петък, 20 юни 2008 г.

Защо клиентът е роб/продължение на полувремето на Турция - Хърватия/

В крайна сметка "нахалната" ми майка отиде при производителя на мебели, лично във фабриката, за да се оплаче от търгашката. Е, в България има и хора, особено сред по-младите, които са наясно, че ако не перат пари, а си изкарват парите с бизнеса, трябва да държат на клиента, тъй като той му натоварва производствените мощности на фабриката и му плаща заплатите на работниците. Баща ми намери търсената от нас боя по някаква случайност в големия Praktiker сред някакви кутии, които изглеждаха като бракувани, а боклука беше изложен за продан. Там далаверата е, че производителя си бие печат на боята както му скимне, че е годна и нова, макар че тя отдавна му залежава из складовете. Абе опита си е опит.

Строителя ми е в забава по договор вече с цели шест месеца. Но неустойката, която мога да му искам е 800лв., защото така си е фиксирал отношенията с моя продавач, на който съм правоприемник. Ако го осъдя може да плати с разноските по делото не повече от 1500. Но пък това са парите за спалнята като се замисли човек.

Колкото до банката, като отида да си получа екземпляра от договора за кредит ще попитам защо кредитната инспекторка не ми отговори на есемеса дали иска да обядваме.

Няма коментари: