Пролетта дойде.
Живея със секса на тъпата градска курва в сити с многобройни крайни квартали, което заспива точно в 22.00 или бачка като откачено за 150 всяка нощ. Какъв е този град, в който минималната заплата определя секса? Е ли той по-различен от Сингапур, Ню Йорк или Токио? Въпрос на статистика. Всъщност все ми е едно, щом за 150лв. се напивам всяка вечер на този пай от Планетата. А когато се напия, оставяйки след себе си купчинки истина, която хората не възприемат, защото смятат това е просто купчинка лайна, а аз съм просто проява на лошо възпитание, мога да излъжа сто и педесет жени да се изчукат с мен, сто и педесет, дори и повече, защото аз съм велик журналист, а те са велики стажантки в моя живот, кандидатки за слава и дял от дребния кеш, предназначен за пиене, който ще им гарантира великата илюзия на деколтето от фалшиво блестящи перли, къси полички в крещящи цветове и невинни, чисто бели гърбове, живеещи в солариуми. Перхидролени кичури, които те привличат дотолкова, че изхарчваш някакви дребни кинти на месец, за да видиш циците й. Ти си сърфист, който се пуска по вълните.
Разбира се, аз съм комплексар. А ти си меганекомплексираната гадска хипохондричка, нуждаеща се от ежедневната доза градска химия във вещества, взривяващи вените, зениците и слепоочията. Сърцето бие със силен бог, а пръстите на ръцете, вибриращи, изписват ритъма на твоята природа и когато видиш тънката права, червена линия в последния миг, осъзнаваш, че животът ти на известен пич, признат на цената на бутилка водка от световната общност на стажантките, е изпит до дъно и празен, а капачката е изгубена някъде под масата. И ти си толкова матиран, че не можеш дори да се наведеш. Световната общност гласува единодушно, че ти си най-тъпото и скучно говедо на света и едно кафе няма да почерпиш, както изисква устава на организацията. Следователно не си човешко същество.
Продавачки на улицата, парцаливи жени от тъмно лондонско предградие от деветнайсти век наричащо се бутик, се оплакват колко са онеправдани в своя живот и как не са постигнали обещаната им от Бог знае кого реализация на “superstar”, поради шибаните си бедни родители, лъжливият сводник, пияният мениджър, подлото гадже, алчният мазен шеф или влюбеният учител. Всъщност те твърдят, че не са имали възможност да учат и принцеството е най-неслучващият се феномен. Сексуалнaта пропускателност се равнява на лик от банкнота. Колкото по-малко кинти, толкова по-малко секс пропускат душите им. Това ги прави нещастни, истерично нещастни и злобни. За това ще ви го вкарвам контрабандно, без да плащам мита и акцизи. Ще декларирам внос на успех в празния камион.
Тези, които се шибат за спорта са шибани курви. Ние не сме. Ние сме от “градския елит”. Всички ни познават. Мъжете ни одумват с влажни езици, а ние мълчим целомъдрено и ги молим да спрат да ни пипат за циците и да се хвалят с това. Животът се задъхва от липса на идеи, докато не се намери кой да ни черпи едно голямо в клуба, за да забравим света, в който съществуваме маргинално-вагинално-витално-анално-морално-орално. Така е по-добре. Време е за една дяволска фотосесия или за малко работа в рекламния офис.
На сутринта коремът ни е прекалено издут за нови изводи и разсъждения, червата ни са задръстени с неразградени мисли поради слаб умствен метаболизъм, а момчетата, които доскоро се целеха в двора с фунийки и ви дърпаха косите, ще се празнят с насмешка върху вашите дънкови мечти от прозореца на своето ауди, серия А. Мечти и сънища, порозовели балони от дъвка. И пак ще ви дърпат за косите, които цъфтят като дантелите на прашките, поникнали на талиите с пукването на пролетта. И пак ще пием кафе. Ние не искаме нищо повече от това, но създаваме илюзията. Боли ме от този шамар, но аз го обичам, защото ме удря истински. Поезията е под формата на дълга касова бележка в марков бутик или известна верига хипермаркети, с която верига си вързана за шията и обичаш да те разхождат точно там, махаш с опашка и подкачаш неистово от радост, сваляш с лапи продуктите когато пълниш пазарската количка с желания. Не мога да бъда щастлива без шамарите, за които копнея, докато разказвам на поредното кафе с цигара за розовите си мечти, които не се случват в малкия град на познатите. Но един Mini Cooper би свършил добра работа. Aз не искам да бъда градска измислица, но всъщност съм, защото моята сексуалност се оказва широка талия за този мини-космополитен град, който ме сочи с погледи и ехидни пръсти от всеки ъгъл на страстта и ме обсебва през дрехите, грима и маската на недостижимост, профучаваща със скоростта на Mini Cooper-а, за който ти говорех, по Главната. Сървърът ми бръмчи от желание за оргазми, но часовникът ми тиктака от провинциалния страх да не бъда измамена. Но ползата е само тъга. А Менделсоновият марш, който искаш да чуеш е само романтична тъпотия, предназначена за насълзяване и осъзнаване на преходни неща, плюс подаръци и екзотично пътуване до някой остров. А ти си пичката с орлов нос и огромни гърди, която има феноменална памет и същевременно наследствено обременяване с лудостта на фамилията си.
Всичко опира до някакъв болезнен секс, след който заспиваш, за да се събудиш с прочистено съзнание, но нещата просто не стават така. Не можеш да прочистиш съзнанието си от живота. Това те прави нещастен и търсещ през всички сезони. Откровението е подробност, въпреки че пресмяташ своята важност благодарение на него. Животът ни е сексуална необобщеност върху бюста на свърхпаметлива студентка, която не може да запомни своята второстепенност. А ние ебем, за да избиваме комплекси, за да ни спират от печат в списанията и да ни съдят поради словесна похотливост, докато някой дебелак с крилца мълчаливо бърка в меда на виденията ни и захаросва с дъха си лайното, което ни подава с лопатка. Прасето, което яде ябълката, часовникът който тиктака, портокалът с часовников механизъм, гнилата ябълка, която джуджетата дали на Кумчо Вълчо. Той се гътнал мъртво пиян в Тринайстата годеница на принца, та го свестили с пица на парче от НДК, а Снежанка я изяли с водка агитката на Петржалка. Всъщност хубавите прасета ядат гнилите ябълки. А после гледат сериали и тичат до тоалетната с вестника.
Сандвичът, който искам да си направя в кухнята тази нощ е като порното по канала в момента. Апетитно изглеждащ, но вкиснат от ежедневната си повторяемост, която те подува от безвкусица и завършва с изпразване на моите органи, които тихо хрипят под трилевови боксерки, която майка ми грижливо купува. Пръстите ми се схващат от повтарящите се движения и не могат да се свият нормално след толкова пиене и търкане.
Аз мълча, като далечен приятел, работещ за осем долара на час, с които плаща безумно евтините български коктейли на безумно евтините и красиво тъпи момичета от Айтос, Карнобат, Девня или там откъдето са, които говорят за философия, кино, музика и правят секс твърде бързо, за да разбереш, че пропагандните им слова за съвременната поп култура, които са повод да се изчукат под химна на Кемикъл брадърс или Продиджи, са си чист поп-фолк. Друг път ям сух хляб от хладилника, малко сирене и черен пипер. Адски вкусна е тази непринуденост. Просто могат и нищо да не говорят. Целия ми разговор с тях е една фикция. А те мълчат като пукали и нещо ми е тихо. В главата ми свистят полови органи и сандвичи. Снежанката свършва, но водка все още има. Водката е най-забавното нещо на един скучен коктейл. Има и праскови, ябълки, банани, и круши. Аз умирам след края на горещия хот-дог с майонеза, горчица и кетчуп, докато си вярвам, че някой ми е длъжен да си вдигне краката щом го заприказвам след петото “Налейте ми водка! Голяма!”. Или просто мечтая за две филийки на моя кренвирш. Отгоре и отдолу. Твърде много мечти за секс, а градът спи, завит от топъл полъх и нямо ми прави компания, легнал в леглото до мен. Искам сънчо! Полъхът не заспива, просто е малко самотен, тих и привидно безразличен към всеки гледащ в тъмното с любопитство на откривател на собствения си сос, който оставя след себе си под формата на следи за същестуването си и евентуално от натравяне с български концентрат-менте. Също като чайките, които акат по гражданите и селяните. Започвам да оглушавам от тишината. Случайно момиче идва и прави своя искрен и личен репортаж за света през решетките на моя пружинен креват, който скърца жестоко, докато повтарям сексуалните си действия в такт с акомпанимент от мръсни приказки и си мисля за война или гледам телевизия с едното око само и само да не свърша сега, бързо. Пия кафе. Евтино, безскрупулно и черно като смъртта. Ръцете ми треперят. С малко мляко и нулев патос. Искам вода от кристалните чаши вкъщи. Майка ми показва новите боксерки. Аз бързам към банята. Искам кучето да ближе лицето ми, но то е пълно с паразити, които баща ми изважда с пинсета. Те се пръскат. Осезаемо разбирам, че стена над снимките от бойния си живот, в края на който изпразних всички пълнители на очакванията и залазих в калната трева, за да докажа, че мога да живея и без теб, но ми стана твърде неясно, защо се правя на маймуна сред толкова много шимпанзета? Изглеждаш ми като кучешко кебапче, след което много ще ме заболи стомах и ще тичам към първата срещната найлонова завеса, зад която да се облекча от мислите за теб, които разстройват езика на тялото ми, а от това ме избиват тънки и студени капчици пот.
Живея със секса на тъпата градска курва в сити с многобройни крайни квартали, което заспива точно в 22.00 или бачка като откачено за 150 всяка нощ. Какъв е този град, в който минималната заплата определя секса? Е ли той по-различен от Сингапур, Ню Йорк или Токио? Въпрос на статистика. Всъщност все ми е едно, щом за 150лв. се напивам всяка вечер на този пай от Планетата. А когато се напия, оставяйки след себе си купчинки истина, която хората не възприемат, защото смятат това е просто купчинка лайна, а аз съм просто проява на лошо възпитание, мога да излъжа сто и педесет жени да се изчукат с мен, сто и педесет, дори и повече, защото аз съм велик журналист, а те са велики стажантки в моя живот, кандидатки за слава и дял от дребния кеш, предназначен за пиене, който ще им гарантира великата илюзия на деколтето от фалшиво блестящи перли, къси полички в крещящи цветове и невинни, чисто бели гърбове, живеещи в солариуми. Перхидролени кичури, които те привличат дотолкова, че изхарчваш някакви дребни кинти на месец, за да видиш циците й. Ти си сърфист, който се пуска по вълните.
Разбира се, аз съм комплексар. А ти си меганекомплексираната гадска хипохондричка, нуждаеща се от ежедневната доза градска химия във вещества, взривяващи вените, зениците и слепоочията. Сърцето бие със силен бог, а пръстите на ръцете, вибриращи, изписват ритъма на твоята природа и когато видиш тънката права, червена линия в последния миг, осъзнаваш, че животът ти на известен пич, признат на цената на бутилка водка от световната общност на стажантките, е изпит до дъно и празен, а капачката е изгубена някъде под масата. И ти си толкова матиран, че не можеш дори да се наведеш. Световната общност гласува единодушно, че ти си най-тъпото и скучно говедо на света и едно кафе няма да почерпиш, както изисква устава на организацията. Следователно не си човешко същество.
