Пешовизми: април 2010

вторник, 27 април 2010 г.

Птичи поглед върху нещата от живота.

Какво ли искат да ми кажат птиците със свойте знаци, които оставят на капандурата сред пролет когато спиш любима, или пред балкона посред зима сам. Веднъж сякаш ангели са долетели, веднъж сякаш спи смъртта. Сякаш първо двама са прегърнати навеки, а после скитник сам разперил се под свойта тъмна пелерина таен план за тебе. И може още хиляди неща да значат. А може нищо да не значи. Всичко би било въпрос на суета, че сме избрани. Някой ще кажат, няма нищо случайно. Аз бих казал, че всичко е случайно, но пътища много. Какво ли би казал мистър Оскар Уайлд по този въпрос, а, скъпи Дориан?

понеделник, 26 април 2010 г.

The sandwich maker 2. Николай, повелителят на сандвичите.

Тъй като тука Цвета ме кара да ям една леща, "Много вкусна, Цвете!"(Пу да ти иба и лещата!) ще се направя на примерен хипопотам и ще изгрухтя лещата. А после ще си направя сандвичиии. Я, я, вундабар!

Правя си сандвичиии. Пу да ти иба и ;лещата. Леща ще ме карат да ям. А бой де!

Тъдът-тъдъъ! Радост е сега! Ша-ла-ла! А за Пешо няма. За дето ми изяде манджата. Хахаха!

И така, кашкавалче, испанско саламче от Метро, и после в Сандвича. Пиче са! Уа-уа!

Айди, завиждайтии, смотани, завиждайтии, чи ям сандивичи.

Ох, хапнах, сега ще тегля на Цвета един бой, а после ще изям котката. Само да не стане обратното.

Non a comercial. Just love.

вторник, 20 април 2010 г.

Един човек в големия град в търсене на себе си. Почти като в ей този филм, който смятам да гледам. Но не тази вечер. Защото съм в големия град и правя точно това. В Града на хората, продължение след Града на Бога. Между Бога и хората. Ти в тях. И те в тебе.

сряда, 14 април 2010 г.

Fanboys... and girls.

Many, many girls... Малко кадри от партито ни в Бургас миналия уикенд.

неделя, 11 април 2010 г.

Хотел 2.

Няколко непретенциозни кадъра. А после поредното невероятно нощно женско парти. С малко мъже, за цвят в Мартинито. Без планове. Защото са казали човекът е човек, когато е на път и че от качествени мъже глава не боли. Това последното го казвам аз. :) А мястото, арената, бе Бургас.

неделя, 4 април 2010 г.

Там край реката.

След тежкото парти снощи, от което за добро или лошо все още нямаме снимки, днес дойде време за разходки и отдих. И за анализи на Снощи. Та с две двулитрови бирички в ръка и три момиченца, някои под ръка, си направихме лек следобеден излет на кея, където видяхме много познати лица. Между другото се сдобих и с едно сакенце Zegna, благодарение на Митака, но това е една друга история. :)