Моя живот в Playboy

Днес прочетох книгата на бившия главен редактор на Palyboy Георги Неделчев. Подариха ми я. Прочетох я с хъс, пропускайки интервютата. И така...моя живот в Playboy. Когато бях малък редовно си купувах Playboy. И Егоист, но това е една друга тема. Та, много ми харесваше да чета статиите в Playboy и много се кефех на последния му главен редактор. Без да подозирам, че той е русенец и че по-късно ще публикувам текстове за списанието. Но именно статиите и стила ме накараха да седна пиша. Беше ми интересно какво ще каже точно този главен редактор, подобно на тези момичета, които са го питали ставам или не ставам за това велико списание. И аз, барабар Петко с жените, само че моята работа не беше да си разголвам тялото, а душата. Не знам кое е по-сложно всъщност. Та взех, че писах едно писмо, настървен от родната литературна действителност на пенсионирали поетеси, аджеба стават или не стават моите писания, г-н Главен редактор. За мое учудване отговорът не закъсня, дори беше поощряващ, което ме изненада, та аз бях написал втория си текст може би изобщо. След няколко месеца все още не бях реализирал новата си мечта да публикувам. Беше ми тегаво и отново потърсих мистър Playboy. Моят нов изповедник на литературните ми неволи. Явно трябва да съм бил доста гневен и откровен, че той взе, че ме покани в списанието. Каза виж кво, пич, ето ти тема, пиши и давай. Така излезе "Русе и Варна by night". Между другото за ранга на списанието му дадох супер калпави снимки от някакъв смешен фотоапарат, но какво да се прави друг по-добър нямах, а и все още бях беден студент. И така, през септември 2004-та лъснах на страниците на списанието със свой материал. Но познайте, в деня на материала, т.е. когато се сбъдваше моята мечта, аз пътувах към родната казарма. Сутринта успях да си купя списанието на ЖП гарата. Няма да ви казвам колко зле бях цяла седмица. Чаках влизането си в казармата и излизането на списанието. Както и да е, мина време, отчетох се с втори материал, който написах в казармата "Сексът и градът от старо време" и вече се чувствах пълноценен Palyboy автор със съответното самочувствие на един от добрите млади български писатели. Това не си го измислих аз, а така ме представиха. Някъде явно измежду отпуските си от казармата по Великден пиех бирички един слънчев ден в парка, когато засякох моят главен редактор. Бях толкова радостен и въодушевен, все пак това е човека, който първи ми подаде ръка, и то не кой да е и не къде да е. Запътих се към него пълен с ентусиазъм, вече бях напред с материала/бирите/:) и го попитах "Познай кой съм аз?"/вече ме беше виждал на снимка/. Пича подходи някак си хладно и аз си седнах обратно на мястото. Какво пък, няма да му досаждам...
По едно време бях в София. Кандидатствах за първата си юридическа работа след казармата. Бях доста стресиран и изморен от конкурса в Министерство на финансите, но реших, че все пак си заслужава да се кача на един трамвай и да намеря култовата улица "Софийски герой", където се помещаваше Playboy. Все пак пиша за това списание, искам да знам как изглежда поне редакцията му, ебаси, и да кажа едно здрасти на "шефа". Там предстоях точно минута или две. Пичът беше зает с някакви момиченца. За момче от провинцията, каквото съм аз, се държа надменно и студено, с лека насмешка, защо въобще съм дошъл и няк'ви такива...и понеже не смятах да гълтам повече сперма си тръгнах. А имахме уговорка за трети текст. Прибирам се в Русе и гледам мейл. Жоро Неделчев. Аре, кво става, ще пишеш ли текста, че темата била актуална "Порнозвездата Миглена", към която всички жени наоколо изпитваха някаква овча солидарност, ние сме били лошите, дето ще пишем за нея. Както и да е. Викам си "Да те еба в кавала! Бях ти на крака, не ми обърна внимание, а сега ми пишеш..." Ок. Написах материала, изпратих снимките, изпълних всичко, което се искаше от мен. Накрая се оказа, че аз и Даниел, за текст и снимки на 3 страници, плюс заглавие на корицата, получаваме 140 или 150лв...Кое е за снимките, кое е за текста...Та имах смелостта да попитам все пак може ли да ми обясни "шефа" защо получаваме толкова малко. Отговорът му беше перефразирано казано "Ами не ми се обяснява сега, ако не ти харесва не пиши и това е..." При което наистина нямаше смисъл повече да се занимавам. Първо, явно лошото отношение е станало системно между редактор и автор, второ, въпросът беше по-скоро принципен и мисля, че бях в правото си да попитам защо ни плащат двойно по-малко от стандартното, тъй като аз никога не съм се пазарил и не съм поставял хонорара пред текста, т.е. първо пиша и после получавам, без предварително определена цена, защото за мен е важна възможността да пиша, а не колко ще взема, тъй като зе мен това не е било просто работа, а гордост и привилегия. И така, с огорчение и тъга приключи моя живот в Playboy. От книгата разбирам, че авторът и е бил сполетян от същата съдба.