Вторият е родния Източни пиеси. Има го в Арена. За първия то си пише...:) Погледнете в Zamunda. Шведски трилър без много шведки, шведски тройки и шведски маси, хаха.
събота, 31 октомври 2009 г.
вторник, 13 октомври 2009 г.
Последното лято на север.
На някои от кадрите все още спя. Като града. За награда получих сутрешно кафе в стаята на хотела поднесено от нежните женски ръце, които галят котката. :)
неделя, 11 октомври 2009 г.
Бол/к/ата за Болата.
Днес отидох за сефте на Болата. С голяма радост се надявах, че ще видя това хубаво място, което съм виждал само на снимки. Разочарованието ми беше голямо. Сигурно звуча като читателска поща. На брега на морето...бяха паркирани коли. Като на паркинг, бе. Ред коли, ред коли. И лодки. За да може хората да си карат. Лодките. И колите. Навсякъде само рибари. Място за хора нямаше. Забрави да отидеш да на плаж, да се разходиш, пък камо ли да заведеш детето. Освен лодки, гуми и летящи кукички от въдици може да усетиш миризма на кенеф и да се порадваш на разните му боклуци. Българинът има изключително усещане за еко и природа...Там където е диво и красиво, трябва да се посети и да се осере между другото. Докато се наслаждаваш на природата да си метнеш двулитровката нейде, да пуснеш едно лайно в скалите и т.н....
Та така за Болата и болката. Някога там е било охранявана граница, заради което и се е запазило диво и красиво, а сега държава там няма и е диво...и грозно.
Новият Балчик в стария град.
Както казва Таня Балчик е все едно, че не си в България. А цените са си съвсем български. Напълно е достъпно за двама души с работа да си изкарат приятен уикенд. Народът е малко, което макар и да не е добре за бизнеса е изключително приятено за теб. От друга страна пък има платежоспособни румънци, които поддържат туризма в района дори и извън сезона. А ние уцелихме може би последните топли дни на Севера, който неусетно е запазил своята аристократичност и природа, за разлика от дивия Юг.
петък, 9 октомври 2009 г.
Killer loop
Новата телефонна измама била да се обадят на родител, че детето им убило дете и трябва да платят откуп престъплението да се покрие.
Оказва се, че има хора, родители, които са склонни да го направят...Не че това учудва, обаче за пореден път се потвърждава моята теория, че родителите защитават децата си независимо от случилото се без да се замислят за причините и последиците. И така създават едни безнаказани и невъзпитани деца, от които после също това общество се оплаква. Докато ги отглежда в собствените си домове.
Приятно гледане!
вторник, 6 октомври 2009 г.
събота, 3 октомври 2009 г.
На язовира в Николаевка.
След циганското лято в петък есента започва да се усеща. Но пък на ракийка със салатка или чашка винце с месце, ти трябва само един анцунг, аромата на въглищата, спокойствието на водата, зеленината на тревата и топлината на компанията. Май всъщност стана много...:)
понеделник, 28 септември 2009 г.
събота, 26 септември 2009 г.
Изгубени в превода. И някои интернет-сайтове.
Сега Intrested в тебКазвам се Люси възраст 24 години и едно момиче, аз съм висок добре изглеждащ и грижите честно момиче. Виждам профила си днес в www.aha.bg и се превърна intrested да знаете, надявам се, ще бъде истинска любов, грижа и честен човек, че имам beenlooking 4, Не забравяйте, че colure, език или Mather разстояние dos't във всеки отношения, а аз имам нещо специално да ви кажа за мен, така че моля свържете се с мен директно чрез моя имейл адрес, така че lucy_abdul01@yahoo.comСъщо така мога да изпратя снимка директноти.KissssssЛуси
петък, 25 септември 2009 г.
понеделник, 21 септември 2009 г.
Източни пиеси.Eastern plays.
Все се каня да ви пиша за този филм, който гледахме на Аполония и залата беше пълна. А вътре все хубави хора. А ние ядохме пуканки, но ги изядохме преди да започне. Ами много як филм, какво да ви кажа. Но е нещо, което хем го има, хем го няма у нас. Единственото, което може да набараш в нета е част от къртещият саундрак, начело с Nasekomix, които слушам и сега. Между другото се чувствам ужасно, но това е от едни хапчета. А сега трябва да пия и други. Обаче бих искал да кажа, че едно от нещата, заради които си струва Созопол, Аполония и всичко останало е този БГ филм, който без да съдържа в себе си претенциозността за хит, може спокойно да стане такъв и да разцепи разните му Дзифтове и Мили от Марс. Макар, че Мила си е ок, а Дзифт не съвсем. И въобще на фона на повечето филми, които се прокламират у нас, този без почти никви субсидирани пари си изкарва награди на Запад. Което ме навежда за мисълта и за литературата у нас, но това е една друга наведена тема за едни наведени свиркаджии-кавали, които си мислят, че това което издават интересува някого, макар че То, също като Терминатора-То, не е за хората, а за машините.
Та гледайте го някъде ако го можете. Историята е пълна с интересни реплики, нещо което не можем да кажем за повечето нови ленти. А сюжетът е приятно завладяваш и малко тъжен накрая. Повече няма да кажа.
Старите спомени.
Като например, че сте ходили да цъкате на Мустафата. Ако се питате какво е това, както аз в наши дни, оказа се една позабравена електронна игра, на която редовно играехме в клубовете за електронни игри. Бях забравил и мокрото парти във Васко на един негов рожден ден. С някво шампанско сме се къпали и аз не знам точно как, само че си спомням, че накрая за Васко имаше леген...хаха, хубави спомени, добре че има кой да ти каже, тъй като ти си ги изтрил от твоята дългосрочна памет. А животът е минал през толкова много неща, които вече не помниш. А какво да кажем за историята тогава, щом не можем да запомним дори себе си през цялото време.
Русе by Тони a.k.a Soundgarden
фийчъринг душата на компанията Весо, Рицарят на печалния образ Искрен, авторите на Оскарина и Оскарела, а. к. а. близначките Мартина и Михаела, Оскара а.к.а Делян, Дидка&Цвета - те са от нашите. :)
Аз после продължих с едни други агенти на печалния алкохол, на бири, уискита и текили, в едно подземие с яко метал.
неделя, 20 септември 2009 г.
Moята бивша рок звезда.
/белова/
Возя се в рейса. Ден като всеки друг, в който ти е тик-так, всичко по часовник, от ставането рано, през кафето, сутрешния блок от новини, пълен с нещастия, които те заливат като двутонна лайнарка, в която си се блъснал удавен в лайна. Тракаш по стълбището набързо към спирката на първия и последен рейс с който може да пристигнеш навреме, а навън е безплатния вестник, който ти раздават с усмивка на голямото червено кръстовище. Ах, тази усмивка, как ти липсва при мисълта, че ставаш в 06,30 и после денят ти се върти през всички новини и нови хитове, колежки, които водят до неизбежните мисли за секс по всяко време, от които се развихря някаква неистова маструбация през работното време. Сексът няма край.
Край има работното време. Тогава, както и тогава, пак си тик-так, бягаш за рейса, плувнал в пот, кален от ежедневие, задъхан от суета и изпарения на чакащата на светофара човешка колона, готова да се вкопчи във веригата от гладни автомобили, които ръмжат незакусвали и лапат бързо хората с включени светлини.
Тогава в моя рейс влезе моята бивша рок звезда Весо Волфа. За нещастие единственото свободно място в осмърдяната дванайска беше до мен и Волфа си поседна. А мен ме беше гнус от него в шест следобед, когато той вече лъхаше на джибри. Качи се в рейса с някъв еврофутбол и кесийка с ракии. Ракиите бълбукаха в кесийките, а джибрите плуваха в рейса като някакви безплатни флуиди разпространявани от жегата. Той си четеше някакви безсмислени неща от еврофутбола, като например залози кой ще вкара гол в 23-тата минута на мача Бърнли – Бристол Сити, Хенри Милър коефициент 1 към 10, Кевин Дойл 1 към 20 или Кевин Филипс, 1 към 3,5.
Когато се направи на лошо пиян пред кондукторката, от ония зли пияници, които бият лошо, особено жени, тя не му поиска пари за билет, а небрежно като него се направи, че просто си минава от там., защото животът й беше по-важен на тия години. Макар че аз бих могъл да го пребия. И без друго ми беше станал толкова противен. Моята бивша рок звезда Весо Волфа. С мазно зализана коса зад ушите, изрусяла от варненското слънце и побеляваща между другото. Волфа четеше през целия път и накрая в тия тягосни 15 минути, в които трябваше да се направи на толкова зачетен и страшен, че да не даде един лев за градски транспорт, той се хващаше за главата, сякаш се надяваше извънземните от планетата Нубиру да не проникват в неговото съзнание. Но те бяха тук и сега, както винаги са били, населили неговата глава. Той не ги виждаше, но знаеше, че те са в него, извънземните от Нубиру, вселили се в името на великата им мисия да му серат лайна в главата. А той мразеше евреите. Само че сега нямаше помен от тях. Макар че мислеше, че въпреки всичко, те са виновни и нощем когато се прибираше маршируваше из стаята, а Фюрерът го приветстваше от трибуната. Всъщност тоя малък Мики Маус живееше в циганската махала накрай града и циганите му бяха първи приятели, въпреки че те едва ли знаят, че се казва Волфа и че мрази цигани. А може би там му беше нещо като месторабота, район за разпространение, откъдето колкото и мизерен да изглеждаш правиш кешовица и нищо друго не те интересува освен залозите за мачове и да има ракия. Тия дрехи и джиесеми, това баня и гребен си е няква излишна суета измислена от Луцифер за такива като мене, бивши фенове на заплата и с костюм. Чиновничета с ръкавели.
Автобусът тръгна вече без него. Заклати се като лодка в морето, разлюляна от вятъра и без рибари в нея, защото вероятно рибарите, подобно на сивите клетки са се удавили отдавна. Отслабнал до мозъка на костите си, съкрушен от чума, птичи грип или просто наркотици. Човек, който повече взема, отколкото продава и същевременно борещ се със световната конспирация, обвит в световната си демагогия на местен алкохолик, който някога е чел Сартр и си мисли, че Коельо е само за манекенките, които никога не би могъл да чука, защото чепът му е забит в гърлото на пластмасовата бутилка от олио, пълна с ракия, забита в хуя му, който бълбука като риба, която е затворена в аквариума на местната полицейска служба и всеки ден местните чичковци полицаи му чукат с ухилени мустаци по джама, сменят му водата, хвърлят му малко трохи и го гледат дали още е мърда. Наричат го ”Панчо, който все още мърда”. А на мен ми прилича на потенциален политически лидер.
Долната бивша рок звезда се влачи с кесийката от спирката към циганската махала, излегнала се на хълма откъм слънцето. Погледнете, във всеки град е така, слънце, хълм, и голи цигани, деца на слънцето. Може би Волфа, това дълго човече, тежащо 40 кила с напиканите си дънки, се надяваше и него да огрее слънцето след като е по-близо до него и дори биха могли да си приказват, ако не се беше прегърбил и забил нос в пътеката, по която върви към вкъщи. Вероятно си е наел някоя дупка, приземна стая, в която циганите пикаят и му се смеят или му носят част от откраднатите компоти. Може би дори не плаща наем, все пак е бивша рок звезда. Издал е няколко касети, от които са му останали едни мръсни черни дънки, една верига, закопчана за тях, една черна риза и малко мазна коса, която се поклаща докато си носи ракията. Може би трябва да изчука бабата, която държи квартирата, си мислеше той, квартирата на 10 минути от идеален център с рейс. Неговото последно богатство, за което бе пуснал обява във вестника. Само на 10 минути от идеален център. Екстрата е, че си имате бивша рок звезда, бивш номер едно в чарта на Рок око, когато все още нямаше Море от любов, а и на никой не му трябваше, защото всеки си плаваше някъде там и единственото, което му липсваше беше свястна музика навсякъде.
А аз си тръгвам съвсем обикновен. Чиновниче, в ръкавелчета, живеещо си в едно блокче, плащащо си кредитчета. Мисля си за някакви краставици. Ядат ми се царевици. Купувам бири понеже има мач. Жената, в която намирам смисъл в последните дни и неистово й звъня по три пъти по половин час отново ме търси, и аз съм щастлив, че докато си нося сакото, книгата на Коелю, новото мъжко списание, бирите, чушките, кафето има за кого да мисля, колкото и да ми е неудобно да си държа телефона разбирам, че не бих могъл да живея без този телефонен човек. Бившата ми рок звезда си тръгна. Сега си спорим за Майкъл Джексън и Мадона, аз си мисля за Ванила Айс, който е чукал Мадона. Не мисля, че има нещо човешко в това, да имаш толкова слава, че чукането да се обезмисля....не мисля, че нищо има смисъл толкова, а нещо е толкова важно...Някога и аз бях рок звезда.
Возя се в рейса. Ден като всеки друг, в който ти е тик-так, всичко по часовник, от ставането рано, през кафето, сутрешния блок от новини, пълен с нещастия, които те заливат като двутонна лайнарка, в която си се блъснал удавен в лайна. Тракаш по стълбището набързо към спирката на първия и последен рейс с който може да пристигнеш навреме, а навън е безплатния вестник, който ти раздават с усмивка на голямото червено кръстовище. Ах, тази усмивка, как ти липсва при мисълта, че ставаш в 06,30 и после денят ти се върти през всички новини и нови хитове, колежки, които водят до неизбежните мисли за секс по всяко време, от които се развихря някаква неистова маструбация през работното време. Сексът няма край.
Край има работното време. Тогава, както и тогава, пак си тик-так, бягаш за рейса, плувнал в пот, кален от ежедневие, задъхан от суета и изпарения на чакащата на светофара човешка колона, готова да се вкопчи във веригата от гладни автомобили, които ръмжат незакусвали и лапат бързо хората с включени светлини.
Тогава в моя рейс влезе моята бивша рок звезда Весо Волфа. За нещастие единственото свободно място в осмърдяната дванайска беше до мен и Волфа си поседна. А мен ме беше гнус от него в шест следобед, когато той вече лъхаше на джибри. Качи се в рейса с някъв еврофутбол и кесийка с ракии. Ракиите бълбукаха в кесийките, а джибрите плуваха в рейса като някакви безплатни флуиди разпространявани от жегата. Той си четеше някакви безсмислени неща от еврофутбола, като например залози кой ще вкара гол в 23-тата минута на мача Бърнли – Бристол Сити, Хенри Милър коефициент 1 към 10, Кевин Дойл 1 към 20 или Кевин Филипс, 1 към 3,5.
Когато се направи на лошо пиян пред кондукторката, от ония зли пияници, които бият лошо, особено жени, тя не му поиска пари за билет, а небрежно като него се направи, че просто си минава от там., защото животът й беше по-важен на тия години. Макар че аз бих могъл да го пребия. И без друго ми беше станал толкова противен. Моята бивша рок звезда Весо Волфа. С мазно зализана коса зад ушите, изрусяла от варненското слънце и побеляваща между другото. Волфа четеше през целия път и накрая в тия тягосни 15 минути, в които трябваше да се направи на толкова зачетен и страшен, че да не даде един лев за градски транспорт, той се хващаше за главата, сякаш се надяваше извънземните от планетата Нубиру да не проникват в неговото съзнание. Но те бяха тук и сега, както винаги са били, населили неговата глава. Той не ги виждаше, но знаеше, че те са в него, извънземните от Нубиру, вселили се в името на великата им мисия да му серат лайна в главата. А той мразеше евреите. Само че сега нямаше помен от тях. Макар че мислеше, че въпреки всичко, те са виновни и нощем когато се прибираше маршируваше из стаята, а Фюрерът го приветстваше от трибуната. Всъщност тоя малък Мики Маус живееше в циганската махала накрай града и циганите му бяха първи приятели, въпреки че те едва ли знаят, че се казва Волфа и че мрази цигани. А може би там му беше нещо като месторабота, район за разпространение, откъдето колкото и мизерен да изглеждаш правиш кешовица и нищо друго не те интересува освен залозите за мачове и да има ракия. Тия дрехи и джиесеми, това баня и гребен си е няква излишна суета измислена от Луцифер за такива като мене, бивши фенове на заплата и с костюм. Чиновничета с ръкавели.
Автобусът тръгна вече без него. Заклати се като лодка в морето, разлюляна от вятъра и без рибари в нея, защото вероятно рибарите, подобно на сивите клетки са се удавили отдавна. Отслабнал до мозъка на костите си, съкрушен от чума, птичи грип или просто наркотици. Човек, който повече взема, отколкото продава и същевременно борещ се със световната конспирация, обвит в световната си демагогия на местен алкохолик, който някога е чел Сартр и си мисли, че Коельо е само за манекенките, които никога не би могъл да чука, защото чепът му е забит в гърлото на пластмасовата бутилка от олио, пълна с ракия, забита в хуя му, който бълбука като риба, която е затворена в аквариума на местната полицейска служба и всеки ден местните чичковци полицаи му чукат с ухилени мустаци по джама, сменят му водата, хвърлят му малко трохи и го гледат дали още е мърда. Наричат го ”Панчо, който все още мърда”. А на мен ми прилича на потенциален политически лидер.
Долната бивша рок звезда се влачи с кесийката от спирката към циганската махала, излегнала се на хълма откъм слънцето. Погледнете, във всеки град е така, слънце, хълм, и голи цигани, деца на слънцето. Може би Волфа, това дълго човече, тежащо 40 кила с напиканите си дънки, се надяваше и него да огрее слънцето след като е по-близо до него и дори биха могли да си приказват, ако не се беше прегърбил и забил нос в пътеката, по която върви към вкъщи. Вероятно си е наел някоя дупка, приземна стая, в която циганите пикаят и му се смеят или му носят част от откраднатите компоти. Може би дори не плаща наем, все пак е бивша рок звезда. Издал е няколко касети, от които са му останали едни мръсни черни дънки, една верига, закопчана за тях, една черна риза и малко мазна коса, която се поклаща докато си носи ракията. Може би трябва да изчука бабата, която държи квартирата, си мислеше той, квартирата на 10 минути от идеален център с рейс. Неговото последно богатство, за което бе пуснал обява във вестника. Само на 10 минути от идеален център. Екстрата е, че си имате бивша рок звезда, бивш номер едно в чарта на Рок око, когато все още нямаше Море от любов, а и на никой не му трябваше, защото всеки си плаваше някъде там и единственото, което му липсваше беше свястна музика навсякъде.
А аз си тръгвам съвсем обикновен. Чиновниче, в ръкавелчета, живеещо си в едно блокче, плащащо си кредитчета. Мисля си за някакви краставици. Ядат ми се царевици. Купувам бири понеже има мач. Жената, в която намирам смисъл в последните дни и неистово й звъня по три пъти по половин час отново ме търси, и аз съм щастлив, че докато си нося сакото, книгата на Коелю, новото мъжко списание, бирите, чушките, кафето има за кого да мисля, колкото и да ми е неудобно да си държа телефона разбирам, че не бих могъл да живея без този телефонен човек. Бившата ми рок звезда си тръгна. Сега си спорим за Майкъл Джексън и Мадона, аз си мисля за Ванила Айс, който е чукал Мадона. Не мисля, че има нещо човешко в това, да имаш толкова слава, че чукането да се обезмисля....не мисля, че нищо има смисъл толкова, а нещо е толкова важно...Някога и аз бях рок звезда.
неделя, 13 септември 2009 г.
Cuban beens
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
