Работно време

Във връзка с факта, че от понеделник пак сме на работа, може би времето си знае кое и кога, та в този смисъл попаднах на един мой стар текст. Някои откъси ми се сториха забавни. 

     Стоя и си мисля. „Малка джипка минава, часа на наряда наближава.” Фея в черна тога долита до мен. Обувките и са бели като крилата на зелева пеперуда, остарели от ежедневното триене по земята. Искри няма. Не знам защо женските пръсти на краката понякога изглеждат по-груби от мъжките. Вероятно това ще бъде обект на поредното изследване на университета в Кеймбридж, в работно време, разбира се. Бихте ли ми обяснила, госпожо съдия, това несъответствие на половите улики? Аз ви харесвам, но не бих целувал върха на сладоледа ви, мадам. Получавате пила в хляб...

    ...Съдийката още не осъзнава. Тя е малко дете, което танцува в преписки. Обича да се покатерва на пръсти по рафтовете на архива и да се крие там с часове. И когато аз се изгубя в моите папки, двамата се срещаме между буквите и дори забравяме за обедната почивка. Аз се катеря по буквата П, не успявам да се захвана добре и падам по гръб, а тя се е качила на върха на буквата А и така ми се смее, че просто се влюбвам и започвам да й бера запетайки...

   ...Тя се усмихва леко и отмята феинската си коса. Днес е била на козметик и е толкова удовлетворена от този факт, че червилото и свети от радост, а очите й са толкова добри, че не знам какво правя сред вас, добри хора. Тя ми предлага да танцуваме и да се смалим върху торта.