сряда, 25 март 2009 г.
неделя, 22 март 2009 г.
Футбол в събота. Футбол и в неделя.
Футболът е начин на живот. Да си фен също. След като почистих, сготвих и оправих що годе моята нова ергенска дупка, така че като дойде една жена да не се уплаши, погледнах през прозореца за пореден път. Да, времето никак не беше никак лошо за излизане, въпреки обещанията за снежен апокалипсис на Първа пролет. Все пак във Варна ветровете рядко позволяват на снега да завладее територията на корабите, пясъка и чайките.
Най-после влязох в джинси, след цяла седмица костюми. Сложих си новите цайси Армани/много хора ме гледат някак странно като им се похваля, че съм си купил Армани, с почти задължителното "Ама то това дали е Армани..."/, сложих си новия часовник/да Фосил е, не е Кю енд Кю, сори/ и с последните си 15 лв. преди заплата се насочих към стадион "Спартак", където играеше един от любимите ми отбори ЦСКА/другите са Дунав и Арсенал/.
Дадох 5 лева за билетчето, видях се със стари познати "чорбари" от Русе и Шумен, повиках, поскачах и попях на студа. Бихме 2-0. Много по-добре отколкото да зяпам по телевизията мачове. А така и така почти никъде не излизам зимата по цяла седмица. Все едно си пил едно кафе или един фреш за 5 лв. Само че с много повече емоция. После минах през голямото "Пикадили" и "заредих с настроение" новия Maxim с един чипс и се прибрах. Арсенал размаза Нюкясъл с 1-3, а после Ювентус уби Рома в Рим с 1-4 по ТВ 7.
Тази сутрин малко трудно си отворих очите. Направих си кафе със сметана, зяпах Сблъсък на тема "Меркантилни ли са жените?" и отворих да разгледам новия Максим в стаичката с двете нули. Сега отново е време за мачове. Както всяка една неделя.
Крокодила Гена - България
Групата "Мис България е крокодил" във Facebook вече има близо 30 000 члена. Тази група е по-голяма от "Обзалагам се, че мога да намеря 10000 души които не харесват Станишев!" три пъти.
А коментарите изобилстват с цветущи цитати, чак да ти се зачерви задника. Естествено нито оня пискащия от Евровизия, нито тая измислената смятат да си върнат "наградите". Не че Ива Титова беше за Мис България. Ако си я спомняте изобщо. Така че в крайна сметка тия "награди" отиват в миманса и след време само "посветените" си спомнят за родните Бг "красавици" и прочее еднократни звезди.
Но така е и в литературата, не само в музиката и модата. Пробива не най-добрия, а най-пробивния. А за това подбор на средства няма, защото както знаете целта оправдавала средствата. Разни хора, разни идеали.
сряда, 18 март 2009 г.
Original sin. Ментета и оригинали.
Напоследък имам чувството, че всеки може да спечели всичко в България, независимо дали си заслужава. И тия есемеси са толкова пошла изява. То ясно, че всичко е организаторите да припечелят малко пари. Иначе надали продуцентите ще си изпуснат печалбата заради някакъв зрителски вот и изчислителни системи. И какъв е точно вота, искам да попитам аз, когато един човек пуска 10 есемеса, друг 5, а трети 3. Това не е вот, а търг, наддване по-точно. И е ясно, че ще спечели този, който плати най-много или събере най-много пари, а не този, който е харесван най-много. Ама е смешно как ги представят работите. Като срива на цените на имотите. Положителна новина за всеки българин, който иска да си купи нещо, за всяко младо семейство. Демек, нормални цени, купете си нещо. Но е твърде тъжно за спекулантите и строителните фирми, така че по новините, замрелия пазар е супер тъжна новина. Но ако квадрата стигне 2000 евро, трябва значи да се радваме!?
Но тези хора едва ли имат толкова мозък да разберат следното. Че в стремежа си да изкарат някакви големи пари напълниха България с всякакви ментета, от което просто подмениха ценностите на нацията. И сега, благодарение на тях сме пълни с менте. Футболисти менте, менте хляб, менте ракия, сирене менте, сгради менте, менте жени, менте певци...Поради техния тъпизъм, породен единствено от алчност затъпява и нацията, защото не е важно колко си добър, а колко ще си платиш. Когато си плащаш, може да станеш най-прекрасния.
Вижте само тази горе. С лещи, барнати зъби и гърди. Тя ли е най-красивата, че стана Мис? Също колкото оня лигльо "пее" на Евровизия.
неделя, 15 март 2009 г.
Home
Накратко, какво правих тези дни.
На хартия се оказах с 20 % по-богат откъм заплата. Уикенда изкарах в размисли от какво имам нужда. Нов телефон/Нокията ми е на 2 години и дори няма цветен дисплей/, нов костюм/най-новия ми е на повече от година/, нови спортни обувки за лятото/там нещата също бяха в застой/. Освен това ще добавя и някой неща към домашния уют. Да речем, че може и без тях, но с тях е малко по-добре.
Докато си чакам заплата си строших очилата. Не че нещо, ама бях дал за тях 150 лв. Друг е въпроса дали реално толкова струват. И отидох до Мола във Варна, да огледам цените. Има намаления на очила. Обувките са доста скъпи и не си струва, май е по-добре от e-bay. Освен това трябва да си купя кош за пране, поставка за новото ми LCD в кухнята. Якото е, че сега се сдобих с голям домашен телевизор за спалнята. Стария от кухнята. И докато си лежа мога да зяпам. И да заспивам блажено върху розовите си чаршафи.
Май ще трябва да си направя цял списък как да си изхарча увеличението.
Вчера отработвахме 2-ри март. Естествено до обяд. После се появи майка ми. Изчисти ергенския ми дом, който си мислех, че е сравнително чист, но тя изкара такива боклуци, че два пъти ходих до контейнера. Остави ми и някви пари за пазаруване. Че заплатата е далеч.
Пу, току що ми се прееба новото Елсиди! А и Мис България, дето я избраха тази вечер, е поредната грозилка, която не знам защо я класират за Мис България...Така е, докато се похвалих за Ел Си Ди то, както е по-правилно, и то умря. Може би се изплаши и от новата Мис България.
Радостното е, че Арсенал отново е в зона Шампионска лига, а ЦСКА го натресе на Сливен.
Май пак ще си гледам на стария натрошен телевизор...
петък, 13 март 2009 г.
Жената днес
Eто един показателен разговор. :)
[22:19:12] G Spasova каза: v saita na tempo sam te vijdala na snimki az
[22:19:12] G Spasova каза: :)
[22:19:20] Petar Nikolov каза: е да
[22:19:42] G Spasova каза: 6te stane6 izvesten 6te otide6 v nqkoi televiziq
[22:19:47] G Spasova каза: ring dring
[22:19:56] G Spasova каза: btv
[22:20:05] Petar Nikolov каза: мда, ама ти ако не ми пускаш няма да станеш известна
[22:20:06] Petar Nikolov каза: :)
[22:20:15] G Spasova каза: i 6te kaje6 na zritelite
[22:20:15] G Spasova каза: 4e 6te
[22:20:27] G Spasova каза: gi zapoznae6 s edna fenka na futbola
[22:20:29] G Spasova каза: kakvo tolkova
