Надига се рев
от тъмни прибои,
Тъмни вълни,
вие сте мои.

Но аз не поглеждам
и падам без спомен.
Разбивам си тялото.
Хайде на помен!

Няма задушници.
Живеем във лудници,
живеем във курници.
Пада ни козината.

«Ние имаме мозъци мечти.
Искаш ли и ти?»
- пише в рекламните некролози,
които раздаваме по светофарите,
площадите, улиците...

А след това
се прибираме в лудниците,
след края на работния ден.

Слагаме ракия на масата
и разстрелваме
всички виновници.

Заспиваме без да сънуваме
и повръщаме
в кошмарни часове.

И си го връщаме
за кучешката надница,
за кучешката наденица,
кучи синове.