Спешно отделение

Счупеният крак на Арън Рамзи от Арсенал, след който артилеристите показаха, че вече не са хлапета, а мъже и довършиха Стоук Сити с два гола в края за 1-3. Голям и исторически мач, който може да реши и титлата.

Кино като по ноти.

Новите филми на големите Аменабар и Копола. Тетро и Агора. Още не съм ги гледал, но съм сигурен, че това е като руската водка в магазина. Не си я пил. Но знаеш, че е качество и вкусът в устата ти и очите ти е чуден. Тегля ги докато нервно люпя семки и пия бира с фанелката на Арсенал и на Арън Рамзи му счупиха глезена. Жестоко. Някои дори плакаха на терена. Без да е на филм. За това обичам Английската висша лига. Заради истинската битка. В която има болка и страдание, успех и радост. И пак, на пътя към титлата, след Едуардо, преди няколко години, когато след това всичко се провали, сега чупят глезена на Рамзи, през пролетния полусезон. Когато мачовете се топят като снега, грипът е отминал, а аз съм със същата онази жена, с която бях и когато се счупи първия глезен. Но може би този път всичко ще има happy end. И ние ще победим!

За банките и Ибанките. Или кво става тия дни?

Тия дни просто се усеща, че става все по-напечено. Или ако досега не си го давал много, че има криза. То криза има. С главно КРИ. Освен, че тъпите строители, връщат лизинговите коли за 200 000 и пак живеят на квартира, и нямат пари за кафе/също като едно време, Животът е едно колело, нали така беше/, та, освен че тези бедни тарикатчета, които сукаха на наш гръб пак го духат, както по презумпция трябва да им е, защото те никога не са предназнчени за нещо повече от Бедни лузъри, които колкото и да се правят на хитри, накрая духат куровете на умните и пак нямат пари за кафе, сега полУжението е такова, леко надупено за всички наоколо. Примерно само чакат да няма много ток, та през април Викторито да стане 4.60, което мене реално не ме ебе. Но и мене, както и тебе, ни ебат по различни начини.

Та, днеска докато Митачето ме караше към нас с новата ми фанелка на Арсенал, си зададох малоумния въпрос, абе аджеба защо след като всички все повече примират и се посират, в магазините цените не падат, такситата не стават по-евтини, клубовете не стават по-евтини, и пиенето не става по-евтино, за жените е спортно.../а всички казват ЧЕ ХОРАТА НЯМАТ ПАРИ/. А по и най-лошото е, че банките въобще не ги ебе, дори след като ПРЕМИЕРЪТ ГИ ПОМОЛИ ДА СИ НАМАЛЯТ ЛИХВИТЕ. Но Ибанките мълчат като ануси, цъфнали сред нищото, казано по-поетично. А навън валят лайна на парцали, защото Ибанките са си Ибали. :)

Ясно е едно. Че говорим за Национална сигурност. От Омбудсмана се прокрадна думата КАРТЕЛ, не КОКТЕЙЛ, колкото и да ми се иска, а КАРТЕЛ. Шибана малка ценова договорка на няколко кашона дърто Джони, специално издание и два футболни отбора манекенки.

А масрафа ние го плащаме. Да не си помислиш. Я виж там, стигат ли ти 5 лв за бира и цигари. Май, не а! Да го духаш, бедняко.

Та тия дни, получих някъв плик с покани. От банка. Уважаеми наш л0ялен клиенте/или пациенте!?/ заповядайте в нашта банка. И аз отидох. И то в един момент ми заприлича на Ибанка. Ама тука сега това струва 3 лева. Но после ще трябва да ви блокираме още 5, и може да се застраховате за 12. Викам, не, мерси. Мога и сам да си плащам сметките за тока и телефона. И като малоумен да седя на опашките, ама не и да ви дам пак 10 лв.

И така, та уж е банка, ама е за Ибанка.

О, Соле мио!

Когато си много гладен и четеш сероиозна мъжка рецепта за наплющяване в сп. Maxim няма начин да не излетиш до магазина, преследван от налудничавата мисъл за шише домати с нарязан на дребно чесън да се пържи в тигана, докато вариш макарони със салам или луканка и лук за 8 /осем/ минути, а след това смесиш всичко това в един гювеч, с настърган отгоре кашкавал, босилек и подправки на вкус. Печеш. Но внимавай, както в моя случай да не ти се случи. Да предозираш съдържанието в гювеча и после да ти се наложи с удоволствие да си хапнеш цели три порции. Макар че вечер е вредно. Тялото в ада. Душата в рая. Консумира се с вино. И душевно спокойствие.

Апостолът

Един от любимите ми филми.

Странни дни

Боб Марли

Слон.

Първият слон в България, предназначен за софийската зоологическа градина, впрегнат да оре стопанството в двореца Враня

И тогава сме си били изобретателни. Дето се вика не може слона да седи само в една клетка, да яде ляп и нищо да не прави. :)

из Изгубената България.

Курви, яжте, пийте, Огито черпи.

Хората които

Броят жените,

гледат странно...

ходят на лов за мечки
отиват на работа

са жадни...за бири

Някога преди(и сега)

Офицери на "чаша" бира. 1895 г. :)

www.lostbulgaria.com - много хубав сайт за нашето минало и история.

Сянката и звяра.

Звярът е кротък. С наведена глава и опашка ръфа парче месо от огромен кокал. Вдясно лежи мъртво рижаво коте. Не знам дали мастията не го е бастисала докато то е яло от кокала. Но решавам, че сцената е мега брутална. Като бойно поле на майката природа в един голям и мръсен град. Малка сцена на хаос. Или на живот. На втория кадър се е отпечатала сянката ми. За мастията съм като Батман. Всеки момент мога да я разхвърлям. Но тя продължава да гледа тъпо и примирено. Толкова тъпо и примирено, че би могла да убие някой за този кокал.

Последната вечеря.

Рецептата за крем супа от тиквички ще намерите мааалко по-долу. :)

Любовта е.

Любовта винаги е нова. Няма значение дали обичаме веднъж, два пъти или десет пъти в живота си - винаги се оказваме в непозната ситуация. Любовта може да ни отведе в ада или рая, но винаги ни води нанякъде. Трябва да я приемем, защото тя е храната на нашето съществуване. Ако откажем да го сторим, ще умрем от глад под отрупаните клони на дървото на живота, защото няма да сме посмели да протегнем ръка и да откъснем плодовете. Където и да се намираме, трябва да търсим любовта, дори това да означава часове, дни и седмици на разочарование и печал.

Защото в мига, в който тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас.

И ни спасява.

П. Коелю

Идея за кухня.

by Biserka Petrova. :)

Салатки

by Petar Nikolov. :)

Крем супа от тиквички.

Крем супа от тиквичкирецепта за вкусна супа от тиквички
2 малки тиквички
2-3 стръка пресен лук
1 с. л. зехтин
2 големи картофа
за застройката:100 гр краве сирене, 1/2 кофичка кисело мляко, 4-5 стръка копър, 4-5 стръка магданоз
крутони

Тиквчиките и картофите се нарязват на ситно, поставят се в тенджерка и се заливат с 1 л гореща вода;* Зеленчуците се варят 20 минути;* Сиренето се намачква и се смесва с киселото мляко, нарязания на ситно копър, магданоз и бялата част на зеления лук; В приготвената застройка се налива малко от отварата на сварените зеленчуци, разбърква се и излива в тенджерката при тиквичките и картофите и след това се пюрира с блендер; Супата се сервира поръсена с нарязана на ситно пера зелен чесън и крутони.

И хората като врабчетата

Пикират върху снега със своите кучета.

/Така русенци се забавляват уикенда на прословутата пързалка - хижа "Приста", докато се опитват да впрегнат кучето в шейната. А това е Крум, може да го видите в театъра./

Падналият ангел.

Или едно врабче на балкона ми, което е явно решило да се овъргаля в снега. Или да си направи снегопочистване, т. е. баня със сняг под лъчите на слънцето.

Зимна приказка

Виц

Пътнически самолет по време на полет един от моторите отказва и трябва целият самолет да бъде олекотен. След като изхвърлят багажа и всичко ненужно пилотът вика стюардесата и й обяснява, че за да не се разбие целият самолет някой от пасажерите трябва да скочи.

Отива стюардесата при пасажерите и им обяснява за създалата се ситуация и че в името на всички пасажери някой трябва да скочи.

Първи решава да бъде американеца, питат го за някакви последни желания.

- Да – отговаря той – искам 1 чаша Джак Даниълс и да изпуша една пура.

Изпил си уискито, изпушил си пурата, извикал да живее Америка и скочил от самолета.

Върнала се стюардесата при главния пилот да види какво е положението, но самолетът все още бил нестабилен и трябва да загубят още товар. Тя се връща за втори път при пасажерите и им обяснява същото, този път французинът се престрашил и поискал всички жени на борда да го целунат и да изпие едно шардоне, извикал да живее Франция и скочил.

Отново стюардесата се връща, но самолета е все така тежък и трябва да пожертват още някого. След 1 час тя се връща в пилотската кабина цялата раздърпана и пилотът я пита:

- Какво стана този път? Самолетът вече е стабилизиран и можем да продължим.

- Ми… този път българинът, пожела да изпие всичкия алкохол на самолета, и го изпи, пожела да изчука всичките жени на самолета и го направи….

- И какво стана след това? – попитал пилотът.

- Еми каза „Да живее България! „… и изхвърли турчина

Looking for your own Avatar.

Джеймс Камерън, режисьорът на Титаник, отново ни накара да изпълним кината. И не за да пресъздаде един нов свят, а за да покаже нашия собствен, такъв какъвто е извън телата ни, но може да бъде в нашето съзнание. За това със сигурност ни трогна почти толкова колкото в Титаник.
Аз лично се замислих колко сме изпаднали в битовизма. Пет лева за кафе, три лева за бира, барчета-дискотеки, коли...Това е животът на повечето от нас. Принизили сме личностите си в калта на битието, където очите ни са дълбоко заровени, а ушите ни пълни с думите от живота на някой друг. За това днес почти няма герои, нямаме шампиони, нямаме почти нищо. Защото повечето от нас са спрели да мечтаят. Или мечтаят само за пари. По цял ден. И винаги съм задавал въпроса какво ще стане с вас когато един ден пари няма и сте в ситуация, в която не ти остава нищо друго освен да бъдеш човек. Ще има ли тогава човек у вас. Много бих искал да видя.
Днес, виждам как хората все по-трудно си задават въпроси, дават отговори, а още по-трудно е да превърнат отговорите в истина. Днес е пълно с мъртви хора, чиито души отдавна са напуснали телата им, а телата им се мъчат да живеят разкъсвани между стомаха и разума. За това не са доволни. И няма да бъдат. Дори да имат милиони.
Накрая ще споделя нещо от един свой разказ "А аз си тръгвам съвсем обикновен. Чиновниче, в ръкавелчета, живеещо си в едно блокче, плащащо си кредитчета. Мисля си за някакви краставици. Ядат ми се царевици. Купувам бири понеже има мач. Жената, в която намирам смисъл в последните дни и неистово й звъня по три пъти по половин час отново ме търси, и аз съм щастлив, че докато си нося сакото, книгата на Коелю, новото мъжко списание, бирите, чушките, кафето и има за кого да мисля, колкото и да ми е неудобно да си държа телефона когато говоря с чантите в ръце, разбирам, че не бих могъл да живея без този телефонен човек. Бившата ми рок звезда си тръгна. Сега си спорим за Майкъл Джексън и Мадона, аз си мисля за Ванила Айс, който е чукал Мадона. Не мисля, че има нещо човешко в това, да имаш толкова слава, че чукането да се обезсмисля....не мисля, че нищо има смисъл толкова, а нещо е толкова важно..."

Новогодишни китки от Пената

Освен от вратар, център халф (б.а. централен защитник) и среден, имаме нужда и от голаджия.

Така е. Аз обаче малко съм резервиран. Такива като него имаме 10. Нисък е. А и при нас вече са румънецът Петре и онова бързото с двойния номер на гърба (б.а. Спас Делев, №77).

от интервю във в-к Тема спорт

Party all the time and everywhere, vol. 3

Party all the time and everywhere, vol. 2

Opium 2

Old fashion

Opium 1