Футбол в събота. Футбол и в неделя.

Футболът е начин на живот. Да си фен също. След като почистих, сготвих и оправих що годе моята нова ергенска дупка, така че като дойде една жена да не се уплаши, погледнах през прозореца за пореден път. Да, времето никак не беше никак лошо за излизане, въпреки обещанията за снежен апокалипсис на Първа пролет. Все пак във Варна ветровете рядко позволяват на снега да завладее територията на корабите, пясъка и чайките.

Най-после влязох в джинси, след цяла седмица костюми. Сложих си новите цайси Армани/много хора ме гледат някак странно като им се похваля, че съм си купил Армани, с почти задължителното "Ама то това дали е Армани..."/, сложих си новия часовник/да Фосил е, не е Кю енд Кю, сори/ и с последните си 15 лв. преди заплата се насочих към стадион "Спартак", където играеше един от любимите ми отбори ЦСКА/другите са Дунав и Арсенал/.

Дадох 5 лева за билетчето, видях се със стари познати "чорбари" от Русе и Шумен, повиках, поскачах и попях на студа. Бихме 2-0. Много по-добре отколкото да зяпам по телевизията мачове. А така и така почти никъде не излизам зимата по цяла седмица. Все едно си пил едно кафе или един фреш за 5 лв. Само че с много повече емоция. После минах през голямото "Пикадили" и "заредих с настроение" новия Maxim с един чипс и се прибрах. Арсенал размаза Нюкясъл с 1-3, а после Ювентус уби Рома в Рим с 1-4 по ТВ 7.

Тази сутрин малко трудно си отворих очите. Направих си кафе със сметана, зяпах Сблъсък на тема "Меркантилни ли са жените?" и отворих да разгледам новия Максим в стаичката с двете нули. Сега отново е време за мачове. Както всяка една неделя.