Все се каня да ви пиша за този филм, който гледахме на Аполония и залата беше пълна. А вътре все хубави хора. А ние ядохме пуканки, но ги изядохме преди да започне. Ами много як филм, какво да ви кажа. Но е нещо, което хем го има, хем го няма у нас. Единственото, което може да набараш в нета е част от къртещият саундрак, начело с Nasekomix, които слушам и сега. Между другото се чувствам ужасно, но това е от едни хапчета. А сега трябва да пия и други. Обаче бих искал да кажа, че едно от нещата, заради които си струва Созопол, Аполония и всичко останало е този БГ филм, който без да съдържа в себе си претенциозността за хит, може спокойно да стане такъв и да разцепи разните му Дзифтове и Мили от Марс. Макар, че Мила си е ок, а Дзифт не съвсем. И въобще на фона на повечето филми, които се прокламират у нас, този без почти никви субсидирани пари си изкарва награди на Запад. Което ме навежда за мисълта и за литературата у нас, но това е една друга наведена тема за едни наведени свиркаджии-кавали, които си мислят, че това което издават интересува някого, макар че То, също като Терминатора-То, не е за хората, а за машините.
Та гледайте го някъде ако го можете. Историята е пълна с интересни реплики, нещо което не можем да кажем за повечето нови ленти. А сюжетът е приятно завладяваш и малко тъжен накрая. Повече няма да кажа.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар