неделя, 20 септември 2009 г.

Moята бивша рок звезда.

/белова/
Возя се в рейса. Ден като всеки друг, в който ти е тик-так, всичко по часовник, от ставането рано, през кафето, сутрешния блок от новини, пълен с нещастия, които те заливат като двутонна лайнарка, в която си се блъснал удавен в лайна. Тракаш по стълбището набързо към спирката на първия и последен рейс с който може да пристигнеш навреме, а навън е безплатния вестник, който ти раздават с усмивка на голямото червено кръстовище. Ах, тази усмивка, как ти липсва при мисълта, че ставаш в 06,30 и после денят ти се върти през всички новини и нови хитове, колежки, които водят до неизбежните мисли за секс по всяко време, от които се развихря някаква неистова маструбация през работното време. Сексът няма край.
Край има работното време. Тогава, както и тогава, пак си тик-так, бягаш за рейса, плувнал в пот, кален от ежедневие, задъхан от суета и изпарения на чакащата на светофара човешка колона, готова да се вкопчи във веригата от гладни автомобили, които ръмжат незакусвали и лапат бързо хората с включени светлини.
Тогава в моя рейс влезе моята бивша рок звезда Весо Волфа. За нещастие единственото свободно място в осмърдяната дванайска беше до мен и Волфа си поседна. А мен ме беше гнус от него в шест следобед, когато той вече лъхаше на джибри. Качи се в рейса с някъв еврофутбол и кесийка с ракии. Ракиите бълбукаха в кесийките, а джибрите плуваха в рейса като някакви безплатни флуиди разпространявани от жегата. Той си четеше някакви безсмислени неща от еврофутбола, като например залози кой ще вкара гол в 23-тата минута на мача Бърнли – Бристол Сити, Хенри Милър коефициент 1 към 10, Кевин Дойл 1 към 20 или Кевин Филипс, 1 към 3,5.
Когато се направи на лошо пиян пред кондукторката, от ония зли пияници, които бият лошо, особено жени, тя не му поиска пари за билет, а небрежно като него се направи, че просто си минава от там., защото животът й беше по-важен на тия години. Макар че аз бих могъл да го пребия. И без друго ми беше станал толкова противен. Моята бивша рок звезда Весо Волфа. С мазно зализана коса зад ушите, изрусяла от варненското слънце и побеляваща между другото. Волфа четеше през целия път и накрая в тия тягосни 15 минути, в които трябваше да се направи на толкова зачетен и страшен, че да не даде един лев за градски транспорт, той се хващаше за главата, сякаш се надяваше извънземните от планетата Нубиру да не проникват в неговото съзнание. Но те бяха тук и сега, както винаги са били, населили неговата глава. Той не ги виждаше, но знаеше, че те са в него, извънземните от Нубиру, вселили се в името на великата им мисия да му серат лайна в главата. А той мразеше евреите. Само че сега нямаше помен от тях. Макар че мислеше, че въпреки всичко, те са виновни и нощем когато се прибираше маршируваше из стаята, а Фюрерът го приветстваше от трибуната. Всъщност тоя малък Мики Маус живееше в циганската махала накрай града и циганите му бяха първи приятели, въпреки че те едва ли знаят, че се казва Волфа и че мрази цигани. А може би там му беше нещо като месторабота, район за разпространение, откъдето колкото и мизерен да изглеждаш правиш кешовица и нищо друго не те интересува освен залозите за мачове и да има ракия. Тия дрехи и джиесеми, това баня и гребен си е няква излишна суета измислена от Луцифер за такива като мене, бивши фенове на заплата и с костюм. Чиновничета с ръкавели.
Автобусът тръгна вече без него. Заклати се като лодка в морето, разлюляна от вятъра и без рибари в нея, защото вероятно рибарите, подобно на сивите клетки са се удавили отдавна. Отслабнал до мозъка на костите си, съкрушен от чума, птичи грип или просто наркотици. Човек, който повече взема, отколкото продава и същевременно борещ се със световната конспирация, обвит в световната си демагогия на местен алкохолик, който някога е чел Сартр и си мисли, че Коельо е само за манекенките, които никога не би могъл да чука, защото чепът му е забит в гърлото на пластмасовата бутилка от олио, пълна с ракия, забита в хуя му, който бълбука като риба, която е затворена в аквариума на местната полицейска служба и всеки ден местните чичковци полицаи му чукат с ухилени мустаци по джама, сменят му водата, хвърлят му малко трохи и го гледат дали още е мърда. Наричат го ”Панчо, който все още мърда”. А на мен ми прилича на потенциален политически лидер.
Долната бивша рок звезда се влачи с кесийката от спирката към циганската махала, излегнала се на хълма откъм слънцето. Погледнете, във всеки град е така, слънце, хълм, и голи цигани, деца на слънцето. Може би Волфа, това дълго човече, тежащо 40 кила с напиканите си дънки, се надяваше и него да огрее слънцето след като е по-близо до него и дори биха могли да си приказват, ако не се беше прегърбил и забил нос в пътеката, по която върви към вкъщи. Вероятно си е наел някоя дупка, приземна стая, в която циганите пикаят и му се смеят или му носят част от откраднатите компоти. Може би дори не плаща наем, все пак е бивша рок звезда. Издал е няколко касети, от които са му останали едни мръсни черни дънки, една верига, закопчана за тях, една черна риза и малко мазна коса, която се поклаща докато си носи ракията. Може би трябва да изчука бабата, която държи квартирата, си мислеше той, квартирата на 10 минути от идеален център с рейс. Неговото последно богатство, за което бе пуснал обява във вестника. Само на 10 минути от идеален център. Екстрата е, че си имате бивша рок звезда, бивш номер едно в чарта на Рок око, когато все още нямаше Море от любов, а и на никой не му трябваше, защото всеки си плаваше някъде там и единственото, което му липсваше беше свястна музика навсякъде.
А аз си тръгвам съвсем обикновен. Чиновниче, в ръкавелчета, живеещо си в едно блокче, плащащо си кредитчета. Мисля си за някакви краставици. Ядат ми се царевици. Купувам бири понеже има мач. Жената, в която намирам смисъл в последните дни и неистово й звъня по три пъти по половин час отново ме търси, и аз съм щастлив, че докато си нося сакото, книгата на Коелю, новото мъжко списание, бирите, чушките, кафето има за кого да мисля, колкото и да ми е неудобно да си държа телефона разбирам, че не бих могъл да живея без този телефонен човек. Бившата ми рок звезда си тръгна. Сега си спорим за Майкъл Джексън и Мадона, аз си мисля за Ванила Айс, който е чукал Мадона. Не мисля, че има нещо човешко в това, да имаш толкова слава, че чукането да се обезмисля....не мисля, че нищо има смисъл толкова, а нещо е толкова важно...Някога и аз бях рок звезда.

Няма коментари: