Looking for your own Avatar.

Джеймс Камерън, режисьорът на Титаник, отново ни накара да изпълним кината. И не за да пресъздаде един нов свят, а за да покаже нашия собствен, такъв какъвто е извън телата ни, но може да бъде в нашето съзнание. За това със сигурност ни трогна почти толкова колкото в Титаник.
Аз лично се замислих колко сме изпаднали в битовизма. Пет лева за кафе, три лева за бира, барчета-дискотеки, коли...Това е животът на повечето от нас. Принизили сме личностите си в калта на битието, където очите ни са дълбоко заровени, а ушите ни пълни с думите от живота на някой друг. За това днес почти няма герои, нямаме шампиони, нямаме почти нищо. Защото повечето от нас са спрели да мечтаят. Или мечтаят само за пари. По цял ден. И винаги съм задавал въпроса какво ще стане с вас когато един ден пари няма и сте в ситуация, в която не ти остава нищо друго освен да бъдеш човек. Ще има ли тогава човек у вас. Много бих искал да видя.
Днес, виждам как хората все по-трудно си задават въпроси, дават отговори, а още по-трудно е да превърнат отговорите в истина. Днес е пълно с мъртви хора, чиито души отдавна са напуснали телата им, а телата им се мъчат да живеят разкъсвани между стомаха и разума. За това не са доволни. И няма да бъдат. Дори да имат милиони.
Накрая ще споделя нещо от един свой разказ "А аз си тръгвам съвсем обикновен. Чиновниче, в ръкавелчета, живеещо си в едно блокче, плащащо си кредитчета. Мисля си за някакви краставици. Ядат ми се царевици. Купувам бири понеже има мач. Жената, в която намирам смисъл в последните дни и неистово й звъня по три пъти по половин час отново ме търси, и аз съм щастлив, че докато си нося сакото, книгата на Коелю, новото мъжко списание, бирите, чушките, кафето и има за кого да мисля, колкото и да ми е неудобно да си държа телефона когато говоря с чантите в ръце, разбирам, че не бих могъл да живея без този телефонен човек. Бившата ми рок звезда си тръгна. Сега си спорим за Майкъл Джексън и Мадона, аз си мисля за Ванила Айс, който е чукал Мадона. Не мисля, че има нещо човешко в това, да имаш толкова слава, че чукането да се обезсмисля....не мисля, че нищо има смисъл толкова, а нещо е толкова важно..."