[22:20:38] G Spasova каза: s fenkata na dunav 6te gi zapoznae6
[22:20:47] G Spasova каза: hem i sponsor 6teim namerim
[22:20:50] G Spasova каза: po-seriozen
[22:21:01] Petar Nikolov каза: да бе, ще ги запозная, ама нали знаеш условието :)
[22:21:19] Petar Nikolov каза: ма ти си несериозна
[22:21:23] G Spasova каза: 6te ti puskam az taka 6te duham 4e 4ak 6te ti obarna o4ite
[22:21:39] Petar Nikolov каза: еми хайде, какво чакаш
[22:21:40] G Spasova каза: topkite ti 6te se ka4at na vrata ti kato papionki
[22:21:47] G Spasova каза: 4akam da stana izvestna
[22:21:50] G Spasova каза: :)
[22:22:00] Petar Nikolov каза: ми то не става така лесно
[22:22:03] Petar Nikolov каза: както си мислиш
[22:22:25] G Spasova каза: hodih az na kasting na big brother no ne me vzeha
[22:22:32] G Spasova каза: tam slu4aini ne vzemat :(
[22:22:46] G Spasova каза: ama az pisah sex nqma da pravq
[22:22:52] G Spasova каза: taz godina pak 6te otida
[22:23:09] G Spasova каза: i 6te napi6a 4e 6te natro6a patkite ot ebane na vs maje v ka6tata
[22:23:14] Petar Nikolov каза: хаха
[22:23:21] Gergana Spasova каза: mn iskam da vlqza
[22:23:21] Petar Nikolov каза: ама те ще те накарат да покажеш преди тва нещо
[22:23:32] G Spasova каза: 6te duham np
[22:23:39] G Spasova каза: na ostanalite kandidati
[22:24:05] Petar Nikolov каза: ще духаш, тебе до една варна те е шубе да дойдеш...
[22:25:33] G Spasova каза: :) 6te duham petar4o
[22:25:40] G Spasova каза: ako iska6 dvamata 6te otidem na kasting
[22:25:51] Petar Nikolov каза: първо ела при мене на кастинг
[22:25:58] G Spasova каза: xaxaxaxa
[22:26:09] Petar Nikolov каза: ;)
[22:26:26] Petar Nikolov каза: еми така де, за кастинга трябва да сме подготвени
[22:27:03] G Spasova каза: :)
[22:27:12] G Spasova каза: otivame dvamata tuka v ruse
[22:27:22] Petar Nikolov каза: и кво ше се ебем на кастинга ли
[22:27:27] G Spasova каза: v riga da
[22:27:34] G Spasova каза: i 6te vikame samo dunaaav
[22:27:35] G Spasova каза: :)
[22:27:38] G Spasova каза: iska6 li
[22:27:40] Petar Nikolov каза: хахах
[22:27:45] Petar Nikolov каза: ми не е лоша идеята
[22:28:04] Petar Nikolov каза: аз искам обаче първо на спалнята да те еба и да викаш със шала
[22:28:07] Petar Nikolov каза: и да ми пляскаш
[22:28:34] G Spasova каза: ako iska6 i s teniskata 6te vikam
[22:28:39] G Spasova каза: i sas 6ala
[22:28:42] Petar Nikolov каза: ще ти махна главата да знаеш
[22:28:43] Petar Nikolov каза: може да
[22:28:46] G Spasova каза: ako iska6 me zavarji
[22:19:12] G Spasova каза: v saita na tempo sam te vijdala na snimki az
[22:19:12] G Spasova каза: :)
[22:19:20] Petar Nikolov каза: е да
[22:19:42] G Spasova каза: 6te stane6 izvesten 6te otide6 v nqkoi televiziq
[22:19:47] G Spasova каза: ring dring
[22:19:56] G Spasova каза: btv
[22:20:05] Petar Nikolov каза: мда, ама ти ако не ми пускаш няма да станеш известна
[22:20:06] Petar Nikolov каза: :)
[22:20:15] G Spasova каза: i 6te kaje6 na zritelite
[22:20:15] G Spasova каза: 4e 6te
[22:20:27] G Spasova каза: gi zapoznae6 s edna fenka na futbola
[22:20:29] G Spasova каза: kakvo tolkova
[22:20:38] G Spasova каза: s fenkata na dunav 6te gi zapoznae6
[22:20:47] G Spasova каза: hem i sponsor 6teim namerim
[22:20:50] G Spasova каза: po-seriozen
[22:21:01] Petar Nikolov каза: да бе, ще ги запозная, ама нали знаеш условието :)
[22:21:19] Petar Nikolov каза: ма ти си несериозна
[22:21:23] G Spasova каза: 6te ti puskam az taka 6te duham 4e 4ak 6te ti obarna o4ite
[22:21:39] Petar Nikolov каза: еми хайде, какво чакаш
[22:21:40] G Spasova каза: topkite ti 6te se ka4at na vrata ti kato papionki
[22:21:47] G Spasova каза: 4akam da stana izvestna
[22:21:50] G Spasova каза: :)
[22:22:00] Petar Nikolov каза: ми то не става така лесно
[22:22:03] Petar Nikolov каза: както си мислиш
[22:22:25] G Spasova каза: hodih az na kasting na big brother no ne me vzeha
[22:22:32] G Spasova каза: tam slu4aini ne vzemat :(
[22:22:46] G Spasova каза: ama az pisah sex nqma da pravq
[22:22:52] G Spasova каза: taz godina pak 6te otida
[22:23:09] G Spasova каза: i 6te napi6a 4e 6te natro6a patkite ot ebane na vs maje v ka6tata
[22:23:14] Petar Nikolov каза: хаха
[22:23:21] Gergana Spasova каза: mn iskam da vlqza
[22:23:21] Petar Nikolov каза: ама те ще те накарат да покажеш преди тва нещо
[22:23:32] G Spasova каза: 6te duham np
[22:23:39] G Spasova каза: na ostanalite kandidati
[22:24:05] Petar Nikolov каза: ще духаш, тебе до една варна те е шубе да дойдеш...
[22:25:33] G Spasova каза: :) 6te duham petar4o
[22:25:40] G Spasova каза: ako iska6 dvamata 6te otidem na kasting
[22:25:51] Petar Nikolov каза: първо ела при мене на кастинг
[22:25:58] G Spasova каза: xaxaxaxa
[22:26:09] Petar Nikolov каза: ;)
[22:26:26] Petar Nikolov каза: еми така де, за кастинга трябва да сме подготвени
[22:27:03] G Spasova каза: :)
[22:27:12] G Spasova каза: otivame dvamata tuka v ruse
[22:27:22] Petar Nikolov каза: и кво ше се ебем на кастинга ли
[22:27:27] G Spasova каза: v riga da
[22:27:34] G Spasova каза: i 6te vikame samo dunaaav
[22:27:35] G Spasova каза: :)
[22:27:38] G Spasova каза: iska6 li
[22:27:40] Petar Nikolov каза: хахах
[22:27:45] Petar Nikolov каза: ми не е лоша идеята
[22:28:04] Petar Nikolov каза: аз искам обаче първо на спалнята да те еба и да викаш със шала
[22:28:07] Petar Nikolov каза: и да ми пляскаш
[22:28:34] G Spasova каза: ako iska6 i s teniskata 6te vikam
[22:28:39] G Spasova каза: i sas 6ala
[22:28:42] Petar Nikolov каза: ще ти махна главата да знаеш
[22:28:43] Petar Nikolov каза: може да
[22:28:46] G Spasova каза: ako iska6 me zavarji
Panic room
Може би последния дом на Бърнард Мадоф. Затвора. Преди да се превърне във филмова история. Ма не ме питайте кой е! Това е нюйоркският финансов Joker. :)))
четвъртък, 12 март 2009 г.
Хакери
Световната финансова криза породи нов бизнес. Хиляди програмисти сложиха оръжие и дадоха вечен Шът даун на своите компютри, които потеглиха в каруци към ромските квартали.
Ако не разбирате, просто кликнете върху снимката, в случай че вече не сте си издали компютъра. :)
Vip brother's theme.
Животът на К.
Събуждам се в клетка. Влажни капки бавно тичат по решетката, огряна от улична лампа през малкия отвор, като мост към тъмното небе, и падат без шум в невидимото. За край се чува тих плясък. Капката е отишла при другите капки. Сега те вече отново са едно цяло. Твърде бавно преминава времето или аз съм подут и безчуствен от упойката, за да усетя бързината на живота. Лежа след боксов мач в стаичката до ринга, размазан, и дишам с широко отворени очи и треперещи ръце, легнал на пода от цимент, с намалено зрение от синьо-червените отоци. Около мен е осеяно с приспани без доза тела, упоени от мрака с равно темпо на дишане, агонизиращо хриптене, резки изплашени движения, въртене около земята в несвяст и песен от думи, казвани само в монолози от кошмарен сън. Твърде бавен ми е филма, но от парата, която се отделя плътно от устните и изчезва като капките в мрака разбирам, че е студено на минус градуса. 1,2,3 или 5,4,3,2,1, старт! Не се сещам как точно беше началото.
Събудих се гладен. Строежът беше рано запустял, случайните живеещи винаги “временно” земляни кръжаха някъде из територията. Обикновено един такъв трип завършва с нападения над минаващи хора, както индианците едно време са нападали влаковете в прерията. Но това го знам от филмите и комиксите. После ти удрят инжекция от страх, че достойният член на обществото Господин Хикс, може да ухапе някое добро кученце, съответно и той, и кученцето тотално се побъркват и изпохапват епохата от хора и животни наоколо. После казват “бяха луди времена”. Дотолкова, че светлината на слънцето дразни мирогледа, а черепната кутия не възпроизвежда в мелодия кънтящите думи от латерната на останалите благоприлични членове на обществото. Накрая от много слушане ти потича пяна от устата и умираш в адски мъки от шума. Лешникотрошачки, Пепеляшки, Малки кибритопродавачки, Продавачи на надежда, Градът над който, се изсипал дъжд от бомбони и страна, в която няма нищо гнило, докато Карлсон, който живее на покрива си пие кафето във Вила Вилекула.
Тръгнах да търся другите. Млад, наперен и озъбен срещу всеки атакуващ. И тогава усетих лекото, едва доловимо пронизване от чуждо тяло в гърба, което ме парна прострелно, неприятелски мина границата ми, за да престъпи приятните илюзии. Игличката ме хвана след кратко преследване във въздуха от точка А до точка Б и няколко остри извивки на пунктира във въздуха, стана ми едно леко хубаво, а животът безгрижен, и поисках да заспя, без всякакви съпротивителни сили. Усетих погледа. Някой ме чака да заспя. Само да заспя. Толкова е сладко да не се страхуваш от улицата докато си вървиш, а денят е пролетен, облаците са някъде далеч от твоя град, твоята територия, и никой не хапе краката на добре облечените, прелитащи минувачи, които са се превърнали във врабчета и чикчирикат край паветата щастливи от хлебните трохи наоколо.
Хвърлиха ме в колата. При другите отпуснати трупове. Мислех, че съм умрял, прострелян от ловна пушка, и това е някакво последващо живота състояние, някакъв преход между него и смъртта, едно коридорче, в което успяваш да видиш по чехли какво става когато вече си без дъх и пулс, без признаци на живот, но продължаваш да виждаш, чуваш, осъзнаваш и крещиш, скрит в твоя преносим носител на памет. Някой да извади диска, плийз.
Събуждам се в зандана с някога жълти стени. Около мен оглеждат новия съквартирант в къщата. Повече са отколкото си мислех в началото. От клетките изнасят призрак. Устата му е отворена в последния плах опит за въздух, очите са замръзнали като река през зимата, някъде на Север, в последна гореща гледна точка, а тялото е сухо и свито без липсващите 21 грама душа. Няма причастие, няма Евангелие и никой не се моли за нея. Оголените зъби бранят живота от смъртта. Езикът казва сбогом, предал инстинкта за самосъхранение както генерал предава сабята си след разгром. Разсипват рядък живот по чиниите. И пак никой не казва молитвата. Те вече са празни. Преди да има нещо, то е вече изядено. Всички са пак гладни. Оставам да лежа, защото и без друго нямам много сили. Спират да гледат в мен и се улисват в битието си. Остават само няколко дена, а аз не съм буревестника.
Изгревът преди голямото умиране започна по същия начин. Глад, сплетни, изпразване на съзнанието с гледане на някога жълти стени, викове без думи, молби, но не молитви, спасение за един или двама, но не възкресение, нова смърт, но не Страшен съд. Безнадежността е седнала в ъгъла и гледа плахо с големите си черни очи, всеки който желае да я увековечи. Сякаш ти казва, целуни ме, за да се превърна в нова надежда или ме удуши с голи ръце, когато се нахвърля върху теб, защото иначе си свършен. Някои се насираха и напикаваха, изпадаха в последната си неистова лудост, крещяха и падаха на колене, вкопчваха се в решетките, в коридора, през който прекрачваш мястото на света и отиваш в другото място, където не знаеш има ли нещо неизживяно. Може би ще ловуваме като индианците от прерията? Стори ми се, че чух тропот на коне, а Поразяващата ръка е легнал и ни следи от хълма. Качвахме се горе такива каквито сме: палави, изцапани, готови да признаем всичко, гледащи гузно, лукаво, войнствено или детски усмихнати. Долу бяха кожите, месото, очите, ушите, носа, изядената храна и купчината лайна, завещана от задниците ни на Земята. Всички карантии са събрани в чували за изгаряне. Някой ще дъхне, за да ни разлети от пистите на крематориума, а коминът ще издава димни знаци, че тук има живот. Връщаме се отново към живота, под формата на малки частици хумус в сока на растенията, които ще галят със стеблата си други живи същества, които ще бродят между тях, ще ги късат, ще се хранят, ще правят деца и ще лежат прегърнати и уморени.
Нова клетка. Същите вече не чужди крака и ръце, сплетени в положен венец на земята. Иначе същата кал под ноктите. Същата помия за ядене. Мирис на влажни, мръсни косми. А наоколо се стеле тишина, защото вече никой не иска да лае. Защо висим тук с дни? Защо не ни убият сега, тук, веднага. Смъртта е просто смърт, когато всички трябва да умрем, преди да дойдат другите, за да умрат след нас по същия начин. Ехо! В рая ли сме?
Ако ви липсваме, вземете си нови домашни любимци. Само чрез любовта към тях няма да страдате за нас. Не страдайте!
Събуждам се в клетка. Влажни капки бавно тичат по решетката, огряна от улична лампа през малкия отвор, като мост към тъмното небе, и падат без шум в невидимото. За край се чува тих плясък. Капката е отишла при другите капки. Сега те вече отново са едно цяло. Твърде бавно преминава времето или аз съм подут и безчуствен от упойката, за да усетя бързината на живота. Лежа след боксов мач в стаичката до ринга, размазан, и дишам с широко отворени очи и треперещи ръце, легнал на пода от цимент, с намалено зрение от синьо-червените отоци. Около мен е осеяно с приспани без доза тела, упоени от мрака с равно темпо на дишане, агонизиращо хриптене, резки изплашени движения, въртене около земята в несвяст и песен от думи, казвани само в монолози от кошмарен сън. Твърде бавен ми е филма, но от парата, която се отделя плътно от устните и изчезва като капките в мрака разбирам, че е студено на минус градуса. 1,2,3 или 5,4,3,2,1, старт! Не се сещам как точно беше началото.