Продавачки на улицата, парцаливи жени от тъмно лондонско предградие от деветнайсти век наричащо се бутик, се оплакват колко са онеправдани в своя живот и как не са постигнали обещаната им от Бог знае кого реализация на “superstar”, поради шибаните си бедни родители, лъжливият сводник, пияният мениджър, подлото гадже, алчният мазен шеф или влюбеният учител. Всъщност те твърдят, че не са имали възможност да учат и принцеството е най-неслучващият се феномен. Сексуалнaта пропускателност се равнява на лик от банкнота. Колкото по-малко кинти, толкова по-малко секс пропускат душите им. Това ги прави нещастни, истерично нещастни и злобни. За това ще ви го вкарвам контрабандно, без да плащам мита и акцизи. Ще декларирам внос на успех в празния камион.
Тези, които се шибат за спорта са шибани курви. Ние не сме. Ние сме от “градския елит”. Всички ни познават. Мъжете ни одумват с влажни езици, а ние мълчим целомъдрено и ги молим да спрат да ни пипат за циците и да се хвалят с това. Животът се задъхва от липса на идеи, докато не се намери кой да ни черпи едно голямо в клуба, за да забравим света, в който съществуваме маргинално-вагинално-витално-анално-морално-орално. Така е по-добре. Време е за една дяволска фотосесия или за малко работа в рекламния офис.
На сутринта коремът ни е прекалено издут за нови изводи и разсъждения, червата ни са задръстени с неразградени мисли поради слаб умствен метаболизъм, а момчетата, които доскоро се целеха в двора с фунийки и ви дърпаха косите, ще се празнят с насмешка върху вашите дънкови мечти от прозореца на своето ауди, серия А. Мечти и сънища, порозовели балони от дъвка. И пак ще ви дърпат за косите, които цъфтят като дантелите на прашките, поникнали на талиите с пукването на пролетта. И пак ще пием кафе. Ние не искаме нищо повече от това, но създаваме илюзията. Боли ме от този шамар, но аз го обичам, защото ме удря истински. Поезията е под формата на дълга касова бележка в марков бутик или известна верига хипермаркети, с която верига си вързана за шията и обичаш да те разхождат точно там, махаш с опашка и подкачаш неистово от радост, сваляш с лапи продуктите когато пълниш пазарската количка с желания. Не мога да бъда щастлива без шамарите, за които копнея, докато разказвам на поредното кафе с цигара за розовите си мечти, които не се случват в малкия град на познатите. Но един Mini Cooper би свършил добра работа. Aз не искам да бъда градска измислица, но всъщност съм, защото моята сексуалност се оказва широка талия за този мини-космополитен град, който ме сочи с погледи и ехидни пръсти от всеки ъгъл на страстта и ме обсебва през дрехите, грима и маската на недостижимост, профучаваща със скоростта на Mini Cooper-а, за който ти говорех, по Главната. Сървърът ми бръмчи от желание за оргазми, но часовникът ми тиктака от провинциалния страх да не бъда измамена. Но ползата е само тъга. А Менделсоновият марш, който искаш да чуеш е само романтична тъпотия, предназначена за насълзяване и осъзнаване на преходни неща, плюс подаръци и екзотично пътуване до някой остров. А ти си пичката с орлов нос и огромни гърди, която има феноменална памет и същевременно наследствено обременяване с лудостта на фамилията си.
