петък, 29 януари 2010 г.

Идея за кухня.




by Biserka Petrova. :)

Салатки




by Petar Nikolov. :)

понеделник, 25 януари 2010 г.

Крем супа от тиквички.


Крем супа от тиквичкирецепта за вкусна супа от тиквички
2 малки тиквички
2-3 стръка пресен лук
1 с. л. зехтин
2 големи картофа
за застройката:100 гр краве сирене, 1/2 кофичка кисело мляко, 4-5 стръка копър, 4-5 стръка магданоз
крутони

Тиквчиките и картофите се нарязват на ситно, поставят се в тенджерка и се заливат с 1 л гореща вода;* Зеленчуците се варят 20 минути;* Сиренето се намачква и се смесва с киселото мляко, нарязания на ситно копър, магданоз и бялата част на зеления лук; В приготвената застройка се налива малко от отварата на сварените зеленчуци, разбърква се и излива в тенджерката при тиквичките и картофите и след това се пюрира с блендер; Супата се сервира поръсена с нарязана на ситно пера зелен чесън и крутони.

неделя, 24 януари 2010 г.

И хората като врабчетата


Пикират върху снега със своите кучета.

/Така русенци се забавляват уикенда на прословутата пързалка - хижа "Приста", докато се опитват да впрегнат кучето в шейната. А това е Крум, може да го видите в театъра./

Падналият ангел.




Или едно врабче на балкона ми, което е явно решило да се овъргаля в снега. Или да си направи снегопочистване, т. е. баня със сняг под лъчите на слънцето.

четвъртък, 21 януари 2010 г.

събота, 16 януари 2010 г.

Виц

Пътнически самолет по време на полет един от моторите отказва и трябва целият самолет да бъде олекотен. След като изхвърлят багажа и всичко ненужно пилотът вика стюардесата и й обяснява, че за да не се разбие целият самолет някой от пасажерите трябва да скочи.
Отива стюардесата при пасажерите и им обяснява за създалата се ситуация и че в името на всички пасажери някой трябва да скочи.
Първи решава да бъде американеца, питат го за някакви последни желания.
- Да – отговаря той – искам 1 чаша Джак Даниълс и да изпуша една пура.
Изпил си уискито, изпушил си пурата, извикал да живее Америка и скочил от самолета.
Върнала се стюардесата при главния пилот да види какво е положението, но самолетът все още бил нестабилен и трябва да загубят още товар. Тя се връща за втори път при пасажерите и им обяснява същото, този път французинът се престрашил и поискал всички жени на борда да го целунат и да изпие едно шардоне, извикал да живее Франция и скочил.
Отново стюардесата се връща, но самолета е все така тежък и трябва да пожертват още някого. След 1 час тя се връща в пилотската кабина цялата раздърпана и пилотът я пита:
- Какво стана този път? Самолетът вече е стабилизиран и можем да продължим.
- Ми… този път българинът, пожела да изпие всичкия алкохол на самолета, и го изпи, пожела да изчука всичките жени на самолета и го направи….
- И какво стана след това? – попитал пилотът.
- Еми каза „Да живее България! „… и изхвърли турчина

понеделник, 11 януари 2010 г.

Looking for your own Avatar.

Джеймс Камерън, режисьорът на Титаник, отново ни накара да изпълним кината. И не за да пресъздаде един нов свят, а за да покаже нашия собствен, такъв какъвто е извън телата ни, но може да бъде в нашето съзнание. За това със сигурност ни трогна почти толкова колкото в Титаник.
Аз лично се замислих колко сме изпаднали в битовизма. Пет лева за кафе, три лева за бира, барчета-дискотеки, коли...Това е животът на повечето от нас. Принизили сме личностите си в калта на битието, където очите ни са дълбоко заровени, а ушите ни пълни с думите от живота на някой друг. За това днес почти няма герои, нямаме шампиони, нямаме почти нищо. Защото повечето от нас са спрели да мечтаят. Или мечтаят само за пари. По цял ден. И винаги съм задавал въпроса какво ще стане с вас когато един ден пари няма и сте в ситуация, в която не ти остава нищо друго освен да бъдеш човек. Ще има ли тогава човек у вас. Много бих искал да видя.
Днес, виждам как хората все по-трудно си задават въпроси, дават отговори, а още по-трудно е да превърнат отговорите в истина. Днес е пълно с мъртви хора, чиито души отдавна са напуснали телата им, а телата им се мъчат да живеят разкъсвани между стомаха и разума. За това не са доволни. И няма да бъдат. Дори да имат милиони.
Накрая ще споделя нещо от един свой разказ "А аз си тръгвам съвсем обикновен. Чиновниче, в ръкавелчета, живеещо си в едно блокче, плащащо си кредитчета. Мисля си за някакви краставици. Ядат ми се царевици. Купувам бири понеже има мач. Жената, в която намирам смисъл в последните дни и неистово й звъня по три пъти по половин час отново ме търси, и аз съм щастлив, че докато си нося сакото, книгата на Коелю, новото мъжко списание, бирите, чушките, кафето и има за кого да мисля, колкото и да ми е неудобно да си държа телефона когато говоря с чантите в ръце, разбирам, че не бих могъл да живея без този телефонен човек. Бившата ми рок звезда си тръгна. Сега си спорим за Майкъл Джексън и Мадона, аз си мисля за Ванила Айс, който е чукал Мадона. Не мисля, че има нещо човешко в това, да имаш толкова слава, че чукането да се обезсмисля....не мисля, че нищо има смисъл толкова, а нещо е толкова важно..."