четвъртък, 5 юни 2008 г.

За Батков, Боратков, добрия вълк Лупи и Бай Ганьо


Европа този път ни го начука здраво. Половината България страда, другата се радва естествено. Не знам каква е тази дивна радост, че ние "прасетата" от ЦСКА догодина няма да играем в Шампионската лига. Това всъщност е радостта Бай Ганьо, "радостта на народа". Но да помислим трезво върху картинката.

Нашите хитреци, решиха, че ще преметнат УЕФА като им пратят някакви си документи. Пък те, баламите, няма да се усетят, че ги лъжем и Бай ти Ганя вече доволно потриваше ръце, че пак ще ходи из Европа с фалшиви документи. Е, да, ама този път не. Въпросът е, че продължаваме да си мислим, че нашите шъшкънлъци и далавери ще минават до безкрай. Не само в спорта, а и във всички сфери. Така е защото кражбите в големи размери остават безнаказани и придобиват все по-големи размери. Както се обърка един приятел "напоследак ми се спи, защото ми се спи по много". Напоследък ми се краде, защото крада по много.

Батков е Боратков, защото живеем в страна като Казахстан, само че пълна с румънски цигани, а нефт няма.

Добрия вълк Лупи е добър вълк, защото няма добри вълци в приказките, но този тук е отгледан в родната политическа степ. "Стига ми децата ми някой ден да кажат "Баща ми беше вицепремиер"...и успя да съсипе ЦСКА, след което за малко да бъде линчуван.

И накрая - Бай Ганьо. Прееба сам себе си, за да не бъде преебан. В смисъл Боратков изпя Лупи, като в доброто старо време на Комсомола, с надеждата да спечели някой друг лев от Шампионската лига.

Който се смеее последен, се смее най-добре, е казал същия този народ, който сега се смее първи.
Колкото до Бай ти Ганя, ей на друга поговорка, с неговите камъни по неговата глава. После страдаме всички. По едно или друго време.

Няма коментари: