Слъчногледа

Ангелин приключваше с фитнеса. Беше неделя, в която обикновено човек става късно, пие кафе, обядва, гледа филми и ако живее на морето, ходи на плаж. Или на фитнес. Като Ангелин.
На светофара пред фитнеса, до пазарчето за цветя, той срещна бледо видение с почти прозрачна на цвят кожа, тънки очила, чиито рамки бяха дебели колкото ръчичките, които се поклащаха с две чанти краставици. Това беше Слънчогледа.
Неизбежно този човек фотосинтезира, си каза Ангелин и в погледа му се появи насмешка и съжаление. Виж го ти! С бяла тениска, която от прането вече е заприличала на жълта, навлечен с някакъв раздърпан панталон с ръб от модата на баща ми на бала му, с типичните убиташки плетени обувки от пазара, обезателно комбинирани с черни чорапи. Пълен балък! Не, така ходят тарикатите, отговаряше майка му някога. И си вярваше. Но очевидно не беше само тя. И майката на “растението” изглежда е вярвала в същите буламачи. Ето я. С дълга побеляла коса, порядъчно дебела за годините си, облечена в модата на баба ми. И двамата са ходили на пазар. Чудно как не вървят под ръка. Може би защото ръцете му са заети с краставиците. Виж го само как ходи, как се носи като призрак, отвян на някъде. Тоя човек има нужда от слънце. Живее в град на морето, а сигурно никога не е ходил на плаж и не се е къпал. Вероятно майка му не го пуска от страх да не се удави. Сигурно е и девствен, с тия мустачки...Ако имаше братя едва ли щеше да е толкова умрял тоя пич. Все някой щеше да го открехне, да му даде акъл за прическата, за марките дрехи. Да, със сигурност е сам. И майка му може би. Баща им ги е изоставил като малки. Или може и да има баща. Някое зомби, някой луд, който например е пазач в морга или ходи на някаква тежка радиоактивна работа или в цех за бои, от която човечецът се е скапал целия. Оплешивял, с окапали зъби и трепери ли, трепери, а очите му са прозрачни. Нощем в тяхната къща бродят сенки, които пристъпват бавно със свещи в ръце и прискърцват по голите стари дъски, проядени от дървеници. Представям си само, в тях е фул с котки, които ходят по всички легла и лавици, превзели са масите, и си имат цар на котките, който командва от трона си, поставен в кухнята.
Тоя пич Слънчогледа е пълно куку. На бас за петстотин хиляди лева! Сигурно е електротехник любител, смахнат жичкаджия, който сглобява проводници и платки и тайно си мечтае да направи някоя бомба. Нали казват, че революция се правела с лумпени. Ами прави са. Тоя е готов за атака на властта. Ебаси майката! Сигурно там всички са като него. Пълен балък, ама току виж станал министър някой ден. А аз, има да си вдигам в тоя фитнес и да си мисля че съм някой. Няма такъв олигофрен! К’ва е тая държава....к’ви хора ни управляват, ебаси майката...
Направи крачка на пешеходната пътека и не видя, че светофарът превключи. Една кола мина и го отнесе. Пречупи го както мачете разсича клон. Сякаш някой се е хвърлил от панелен блок, и пада ли, пада... надолу, надолу, към бетонната плоча пред входа. Толкова е откачил, че даже не му се мисли и предпочита просто да падне, да се срути долу, без да пита за баща, майка, сестра, брат. Наблизо, отпред, има детска площадка, където майките отглеждат своите деца, вероятни бъдещи олигофрени, които гледат с очички към голямото слънце и го сочат с ръчички през целия ден. Но, нещеш ли този, който пада, се заплита в телевизионните кабели и простирите. После полита към близкото дърво и прогонвайки птиците, чупейки клоните, разбива гнездата... и оцелява, мамка му! А после се чуди какво става.
Някакъв човек лежеше на асфалта. Лицето му беше неподвижно забито в локва кръв, но преди да се извърне Слънчогледа видя за секунди разкривената му физиономия, застинала по време на някаква важна реч.
Светът е пълен с нещастни хора, си каза стой. Погледна майка си и бавно понесе чантите.