Всичко опира до някакъв болезнен секс, след който заспиваш, за да се събудиш с прочистено съзнание, но нещата просто не стават така. Не можеш да прочистиш съзнанието си от живота. Това те прави нещастен и търсещ през всички сезони. Откровението е подробност, въпреки че пресмяташ своята важност благодарение на него. Животът ни е сексуална необобщеност върху бюста на свърхпаметлива студентка, която не може да запомни своята второстепенност. А ние ебем, за да избиваме комплекси, за да ни спират от печат в списанията и да ни съдят поради словесна похотливост, докато някой дебелак с крилца мълчаливо бърка в меда на виденията ни и захаросва с дъха си лайното, което ни подава с лопатка. Прасето, което яде ябълката, часовникът който тиктака, портокалът с часовников механизъм, гнилата ябълка, която джуджетата дали на Кумчо Вълчо. Той се гътнал мъртво пиян в Тринайстата годеница на принца, та го свестили с пица на парче от НДК, а Снежанка я изяли с водка агитката на Петржалка. Всъщност хубавите прасета ядат гнилите ябълки. А после гледат сериали и тичат до тоалетната с вестника.
Сандвичът, който искам да си направя в кухнята тази нощ е като порното по канала в момента. Апетитно изглеждащ, но вкиснат от ежедневната си повторяемост, която те подува от безвкусица и завършва с изпразване на моите органи, които тихо хрипят под трилевови боксерки, която майка ми грижливо купува. Пръстите ми се схващат от повтарящите се движения и не могат да се свият нормално след толкова пиене и търкане.
Аз мълча, като далечен приятел, работещ за осем долара на час, с които плаща безумно евтините български коктейли на безумно евтините и красиво тъпи момичета от Айтос, Карнобат, Девня или там откъдето са, които говорят за философия, кино, музика и правят секс твърде бързо, за да разбереш, че пропагандните им слова за съвременната поп култура, които са повод да се изчукат под химна на Кемикъл брадърс или Продиджи, са си чист поп-фолк. Друг път ям сух хляб от хладилника, малко сирене и черен пипер. Адски вкусна е тази непринуденост. Просто могат и нищо да не говорят. Целия ми разговор с тях е една фикция. А те мълчат като пукали и нещо ми е тихо. В главата ми свистят полови органи и сандвичи. Снежанката свършва, но водка все още има. Водката е най-забавното нещо на един скучен коктейл. Има и праскови, ябълки, банани, и круши. Аз умирам след края на горещия хот-дог с майонеза, горчица и кетчуп, докато си вярвам, че някой ми е длъжен да си вдигне краката щом го заприказвам след петото “Налейте ми водка! Голяма!”. Или просто мечтая за две филийки на моя кренвирш. Отгоре и отдолу. Твърде много мечти за секс, а градът спи, завит от топъл полъх и нямо ми прави компания, легнал в леглото до мен. Искам сънчо! Полъхът не заспива, просто е малко самотен, тих и привидно безразличен към всеки гледащ в тъмното с любопитство на откривател на собствения си сос, който оставя след себе си под формата на следи за същестуването си и евентуално от натравяне с български концентрат-менте. Също като чайките, които акат по гражданите и селяните. Започвам да оглушавам от тишината. Случайно момиче идва и прави своя искрен и личен репортаж за света през решетките на моя пружинен креват, който скърца жестоко, докато повтарям сексуалните си действия в такт с акомпанимент от мръсни приказки и си мисля за война или гледам телевизия с едното око само и само да не свърша сега, бързо. Пия кафе. Евтино, безскрупулно и черно като смъртта. Ръцете ми треперят. С малко мляко и нулев патос. Искам вода от кристалните чаши вкъщи. Майка ми показва новите боксерки. Аз бързам към банята. Искам кучето да ближе лицето ми, но то е пълно с паразити, които баща ми изважда с пинсета. Те се пръскат. Осезаемо разбирам, че стена над снимките от бойния си живот, в края на който изпразних всички пълнители на очакванията и залазих в калната трева, за да докажа, че мога да живея и без теб, но ми стана твърде неясно, защо се правя на маймуна сред толкова много шимпанзета? Изглеждаш ми като кучешко кебапче, след което много ще ме заболи стомах и ще тичам към първата срещната найлонова завеса, зад която да се облекча от мислите за теб, които разстройват езика на тялото ми, а от това ме избиват тънки и студени капчици пот.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар