Eдин ден.

Откъс от един любовен дневник. Част 2.
20.01.00 г. Русе

Един ден може би ще остареем. После ще умрем. Един ден ще спрем да се виждаме,
ще се забравим може би. Един ден ще забравиш всичко за мен...Един ден няма и да
има спомен от всичко това. Един ден всеки ще има свое семейство, свой собствен
път, успореден и никога непресичащ се. Две съседни магистрали в различни посоки.
И този Един ден наближава с всеки час, с всяка минута.