понеделник, 7 декември 2009 г.

Мълчанието на агнетата.

Мълчанието на агнетата е нейде на пътя, между пътя, между две територии. Там където се е родило стадото. И там където пасе. Където посреща изгрева и залеза. И става и ляга с турски сериали и американски телевизии, в които няма нищо от тревата, която никне по тези земи. Има само конрфлейкс, Активиа и Макдоналсд. За да сме Активни, и за да сме МакЕдонадлс. Т.е. да се тъпчем и да мълчим, докато от МакЕдоналдс ни хранят, че в нас няма нищо родно, а в тях няма нищо от нас, сякаш са се пръкнали в този новооткрит Македоналдс на Балканите от небето, в поредната гръмотевична буря, спуснати с кораб от извънземни. А всъщност някой е утъпкал вече пътя, който нарича дъга, идваща от един друг свят, който е съвсем наблизо, и от който и ние сме дошли като номади, но сега конете на новите номади ще оставят от нас само песъчинки от пътя.
Вместо новини на турски, си имаме новини на турски и сериали. И не знам за какво ни е армия като си имаме и кучета, и чобани, и трябва да пасем кротко от корнфлейкса, за да сме Активни и да ни е гладък мозъка, а търбусите пълни, за да преживеем политическата зима под одеалото на търпимостта равна на всеядност, т.е. да приемаш всичко, което малцинството иска. А може би трябва да четем Ботев. На хората и без друго не им е много до празник. Нещо няма атомосфера навън, ако се огледате извън рекламите.
Светът може би е голям, и спасение може би дебне отвсякъде, но ако не намерим спасението си тук, навсякъде другаде ще бъдем изгубени.

Няма коментари: