За да стартирам с уикенда, в петък заминах за Сливен. То беше едно пътуване...с някакъв селски влак, който беше пълен само с цигани и турци, да се чуди къде да седне човек...Вагоните едни тъмни, мръсни, пълни с нечистоплътни хора...Та си викам, гледай в каква България живеем извън няколкото големи града. Малцинства и мизерия. Само там можеш да видиш истинския упадък и бедност на държавата и хората.
На всичкото отгоре по пътя локомотива се счупи насред нищото в тъмното и машинисита 40 минути го оправя докато тръгне. Та закъсняхме доста, а имах 2 прикачвания. Обаче се оказа, че все пак някой в София разумно е взел решение връзките да ни изчакат, че хората да се придвижат нормално...Слава Богу, стигнахме. А за Сливен има поговорка, която звучи долу-горе така: Излезеш, вятър, наведеш се, камък, обърнеш се, циганин
Но там ме чакаше Петя. В събота излязохме, нищо особено бих казал, дори малко позапуснат град ми се стори, с тук там някой нов строеж. Но най ме впечатлиха "Сините камъни". Над града се разкрива страхотна гледка и ако някъде си струва да живееш в Сливен, то е или във вилната зона под Стара планина или в нова кооперация срещу местността.
И така устроих си малка почивка, с хапване, пийване, тия три неща. Останалото ще го видите на снимките.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар