На поредното ми гости. Пролетното на снимката е само салатата. Останалото е класика. Салама. Шопска салата на вестник, Новините и приказки за това-онова на домашна ракия.
петък, 24 април 2009 г.
четвъртък, 23 април 2009 г.
Ден за размисъл. Преди изборите.
Тази статийка нагледно ни дава обръча от партии създадени от БСП. Признавам си гениална линия за запазване на властта. Да се създаде собствена опозиция. Такива са Ред, законност, справедливост на Яне Янев и Атака. Докато упояват народа с викове срещу властта, тихомълком единодушно приемат важните партийни решения отгоре. Така че помислете си внимателно дали гласувате срещу или за НЕЯ. Факт е, че се игнорираха гласовете на хилядите млади хора, гласуващи за формации като ВМРО, Новото време, Гергьовден и другите т.нар. десни. Убедете се сами:
Нова коалиция лъсна в парламента. Съюзът се "показа" при гласуването на президентското вето върху 8-процентовата бариера за коалиции на вота. С шест депутати над изискваните по закон 121 парламентът отхвърли забележката на държавния глава и бетонира решението си. Всички коалиции за следващия парламент ще трябва да прескочат праг от 8%, реши Народното събрание. Пози-цията бе бетонирана с гласове на БСП, ДПС, РЗС, независими и четирима от "Атака". Единствено червеният Георги Близнашки и двама от независимите бяха "против". В продължилите почти четири часа дискусии основно думата имаха депутатите от десницата. Остър спор се разгоря между Иван Абаджиев, който е съвносител на идеята за 8-процентна коалиционна бариера, и СДС. "Вие сте били в две партии и на разположение на още три", охарактеризира го синият депутат Иван Сотиров. Според него най-новата ПГ РЗС е еничарският корпус в опозицията. "Вие сте първи на пангара, като има сделка", обърна се към тях Мартин Димитров. Въпреки че се изказаха в зала, от НДСВ застанаха на позицията "мене ме нема в тая схема". Депутатът Станимир Илчев уточни, че всички печелят от позицията си по отношение на президентското вето. В защита на предложението за 8% зам.-председателят на ДПС Лютви Местан уточни, че без него парламентът няма да направи сериозната крачка за стабилизиране на политическата система. Следващото правителство ще трябва да управлява в условията на криза и затова е още по-важен ясният политически профил на субекта, отсече Местан. \
в-к Стандарт
сряда, 22 април 2009 г.
Глътка оптимизъм.
Също като оптимистите, които казват "Идеално, чашата е пълна до половината". Чашите са пълни до половината. Има още време за размисъл. И още една глътка студена бира.
понеделник, 20 април 2009 г.
Културна революция
Великден е станал Happy Еaster или Easter. На Коледа ядем пуйка. Празнуваме Halloween. Очаквам да започнем да отбелязваме и 4-ти юли, Деня на благодарността и т.н.
неделя, 19 април 2009 г.
Русе през пролетта.
Няколко кадъра взети от телефона по време на пиенето на една кутийка бира до театъра.
Тук определено е доста по-топло и зелено от във Варна. От морето още лъха студ и листата на дърветата се пръкват по-бавно.
Кучета на втория етаж.
Когато минавам покрай тази къща в центъра на Русе винаги има едни кучета горе, които лаят настървено. Като пазачи на призрака на аристократичния някога дом, които биха те разкъсали с острите си вълчи зъби, ако прекрачиш неговата територия.ю
Или ако погледнем от съвременна гледна точка, поредния куриоз в очакване сградата да падне на някого на главата, за да се започне пак с медийната истерия и проверките на институциите.
Снимката засега минава в забавни, сори за лошия фокус, но докато се наглася кучетата бяха изчезнали.
Снимката засега минава в забавни, сори за лошия фокус, но докато се наглася кучетата бяха изчезнали.
петък, 17 април 2009 г.
А new moment
Пролетта дойде.
Живея със секса на тъпата градска курва в сити с многобройни крайни квартали, което заспива точно в 22.00 или бачка като откачено за 150 всяка нощ. Какъв е този град, в който минималната заплата определя секса? Е ли той по-различен от Сингапур, Ню Йорк или Токио? Въпрос на статистика. Всъщност все ми е едно, щом за 150лв. се напивам всяка вечер на този пай от Планетата. А когато се напия, оставяйки след себе си купчинки истина, която хората не възприемат, защото смятат това е просто купчинка лайна, а аз съм просто проява на лошо възпитание, мога да излъжа сто и педесет жени да се изчукат с мен, сто и педесет, дори и повече, защото аз съм велик журналист, а те са велики стажантки в моя живот, кандидатки за слава и дял от дребния кеш, предназначен за пиене, който ще им гарантира великата илюзия на деколтето от фалшиво блестящи перли, къси полички в крещящи цветове и невинни, чисто бели гърбове, живеещи в солариуми. Перхидролени кичури, които те привличат дотолкова, че изхарчваш някакви дребни кинти на месец, за да видиш циците й. Ти си сърфист, който се пуска по вълните.
Разбира се, аз съм комплексар. А ти си меганекомплексираната гадска хипохондричка, нуждаеща се от ежедневната доза градска химия във вещества, взривяващи вените, зениците и слепоочията. Сърцето бие със силен бог, а пръстите на ръцете, вибриращи, изписват ритъма на твоята природа и когато видиш тънката права, червена линия в последния миг, осъзнаваш, че животът ти на известен пич, признат на цената на бутилка водка от световната общност на стажантките, е изпит до дъно и празен, а капачката е изгубена някъде под масата. И ти си толкова матиран, че не можеш дори да се наведеш. Световната общност гласува единодушно, че ти си най-тъпото и скучно говедо на света и едно кафе няма да почерпиш, както изисква устава на организацията. Следователно не си човешко същество.
Продавачки на улицата, парцаливи жени от тъмно лондонско предградие от деветнайсти век наричащо се бутик, се оплакват колко са онеправдани в своя живот и как не са постигнали обещаната им от Бог знае кого реализация на “superstar”, поради шибаните си бедни родители, лъжливият сводник, пияният мениджър, подлото гадже, алчният мазен шеф или влюбеният учител. Всъщност те твърдят, че не са имали възможност да учат и принцеството е най-неслучващият се феномен. Сексуалнaта пропускателност се равнява на лик от банкнота. Колкото по-малко кинти, толкова по-малко секс пропускат душите им. Това ги прави нещастни, истерично нещастни и злобни. За това ще ви го вкарвам контрабандно, без да плащам мита и акцизи. Ще декларирам внос на успех в празния камион.
Тези, които се шибат за спорта са шибани курви. Ние не сме. Ние сме от “градския елит”. Всички ни познават. Мъжете ни одумват с влажни езици, а ние мълчим целомъдрено и ги молим да спрат да ни пипат за циците и да се хвалят с това. Животът се задъхва от липса на идеи, докато не се намери кой да ни черпи едно голямо в клуба, за да забравим света, в който съществуваме маргинално-вагинално-витално-анално-морално-орално. Така е по-добре. Време е за една дяволска фотосесия или за малко работа в рекламния офис.
На сутринта коремът ни е прекалено издут за нови изводи и разсъждения, червата ни са задръстени с неразградени мисли поради слаб умствен метаболизъм, а момчетата, които доскоро се целеха в двора с фунийки и ви дърпаха косите, ще се празнят с насмешка върху вашите дънкови мечти от прозореца на своето ауди, серия А. Мечти и сънища, порозовели балони от дъвка. И пак ще ви дърпат за косите, които цъфтят като дантелите на прашките, поникнали на талиите с пукването на пролетта. И пак ще пием кафе. Ние не искаме нищо повече от това, но създаваме илюзията. Боли ме от този шамар, но аз го обичам, защото ме удря истински. Поезията е под формата на дълга касова бележка в марков бутик или известна верига хипермаркети, с която верига си вързана за шията и обичаш да те разхождат точно там, махаш с опашка и подкачаш неистово от радост, сваляш с лапи продуктите когато пълниш пазарската количка с желания. Не мога да бъда щастлива без шамарите, за които копнея, докато разказвам на поредното кафе с цигара за розовите си мечти, които не се случват в малкия град на познатите. Но един Mini Cooper би свършил добра работа. Aз не искам да бъда градска измислица, но всъщност съм, защото моята сексуалност се оказва широка талия за този мини-космополитен град, който ме сочи с погледи и ехидни пръсти от всеки ъгъл на страстта и ме обсебва през дрехите, грима и маската на недостижимост, профучаваща със скоростта на Mini Cooper-а, за който ти говорех, по Главната. Сървърът ми бръмчи от желание за оргазми, но часовникът ми тиктака от провинциалния страх да не бъда измамена. Но ползата е само тъга. А Менделсоновият марш, който искаш да чуеш е само романтична тъпотия, предназначена за насълзяване и осъзнаване на преходни неща, плюс подаръци и екзотично пътуване до някой остров. А ти си пичката с орлов нос и огромни гърди, която има феноменална памет и същевременно наследствено обременяване с лудостта на фамилията си.
Всичко опира до някакъв болезнен секс, след който заспиваш, за да се събудиш с прочистено съзнание, но нещата просто не стават така. Не можеш да прочистиш съзнанието си от живота. Това те прави нещастен и търсещ през всички сезони. Откровението е подробност, въпреки че пресмяташ своята важност благодарение на него. Животът ни е сексуална необобщеност върху бюста на свърхпаметлива студентка, която не може да запомни своята второстепенност. А ние ебем, за да избиваме комплекси, за да ни спират от печат в списанията и да ни съдят поради словесна похотливост, докато някой дебелак с крилца мълчаливо бърка в меда на виденията ни и захаросва с дъха си лайното, което ни подава с лопатка. Прасето, което яде ябълката, часовникът който тиктака, портокалът с часовников механизъм, гнилата ябълка, която джуджетата дали на Кумчо Вълчо. Той се гътнал мъртво пиян в Тринайстата годеница на принца, та го свестили с пица на парче от НДК, а Снежанка я изяли с водка агитката на Петржалка. Всъщност хубавите прасета ядат гнилите ябълки. А после гледат сериали и тичат до тоалетната с вестника.
Сандвичът, който искам да си направя в кухнята тази нощ е като порното по канала в момента. Апетитно изглеждащ, но вкиснат от ежедневната си повторяемост, която те подува от безвкусица и завършва с изпразване на моите органи, които тихо хрипят под трилевови боксерки, която майка ми грижливо купува. Пръстите ми се схващат от повтарящите се движения и не могат да се свият нормално след толкова пиене и търкане.
Аз мълча, като далечен приятел, работещ за осем долара на час, с които плаща безумно евтините български коктейли на безумно евтините и красиво тъпи момичета от Айтос, Карнобат, Девня или там откъдето са, които говорят за философия, кино, музика и правят секс твърде бързо, за да разбереш, че пропагандните им слова за съвременната поп култура, които са повод да се изчукат под химна на Кемикъл брадърс или Продиджи, са си чист поп-фолк. Друг път ям сух хляб от хладилника, малко сирене и черен пипер. Адски вкусна е тази непринуденост. Просто могат и нищо да не говорят. Целия ми разговор с тях е една фикция. А те мълчат като пукали и нещо ми е тихо. В главата ми свистят полови органи и сандвичи. Снежанката свършва, но водка все още има. Водката е най-забавното нещо на един скучен коктейл. Има и праскови, ябълки, банани, и круши. Аз умирам след края на горещия хот-дог с майонеза, горчица и кетчуп, докато си вярвам, че някой ми е длъжен да си вдигне краката щом го заприказвам след петото “Налейте ми водка! Голяма!”. Или просто мечтая за две филийки на моя кренвирш. Отгоре и отдолу. Твърде много мечти за секс, а градът спи, завит от топъл полъх и нямо ми прави компания, легнал в леглото до мен. Искам сънчо! Полъхът не заспива, просто е малко самотен, тих и привидно безразличен към всеки гледащ в тъмното с любопитство на откривател на собствения си сос, който оставя след себе си под формата на следи за същестуването си и евентуално от натравяне с български концентрат-менте. Също като чайките, които акат по гражданите и селяните. Започвам да оглушавам от тишината. Случайно момиче идва и прави своя искрен и личен репортаж за света през решетките на моя пружинен креват, който скърца жестоко, докато повтарям сексуалните си действия в такт с акомпанимент от мръсни приказки и си мисля за война или гледам телевизия с едното око само и само да не свърша сега, бързо. Пия кафе. Евтино, безскрупулно и черно като смъртта. Ръцете ми треперят. С малко мляко и нулев патос. Искам вода от кристалните чаши вкъщи. Майка ми показва новите боксерки. Аз бързам към банята. Искам кучето да ближе лицето ми, но то е пълно с паразити, които баща ми изважда с пинсета. Те се пръскат. Осезаемо разбирам, че стена над снимките от бойния си живот, в края на който изпразних всички пълнители на очакванията и залазих в калната трева, за да докажа, че мога да живея и без теб, но ми стана твърде неясно, защо се правя на маймуна сред толкова много шимпанзета? Изглеждаш ми като кучешко кебапче, след което много ще ме заболи стомах и ще тичам към първата срещната найлонова завеса, зад която да се облекча от мислите за теб, които разстройват езика на тялото ми, а от това ме избиват тънки и студени капчици пот.
Живея със секса на тъпата градска курва в сити с многобройни крайни квартали, което заспива точно в 22.00 или бачка като откачено за 150 всяка нощ. Какъв е този град, в който минималната заплата определя секса? Е ли той по-различен от Сингапур, Ню Йорк или Токио? Въпрос на статистика. Всъщност все ми е едно, щом за 150лв. се напивам всяка вечер на този пай от Планетата. А когато се напия, оставяйки след себе си купчинки истина, която хората не възприемат, защото смятат това е просто купчинка лайна, а аз съм просто проява на лошо възпитание, мога да излъжа сто и педесет жени да се изчукат с мен, сто и педесет, дори и повече, защото аз съм велик журналист, а те са велики стажантки в моя живот, кандидатки за слава и дял от дребния кеш, предназначен за пиене, който ще им гарантира великата илюзия на деколтето от фалшиво блестящи перли, къси полички в крещящи цветове и невинни, чисто бели гърбове, живеещи в солариуми. Перхидролени кичури, които те привличат дотолкова, че изхарчваш някакви дребни кинти на месец, за да видиш циците й. Ти си сърфист, който се пуска по вълните.
Разбира се, аз съм комплексар. А ти си меганекомплексираната гадска хипохондричка, нуждаеща се от ежедневната доза градска химия във вещества, взривяващи вените, зениците и слепоочията. Сърцето бие със силен бог, а пръстите на ръцете, вибриращи, изписват ритъма на твоята природа и когато видиш тънката права, червена линия в последния миг, осъзнаваш, че животът ти на известен пич, признат на цената на бутилка водка от световната общност на стажантките, е изпит до дъно и празен, а капачката е изгубена някъде под масата. И ти си толкова матиран, че не можеш дори да се наведеш. Световната общност гласува единодушно, че ти си най-тъпото и скучно говедо на света и едно кафе няма да почерпиш, както изисква устава на организацията. Следователно не си човешко същество.
Продавачки на улицата, парцаливи жени от тъмно лондонско предградие от деветнайсти век наричащо се бутик, се оплакват колко са онеправдани в своя живот и как не са постигнали обещаната им от Бог знае кого реализация на “superstar”, поради шибаните си бедни родители, лъжливият сводник, пияният мениджър, подлото гадже, алчният мазен шеф или влюбеният учител. Всъщност те твърдят, че не са имали възможност да учат и принцеството е най-неслучващият се феномен. Сексуалнaта пропускателност се равнява на лик от банкнота. Колкото по-малко кинти, толкова по-малко секс пропускат душите им. Това ги прави нещастни, истерично нещастни и злобни. За това ще ви го вкарвам контрабандно, без да плащам мита и акцизи. Ще декларирам внос на успех в празния камион.
Тези, които се шибат за спорта са шибани курви. Ние не сме. Ние сме от “градския елит”. Всички ни познават. Мъжете ни одумват с влажни езици, а ние мълчим целомъдрено и ги молим да спрат да ни пипат за циците и да се хвалят с това. Животът се задъхва от липса на идеи, докато не се намери кой да ни черпи едно голямо в клуба, за да забравим света, в който съществуваме маргинално-вагинално-витално-анално-морално-орално. Така е по-добре. Време е за една дяволска фотосесия или за малко работа в рекламния офис.
На сутринта коремът ни е прекалено издут за нови изводи и разсъждения, червата ни са задръстени с неразградени мисли поради слаб умствен метаболизъм, а момчетата, които доскоро се целеха в двора с фунийки и ви дърпаха косите, ще се празнят с насмешка върху вашите дънкови мечти от прозореца на своето ауди, серия А. Мечти и сънища, порозовели балони от дъвка. И пак ще ви дърпат за косите, които цъфтят като дантелите на прашките, поникнали на талиите с пукването на пролетта. И пак ще пием кафе. Ние не искаме нищо повече от това, но създаваме илюзията. Боли ме от този шамар, но аз го обичам, защото ме удря истински. Поезията е под формата на дълга касова бележка в марков бутик или известна верига хипермаркети, с която верига си вързана за шията и обичаш да те разхождат точно там, махаш с опашка и подкачаш неистово от радост, сваляш с лапи продуктите когато пълниш пазарската количка с желания. Не мога да бъда щастлива без шамарите, за които копнея, докато разказвам на поредното кафе с цигара за розовите си мечти, които не се случват в малкия град на познатите. Но един Mini Cooper би свършил добра работа. Aз не искам да бъда градска измислица, но всъщност съм, защото моята сексуалност се оказва широка талия за този мини-космополитен град, който ме сочи с погледи и ехидни пръсти от всеки ъгъл на страстта и ме обсебва през дрехите, грима и маската на недостижимост, профучаваща със скоростта на Mini Cooper-а, за който ти говорех, по Главната. Сървърът ми бръмчи от желание за оргазми, но часовникът ми тиктака от провинциалния страх да не бъда измамена. Но ползата е само тъга. А Менделсоновият марш, който искаш да чуеш е само романтична тъпотия, предназначена за насълзяване и осъзнаване на преходни неща, плюс подаръци и екзотично пътуване до някой остров. А ти си пичката с орлов нос и огромни гърди, която има феноменална памет и същевременно наследствено обременяване с лудостта на фамилията си.
Всичко опира до някакъв болезнен секс, след който заспиваш, за да се събудиш с прочистено съзнание, но нещата просто не стават така. Не можеш да прочистиш съзнанието си от живота. Това те прави нещастен и търсещ през всички сезони. Откровението е подробност, въпреки че пресмяташ своята важност благодарение на него. Животът ни е сексуална необобщеност върху бюста на свърхпаметлива студентка, която не може да запомни своята второстепенност. А ние ебем, за да избиваме комплекси, за да ни спират от печат в списанията и да ни съдят поради словесна похотливост, докато някой дебелак с крилца мълчаливо бърка в меда на виденията ни и захаросва с дъха си лайното, което ни подава с лопатка. Прасето, което яде ябълката, часовникът който тиктака, портокалът с часовников механизъм, гнилата ябълка, която джуджетата дали на Кумчо Вълчо. Той се гътнал мъртво пиян в Тринайстата годеница на принца, та го свестили с пица на парче от НДК, а Снежанка я изяли с водка агитката на Петржалка. Всъщност хубавите прасета ядат гнилите ябълки. А после гледат сериали и тичат до тоалетната с вестника.
Сандвичът, който искам да си направя в кухнята тази нощ е като порното по канала в момента. Апетитно изглеждащ, но вкиснат от ежедневната си повторяемост, която те подува от безвкусица и завършва с изпразване на моите органи, които тихо хрипят под трилевови боксерки, която майка ми грижливо купува. Пръстите ми се схващат от повтарящите се движения и не могат да се свият нормално след толкова пиене и търкане.
Аз мълча, като далечен приятел, работещ за осем долара на час, с които плаща безумно евтините български коктейли на безумно евтините и красиво тъпи момичета от Айтос, Карнобат, Девня или там откъдето са, които говорят за философия, кино, музика и правят секс твърде бързо, за да разбереш, че пропагандните им слова за съвременната поп култура, които са повод да се изчукат под химна на Кемикъл брадърс или Продиджи, са си чист поп-фолк. Друг път ям сух хляб от хладилника, малко сирене и черен пипер. Адски вкусна е тази непринуденост. Просто могат и нищо да не говорят. Целия ми разговор с тях е една фикция. А те мълчат като пукали и нещо ми е тихо. В главата ми свистят полови органи и сандвичи. Снежанката свършва, но водка все още има. Водката е най-забавното нещо на един скучен коктейл. Има и праскови, ябълки, банани, и круши. Аз умирам след края на горещия хот-дог с майонеза, горчица и кетчуп, докато си вярвам, че някой ми е длъжен да си вдигне краката щом го заприказвам след петото “Налейте ми водка! Голяма!”. Или просто мечтая за две филийки на моя кренвирш. Отгоре и отдолу. Твърде много мечти за секс, а градът спи, завит от топъл полъх и нямо ми прави компания, легнал в леглото до мен. Искам сънчо! Полъхът не заспива, просто е малко самотен, тих и привидно безразличен към всеки гледащ в тъмното с любопитство на откривател на собствения си сос, който оставя след себе си под формата на следи за същестуването си и евентуално от натравяне с български концентрат-менте. Също като чайките, които акат по гражданите и селяните. Започвам да оглушавам от тишината. Случайно момиче идва и прави своя искрен и личен репортаж за света през решетките на моя пружинен креват, който скърца жестоко, докато повтарям сексуалните си действия в такт с акомпанимент от мръсни приказки и си мисля за война или гледам телевизия с едното око само и само да не свърша сега, бързо. Пия кафе. Евтино, безскрупулно и черно като смъртта. Ръцете ми треперят. С малко мляко и нулев патос. Искам вода от кристалните чаши вкъщи. Майка ми показва новите боксерки. Аз бързам към банята. Искам кучето да ближе лицето ми, но то е пълно с паразити, които баща ми изважда с пинсета. Те се пръскат. Осезаемо разбирам, че стена над снимките от бойния си живот, в края на който изпразних всички пълнители на очакванията и залазих в калната трева, за да докажа, че мога да живея и без теб, но ми стана твърде неясно, защо се правя на маймуна сред толкова много шимпанзета? Изглеждаш ми като кучешко кебапче, след което много ще ме заболи стомах и ще тичам към първата срещната найлонова завеса, зад която да се облекча от мислите за теб, които разстройват езика на тялото ми, а от това ме избиват тънки и студени капчици пот.
неделя, 12 април 2009 г.
.jpg)
Шопинг терапия.
Вчера посетих този център за забавления да понапазарувам малко, че пролетта дойде, а нямам обувки за разходка и диско. И така и така имаше някакви пари, останали ми като излишък преди заплатата/направо да не повярваш, но факт/.
За едни криза, за други кириза. Това блузката която си купих пък. Много е яка.
PS Снощи бях на диско и обяснимо главата ми е празна тази сутрин.
четвъртък, 9 април 2009 г.
сряда, 8 април 2009 г.
На една ръка разстояние.
Това се вижда от камерата на новата ми Nokia 5220. Приятен телефон на средна цена. Има МР3 и камера, с която ще мога да снимам всичко от улицата. Щото не всеки път може да си носиш фотоапарата. Та, тази пълна чашка с биричка се вижда обикновено вечер от мястото ми в кухничката на моя скромен ергенски апартамент край морето.
понеделник, 6 април 2009 г.
неделя, 5 април 2009 г.
Идиоти
Готвачът реже
със своя нож.
Тази вечер
ни готви въпроси.
Ние ядем
задушаващо
и преглъщаме
отговорите на откоси.
В чинията
плюем лъжи
и затваряме
мечтите в компоти.
Няма нищо
по-изтощаващо
от това
да сме идиоти.
със своя нож.
Тази вечер
ни готви въпроси.
Ние ядем
задушаващо
и преглъщаме
отговорите на откоси.
В чинията
плюем лъжи
и затваряме
мечтите в компоти.
Няма нищо
по-изтощаващо
от това
да сме идиоти.
четвъртък, 2 април 2009 г.
Пет съвсем кратки съвременни интерпретации на класически приказки и истории
Тя обича да ходи в “Червило”. Носи червени прашки, червен сутиен и мечтае да кара червен Mini Cooperно все още бръмчи с ролери, понеже няма 18. От време на време се отбива при баба си, около датите, когато старицата получава пенсия, щото Червената шапчица трябва да изкърти някой лев за ретро-партито. И понеже не може да иде без хич, сиреч с празни ръце, прасва от кухнята един хляб, щафета салам за хубави хора, с Бай Вълчо -любимия бабин артист и тън-тъ-тъън с кошничката към центъра. И както си подскачала през Борисовата градина и си слушала Глория на mp3 от един храст изскочил Кумчо Вълчо по прякор Дучето. “Колко пъти шампион?” - изревал той. “А Йешич генерал! Само ЦСКА! Отивам при баба.” – изпиукала тя. Малко по-късно Дучето се престорил на бабата в кревата. “Червена шапчице, легни при мен да те видя по-отблизо” и я затиснал с огромния си търбух, но дошъл ловецът ББ, не ми бил Биг Брадър, най– бил Бат Бойко, и му напълнил зъркелите със сачми.
Мили деца, полезно е да знаете, че “Малкият принц” е любимо четиво на всяка куха манекенка. Но не се опитвайте да й говорите за “Малкия принц”. Модерно е да казваш, че си го чел, но едва ли след като си кух разбираш нещо, както и за другите модерни cool неща. Истината е, че ако бяхте Малък принц нямаше да ви харесват. Първо, защото сте малък, второ, живеете на планета, на която няма кьорава женка, а дори да имаше, Малкият щеше да предпочете да нахрани с нея боата и да си вземе слона. Пофтата за едно малко момче е по-голяма, слонът е поне приятел и може да се возиш на него. От манекенката полза няма. Но може да си закача наметалото на главата й например. На петия ден тя ще се отегчи от вашия малък свят. Как може да няма обхват тилифона й и “каквай тъз планьета дету няма идин магазин за шопинг и ина дискутека, няя къде да му изпийм паричките на тоз заплеснатия принц!” За повече инфо, търсете DJ Екзюпери.
Ян Бибиян е мъжкото начало на всяко момче. Какъв мъж ще станеш ако не са ти ожулени коленете и поне един път не си направил пакост, след която родителите ти да заявят, че вдигат ръце от теб? Съвременният Ян мисли за компютърни игри, за женското начало, наричано за кратко пички, футбол, пиене и цигари, мечтае да стане гангстерски бос или рапър и по-малко ченге, пожарникар или космонавт. Вместо да разсъждаваме за дяволите, изкушенията, момчето от кал, Фют и пътешествието до Луната, вкаменената гора и победата на доброто над злото в душата на едно момче, по-добре е да запитаме онези тиквени семки-“корифеите” от литературата и образованието, защо не заложат на по-задълбочено четене в училище на тази книжка от Елин Пелин? Ние бихме казали: “К’ъв Хари Потър, бе! Га бат’ ти Ян Бибиян е летял, оня шемет с метлата още не е бил планиран от баща си!”
Половината деца я свързват с Ледената кралица от чалга-каналите, която ги облъчва със своето цвилене по цял ден. На децата не им е ясно това сега крал ли е или кралица, хем с крака на Бионсе Ноулс, хем с мустаци? Бедни ми Андересен, защо не загина на някой лов на патици? Нямам нищо против да посетя баровете от лед из Скандинавието, където сервират истинска водка с вкус на разни плодчета. Какви приказки щях да напиша, приятелю Андерсен! Eла в България да видиш, тук е пълно с ледени и снежни кралици! Чак всичко е в скреж. Сeдят и хвърлят смразяващи погледи докато ближат коктейл, а ти се напукваш от водка с лед и си готов да изпълняваш всичките й безумни желания. Накрая умираш разорен, заради една тъпа целувка. Всички у вас плачат от студ, щото си похарчил и парите за парното, а тя стои сама и непристъпна в своя леден замък и зяпа умно от кулата няма ли някой нов балък да й реди леденото огледало. Такива ми ти работи, драги Ханс Кристиян.
“Бях Алиса в страната на чудесата” е често използван лаф от всеки, който пие, пуши трева или друса я хапченца, я нещо друго. И изведнъж главата ти я няма. Ставаш мъъничък-мъничък и попадаш в странни светове с анимационни герои. Този дето порка до теб е само уши, онази слоница с нервния тик е летяща фея, тротоара се вдига както си вървиш и те перва през челото, бакшиша дето те кара е с глава на теле, а срещу теб се хили огромен котарак. Гецата се е качил на полилея у вас и се изцъклил, а ти си роботизиран добър и изведнъж те нападат лошите робокопи - циу-циу, циу-циу! На едно момиченце му приляга да е мъничко, да се шляе в разни странни светове и да има въображаеми приятели, обаче на тебе никак не ти прилича да си смачкан до размерите на Алиса и да бъдеш малък цял живот, докато нещата около теб се случват, ако ме разбираш какво искам да ти кажа. Справки при Луис Карол. Бегом към библиотеката или книжарницата!
Жоро Неделчев в FHM
Бившият главен редактор на Playboy и мой бивш ментор от буйната ми младост се завръща в "списанията". След краткото му, но забележимо участие в "Мач магазин" и разходката с асансьор из разни вестници, това беше стъпката, която очаквах. То просто нямаше и накъде. Смятам, че скоро FHM ще излезе с едни гърди напред, тъй като Maxim e леко изчерпан и поразвален напоследък/за жалост/, а самият Playboy отдавна не е флагман на мъжкото его. Успех, Жоро!понеделник, 30 март 2009 г.
The reader e еротика
Кейт е супер яка. А филма ни показва силата на словото и силата на секса и словото/Много по яко и съществено от "Има два отбора: Левски и юношките на Левски"/.
И че "харесвам зрели мъже" е клише. Супер шибано клише за жени, които не могат да вникнат в същността на един човек.
събота, 28 март 2009 г.
Тия три неща
След поезията/вкл. и пиенето/ и жените, идва ред и на третия любим "грях". Качвам ви любимата ми напоследък рецепта, Спагети с кюфтенца, за която научих от статията за "Кръсникът" в новия брой на Maxim.
Продукти:500 г кайма,1/2 зелена люта чушка, 1 (50 г) глава кромид лук, 2 скилидки чесън, 1/4 връзка ситно нарязан магданоз, 1 яйце, 40 г пресни хлебни трохи, 1/2 ч л настъргана лимонова кора, 3 с л песто от босилек, 2 с л зехтин, 2 скилидки чесън (допълнително), 1 (150 г) глава кромид лук, 125 мл червено вино, 520 г готов доматен сос за спагети, 125 мл пилешки бульон, 375 г спагети, 25 г настърган Пармезан, пресен босилек.
Приготвяне:• Лукът и чесънът се почистват от люспите, а чушката - от семената и се накълцват на дребно.• В голяма купа с ръце се омесват продуктите от каймата до пестото включително.• Оформят се кюфтенца с големина на орех (~ 20 г всяко кюфтенце).• Изпържват се в сгорещената мазнина и се отцеждат върху кухненското руло.• В същия тиган се запържват накълцаните 2 скилидки чесън и нарязаният на тънки полумесеци лук.• Сипва се виното и се задушава 5 минути или докато течността намали обема си 2 пъти.• Добавя се доматеният сос и бульонът и се кипва.• Връщат се кюфтенцата и се готвят без капак 10 минути.• В това време се сваряват спагетите.• Сварените и отцедените спагети се сервират заедно с кюфтенцата и поръсени с настъргания Пармезан и накъсан пресен босилек.
