Качвайки тези снимки ми дойде на ум, че така градиш живота. Създаваш своите спомени, стъпка по стъпка, по една пътека, която не винаги виждаш, обрасла с мъка след дъжд от радост и слънце от мечти, скрита от мрака на неизвестното, в което като стари великани дървета скърцат твоите страхове, които си превърнал в митове. Ти винаги търсиш пътеката. А тя свети под твоите стъпки и тихо ти шепне да продължиш напред и да не поглеждаш надолу към бездната, която виждат твоите очи. Всъщност под теб има само пръст, кал, скала. Само там отиваш ти. За това погледни към залеза. Ще изгреят нови звезди, а Луната отново ще обиколи небето. Танцувай и не плачи! Танцувай с ритъма на Вселената. И небето да бъде твоята музика!
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар