понеделник, 5 юли 2010 г.

Sunset in Asparuhovo














Качвайки тези снимки ми дойде на ум, че така градиш живота. Създаваш своите спомени, стъпка по стъпка, по една пътека, която не винаги виждаш, обрасла с мъка след дъжд от радост и слънце от мечти, скрита от мрака на неизвестното, в което като стари великани дървета скърцат твоите страхове, които си превърнал в митове. Ти винаги търсиш пътеката. А тя свети под твоите стъпки и тихо ти шепне да продължиш напред и да не поглеждаш надолу към бездната, която виждат твоите очи. Всъщност под теб има само пръст, кал, скала. Само там отиваш ти. За това погледни към залеза. Ще изгреят нови звезди, а Луната отново ще обиколи небето. Танцувай и не плачи! Танцувай с ритъма на Вселената. И небето да бъде твоята музика!




Няма коментари: