Всяка сутрин тя става и се облича с помощта на майка си. Майка й прилича на маймуна. А баща й е супер смачкан. Леко оплешивял, с дълга косичка отзад. Слабичък. Някога е носил Чарлстоуни. За майка й не знам. Тя може би винаги е била чистачка. Или просто маймуна. Рошава, с големи очила и малка физиономия. Може би съм супер критичен към тази жена, зад която се крие голяма сила. Но може би аз не знам кое е така и кое как е.
Всяка сутрин накуцващата жена, съпроводена от своята майка се качват в номер 12 докато още имат места. Винаги са двете заедно. Ръка за ръка. Тяло до тяло. Дъх за дъх. Сякаш старата жена не пропуска нито един флуид до младата жена, която не е никак джънки. Но прилича на леко бавно развиваща.
Всяка сутрин Те отиват на работа. Слизат на спирката заедно и продължават ръка за ръка по велоалеята, по която колоезадчите сутрин отивайки или връщайки се от Морската градина звънят нервно със звънците си на стотиците заблудени минувачи, които си мислят, че тяхната велоалея е нещо като тротоар за всички нещастници рано сутрин, които се извозват с обществения градски транспорт, който успяват да усмърдят за последните петнайсет минути.
Всяка вечер куцата дъщеря и нейната майка, се качват на дванайската обратно. Дъщерята вече е кисела. И дори не иска да сяда. Сякаш протестира срещу майка си, за нейния десен крак, с пет сантиметра по-къс от другия, с който накуцва.
Майката е обсебена. Тя нито за миг не оставя своята дъщеря да продума и още мислено се опитва да изпълни всички нейни желания. Дори в автобуса. Когато се моли за места, въпреки че нейната щерка предпочита да препуска сърдита на пилона на градския транспорт и да танцува по дългия мост през който всяка сутрин преминава транспорта.
Всяка сутрин, в която, тя не усеща, че не тръгвайки сама, пропуска поканата от някое момче за кафе, което да я преведе през моста, да слязат заедно по алеята за велосипедисти, по която да им се скарат, да си купят вестник и да тръгнат по озарения път към морското дъно, което ги дебне нейде при изгрева, защото е лято и морето иска младите хора при себе си на пясъка.
В момента тя спи или гледа порно. А майка й яде банани, докато баща й слуша Чарлстоун.
До следващата сутрин, когато те отново ще дупчат билети в празния автобус.
Всяка сутрин накуцващата жена, съпроводена от своята майка се качват в номер 12 докато още имат места. Винаги са двете заедно. Ръка за ръка. Тяло до тяло. Дъх за дъх. Сякаш старата жена не пропуска нито един флуид до младата жена, която не е никак джънки. Но прилича на леко бавно развиваща.
Всяка сутрин Те отиват на работа. Слизат на спирката заедно и продължават ръка за ръка по велоалеята, по която колоезадчите сутрин отивайки или връщайки се от Морската градина звънят нервно със звънците си на стотиците заблудени минувачи, които си мислят, че тяхната велоалея е нещо като тротоар за всички нещастници рано сутрин, които се извозват с обществения градски транспорт, който успяват да усмърдят за последните петнайсет минути.
Всяка вечер куцата дъщеря и нейната майка, се качват на дванайската обратно. Дъщерята вече е кисела. И дори не иска да сяда. Сякаш протестира срещу майка си, за нейния десен крак, с пет сантиметра по-къс от другия, с който накуцва.
Майката е обсебена. Тя нито за миг не оставя своята дъщеря да продума и още мислено се опитва да изпълни всички нейни желания. Дори в автобуса. Когато се моли за места, въпреки че нейната щерка предпочита да препуска сърдита на пилона на градския транспорт и да танцува по дългия мост през който всяка сутрин преминава транспорта.
Всяка сутрин, в която, тя не усеща, че не тръгвайки сама, пропуска поканата от някое момче за кафе, което да я преведе през моста, да слязат заедно по алеята за велосипедисти, по която да им се скарат, да си купят вестник и да тръгнат по озарения път към морското дъно, което ги дебне нейде при изгрева, защото е лято и морето иска младите хора при себе си на пясъка.
В момента тя спи или гледа порно. А майка й яде банани, докато баща й слуша Чарлстоун.
До следващата сутрин, когато те отново ще дупчат билети в празния автобус.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар