Истински лъжи.

Из един любовен дневник. 07.02.2000 г. Русе

Koлкото и да се опитвам да бягам, твоята сянка ме следва.

А това, че си пожелах да бъда сам се сбъдва всеки път.

Бързо бягам. Трудно мога да мисля за някой друг. Момичетата
могат да усетят. Често те разбират за теб. Ти си навсякъде и аз не мога да сторя
нищо. Лъжата е временна самоизмама. Истината се появява като тъмен облак над Луната и скрива всички мои звезди. Като призрачен пиратски кораб, който превзема мечтите и ги прибира в своите трюмове, за да ги превърне в свои роби, от които да отгледа слепите си деца. Истината, че на моето небе са твоите очи. Пише го във всички книги в моята библиотека. Пише го в утрешния вестник. И се вижда в тъмното кафе. Пише го по магазините, булевардите, улиците, по регистрационните номера на всички коли, във всички лични карти и табели.

Истината излиза. И тогава боли. Рано или късно, както е казал мистър Оскар Уайлд.