Какво ли искат да ми кажат птиците със свойте знаци, които оставят на капандурата сред пролет когато спиш любима, или пред балкона посред зима сам. Веднъж сякаш ангели са долетели, веднъж сякаш спи смъртта. Сякаш първо двама са прегърнати навеки, а после скитник сам разперил се под свойта тъмна пелерина таен план за тебе. И може още хиляди неща да значат. А може нищо да не значи. Всичко би било въпрос на суета, че сме избрани. Някой ще кажат, няма нищо случайно. Аз бих казал, че всичко е случайно, но пътища много. Какво ли би казал мистър Оскар Уайлд по този въпрос, а, скъпи Дориан?
вторник, 27 април 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар