Защо у нас клиентът е роб. Няколко нагледни ситуации.

Отиваме в Praktiker. Купуваме боя за стени. Баща ми започва да боядисва и се ядосва, че боята е стара и стои на парцали, а стената е на розови петна, като Далматинец. Връщаме се в Praktiker. Правим рекламация. До тук добре. Отваряме цели пет кутии от същия цвят на същата фирма производител. Боята не става. Баща ми е химик и стар домашен майстор като хиляди други средностатистически българи. Появява се някакъв Педигрийпал от щанда за бои и започва да ни обяснява нещо което между редовете звучи "Абе на боята и няма нищо, ама вие не разбирате, като не ви харесва тази купете си от скъпата"...Клиентът нямаше ли право? Щом не ми харесва боята значи не ми харесва и искам друга. Точка.
Отивам в банката. Разглеждам договора за заем клауза по клауза. Доста от клаузите нищо не ми говорят. Препращат към разни закони. Излиза, че освен че трябва да прочета договора няколко пъти, не че има някакво значение, трябват ми парите, трябва и да си нося законите под мишница. Все пак съм юрист и го отбелязвам, че договорът е леко мъгла. Ами такива са, леко подвеждащи и неясни, съгласява се с мен инспекторката. Остава ми да се доверя на кредитния консултант, който съм наел, дано той поне да не ме е подвел в избора на банката.
Отивам да подписвам т.нар. Акт 15 за новото ми жилище. Служителките ми представят три листа само с подписи. А може ли да прочета самия акт все пак, казвам аз обезпокоен, че напоследък се разписвам като "селски кмет" под какви ли не документи. Оказва се, че в "акта" има поне две съществени грешки. Служителките ме гледат изненадано как им отбелязвам, че във вътрешния двор на кооперацията няма зелен плет. На мен ми е все тая за зеления плет, ама им казвам, че все пак такъв няма, както и че на моя етаж апартаментите не са два, а три. Не че ме бърка, ама да уточня, щото явно те не знаят. Нищо, че се водят инвеститорски, строителен и незнамсикъв надзор и контрол. Разписват се всички като селски кметове, а после ако ще да пада тавана на сградата. Питам ги, ами къде е графата, където възложителят, т.е. такива като моя милост имат право да отбележат своите забележки, както е по закон, които да се отстранят до приемане на сградата...Все пак преди да дойда прочетох какво е "акт 15". Ами няма...Защо и да има!? Подписването е само една формалност, Бай Хуй.
Поръчвам си мебели. Отначало всичко е 6. Дори ми предлагат отстъпка. После аз си заминавам за Варна доволен и спокоен и оставам формалностите като подписване на договор, капаро, доуточняване на подробностите около обзавеждането на родителите ми. Накрая "нахалната" ми майка разкрива след шест ходения в офиса на въпросната госпожа - търговец, че ни лъже в цената, и че всъщност отстъпка няма, дори има максимална надценка на търговеца, плюс някакъв "бонус" от около 200 лв. Накрая майка ми е изгонена от магазина и заплашвана с полиция, при положение, че е дала поръчка за 3000лв. И жената се чуди със стария ми баща къде се намира. И аз не спах тая нощ докато си мислех на къде ще отидат нещата с тая другарка и си мислех, ама наистина ебаси в каква държава живеем, отиваш си с парите и те правят на ненормален, нямаш право да искаш нищо.
И тука някъде, от късния час може би, си затрих края на блестящата реч. Т.е. края щеше да бъде патоса. Идеята ми е следната: мор и гонене до дупка на всички, които ни предлагат скапани мебели, лъжат ни в цените, предлагат кофти договори или не предлагат никакви договори, набутват те с лихвата и таксите по кредита, цапат ти със стари бои стените и ти казват "На живей като куче в тоз апартамент с кривите, оцапани със стари бои стаи!" Така че пишете жалби! До данъчни, Комисия за защита на потребителите, прокуратура, вестници и т.н. Съдете ги ако трябва! Да се научат къде им е мястото. Все някой ще изгори. Не се оставяйте да ни тъпчат разни боклуци. Герои на нашето време, които благодарение на политиката на тази държава процъфтяват за наша сметка, и благоденствайки се мислят за елит. Няма такова нещо като "Тука е така". Бой по гъза!