Когато Господ създал Света всички били деца. След Сътворението той откраднал децата от своите родители Адам и Ева, защото А и Е били лоши, А и Е били две успоредни, които по законите на Бог и математиката не се пресичали в пространството. Но както знаем винаги се намира някой български математик, който да обори съществуващите теореми. И така двете успоредни взели, че се пресекли и от ципа на Адам излязъл цял клас деца. Те били голи и боси, със сплъстени от плацента и кръв коса, плачещи, слепи и гладни. После заспали и когато се събудили ухаело на детска градина, топлината на стаята затваряла очите им, а детските учителки сякаш ей сега били излезли да пият кафе и след малко щели да се върнат, за да видят кой не спи. Да го погалят и с тихи приказки да го върнат в съня на кошарката, дървената решетка, ръката люлееща люлката и купчината залъгалки над главата на младенците. Обаче децата започнали да се пробуждат. С малки ръце да опипват повърхността на дървените решетки, да се прозяват, да се смеят, да пищят от растежа на зъбките, акото в памперса и глада. Всъщност от там започнало всичко. Нямало памперси, тоест тогава не били измислени, както и детските градини, учителките, креватчетата и електричеството. Имало само деца. После някой се сетил да напише за Питър Пан. Но в началото били те, децата от класа без учители. Питате ли ги, какво им е било в първия учебен ден. Сами на малките чинове, с празни тетрадки и пълни очи. И само флумастри, бои, тебешири, дъски, шкафчета, малки двуетажни легла, първи ученически чанти, пълни със сълзи и детски страх от първите срещи на двора. Но и това нямало. Нямало нищо. Една гола земя и много мечти. Но да си представим, че имало английско училище. Малко странно, нали, училище и земя. А вътре деца.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар