Кино като по ноти.

Новите филми на големите Аменабар и Копола. Тетро и Агора. Още не съм ги гледал, но съм сигурен, че това е като руската водка в магазина. Не си я пил. Но знаеш, че е качество и вкусът в устата ти и очите ти е чуден. Тегля ги докато нервно люпя семки и пия бира с фанелката на Арсенал и на Арън Рамзи му счупиха глезена. Жестоко. Някои дори плакаха на терена. Без да е на филм. За това обичам Английската висша лига. Заради истинската битка. В която има болка и страдание, успех и радост. И пак, на пътя към титлата, след Едуардо, преди няколко години, когато след това всичко се провали, сега чупят глезена на Рамзи, през пролетния полусезон. Когато мачовете се топят като снега, грипът е отминал, а аз съм със същата онази жена, с която бях и когато се счупи първия глезен. Но може би този път всичко ще има happy end. И ние ще победим!