Тома Марков. Наистина кефи.

Обесването на Тома Марков
Ако те загубя, губя целия свят...
Ако ме загубиш, губиш само теб.

НЕВЕРОЯТНО ШИБАН
ОТ ЗИМНИЯ ДЪЖД ДЕН.

Невероятно шибан от
зимен дъжд ден! Този
преситен от никотин
въздух зад прозорците
със завеси в кухнята,
знам, че ще дойдеш,
знам, че ще дойдеш,
знам, че ще дойдеш,
знам, че ще го направиш
само заради това да
ме видиш как те гледам
да идваш в дъжда...


ПЕТЪК 703

По-рано днес при мене ми казва:
- Беше лош вчера, телефонирах,
посъветвах се с мойта приятелка...


Аз трябва да видя приятелката й
по-късно в кафето пред Френската.
Пия нещо с лед в 703... Чакам.

Преди и след.

Но не и ако си теглите рингтон за уголемяване на бюста от чалга телевизиите. Или пък за отслабване. Но може да пробвате. Изтеглете си съответния рингтон. Изчакайте според условието, и ако няма резултат в обещания период, може да заведете дело срещу този, който ви е излъгал.

Без думи

Английския пациент

Кратка футболна екскурзия до Каварна. В крайна сметка Дунав взе само точка от Калиакра. 3-3. Иначе хубаво море, плажен футбол, наливна бира по 1 лв., почти никакви туристи, но много фенски, футболни емоции и изпити бири.

В новия брой.

Интро - 20-те най-стилните мъже икони за всички времена според Острова
- Обзор на олимпийското движение и международното положение от Петър Николов
- Банки, бюрокрация, живот, кредити - от Йордан Сираков
- Г-жа Хумберт Хумберт - Zazie
- Историята с край на Бил Гейтс - от Деси Златкова
- началото на папарашкия бизнес - от Ивайло Харалампиев

+ интервю с Тома Марков

Football this summer

Ето така се забавляват феновете на Аталанта, Базел, Партизан...Кой е казал, че футболът е само в краката на комерсиалните богове от Манчестър Юнайтед и Реал, и техните милионни поклонници.
На последните две снимки феновете на полския Лех си устройват масово пого на стадиона. Малко над тях празнуват в Белгия.

Манджурския кандидат

Майкъл Фелпс. Осем олимпийски златни медала от Пекин. Легенда или измамник? С времето ще разберем дали това не е поредния Франкенщайн роден в допинговите лаборатории.

Как се срещнах с Богородица.

Следа плажуването ми на Rappongi поех към фитнеса. Реших да мина за по-напряко и по-прохладно през Морската градина. В алеята забелязах малък параклис. Видях, че е на името на Богородица. Спрях се и реших да вляза, да запаля по една свещ за живите и умрелите. Когато се прибрах, от новините разбрах, че днес е деня на Голяма Богородица. На този ден майката на Исус Христос напуснала земния живот. И така, ненадейно аз я срещнах по своя път.

На плаж на Rappongi

Така изглежда отчасти новия плаж на Варна под спирка Хоризонт Rappongi.
И тъй като нямаше свободни места на шезлонгите под палмите ми се наложи да седна на бара. Както виждате много як зелен бар, преразполагащ към употребата на зелени неща в големи количества като My Mojito, vodka Marry Jane, Marry Jane, мента, зелен чай и т.н. Зеленият фон е абсолютно автентичен, което е най-хитрото, просто част от зеления склон е станал стилна част от интериора на обширния бар. Поради липсата на свободни шезлонги си намерих едно слънчево сепаре където хем лежах, хем си хапвах и пийвах, и отскачах до морето, за да се разхлаждам в жегата. Получи се един приятно лежерен следобед в деня на Варна, който беше почивен за всички служители на държавата. Така че този ден ми дойде дикиш след отпуската. :)

БАТЕ(Бойко) Борисов бие без упойка!

Е, доживяхме и БАТЕ(Бойко) Борисов да бие Левски. Честно казано го очаквах. Естествено се зарадвах. И бях сигурен, че Гонзо няма да вкара дузпата. Или се сбъднаха всички лоши очаквания. Но какво пък! Левски си заслужават подигравката. И съвсем сериозно, според мен трябва да се откажат изобщо от участие в евротурнирите, за да не ни излагат. Колкото до слуховете, че мача е използван за поредните промени в Левски, ми айде моля ви се, дръжте си насраните гащи на "Герена"!

Менюто в неделя вечер.

Бира с картофки на плажа.

Секс с млада руса жена с бронзов тен.

Прибиране. Ракия със салата.

Бира с водка и мезе.

Мартини с портокалов сок.

Мартини с шоколадов сладолед.

Плюс Анелия и порно по Private spyce i Hustler TV.

Дай Боже всекиму такъв край на неделя в приятелска компания!

Летни трепети

плажа на спирка "Хоризонт" във Варна днес.

Биляна Димова

Главният редактор на сп.INTRO. Нищо няма да кажа, щото понякога ми е като началник. Но вие сами виждате. :)

Жоменка

Когато се прибирам с чантите от пазара
децата пред входа играят на жоменка.
Сещам се, че и аз някога съм играл.
Докато броиш със затворени очи до 20 или 30
всички се крият по ъгли, под коли, зад дървета и храсти.
След като отвориш очи започваш да ги заплюваш.
Пу за Пламен зад борчето, пу за Венци в храстите.
Ако се отдалечиш от мястото на броене
току някой притичва и се заплюва.
Ако не заплюеш никой отново жомиш.
Или жоми, този който е заплют последен.

Кристин Димитрова

Аз самата сигурно съм втора употреба.
Много пъти съм се връщала и светът
ми е удобен като хлабав шлифер.

Херувими от крилати задници
с вечно детски личица,
мъча се да ви разкажа за живота.

Няма как да схванете.

откъс от стихотворението "Разговори с неумиращите".

ВЕНЧАВКАТА НА ЖИВОТА, СЪНЯ И СМЪРТТА


Животът е сън.
Калдерон де ла Барка

Ако сънят е брат на смъртта,
то тогава смъртта, по негова линия,
е братовчед на живота.
Заспивам и давам място
на братовчедите да се срещнат -
обичам роднинските сборища.
Музикантите свирят диво и
петната от виното не си личат.
Един ден всички се събуждаме в леглата си
и ни е срам, че сме го правили
помежду си.

Да бъдеш или да не бъдеш.

Имаше един текст, който промени живота ми. Сега този, който промени живота ми ще се омъжва. Страх ме беше от този текст. Но по една случайност отворих файлa след две години, в навечерието на сватбата.

Всичко, което мъжете знаят за жените

SMS поезия за мъжките уши навърх 8-ми март


Ако са се опитали да ви пробутат в книжарницата книжка с чисто бели страници и със същото заглавие, то това е поредната феминистка инсинуация, направена с единствената цел пиявиците да изкъртят още някой лев от вас, уважаеми представителю на мъжкия пол. И хем да си платите, хем да се почувствате виновен, че вие нищо не разбирате и мислите само за секс. Те пък горките жени, изобщо не мислят за това. Не че голям процент от жените не харчат постоянно вашите пари и на въпроса "Ако бяхте кола колко щяхте да горите?", отговарят "Няма такава кола!". Нагло, нали? Или ако трябва да бъдем точни все още мъжкият ум не я е измислил, но е въпрос на време. Всъщност тези бели страници показват само едно, че жените не знаят ние какво знаем за тях, но понеже искат пари, без да има на какво отгоре, прилагат византийска хитрост, с която са забаламосали и Адам да бере ябълки. Tе, византийците, са се пръкнали по-късно, ама карай. В това отношение Жената днес заслужава едно здраво мъжко потупване по гърба. Бравос, както казва Бай Ганьо(как кой, на голямата ти Любов прякора). Не че няма да се заяждаме и със самите себе си, но нали иде великият ден, 8 март, истинският Ден на независимостта, денят с главно Д - международния празник на жената. А жените трябва да се уважават, както ме учеше баба. Да им отваряш вратата, да им отстъпваш място... и да им отваряш очите, бих добавил аз, както и да им помагаш когато си събличат дрехите(всичките!!!). И понеже така и така сте дали пет кинта за INTRO(кви пет, аз четири нямам, той три ми иска...) няма да ви пробутваме празни страници. Ще вземем да ги запълним с малко алабализми, тъй като в дебелите книги твърдят, че когато сваляш една жена трябва непрекъснато да й говориш, да й разказваш вицове, филми или с какво се занимаваш, и какво работят вашите, и защо такова хубаво момче си няма приятелка(не мога да разбера със заети ли ви се излиза и що за въпрос е това? Ами уруд съм, затуй, с две глави съм, втората се казва Антон и е в моя панталон.). Нашето ала-бала обаче няма да е опашати лъжи, дълги колкото задницата на китайски дракон или на герой от Джурасик парк, а аргументи и факти в какво се превърнаха женските мисли откакто на гърдите им или по чантите гордо полегнаха малки телефончета. Искам да съм джиесем антена върху твоята гръд, напреде устремена. Искам да вибрирам в топлата ти шепа и със всеки тон, да издавам стон след стон. Ще вибрирам с ентусиазъм, пък дано достигнеш до оргазъм. Аз съм батерия на твойта сутиенена ламперия.

Смейте се, но женските размисли и страсти се материализираха в страстни есемеси. Най-после можем да разкодираме мозъчната дейност на врага. Не само ние, но и ТЕ искат да ни чукат! Ех, аз пък какво откритие направих...но ето ви няколко примера за това.


Beb4o, poslednite ni dve nosti zaedno bqha razkoshni! Ne moga da spra da mislq za 4isloto 69:). Sorry, 4e ne mojah da ti kaja tezi nesta na mqsto, no kogato sum s teb ne moga mnogo da mislq.(И без мене мисленето ти е труден процес. Да взема да ти инсталирам повече памет, че на моменти забиваш.)


Omagjosva6 me s tozi hybav sex! (Магьосникът от Оз, приятно ми е!)


na teb haresa li ti? Mislq, 4e udovletvorih o4akvaneto ti. (Амиии, чекай да видя каква оценка съм си написал в тефтера! Само кажи име.)


Kateri4kata mi e v pulna boina gotovnost za teb. Kakuv cvqt(model) praski iska6 da vidi6 na dupeto mi i posle da gi svali6?J (И моя язовец е готов да се завре в дупката и да омете зимника ти. Предпочитам на баба ми шортите)


Cqloto mi tqlo te 4aka! (На коя гара?)


Vsqka edna tvoq 4ast mi dostavq udovolstvie dori samo da q gledam. Mislq, 4e dupeto ti e mnogo sladko. Su6toto mislq i za 4lena:P i nego obi4am da opitvamJ putvo-leko, samo s ezik, posle s ustni i posle da go poema celiq. (Антончо, чуваш ли, за тебе говорят.)


O, apetitno zai4e... (Искаш да ме сготвиш с картофи ли, какво?)


Lipsva6 mi ot vsqkade! I zadnata mnogo mi lipsva, i tova kak me hvastash za kosata, a az zabivam prusti v 4ar6afite…lipsva mi vkusa ti sled kato sum ti dyhala(Ауу!)…lipsva mi cqloto ti prisustvie, a kogato se vidim, 6te te zasmu4a adski, adski silno! (Ако толкова дълго липсвам и съм обявен за общонационално издирване, ще ме намерите в Катеричка Рунтавелка, спомнете си "Говори с нея" на Алмодовар. Няма да има близалка за всички, т'ва е положението.)


I az nqmam turpenie da pravim lud sex, da te poburkam ot udovolstvie s ezika si?!:P mdaa, opredeleno nqmam turpenie. (Внимавай, че бързата кучка...)


Sega ako bqh pri teb v studioto, takiva nesta stqhme da pravim zad mikrofona(занимавам се с радиоводене)…slu6atelite ti ste se 4ydqt kakvo ti ima. На хонорар съм. Водя предавания по сватби, кръчми и кръщенета и редовно гледам "Бразди" и "С бъклица и дрян". Най вече с бъклица гледам. Нищо ми няма, просто като малък майка ми ме е изпускала няколко пъти на глава.


Samo ne mojah da razbera dali sinqta pra6ka varvi pri teb? Всичко върви при мен. С прашки, без прашки, карам наред и без да загащвам. Ти да не си Сашка на задна прашка?


Uf, uspokoih se. Sega ve4e ste moga da zaspq. Cqla ve4er me izmu4va tozi vapros. (Да, доста екзистенциален е.)



Не е никак чудно, че жените са основни консуматори на sms-и, а бълването им към всякакви игри се е превърнало в масов спорт. Жените пазаруват. Те избират. Определят търсенето и предлагането, опитват се да командват парада вкъщи(кажи му "мъж под чехъл" и повече не го обиждай), а и в политиката, но когато започнат да печелят повече от мъжа си или станат по-известни от него, обикновено го изкарват мухльо, значи той винаги трябва да печели повече от теб, за да не е, така излиза. Ако следваме линията на феминизма(8 март е феминистки празник) Big brother трябваше да бъде спечелен от жена. Ама не. Нашите обичат мъжкото и изритаха своите посестрими, като дори се възмущаваха що за лирически образи имало там, макар че някои бяха типични представителки на породата българска модерна стадна жена "чака-рака, ласмаги-джасмаги". Обичат си ни и това е. Както казва Султана от "омразния" на някои "Железен светилник", мъжът върви отпред, а жената след него. Така и стана. Жените гласуваха за левента Миро, той взе двестата бона, а жена му подире му и дори да не се казва Елена има цяла опашка за нейното място. Сигнал, че нещата са се попроменили дават именно sms-ите, които изпиукват с любимата ни мелодия, а като ги прочетем почваме да пиукаме от щастие и ние, защото най-после знаем какво си мисли тя в този момент. За какъв чеп ти е свободата, ако не можеш един секс да си поискаш, а претендираш, че си отворена наравно с мъжа? "Аз не се обаждам на мъже!" е старомодно и примитивно, лишено от избор, ограничаващо, страхливо и патриархално разсъждение. Който търси – намира, който пуска sms-и "пичели". Да казваш това, което мислиш е свобода, а равноправието на половете предполага знак равенство в общуването. И не че всичко, което знаем за вас, уважаеми дами, свършва до тук, но трябва да има интрига, а един коз повече в надцакването никога не е излишен.

Дарбата

Майсторa стоеше и се чудеше. В миговете когато се колебаеше, а умът и сърцето се разминаваха, и краката му правеха крачка напред, крачка назад, той се подчиняваше на своя вътрешен глас. Знаеше, че интуицията е тази, която го води. Може би по пътя нещо ще се случи. Нещо трябва да се случи. Нещо винаги се случва когато човек е на кръстопът.
Майстора вървеше по неравните павета. Имаше нужда да усети крачките си, да погледне в колите и хората, да се промуши през навалицата, скрит зад тъмните си очила. По-краткия път се прокрадваше през уличките, запълнени от паркирали по тротоарите коли. Но той искаше хората да го зърнат, да прекоси големия булевард, и забелязан от женските очи да се покачи на вълната на мимолетното щастие.
По пътя срещна циганката. В началото тя му говореше, а той не слушаше. Тя продължи след него. Ненатрапчиво провеждаше своя монолог, като радиосигнал, който предаваше до кулата. Но той продължаваше самоуверено. Малка иронична усмивка се прокрадна по лицето му. Циганката се изравни с него и поиска да му предскаже бъдещето. Тя навлизаше бавно в душата му, като опитен пилот, който правеше кацане по неравна писта. Майсторът се спря. Циганката спечели. Ако познае, ще и даде двата лева.
- Първо кажи как се казваш и на колко години си?
- Петър се казвам. На 28 съм.
- Дълго ще живееш Петре, до 83 години. Добър човек си, виждам, че не си от тука, загуба си преживял, голяма загуба си имал. Ако е за любов, харесват те жените. Ти проблеми нямаш да те харесват, ама много бързо ги палиш и бързо ги оставяш. Или ги обичаш, или не ги обичаш. За тебе няма средно положение и любов нямаш ли, край слагаш. Ама една жена с кестенява коса много те мисли, да знаеш, Петре. Има и един мъж на работа, голяма завист има към тебе, но ти ще стигнеш по-надалеч от него, на по-висок пост ще се издигнеш, защото си добър. Не си за лошо, не си за ядене, пиене и пари. Скоро важен документ чакаш, много важен, до 17 дена. По София те виждам, в командировка ли, не знам, ама ще ходиш, път имаш натам. И не се тревожи, ще се ожениш и две деца ще си имаш. Но първото ще е момченце. Пак ще ме срещнеш, като видиш, че познавам и ще кажеш ела да пием едно кафе и ми гледай, защото днес не се срещаме случайно. Крило от нощна птица си носи, от прилеп, и здравениче. Растение е това. Салфетка имаш ли да ти ги сложа. За здраве се носят тия работи, да те пазят от зли погледи и завист. И малко хляб, и захар ще сложиш в едно найлонче. Не ми казвай, че нямаш, пари имаш. И аз пари имам, ако искаш да ти покажа, Пешо, искаш ли? Ето виж, че имам...
Циганката каза още много, но шумът на колите заглушаваше словото на пророчицата със златни зъби. Майсторът сякаш се беше унесъл и предсказанията не влизаха в ушите му. Накрая плати много повече от двата лева, които беше обещал.
- Както тази ръка има пет пръста и те не са еднакви, така и ние, гледачките не сме едни и същи.
- Но дори и да ме лъжеш, трябва да знаеш, че аз отдавна исках да срещна човек като теб. И обикновено, когато поискам да видя някого, то се случва. Днес имах предчувствие. Но не знаех дали да тръгна или да остана. Но тръгнах и ми се случи да те срещна. За това ще ти дам тези пари. Защото ти вярвам. Вярвам в съдбата. И че нещата наистина е трябвало да станат така.

На тръгване циганката му стисна ръката. Днес тя разбра, че има дарба.

Doom movie

Поредния безумен филм. Бих искал някой да ми плати, за толкова тъп сценарии. След което да си живея безметежно край морето и от време на време да измислям по някой друг тъп екшън. За пари дори бих направил нещо яко. Лошото е, че понякога дори и да си плащаш резултатът е все лайнян. В случая има някакви зомбита в Шотландия, т.е. светът е оставил Англия да обгради със стени Шотландия и никой не го ебе...в смисъл, никой не знаел какво става отатък. Там пък изведнъж след 30 години се появяват някакви нови хора...които ядат хора, понеже умирали от глад, ама защо например не садят картофи или някакви овошки...или не излязат извън Глазгоу, за да се нахранят с кравите във филма, който изтърпях до към 40-тата минута. Тотална глупост, която се опитва да се заиграва в саундтрака с култовия "28 дни по-късно".

Catch me if you can. Радован Караджич, живот като на кино.

Със сигурност живот достоен за филм. А ето и как се движи историята малко преди епилога.

Докато експертите на НАТО го издирваха зрелищно в Пале, най-търсеният беглец Радован Караджич под фалшива самоличност като д-р Драган Давид Дабич се появявал на редица трибуни в Сърбия, говорейки за здравословен начин на живот и алтернативна медицина, пише белградският вестник "Блиц", цитиран от БТА. Седейки на почетната маса под прожектори и камери в Белград, Сомбор, Кикинда, Нови Сад или Смедерево, бившият лидер на босненските сърби, обвинен за военни престъпления и геноцид, е играел своя игра със световната и местната общественост и с властите. Публично се разхождал с атрактивна жена, която представял като своята най-голяма любов. Обявявал своя сайт, номерата на мобилните си телефони, давал възможност на всички заинтересовани да стигнат до него. Но скрит зад бохемския вид, с дълга брада и плитка на главата, той не представлявал интересна цел, докато предлагал помощ за всичко, дори за сексуални проблеми и за подмладяване. Почти всички събеседници на "Блиц" описват арестувания беглец като изключително харизматична и приятна личност, която разбирала много от алтернативна медицина. Характерна част от външния му вид била плитката на върха на главата му, която била завързана по много необичаен начин. Винаги носел шапка. Приличал на индийски гуру. Най-голямо удивление предизвиква фактът, че не се криел и че за неговите дейности през последните година и половина съобщавали дори и белградските медии, разбира се, без да знаят за кого става дума. Много често давал и визитни картички с адреса на своя кабинет, на които имало и номерата на два мобилни телефона. Когато вчера се обадихме на тези номера, автоматичният телефонен секретар каза, че абонатът не може да избран в момента и да се обадим по-късно. Мая Джелич се запознала с Дабич в редакцията на в. "Здравословен живот", а след това заедно пътували за Смедерево, където изнесли лекция. "Винаги разполагаше с много време. Нямаше босненски акцент. Беше много културен, самоуверен, шегуваше се, не оставяше впечатление за уплашена личност, нито за човек, който има някакъв проблем. Никога не казваше къде е живял, но казваше, че има синове и внуци. Дъщерята не споменаваше. Говореше за възпитанието на децата, че никога не ги притискал, че им давал свобода, но нищо конкретно къде живеят децата или подобно. Никога с нищо не издаде самоличността си. Казваше, че е работил в клиники, една около Славия и друга в Нови Белград", разказва Мая Джелич. Шокиращата история за арестуването на Радован Караджич е съпроводена и с необичайни епизоди от живота му. Според една от тях в неговия живот се появила жена, към която показвал особена привързаност. Редакторите от "Здравословен живот", където сътрудничел Драган Дабич, казват, че почти винаги при всички посещения и пътувания го следвала брюнетка на средна възраст. Не знаели нищо за нея, нито дали живее с него, нито цялото й име, от къде е и с какво се занимава. "Следваше го на всяка лекция и се държеше като негова съпруга. Държаха се за ръце, ходеха прегърнати и й викахме само Мила", казва Таня Йованович, член на редакцията. Тя си спомня, че когато пътували за някъде, обикновено отивали да вземат Караджич и Мила при пицария "Пинокио"до хотел "Югославия" в Нови Белград. "Ако някога се случеше да няма място в колата за нея, Дабич казваше, че няма да пътува без нея", спомня си Таня.
в. "Блиц", Белград. Превод БТА


Послепис от автора на блога: Радован Караджич е психиатър по професия и образование.

Лудия Макс 2

В Planet club се чудя кво да пия. Накрая пих джин с тоник, Блъди мерита и наливни Загорки.
Между другото това меню е най-дебелата книга, която съм чел. Ха-ха-ха, майтап бе!

360° България

Изложбата представя 120 въздушни фотографии на Александър Иванов, снимани в продължение на осем години от мотоделтапланер и парапланер. 360° България е емоционално послание за необходимостта от грижа и опазване на заобикалящата ни среда.

Варна - 31 юли - 28 август,
входа на Морската градина (при Фестивален Комплекс)

Пловдив - 05 септември - 03 октомври,
пл. Централен (ул. Княз Александър I)

Куратори на изложбата: Ефросия Благоева и Радмила Младенова

Вход свободен.

360° България е 100% България видяна отгоре. Снимките са съпроводени с кратки истории, които те връщат някъде назад във времето, сред архаичните герои на Хайтов и Йовков, с онзи приятен български език, с онези типични, вмъкнати турски думи, като чобанин например. След като разгледаш 360° България се чувстваш, сякаш знаеш повече за страната си, но и че нещо си изпуснал, нещо ти е убягнало, сякаш красотата е станала невидима в ежедневието, стопила се е като мъглата сутрин. Kaкто казва авторът на сина си "Не търси пъпа си, а света около теб"

В миг на щастие.

С някой, когото си срещнал за първи път.

Ебаси филма

"Когато Абигейл Маркс, детектив лесбийка, попада в екип с геят Майкъл Далмър..." Какво добро начало на сюжета. Ха ха, как да не го гледаш този велик филм...

Най-красивия гръб

Винаги близо до мен. :)

Лудия пърч

Да, това бях аааазз! Planet club Варна снощи.
Между другото кенефите им са станали ужасни и като цяло въпреки, че беше добър купон, заведението се нуждае от освежаващ ремонт.

What happen's?

Поредното дело на М. Найт Шамалян. Любим режисьор, който този път май не се появява епизодично, но все пак вкара в кадър един индиец във влака, сякаш за да ни напомни за индийската нация. Иначе този път го удря на Стивън Кинг. Филма ми прилича на зловещия The Mist, плюс малко "28 седмици по късно". Тъжен филм, вятърът определено си свърши работата и безспорно беше най-добрия актьор. Брилянтен край, обичайните социални препратки деликатно поставени към днешна Америка, плюс малко клише от "28 седмици по късно". Там зомбитата накрая се появяват в Париж, а тук идва отровата...и на франсетата им се ебава майката.

Back in the game. Може да ме намерите в юнския брой на INTRO./и в този през август също/

Фитнес революция

BMW M1 HOMAGE
13 причини да гледаме FORMULA 1
DEEPER UNDERGROUND сесия от Никола Борисов
Революционният институт за изкуство и терапия ЛИБЕРА
Интервю с Графа – от Кайра К. и Тодор Пеев
До Швейцария и Австрия и назад – от Петър Николов
Свобода на оловото – от Даниел Ненчев
10-те най-екстравагантни водни преживявания през 2008 – от Таня Петрова
Еврофешън – Иван Хадживеликов
Русия е Русия, но кой, по дяволите, е ПУТВЕДЕВ??? – от Дани Генчева

Българи юнаци!

България победи САЩ с 3-1 в Двореца на културата и спорта във Варна в мач без значение за класирането на финала на Световната волейболна лига. Нашите предпочетоха да се пазят за Олимпиадата и не продължават за разлика от САЩ например. Решихме, че вместо да ходим на плаж следобед, е по-добре да отидем на волейбол. Никога не бях ходил. Още повече на Националите. Така де, плажът няма да избяга. Цяло лято сме тук. Беше интересно. Само дето малко ни се спеше понеже изтрезнявахме от снощи. :)

Американски прелести

Моята съученичка Мадлена на корицата на новия Maxim. Live from New York. Не знае кой е Дичо, кой е Бареков и звучи на две нива поне над местните кухарки. Йе, йе, йе!

Репликата на моя живот

Изречена от Мик Джагър. "Моногамията не е лъжица за всяка уста".

Summer hits

Голяма доза лятно настроение от Planeta Payner. Мацки, плажове, Aqua паркове и гларуси. И едни много приятен рефрен за лятото "Онези хубавките, горе-долу с мъже си лягат и са ту отгоре, ту отдолу, а тези прелестните...много често те са соло." :)

Lost in space

Четвъртия сезон на Lost. Хубаво, ама защо въобще сред "изгубените" се мотаят някакви статисти. Потресаващо тъпи и загубени физиономии. Много хубаво в 9-та серия застреляха наведънъж трима, които паднаха един след друг по възможно най-тъпия и загубен начин. За сметка на това пък взривиха една къща и Клер остана жива. Мистерия! Ще каже Васа Ганчева.

Три дни яли, пили и се веселили.

И аз бях там, и мед капеше по брадата ми...Като в приказките. С две думи няколко кадъра от тридневните партита в Русе, които включваха сватби и рожденни дни, вино и жени.

