42] G Spasova каза: 6te stane6 izvesten 6te otide6 v nqkoi televiziq
[22:19:47] G Spasova каза: ring dring
[22:19:56] G Spasova каза: btv
[22:20:05] Petar Nikolov каза: мда, ама ти ако не ми пускаш няма да станеш известна
[22:20:06] Petar Nikolov каза: :)
[22:20:15] G Spasova каза: i 6te kaje6 na zritelite
[22:20:15] G Spasova каза: 4e 6te
[22:20:27] G Spasova каза: gi zapoznae6 s edna fenka na futbola
[22:20:29] G Spasova каза: kakvo tolkova
[22:20:38] G Spasova каза: s fenkata na dunav 6te gi zapoznae6
[22:20:47] G Spasova каза: hem i sponsor 6teim namerim
[22:20:50] G Spasova каза: po-seriozen
[22:21:01] Petar Nikolov каза: да бе, ще ги запозная, ама нали знаеш условието :)
[22:21:19] Petar Nikolov каза: ма ти си несериозна
[22:21:23] G Spasova каза: 6te ti puskam az taka 6te duham 4e 4ak 6te ti obarna o4ite
[22:21:39] Petar Nikolov каза: еми хайде, какво чакаш
[22:21:40] G Spasova каза: topkite ti 6te se ka4at na vrata ti kato papionki
[22:21:47] G Spasova каза: 4akam da stana izvestna
[22:21:50] G Spasova каза: :)
[22:22:00] Petar Nikolov каза: ми то не става така лесно
[22:22:03] Petar Nikolov каза: както си мислиш
[22:22:25] G Spasova каза: hodih az na kasting na big brother no ne me vzeha
[22:22:32] G Spasova каза: tam slu4aini ne vzemat :(
[22:22:46] G Spasova каза: ama az pisah sex nqma da pravq
[22:22:52] G Spasova каза: taz godina pak 6te otida
[22:23:09] G Spasova каза: i 6te napi6a 4e 6te natro6a patkite ot ebane na vs maje v ka6tata
[22:23:14] Petar Nikolov каза: хаха
[22:23:21] Gergana Spasova каза: mn iskam da vlqza
[22:23:21] Petar Nikolov каза: ама те ще те накарат да покажеш преди тва нещо
[22:23:32] G Spasova каза: 6te duham np
[22:23:39] G Spasova каза: na ostanalite kandidati
[22:24:05] Petar Nikolov каза: ще духаш, тебе до една варна те е шубе да дойдеш...
[22:25:33] G Spasova каза: :) 6te duham petar4o
[22:25:40] G Spasova каза: ako iska6 dvamata 6te otidem na kasting
[22:25:51] Petar Nikolov каза: първо ела при мене на кастинг
[22:25:58] G Spasova каза: xaxaxaxa
[22:26:09] Petar Nikolov каза: ;)
[22:26:26] Petar Nikolov каза: еми така де, за кастинга трябва да сме подготвени
[22:27:03] G Spasova каза: :)
[22:27:12] G Spasova каза: otivame dvamata tuka v ruse
[22:27:22] Petar Nikolov каза: и кво ше се ебем на кастинга ли
[22:27:27] G Spasova каза: v riga da
[22:27:34] G Spasova каза: i 6te vikame samo dunaaav
[22:27:35] G Spasova каза: :)
[22:27:38] G Spasova каза: iska6 li
[22:27:40] Petar Nikolov каза: хахах
[22:27:45] Petar Nikolov каза: ми не е лоша идеята
[22:28:04] Petar Nikolov каза: аз искам обаче първо на спалнята да те еба и да викаш със шала
[22:28:07] Petar Nikolov каза: и да ми пляскаш
[22:28:34] G Spasova каза: ako iska6 i s teniskata 6te vikam
[22:28:39] G Spasova каза: i sas 6ala
[22:28:42] Petar Nikolov каза: ще ти махна главата да знаеш
[22:28:43] Petar Nikolov каза: може да
[22:28:46] G Spasova каза: ako iska6 me zavarji

Panic room




Може би последния дом на Бърнард Мадоф. Затвора. Преди да се превърне във филмова история. Ма не ме питайте кой е! Това е нюйоркският финансов Joker. :)))

четвъртък, 12 март 2009 г.

Хакери



Световната финансова криза породи нов бизнес. Хиляди програмисти сложиха оръжие и дадоха вечен Шът даун на своите компютри, които потеглиха в каруци към ромските квартали.
Ако не разбирате, просто кликнете върху снимката, в случай че вече не сте си издали компютъра. :)

Vip brother's theme.


Животът на К.

Събуждам се в клетка. Влажни капки бавно тичат по решетката, огряна от улична лампа през малкия отвор, като мост към тъмното небе, и падат без шум в невидимото. За край се чува тих плясък. Капката е отишла при другите капки. Сега те вече отново са едно цяло. Твърде бавно преминава времето или аз съм подут и безчуствен от упойката, за да усетя бързината на живота. Лежа след боксов мач в стаичката до ринга, размазан, и дишам с широко отворени очи и треперещи ръце, легнал на пода от цимент, с намалено зрение от синьо-червените отоци. Около мен е осеяно с приспани без доза тела, упоени от мрака с равно темпо на дишане, агонизиращо хриптене, резки изплашени движения, въртене около земята в несвяст и песен от думи, казвани само в монолози от кошмарен сън. Твърде бавен ми е филма, но от парата, която се отделя плътно от устните и изчезва като капките в мрака разбирам, че е студено на минус градуса. 1,2,3 или 5,4,3,2,1, старт! Не се сещам как точно беше началото.

Събудих се гладен. Строежът беше рано запустял, случайните живеещи винаги “временно” земляни кръжаха някъде из територията. Обикновено един такъв трип завършва с нападения над минаващи хора, както индианците едно време са нападали влаковете в прерията. Но това го знам от филмите и комиксите. После ти удрят инжекция от страх, че достойният член на обществото Господин Хикс, може да ухапе някое добро кученце, съответно и той, и кученцето тотално се побъркват и изпохапват епохата от хора и животни наоколо. После казват “бяха луди времена”. Дотолкова, че светлината на слънцето дразни мирогледа, а черепната кутия не възпроизвежда в мелодия кънтящите думи от латерната на останалите благоприлични членове на обществото. Накрая от много слушане ти потича пяна от устата и умираш в адски мъки от шума. Лешникотрошачки, Пепеляшки, Малки кибритопродавачки, Продавачи на надежда, Градът над който, се изсипал дъжд от бомбони и страна, в която няма нищо гнило, докато Карлсон, който живее на покрива си пие кафето във Вила Вилекула.

Тръгнах да търся другите. Млад, наперен и озъбен срещу всеки атакуващ. И тогава усетих лекото, едва доловимо пронизване от чуждо тяло в гърба, което ме парна прострелно, неприятелски мина границата ми, за да престъпи приятните илюзии. Игличката ме хвана след кратко преследване във въздуха от точка А до точка Б и няколко остри извивки на пунктира във въздуха, стана ми едно леко хубаво, а животът безгрижен, и поисках да заспя, без всякакви съпротивителни сили. Усетих погледа. Някой ме чака да заспя. Само да заспя. Толкова е сладко да не се страхуваш от улицата докато си вървиш, а денят е пролетен, облаците са някъде далеч от твоя град, твоята територия, и никой не хапе краката на добре облечените, прелитащи минувачи, които са се превърнали във врабчета и чикчирикат край паветата щастливи от хлебните трохи наоколо.

Хвърлиха ме в колата. При другите отпуснати трупове. Мислех, че съм умрял, прострелян от ловна пушка, и това е някакво последващо живота състояние, някакъв преход между него и смъртта, едно коридорче, в което успяваш да видиш по чехли какво става когато вече си без дъх и пулс, без признаци на живот, но продължаваш да виждаш, чуваш, осъзнаваш и крещиш, скрит в твоя преносим носител на памет. Някой да извади диска, плийз.

Събуждам се в зандана с някога жълти стени. Около мен оглеждат новия съквартирант в къщата. Повече са отколкото си мислех в началото. От клетките изнасят призрак. Устата му е отворена в последния плах опит за въздух, очите са замръзнали като река през зимата, някъде на Север, в последна гореща гледна точка, а тялото е сухо и свито без липсващите 21 грама душа. Няма причастие, няма Евангелие и никой не се моли за нея. Оголените зъби бранят живота от смъртта. Езикът казва сбогом, предал инстинкта за самосъхранение както генерал предава сабята си след разгром. Разсипват рядък живот по чиниите. И пак никой не казва молитвата. Те вече са празни. Преди да има нещо, то е вече изядено. Всички са пак гладни. Оставам да лежа, защото и без друго нямам много сили. Спират да гледат в мен и се улисват в битието си. Остават само няколко дена, а аз не съм буревестника.

Изгревът преди голямото умиране започна по същия начин. Глад, сплетни, изпразване на съзнанието с гледане на някога жълти стени, викове без думи, молби, но не молитви, спасение за един или двама, но не възкресение, нова смърт, но не Страшен съд. Безнадежността е седнала в ъгъла и гледа плахо с големите си черни очи, всеки който желае да я увековечи. Сякаш ти казва, целуни ме, за да се превърна в нова надежда или ме удуши с голи ръце, когато се нахвърля върху теб, защото иначе си свършен. Някои се насираха и напикаваха, изпадаха в последната си неистова лудост, крещяха и падаха на колене, вкопчваха се в решетките, в коридора, през който прекрачваш мястото на света и отиваш в другото място, където не знаеш има ли нещо неизживяно. Може би ще ловуваме като индианците от прерията? Стори ми се, че чух тропот на коне, а Поразяващата ръка е легнал и ни следи от хълма. Качвахме се горе такива каквито сме: палави, изцапани, готови да признаем всичко, гледащи гузно, лукаво, войнствено или детски усмихнати. Долу бяха кожите, месото, очите, ушите, носа, изядената храна и купчината лайна, завещана от задниците ни на Земята. Всички карантии са събрани в чували за изгаряне. Някой ще дъхне, за да ни разлети от пистите на крематориума, а коминът ще издава димни знаци, че тук има живот. Връщаме се отново към живота, под формата на малки частици хумус в сока на растенията, които ще галят със стеблата си други живи същества, които ще бродят между тях, ще ги късат, ще се хранят, ще правят деца и ще лежат прегърнати и уморени.

Нова клетка. Същите вече не чужди крака и ръце, сплетени в положен венец на земята. Иначе същата кал под ноктите. Същата помия за ядене. Мирис на влажни, мръсни косми. А наоколо се стеле тишина, защото вече никой не иска да лае. Защо висим тук с дни? Защо не ни убият сега, тук, веднага. Смъртта е просто смърт, когато всички трябва да умрем, преди да дойдат другите, за да умрат след нас по същия начин. Ехо! В рая ли сме?

Ако ви липсваме, вземете си нови домашни любимци. Само чрез любовта към тях няма да страдате за нас. Не страдайте!

понеделник, 9 март 2009 г.

Бягай Нафта!





Вижте тия глупаци от Нафтекс/на Берое-Нафтекс/ как са се нагласили за война, а не за мач. Ууу, путки страхливи, нещастни!

неделя, 8 март 2009 г.

Кучето ми и то има празник!


Ми така де, родило е 12 кученца. Честит празник, Топке! :)

Към германския народ!








Уважаеми германци, след като влязохме при вас в ЕС, установяваме че нещата при вас никак, ама никак не изглеждат добре. За това се налага и следния критичен доклад, с няколко препоръки, които правителството Ви трябва да вземе в предвид, за да няма санкции, естествено да ви спрем парите по фондовете.
Най-сериозна е критиката ни относно мафията с боклука. Наши хора, установиха, че такъв боклук няма никъде. Очевидно има корупционна схема, по която боклука изчезва безследно веднага щом се появи на улицата. Защото не е възможно вашите граждани да не си хвърлят фаските, хартийките, билетчетата от графския транспорт, двулитровките и кутийките от бира, и хартишките от мазните баници на улицата.
И как пък някой възпитан и дисциплиниран шваба не си метна кесийката с боклука от балкона.
В заключение това не е възможно. Влизайте в час и започвайте да свините навсякъде. Иначе ше се глобяваме. Както знаете бай Ставри е строг, но справедлив.
Снимки: zlatevi.blogspot.com

събота, 7 март 2009 г.

Вива ла Революсион!

Филмът не е очаквания от мен екшън. Но пък е пълен с документализъм и най-важното, че изглежда неутрален.
Като гледам, хората на 30 са правили революции, а ние нямаме време, защото сме обхванати от глобалната мрежа, стреса на работа, ипотеките, порното, световната финансова криза, правенето на диети, футбола в събота, чалга каналите, фаст фууда, порното, парното, газта, гъза и прочее. Лайфстайла, модата, рекламите и прочее, които правят онази революция невъзможна. Сега нямаме Че и Фидел, а Нео и Морфей, който трябва да победят Матрицата.

четвъртък, 5 март 2009 г.

Taнцуващият с вълци


"От днес вече ставам вълк." Каза ми онзи ден един приятел и ми стисна ръката. Отговорих му, че това не ме притеснява, защото няма какво да ми вземе, но ако иска може да му прехвърля ипотеката си и заемите.

Беше му се родил син. Досущ приличаше на него от снимката. И със същата кисела физиономия, с която сигурно и баща му, този бъдещ страшен вълк се е пръкнал сред нас.

Та си викам тоя е откачил, какъв вълк. Не, хората били зли, всеки гледал само парата, интереса си, как да прекара другия, да го обере, да му вземе имота. Това виждаше моя човек след поредната водка, от която вярно, че все повече му се флиртуваше, но някак си не ставаше по-весел. А напротив. Може би защото не му провървя в Испания, претърпява провал с втора поредна работа, живее на квартира, има вече син, за когото трябва да се грижи, а истинският му баща, на вълка, беше оставил рано вълчицата и се беше скрил в друга бърлога, където беше отгледал други вълчета...Как да му обясня на моя приятел, че приживе не може да има наследство и че приживе човек може да се разпорежда както иска с имота си. ...И така, всички бяха удобно зли и опасни: лекари, адвокати...И всички бяха виновни.

Аз нещо се смутих, защото не виждам така света, колкото и да е несправедлив. Вярно, че прекалено много си мълчим в тази държава, но е вярно, че и прекалено много ни натискат главите, а като не ни ги натискат, ние по навик ги тикаме, надолу, навътре...направо, но не настрани.

Предната вечер се прибирах подпийнал, почти без пари, разорен както всеки месец от сметки и банки, вървях с качулка на главата, а срещу мен се клатеше като ръждясал робот един поп, цивилно облечен, но аз знам, че е поп. Пиян...едвам ходеше и аха да падне на плочките. Подминах го, но в мен се загнезди мисълта, че в куфарчето, а и в джобовете на този поп сигурно има мангизи и не ти трябват особени усилия да вземеш каквото има, той даже няма и да разбере. Продължавах да вървя подтиснат и да гледам в земята. В земята - бедната, с някаква надежда, че ще намеря пари. Напоследак вървя, и все гледам към нея, и си мисля, че ще намеря пари. Сякаш по земята растат пари. И се вглеждам в хартийките, мръсни, окаляни и свити. Стъпкани от стъпканите хора.

Това се случва след като намерих своите собствени пари. Един ден, когато ги бях изгубил и отчаяно се върнах да ги търся по обратния път. И си мислех колко гладни дни ме чакат, заради втеляването по една жена, мисълта за която ме накара да изпусна на вятъра последните пари за месеца.

Също като вълка, който се беше втелил в една жена, и сега се чуди, аз ли съм или не съм. Какво пропуснах, какво можех да направя. А детето го гледаше кисело от снимката, и му викаше "Тате, това си ти."

За всичко е виновен глада. Глада му е майката. Онази вечер ядохме сирене, но то не беше сирене в точния смисъл, сега му викат "млечен продукт с растителни мазнини". И салама не беше точно салам, а водката...в нея имаше ракия...не знам как...Но понеже никога не бях пил водка Стадион, недоверчиво я подуших от върха на шишето, защото знам после как човек се насира от такива водки, и ме лъхна на ракия, ама на някаква кофти, съмнителна ракия. И така, нищо не можахме да изядем, нищо не можахме да изпием, камо ли да наебем като хората. Говорихме само за неосъществени мечти и страхове. Това беше една менте вечер, посветена на живота и смъртта, на лудостта, насилието и парите, от която всички си тръгнахме нито сити, нито гладни, нито пияни, нито трезвени, но стомасите ни бяха пълни и можеше да заспим без своите страхове. А утре пак да бъдем вълци или овце. Защото днес не може да станеш нищо.

вторник, 3 март 2009 г.

Face off или малко Фяйсбуук.

Под силен обществен натиск взех, че се регистрирах и аз. И наистина открих доста стари приятели, познати...въобще муцуни от предишния мой живот, нейде из Руси. Е, хайде, да не се лигавя като бивш местен патриот. Русе. Руси винаги ме е дразнило. Но все пак е леко лигаво.
Ето някой тхе бест ов дъ ебест:

Petar Нямам пауър. Ти си машина, човече! Пий нау, слийп лейтър.

Petar Баба Марта пръднала...в Психото е мръднала. Там всички са бели и червени, розови засмени. :).

Petar Абе реших да се разхода до подлеза на гарата и няколко души ми предложиха парите си, дрехи, телефони, багаж. И аз не знам що. Ама ги взех де.

Petar С Кирчо Циганина и Митьо Пищова сме в Чародейките с три ученички

Petar Алехуя, братя!

Petar Набих едно момиче на Пикадили. :).
Tzveta Kuzmanova at 5:22pm March 2
nestho te iadosa ili prosto ne ti pusna?:)

Petar Nikolov at 5:38pm March 2
При мене няма досъдебно производство, направо пристъпвам към наказанието. :)

Petar Nikolov at 5:42pm March 2
Аз я бия, тя ми вика "Бий ма, обичам та!"

неделя, 1 март 2009 г.

Payback Марта, уоуоуооооуо!/у-о-у-оу-ооо-оооу/

АЗ СЪМ БАБА МАРТА, ИСКАМ ПЕТНАЙСЕ МИЛИАРДА ДОЛАРА В БРОЙ ИНАЧЕ ЩЕ ВИ ИЗБИЯ ВСИЧКИТЕ С ГЛАВАТА В КЕНЕФА И ДА МИ НАПРАЙТЕ ПО ЕДНА СВИРКА!!! :)))

Стари но златни от My space

Saturday, September 06, 2008
А пък снощи се напих като свиня. Отдавна не съм го правил и май ми липсваше. Имах гости за новия апартамент. Издрайфах се в легена и заспах с дрехите като пън. Най-недоволна остана Пламенчето, която очакваше да има секс, а накрая спа в кухнята, че даже и дивана не успяла да разпъне. На сутринта беше бясна кучка. А пък аз си умрях от хилене.Подариха ми много хубав комплект чинии.
Friday, August 15, 2008
Как се срещнах с Богородица.
Следа плажуването ми на Rappongi поех към фитнеса. Реших да мина за по-напряко и по-прохладно през Морската градина. В алеята забелязах малък параклис. Видях, че е на името на Богородица. Спрях се и реших да вляза, да запаля по една свещ за живите и умрелите. Когато се прибрах, от новините разбрах, че днес е деня на Голяма Богородица. На този ден майката на Исус Христос напуснала земния живот. И така, ненадейно аз я срещнах по своя път.
Sunday, August 10, 2008
Менюто в неделя вечер.
Бира с картофки на плажа.
Секс с млада руса жена с бронзов тен.
Прибиране. Ракия със салата.
Бира с водка и мезе.
Мартини с портокалов сок.
Мартини с шоколадов сладолед.
Плюс Анелия и порно по Private spyce i Hustler TV.
Дай Боже всекиму такъв край на неделя в приятелска компания!
Tuesday, June 03, 2008
Sms поезия
Хронология на нощния живот:
31 may 2008 00:40:54: Ei boqnka tyka sam s oskara na platinium i ve4e se cepq, lalala!
31 may 2008 02:19:44 Ot kakto se razdelihme ne sum bil shtastliv
1 june 2008 01:48 Na mulen ruj sme!
1 june 2008 03:36:52 Alkoholici, ve4e sme na Opium, piankiiii
1 june 2008 04:59:54 Kude sa mi o4ilata!!!
1 june 2008 05:08:38 Iskam da ti kaja, 4e ne iskam da ti pravq deca.
Friday, May 23, 2008
No time to cry
Ден 1. Ставам от сън, влизам в банята. Ще се бръсна. Намазвам си лицето с пяна. И установявам, че това е пастата за зъби.
Ден 2. Ставам от сън, влизам в банята, грешка, влязъл съм в тоалетната. Ама толкова ми се спи, че едвам гледам. Ще си мия зъбите. Пъхам четката в устата. И усещам вкуса на пяната за бръснене.
Sunday, May 18, 2008
Skype off
След снощната разпивка, включваща класиката салати с ракии и скара с бира, следва да отбележа, че за първи път може би, след като съм се напил, не псувах никого в Skype, даже бях много весел.