Джианна Майкълс. My favorite mistake.
Career
Накратко: Първата работа на Джианна била в ресторант за хамбургери, който случайно се наричал Дикс. Но понеже няма нищо случайно на тоя свят тя се преместила от на село в голямата и обещаваща Калифорния, където започнала да работи като рецепционист. И може би там някъде, това неустомо гадже със сочно дупе и още по сочни праскови, получило първите си покани да позира като модел, и евентуално ако не и хареса да се откаже.
И както обикновено става, така тя лееко е започнала да си съблича блузката, а после се стигнало чрезвичайно до порно/което ми напомня малко за Мигленчето, но тва е една друга също омазана с пот и сперма история/. Известна още като Беки или Джианна Роси, Джианчето, което сега е само на 25 и последната и качена сцена е от 15 февруари 2009 г./, направила повече от 250 филма и естествено се превърнала не само в една от най-добрите смукачки/cocksucker's/ някога, а и в своеобразна поп-порн икона. Поне за мен. :)
A eто какво последвало от едни нищо и никакви снимки. Данните са от Уикипедия.
A eто какво последвало от едни нищо и никакви снимки. Данните са от Уикипедия.
Awards
2007 AVN Award – Best Group Sex Scene,Video – a 12-person group scene in Fashionistas Safado: The Challenge (Evil Angel).[7]
2007 FICEB Ninfa winner – Most Original Sex Sequence – a 12-person group scene in Fashionistas Safado[8]
2007 XRCO Award - Best On-Screen Chemistry - Fashionistas: Safado[4]
2008 AVN Award winner – Unsung Starlet of the Year[9]
2008 AVN Award winner – Best Sex Scene in a Foreign-Shot Production – 10-person group scene in Furious Fuckers Final Race.[9]
2008 AVN Award winner – Best All-Sex Release – G for Gianna.[9]
2009 AVN Award nominee – Best Tease Performance – Nice Rack 16[10]
2009 AVN Award nominee – Best Oral Sex Scene – Praise the Load[10]
2009 AVN Award nominee – Best Couples Sex Scene – Oil Overload[10]
2007 AVN Award – Best Group Sex Scene,Video – a 12-person group scene in Fashionistas Safado: The Challenge (Evil Angel).[7]
2007 FICEB Ninfa winner – Most Original Sex Sequence – a 12-person group scene in Fashionistas Safado[8]
2007 XRCO Award - Best On-Screen Chemistry - Fashionistas: Safado[4]
2008 AVN Award winner – Unsung Starlet of the Year[9]
2008 AVN Award winner – Best Sex Scene in a Foreign-Shot Production – 10-person group scene in Furious Fuckers Final Race.[9]
2008 AVN Award winner – Best All-Sex Release – G for Gianna.[9]
2009 AVN Award nominee – Best Tease Performance – Nice Rack 16[10]
2009 AVN Award nominee – Best Oral Sex Scene – Praise the Load[10]
2009 AVN Award nominee – Best Couples Sex Scene – Oil Overload[10]
Христо Фотев
...Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
...
Идеален за романтика нощем. Особено ако има вино и бира. Или сутрин с първото кафе и полъх на любов.
сряда, 25 март 2009 г.
неделя, 22 март 2009 г.
Футбол в събота. Футбол и в неделя.
Футболът е начин на живот. Да си фен също. След като почистих, сготвих и оправих що годе моята нова ергенска дупка, така че като дойде една жена да не се уплаши, погледнах през прозореца за пореден път. Да, времето никак не беше никак лошо за излизане, въпреки обещанията за снежен апокалипсис на Първа пролет. Все пак във Варна ветровете рядко позволяват на снега да завладее територията на корабите, пясъка и чайките.
Най-после влязох в джинси, след цяла седмица костюми. Сложих си новите цайси Армани/много хора ме гледат някак странно като им се похваля, че съм си купил Армани, с почти задължителното "Ама то това дали е Армани..."/, сложих си новия часовник/да Фосил е, не е Кю енд Кю, сори/ и с последните си 15 лв. преди заплата се насочих към стадион "Спартак", където играеше един от любимите ми отбори ЦСКА/другите са Дунав и Арсенал/.
Дадох 5 лева за билетчето, видях се със стари познати "чорбари" от Русе и Шумен, повиках, поскачах и попях на студа. Бихме 2-0. Много по-добре отколкото да зяпам по телевизията мачове. А така и така почти никъде не излизам зимата по цяла седмица. Все едно си пил едно кафе или един фреш за 5 лв. Само че с много повече емоция. После минах през голямото "Пикадили" и "заредих с настроение" новия Maxim с един чипс и се прибрах. Арсенал размаза Нюкясъл с 1-3, а после Ювентус уби Рома в Рим с 1-4 по ТВ 7.
Тази сутрин малко трудно си отворих очите. Направих си кафе със сметана, зяпах Сблъсък на тема "Меркантилни ли са жените?" и отворих да разгледам новия Максим в стаичката с двете нули. Сега отново е време за мачове. Както всяка една неделя.
Крокодила Гена - България
Групата "Мис България е крокодил" във Facebook вече има близо 30 000 члена. Тази група е по-голяма от "Обзалагам се, че мога да намеря 10000 души които не харесват Станишев!" три пъти.
А коментарите изобилстват с цветущи цитати, чак да ти се зачерви задника. Естествено нито оня пискащия от Евровизия, нито тая измислената смятат да си върнат "наградите". Не че Ива Титова беше за Мис България. Ако си я спомняте изобщо. Така че в крайна сметка тия "награди" отиват в миманса и след време само "посветените" си спомнят за родните Бг "красавици" и прочее еднократни звезди.
Но така е и в литературата, не само в музиката и модата. Пробива не най-добрия, а най-пробивния. А за това подбор на средства няма, защото както знаете целта оправдавала средствата. Разни хора, разни идеали.
сряда, 18 март 2009 г.
Original sin. Ментета и оригинали.
Напоследък имам чувството, че всеки може да спечели всичко в България, независимо дали си заслужава. И тия есемеси са толкова пошла изява. То ясно, че всичко е организаторите да припечелят малко пари. Иначе надали продуцентите ще си изпуснат печалбата заради някакъв зрителски вот и изчислителни системи. И какъв е точно вота, искам да попитам аз, когато един човек пуска 10 есемеса, друг 5, а трети 3. Това не е вот, а търг, наддване по-точно. И е ясно, че ще спечели този, който плати най-много или събере най-много пари, а не този, който е харесван най-много. Ама е смешно как ги представят работите. Като срива на цените на имотите. Положителна новина за всеки българин, който иска да си купи нещо, за всяко младо семейство. Демек, нормални цени, купете си нещо. Но е твърде тъжно за спекулантите и строителните фирми, така че по новините, замрелия пазар е супер тъжна новина. Но ако квадрата стигне 2000 евро, трябва значи да се радваме!?
Но тези хора едва ли имат толкова мозък да разберат следното. Че в стремежа си да изкарат някакви големи пари напълниха България с всякакви ментета, от което просто подмениха ценностите на нацията. И сега, благодарение на тях сме пълни с менте. Футболисти менте, менте хляб, менте ракия, сирене менте, сгради менте, менте жени, менте певци...Поради техния тъпизъм, породен единствено от алчност затъпява и нацията, защото не е важно колко си добър, а колко ще си платиш. Когато си плащаш, може да станеш най-прекрасния.
Вижте само тази горе. С лещи, барнати зъби и гърди. Тя ли е най-красивата, че стана Мис? Също колкото оня лигльо "пее" на Евровизия.
неделя, 15 март 2009 г.
Home
Накратко, какво правих тези дни.
На хартия се оказах с 20 % по-богат откъм заплата. Уикенда изкарах в размисли от какво имам нужда. Нов телефон/Нокията ми е на 2 години и дори няма цветен дисплей/, нов костюм/най-новия ми е на повече от година/, нови спортни обувки за лятото/там нещата също бяха в застой/. Освен това ще добавя и някой неща към домашния уют. Да речем, че може и без тях, но с тях е малко по-добре.
Докато си чакам заплата си строших очилата. Не че нещо, ама бях дал за тях 150 лв. Друг е въпроса дали реално толкова струват. И отидох до Мола във Варна, да огледам цените. Има намаления на очила. Обувките са доста скъпи и не си струва, май е по-добре от e-bay. Освен това трябва да си купя кош за пране, поставка за новото ми LCD в кухнята. Якото е, че сега се сдобих с голям домашен телевизор за спалнята. Стария от кухнята. И докато си лежа мога да зяпам. И да заспивам блажено върху розовите си чаршафи.
Май ще трябва да си направя цял списък как да си изхарча увеличението.
Вчера отработвахме 2-ри март. Естествено до обяд. После се появи майка ми. Изчисти ергенския ми дом, който си мислех, че е сравнително чист, но тя изкара такива боклуци, че два пъти ходих до контейнера. Остави ми и някви пари за пазаруване. Че заплатата е далеч.
Пу, току що ми се прееба новото Елсиди! А и Мис България, дето я избраха тази вечер, е поредната грозилка, която не знам защо я класират за Мис България...Така е, докато се похвалих за Ел Си Ди то, както е по-правилно, и то умря. Може би се изплаши и от новата Мис България.
Радостното е, че Арсенал отново е в зона Шампионска лига, а ЦСКА го натресе на Сливен.
Май пак ще си гледам на стария натрошен телевизор...
петък, 13 март 2009 г.
Жената днес
Eто един показателен разговор. :)
[22:19:12] G Spasova каза: v saita na tempo sam te vijdala na snimki az
[22:19:12] G Spasova каза: :)
[22:19:20] Petar Nikolov каза: е да
[22:19:42] G Spasova каза: 6te stane6 izvesten 6te otide6 v nqkoi televiziq
[22:19:47] G Spasova каза: ring dring
[22:19:56] G Spasova каза: btv
[22:20:05] Petar Nikolov каза: мда, ама ти ако не ми пускаш няма да станеш известна
[22:20:06] Petar Nikolov каза: :)
[22:20:15] G Spasova каза: i 6te kaje6 na zritelite
[22:20:15] G Spasova каза: 4e 6te
[22:20:27] G Spasova каза: gi zapoznae6 s edna fenka na futbola
[22:20:29] G Spasova каза: kakvo tolkova
[22:20:38] G Spasova каза: s fenkata na dunav 6te gi zapoznae6
[22:20:47] G Spasova каза: hem i sponsor 6teim namerim
[22:20:50] G Spasova каза: po-seriozen
[22:21:01] Petar Nikolov каза: да бе, ще ги запозная, ама нали знаеш условието :)
[22:21:19] Petar Nikolov каза: ма ти си несериозна
[22:21:23] G Spasova каза: 6te ti puskam az taka 6te duham 4e 4ak 6te ti obarna o4ite
[22:21:39] Petar Nikolov каза: еми хайде, какво чакаш
[22:21:40] G Spasova каза: topkite ti 6te se ka4at na vrata ti kato papionki
[22:21:47] G Spasova каза: 4akam da stana izvestna
[22:21:50] G Spasova каза: :)
[22:22:00] Petar Nikolov каза: ми то не става така лесно
[22:22:03] Petar Nikolov каза: както си мислиш
[22:22:25] G Spasova каза: hodih az na kasting na big brother no ne me vzeha
[22:22:32] G Spasova каза: tam slu4aini ne vzemat :(
[22:22:46] G Spasova каза: ama az pisah sex nqma da pravq
[22:22:52] G Spasova каза: taz godina pak 6te otida
[22:23:09] G Spasova каза: i 6te napi6a 4e 6te natro6a patkite ot ebane na vs maje v ka6tata
[22:23:14] Petar Nikolov каза: хаха
[22:23:21] Gergana Spasova каза: mn iskam da vlqza
[22:23:21] Petar Nikolov каза: ама те ще те накарат да покажеш преди тва нещо
[22:23:32] G Spasova каза: 6te duham np
[22:23:39] G Spasova каза: na ostanalite kandidati
[22:24:05] Petar Nikolov каза: ще духаш, тебе до една варна те е шубе да дойдеш...
[22:25:33] G Spasova каза: :) 6te duham petar4o
[22:25:40] G Spasova каза: ako iska6 dvamata 6te otidem na kasting
[22:25:51] Petar Nikolov каза: първо ела при мене на кастинг
[22:25:58] G Spasova каза: xaxaxaxa
[22:26:09] Petar Nikolov каза: ;)
[22:26:26] Petar Nikolov каза: еми така де, за кастинга трябва да сме подготвени
[22:27:03] G Spasova каза: :)
[22:27:12] G Spasova каза: otivame dvamata tuka v ruse
[22:27:22] Petar Nikolov каза: и кво ше се ебем на кастинга ли
[22:27:27] G Spasova каза: v riga da
[22:27:34] G Spasova каза: i 6te vikame samo dunaaav
[22:27:35] G Spasova каза: :)
[22:27:38] G Spasova каза: iska6 li
[22:27:40] Petar Nikolov каза: хахах
[22:27:45] Petar Nikolov каза: ми не е лоша идеята
[22:28:04] Petar Nikolov каза: аз искам обаче първо на спалнята да те еба и да викаш със шала
[22:28:07] Petar Nikolov каза: и да ми пляскаш
[22:28:34] G Spasova каза: ako iska6 i s teniskata 6te vikam
[22:28:39] G Spasova каза: i sas 6ala
[22:28:42] Petar Nikolov каза: ще ти махна главата да знаеш
[22:28:43] Petar Nikolov каза: може да
[22:28:46] G Spasova каза: ako iska6 me zavarji
[22:19:12] G Spasova каза: v saita na tempo sam te vijdala na snimki az
[22:19:12] G Spasova каза: :)
[22:19:20] Petar Nikolov каза: е да
[22:19:42] G Spasova каза: 6te stane6 izvesten 6te otide6 v nqkoi televiziq
[22:19:47] G Spasova каза: ring dring
[22:19:56] G Spasova каза: btv
[22:20:05] Petar Nikolov каза: мда, ама ти ако не ми пускаш няма да станеш известна
[22:20:06] Petar Nikolov каза: :)
[22:20:15] G Spasova каза: i 6te kaje6 na zritelite
[22:20:15] G Spasova каза: 4e 6te
[22:20:27] G Spasova каза: gi zapoznae6 s edna fenka na futbola
[22:20:29] G Spasova каза: kakvo tolkova
[22:20:38] G Spasova каза: s fenkata na dunav 6te gi zapoznae6
[22:20:47] G Spasova каза: hem i sponsor 6teim namerim
[22:20:50] G Spasova каза: po-seriozen
[22:21:01] Petar Nikolov каза: да бе, ще ги запозная, ама нали знаеш условието :)
[22:21:19] Petar Nikolov каза: ма ти си несериозна
[22:21:23] G Spasova каза: 6te ti puskam az taka 6te duham 4e 4ak 6te ti obarna o4ite
[22:21:39] Petar Nikolov каза: еми хайде, какво чакаш
[22:21:40] G Spasova каза: topkite ti 6te se ka4at na vrata ti kato papionki
[22:21:47] G Spasova каза: 4akam da stana izvestna
[22:21:50] G Spasova каза: :)
[22:22:00] Petar Nikolov каза: ми то не става така лесно
[22:22:03] Petar Nikolov каза: както си мислиш
[22:22:25] G Spasova каза: hodih az na kasting na big brother no ne me vzeha
[22:22:32] G Spasova каза: tam slu4aini ne vzemat :(
[22:22:46] G Spasova каза: ama az pisah sex nqma da pravq
[22:22:52] G Spasova каза: taz godina pak 6te otida
[22:23:09] G Spasova каза: i 6te napi6a 4e 6te natro6a patkite ot ebane na vs maje v ka6tata
[22:23:14] Petar Nikolov каза: хаха
[22:23:21] Gergana Spasova каза: mn iskam da vlqza
[22:23:21] Petar Nikolov каза: ама те ще те накарат да покажеш преди тва нещо
[22:23:32] G Spasova каза: 6te duham np
[22:23:39] G Spasova каза: na ostanalite kandidati
[22:24:05] Petar Nikolov каза: ще духаш, тебе до една варна те е шубе да дойдеш...
[22:25:33] G Spasova каза: :) 6te duham petar4o
[22:25:40] G Spasova каза: ako iska6 dvamata 6te otidem na kasting
[22:25:51] Petar Nikolov каза: първо ела при мене на кастинг
[22:25:58] G Spasova каза: xaxaxaxa
[22:26:09] Petar Nikolov каза: ;)
[22:26:26] Petar Nikolov каза: еми така де, за кастинга трябва да сме подготвени
[22:27:03] G Spasova каза: :)
[22:27:12] G Spasova каза: otivame dvamata tuka v ruse
[22:27:22] Petar Nikolov каза: и кво ше се ебем на кастинга ли
[22:27:27] G Spasova каза: v riga da
[22:27:34] G Spasova каза: i 6te vikame samo dunaaav
[22:27:35] G Spasova каза: :)
[22:27:38] G Spasova каза: iska6 li
[22:27:40] Petar Nikolov каза: хахах
[22:27:45] Petar Nikolov каза: ми не е лоша идеята
[22:28:04] Petar Nikolov каза: аз искам обаче първо на спалнята да те еба и да викаш със шала
[22:28:07] Petar Nikolov каза: и да ми пляскаш
[22:28:34] G Spasova каза: ako iska6 i s teniskata 6te vikam
[22:28:39] G Spasova каза: i sas 6ala
[22:28:42] Petar Nikolov каза: ще ти махна главата да знаеш
[22:28:43] Petar Nikolov каза: може да
[22:28:46] G Spasova каза: ako iska6 me zavarji
Panic room
Може би последния дом на Бърнард Мадоф. Затвора. Преди да се превърне във филмова история. Ма не ме питайте кой е! Това е нюйоркският финансов Joker. :)))
четвъртък, 12 март 2009 г.
Хакери
Световната финансова криза породи нов бизнес. Хиляди програмисти сложиха оръжие и дадоха вечен Шът даун на своите компютри, които потеглиха в каруци към ромските квартали.
Ако не разбирате, просто кликнете върху снимката, в случай че вече не сте си издали компютъра. :)
Vip brother's theme.
Животът на К.
Събуждам се в клетка. Влажни капки бавно тичат по решетката, огряна от улична лампа през малкия отвор, като мост към тъмното небе, и падат без шум в невидимото. За край се чува тих плясък. Капката е отишла при другите капки. Сега те вече отново са едно цяло. Твърде бавно преминава времето или аз съм подут и безчуствен от упойката, за да усетя бързината на живота. Лежа след боксов мач в стаичката до ринга, размазан, и дишам с широко отворени очи и треперещи ръце, легнал на пода от цимент, с намалено зрение от синьо-червените отоци. Около мен е осеяно с приспани без доза тела, упоени от мрака с равно темпо на дишане, агонизиращо хриптене, резки изплашени движения, въртене около земята в несвяст и песен от думи, казвани само в монолози от кошмарен сън. Твърде бавен ми е филма, но от парата, която се отделя плътно от устните и изчезва като капките в мрака разбирам, че е студено на минус градуса. 1,2,3 или 5,4,3,2,1, старт! Не се сещам как точно беше началото.
Събудих се гладен. Строежът беше рано запустял, случайните живеещи винаги “временно” земляни кръжаха някъде из територията. Обикновено един такъв трип завършва с нападения над минаващи хора, както индианците едно време са нападали влаковете в прерията. Но това го знам от филмите и комиксите. После ти удрят инжекция от страх, че достойният член на обществото Господин Хикс, може да ухапе някое добро кученце, съответно и той, и кученцето тотално се побъркват и изпохапват епохата от хора и животни наоколо. После казват “бяха луди времена”. Дотолкова, че светлината на слънцето дразни мирогледа, а черепната кутия не възпроизвежда в мелодия кънтящите думи от латерната на останалите благоприлични членове на обществото. Накрая от много слушане ти потича пяна от устата и умираш в адски мъки от шума. Лешникотрошачки, Пепеляшки, Малки кибритопродавачки, Продавачи на надежда, Градът над който, се изсипал дъжд от бомбони и страна, в която няма нищо гнило, докато Карлсон, който живее на покрива си пие кафето във Вила Вилекула.
Тръгнах да търся другите. Млад, наперен и озъбен срещу всеки атакуващ. И тогава усетих лекото, едва доловимо пронизване от чуждо тяло в гърба, което ме парна прострелно, неприятелски мина границата ми, за да престъпи приятните илюзии. Игличката ме хвана след кратко преследване във въздуха от точка А до точка Б и няколко остри извивки на пунктира във въздуха, стана ми едно леко хубаво, а животът безгрижен, и поисках да заспя, без всякакви съпротивителни сили. Усетих погледа. Някой ме чака да заспя. Само да заспя. Толкова е сладко да не се страхуваш от улицата докато си вървиш, а денят е пролетен, облаците са някъде далеч от твоя град, твоята територия, и никой не хапе краката на добре облечените, прелитащи минувачи, които са се превърнали във врабчета и чикчирикат край паветата щастливи от хлебните трохи наоколо.
Хвърлиха ме в колата. При другите отпуснати трупове. Мислех, че съм умрял, прострелян от ловна пушка, и това е някакво последващо живота състояние, някакъв преход между него и смъртта, едно коридорче, в което успяваш да видиш по чехли какво става когато вече си без дъх и пулс, без признаци на живот, но продължаваш да виждаш, чуваш, осъзнаваш и крещиш, скрит в твоя преносим носител на памет. Някой да извади диска, плийз.
Събуждам се в зандана с някога жълти стени. Около мен оглеждат новия съквартирант в къщата. Повече са отколкото си мислех в началото. От клетките изнасят призрак. Устата му е отворена в последния плах опит за въздух, очите са замръзнали като река през зимата, някъде на Север, в последна гореща гледна точка, а тялото е сухо и свито без липсващите 21 грама душа. Няма причастие, няма Евангелие и никой не се моли за нея. Оголените зъби бранят живота от смъртта. Езикът казва сбогом, предал инстинкта за самосъхранение както генерал предава сабята си след разгром. Разсипват рядък живот по чиниите. И пак никой не казва молитвата. Те вече са празни. Преди да има нещо, то е вече изядено. Всички са пак гладни. Оставам да лежа, защото и без друго нямам много сили. Спират да гледат в мен и се улисват в битието си. Остават само няколко дена, а аз не съм буревестника.
Изгревът преди голямото умиране започна по същия начин. Глад, сплетни, изпразване на съзнанието с гледане на някога жълти стени, викове без думи, молби, но не молитви, спасение за един или двама, но не възкресение, нова смърт, но не Страшен съд. Безнадежността е седнала в ъгъла и гледа плахо с големите си черни очи, всеки който желае да я увековечи. Сякаш ти казва, целуни ме, за да се превърна в нова надежда или ме удуши с голи ръце, когато се нахвърля върху теб, защото иначе си свършен. Някои се насираха и напикаваха, изпадаха в последната си неистова лудост, крещяха и падаха на колене, вкопчваха се в решетките, в коридора, през който прекрачваш мястото на света и отиваш в другото място, където не знаеш има ли нещо неизживяно. Може би ще ловуваме като индианците от прерията? Стори ми се, че чух тропот на коне, а Поразяващата ръка е легнал и ни следи от хълма. Качвахме се горе такива каквито сме: палави, изцапани, готови да признаем всичко, гледащи гузно, лукаво, войнствено или детски усмихнати. Долу бяха кожите, месото, очите, ушите, носа, изядената храна и купчината лайна, завещана от задниците ни на Земята. Всички карантии са събрани в чували за изгаряне. Някой ще дъхне, за да ни разлети от пистите на крематориума, а коминът ще издава димни знаци, че тук има живот. Връщаме се отново към живота, под формата на малки частици хумус в сока на растенията, които ще галят със стеблата си други живи същества, които ще бродят между тях, ще ги късат, ще се хранят, ще правят деца и ще лежат прегърнати и уморени.
Нова клетка. Същите вече не чужди крака и ръце, сплетени в положен венец на земята. Иначе същата кал под ноктите. Същата помия за ядене. Мирис на влажни, мръсни косми. А наоколо се стеле тишина, защото вече никой не иска да лае. Защо висим тук с дни? Защо не ни убият сега, тук, веднага. Смъртта е просто смърт, когато всички трябва да умрем, преди да дойдат другите, за да умрат след нас по същия начин. Ехо! В рая ли сме?
Ако ви липсваме, вземете си нови домашни любимци. Само чрез любовта към тях няма да страдате за нас. Не страдайте!
Събуждам се в клетка. Влажни капки бавно тичат по решетката, огряна от улична лампа през малкия отвор, като мост към тъмното небе, и падат без шум в невидимото. За край се чува тих плясък. Капката е отишла при другите капки. Сега те вече отново са едно цяло. Твърде бавно преминава времето или аз съм подут и безчуствен от упойката, за да усетя бързината на живота. Лежа след боксов мач в стаичката до ринга, размазан, и дишам с широко отворени очи и треперещи ръце, легнал на пода от цимент, с намалено зрение от синьо-червените отоци. Около мен е осеяно с приспани без доза тела, упоени от мрака с равно темпо на дишане, агонизиращо хриптене, резки изплашени движения, въртене около земята в несвяст и песен от думи, казвани само в монолози от кошмарен сън. Твърде бавен ми е филма, но от парата, която се отделя плътно от устните и изчезва като капките в мрака разбирам, че е студено на минус градуса. 1,2,3 или 5,4,3,2,1, старт! Не се сещам как точно беше началото.
Събудих се гладен. Строежът беше рано запустял, случайните живеещи винаги “временно” земляни кръжаха някъде из територията. Обикновено един такъв трип завършва с нападения над минаващи хора, както индианците едно време са нападали влаковете в прерията. Но това го знам от филмите и комиксите. После ти удрят инжекция от страх, че достойният член на обществото Господин Хикс, може да ухапе някое добро кученце, съответно и той, и кученцето тотално се побъркват и изпохапват епохата от хора и животни наоколо. После казват “бяха луди времена”. Дотолкова, че светлината на слънцето дразни мирогледа, а черепната кутия не възпроизвежда в мелодия кънтящите думи от латерната на останалите благоприлични членове на обществото. Накрая от много слушане ти потича пяна от устата и умираш в адски мъки от шума. Лешникотрошачки, Пепеляшки, Малки кибритопродавачки, Продавачи на надежда, Градът над който, се изсипал дъжд от бомбони и страна, в която няма нищо гнило, докато Карлсон, който живее на покрива си пие кафето във Вила Вилекула.
Тръгнах да търся другите. Млад, наперен и озъбен срещу всеки атакуващ. И тогава усетих лекото, едва доловимо пронизване от чуждо тяло в гърба, което ме парна прострелно, неприятелски мина границата ми, за да престъпи приятните илюзии. Игличката ме хвана след кратко преследване във въздуха от точка А до точка Б и няколко остри извивки на пунктира във въздуха, стана ми едно леко хубаво, а животът безгрижен, и поисках да заспя, без всякакви съпротивителни сили. Усетих погледа. Някой ме чака да заспя. Само да заспя. Толкова е сладко да не се страхуваш от улицата докато си вървиш, а денят е пролетен, облаците са някъде далеч от твоя град, твоята територия, и никой не хапе краката на добре облечените, прелитащи минувачи, които са се превърнали във врабчета и чикчирикат край паветата щастливи от хлебните трохи наоколо.
Хвърлиха ме в колата. При другите отпуснати трупове. Мислех, че съм умрял, прострелян от ловна пушка, и това е някакво последващо живота състояние, някакъв преход между него и смъртта, едно коридорче, в което успяваш да видиш по чехли какво става когато вече си без дъх и пулс, без признаци на живот, но продължаваш да виждаш, чуваш, осъзнаваш и крещиш, скрит в твоя преносим носител на памет. Някой да извади диска, плийз.
Събуждам се в зандана с някога жълти стени. Около мен оглеждат новия съквартирант в къщата. Повече са отколкото си мислех в началото. От клетките изнасят призрак. Устата му е отворена в последния плах опит за въздух, очите са замръзнали като река през зимата, някъде на Север, в последна гореща гледна точка, а тялото е сухо и свито без липсващите 21 грама душа. Няма причастие, няма Евангелие и никой не се моли за нея. Оголените зъби бранят живота от смъртта. Езикът казва сбогом, предал инстинкта за самосъхранение както генерал предава сабята си след разгром. Разсипват рядък живот по чиниите. И пак никой не казва молитвата. Те вече са празни. Преди да има нещо, то е вече изядено. Всички са пак гладни. Оставам да лежа, защото и без друго нямам много сили. Спират да гледат в мен и се улисват в битието си. Остават само няколко дена, а аз не съм буревестника.
Изгревът преди голямото умиране започна по същия начин. Глад, сплетни, изпразване на съзнанието с гледане на някога жълти стени, викове без думи, молби, но не молитви, спасение за един или двама, но не възкресение, нова смърт, но не Страшен съд. Безнадежността е седнала в ъгъла и гледа плахо с големите си черни очи, всеки който желае да я увековечи. Сякаш ти казва, целуни ме, за да се превърна в нова надежда или ме удуши с голи ръце, когато се нахвърля върху теб, защото иначе си свършен. Някои се насираха и напикаваха, изпадаха в последната си неистова лудост, крещяха и падаха на колене, вкопчваха се в решетките, в коридора, през който прекрачваш мястото на света и отиваш в другото място, където не знаеш има ли нещо неизживяно. Може би ще ловуваме като индианците от прерията? Стори ми се, че чух тропот на коне, а Поразяващата ръка е легнал и ни следи от хълма. Качвахме се горе такива каквито сме: палави, изцапани, готови да признаем всичко, гледащи гузно, лукаво, войнствено или детски усмихнати. Долу бяха кожите, месото, очите, ушите, носа, изядената храна и купчината лайна, завещана от задниците ни на Земята. Всички карантии са събрани в чували за изгаряне. Някой ще дъхне, за да ни разлети от пистите на крематориума, а коминът ще издава димни знаци, че тук има живот. Връщаме се отново към живота, под формата на малки частици хумус в сока на растенията, които ще галят със стеблата си други живи същества, които ще бродят между тях, ще ги късат, ще се хранят, ще правят деца и ще лежат прегърнати и уморени.
Нова клетка. Същите вече не чужди крака и ръце, сплетени в положен венец на земята. Иначе същата кал под ноктите. Същата помия за ядене. Мирис на влажни, мръсни косми. А наоколо се стеле тишина, защото вече никой не иска да лае. Защо висим тук с дни? Защо не ни убият сега, тук, веднага. Смъртта е просто смърт, когато всички трябва да умрем, преди да дойдат другите, за да умрат след нас по същия начин. Ехо! В рая ли сме?
Ако ви липсваме, вземете си нови домашни любимци. Само чрез любовта към тях няма да страдате за нас. Не страдайте!
понеделник, 9 март 2009 г.
Бягай Нафта!
Вижте тия глупаци от Нафтекс/на Берое-Нафтекс/ как са се нагласили за война, а не за мач. Ууу, путки страхливи, нещастни!
неделя, 8 март 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