Imam ku4enca

Моя живот в Playboy

Днес прочетох книгата на бившия главен редактор на Palyboy Георги Неделчев. Подариха ми я. Прочетох я с хъс, пропускайки интервютата. И така...моя живот в Playboy. Когато бях малък редовно си купувах Playboy. И Егоист, но това е една друга тема. Та, много ми харесваше да чета статиите в Playboy и много се кефех на последния му главен редактор. Без да подозирам, че той е русенец и че по-късно ще публикувам текстове за списанието. Но именно статиите и стила ме накараха да седна пиша. Беше ми интересно какво ще каже точно този главен редактор, подобно на тези момичета, които са го питали ставам или не ставам за това велико списание. И аз, барабар Петко с жените, само че моята работа не беше да си разголвам тялото, а душата. Не знам кое е по-сложно всъщност. Та взех, че писах едно писмо, настървен от родната литературна действителност на пенсионирали поетеси, аджеба стават или не стават моите писания, г-н Главен редактор. За мое учудване отговорът не закъсня, дори беше поощряващ, което ме изненада, та аз бях написал втория си текст може би изобщо. След няколко месеца все още не бях реализирал новата си мечта да публикувам. Беше ми тегаво и отново потърсих мистър Playboy. Моят нов изповедник на литературните ми неволи. Явно трябва да съм бил доста гневен и откровен, че той взе, че ме покани в списанието. Каза виж кво, пич, ето ти тема, пиши и давай. Така излезе "Русе и Варна by night". Между другото за ранга на списанието му дадох супер калпави снимки от някакъв смешен фотоапарат, но какво да се прави друг по-добър нямах, а и все още бях беден студент. И така, през септември 2004-та лъснах на страниците на списанието със свой материал. Но познайте, в деня на материала, т.е. когато се сбъдваше моята мечта, аз пътувах към родната казарма. Сутринта успях да си купя списанието на ЖП гарата. Няма да ви казвам колко зле бях цяла седмица. Чаках влизането си в казармата и излизането на списанието. Както и да е, мина време, отчетох се с втори материал, който написах в казармата "Сексът и градът от старо време" и вече се чувствах пълноценен Palyboy автор със съответното самочувствие на един от добрите млади български писатели. Това не си го измислих аз, а така ме представиха. Някъде явно измежду отпуските си от казармата по Великден пиех бирички един слънчев ден в парка, когато засякох моят главен редактор. Бях толкова радостен и въодушевен, все пак това е човека, който първи ми подаде ръка, и то не кой да е и не къде да е. Запътих се към него пълен с ентусиазъм, вече бях напред с материала/бирите/:) и го попитах "Познай кой съм аз?"/вече ме беше виждал на снимка/. Пича подходи някак си хладно и аз си седнах обратно на мястото. Какво пък, няма да му досаждам...
По едно време бях в София. Кандидатствах за първата си юридическа работа след казармата. Бях доста стресиран и изморен от конкурса в Министерство на финансите, но реших, че все пак си заслужава да се кача на един трамвай и да намеря култовата улица "Софийски герой", където се помещаваше Playboy. Все пак пиша за това списание, искам да знам как изглежда поне редакцията му, ебаси, и да кажа едно здрасти на "шефа". Там предстоях точно минута или две. Пичът беше зает с някакви момиченца. За момче от провинцията, каквото съм аз, се държа надменно и студено, с лека насмешка, защо въобще съм дошъл и няк'ви такива...и понеже не смятах да гълтам повече сперма си тръгнах. А имахме уговорка за трети текст. Прибирам се в Русе и гледам мейл. Жоро Неделчев. Аре, кво става, ще пишеш ли текста, че темата била актуална "Порнозвездата Миглена", към която всички жени наоколо изпитваха някаква овча солидарност, ние сме били лошите, дето ще пишем за нея. Както и да е. Викам си "Да те еба в кавала! Бях ти на крака, не ми обърна внимание, а сега ми пишеш..." Ок. Написах материала, изпратих снимките, изпълних всичко, което се искаше от мен. Накрая се оказа, че аз и Даниел, за текст и снимки на 3 страници, плюс заглавие на корицата, получаваме 140 или 150лв...Кое е за снимките, кое е за текста...Та имах смелостта да попитам все пак може ли да ми обясни "шефа" защо получаваме толкова малко. Отговорът му беше перефразирано казано "Ами не ми се обяснява сега, ако не ти харесва не пиши и това е..." При което наистина нямаше смисъл повече да се занимавам. Първо, явно лошото отношение е станало системно между редактор и автор, второ, въпросът беше по-скоро принципен и мисля, че бях в правото си да попитам защо ни плащат двойно по-малко от стандартното, тъй като аз никога не съм се пазарил и не съм поставял хонорара пред текста, т.е. първо пиша и после получавам, без предварително определена цена, защото за мен е важна възможността да пиша, а не колко ще взема, тъй като зе мен това не е било просто работа, а гордост и привилегия. И така, с огорчение и тъга приключи моя живот в Playboy. От книгата разбирам, че авторът и е бил сполетян от същата съдба.