Събудих се гладен. Строежът беше рано запустял, случайните живеещи винаги “временно” земляни кръжаха някъде из територията. Обикновено един такъв трип завършва с нападения над минаващи хора, както индианците едно време са нападали влаковете в прерията. Но това го знам от филмите и комиксите. После ти удрят инжекция от страх, че достойният член на обществото Господин Хикс, може да ухапе някое добро кученце, съответно и той, и кученцето тотално се побъркват и изпохапват епохата от хора и животни наоколо. После казват “бяха луди времена”. Дотолкова, че светлината на слънцето дразни мирогледа, а черепната кутия не възпроизвежда в мелодия кънтящите думи от латерната на останалите благоприлични членове на обществото. Накрая от много слушане ти потича пяна от устата и умираш в адски мъки от шума. Лешникотрошачки, Пепеляшки, Малки кибритопродавачки, Продавачи на надежда, Градът над който, се изсипал дъжд от бомбони и страна, в която няма нищо гнило, докато Карлсон, който живее на покрива си пие кафето във Вила Вилекула.
Тръгнах да търся другите. Млад, наперен и озъбен срещу всеки атакуващ. И тогава усетих лекото, едва доловимо пронизване от чуждо тяло в гърба, което ме парна прострелно, неприятелски мина границата ми, за да престъпи приятните илюзии. Игличката ме хвана след кратко преследване във въздуха от точка А до точка Б и няколко остри извивки на пунктира във въздуха, стана ми едно леко хубаво, а животът безгрижен, и поисках да заспя, без всякакви съпротивителни сили. Усетих погледа. Някой ме чака да заспя. Само да заспя. Толкова е сладко да не се страхуваш от улицата докато си вървиш, а денят е пролетен, облаците са някъде далеч от твоя град, твоята територия, и никой не хапе краката на добре облечените, прелитащи минувачи, които са се превърнали във врабчета и чикчирикат край паветата щастливи от хлебните трохи наоколо.
Хвърлиха ме в колата. При другите отпуснати трупове. Мислех, че съм умрял, прострелян от ловна пушка, и това е някакво последващо живота състояние, някакъв преход между него и смъртта, едно коридорче, в което успяваш да видиш по чехли какво става когато вече си без дъх и пулс, без признаци на живот, но продължаваш да виждаш, чуваш, осъзнаваш и крещиш, скрит в твоя преносим носител на памет. Някой да извади диска, плийз.
Събуждам се в зандана с някога жълти стени. Около мен оглеждат новия съквартирант в къщата. Повече са отколкото си мислех в началото. От клетките изнасят призрак. Устата му е отворена в последния плах опит за въздух, очите са замръзнали като река през зимата, някъде на Север, в последна гореща гледна точка, а тялото е сухо и свито без липсващите 21 грама душа. Няма причастие, няма Евангелие и никой не се моли за нея. Оголените зъби бранят живота от смъртта. Езикът казва сбогом, предал инстинкта за самосъхранение както генерал предава сабята си след разгром. Разсипват рядък живот по чиниите. И пак никой не казва молитвата. Те вече са празни. Преди да има нещо, то е вече изядено. Всички са пак гладни. Оставам да лежа, защото и без друго нямам много сили. Спират да гледат в мен и се улисват в битието си. Остават само няколко дена, а аз не съм буревестника.
Изгревът преди голямото умиране започна по същия начин. Глад, сплетни, изпразване на съзнанието с гледане на някога жълти стени, викове без думи, молби, но не молитви, спасение за един или двама, но не възкресение, нова смърт, но не Страшен съд. Безнадежността е седнала в ъгъла и гледа плахо с големите си черни очи, всеки който желае да я увековечи. Сякаш ти казва, целуни ме, за да се превърна в нова надежда или ме удуши с голи ръце, когато се нахвърля върху теб, защото иначе си свършен. Някои се насираха и напикаваха, изпадаха в последната си неистова лудост, крещяха и падаха на колене, вкопчваха се в решетките, в коридора, през който прекрачваш мястото на света и отиваш в другото място, където не знаеш има ли нещо неизживяно. Може би ще ловуваме като индианците от прерията? Стори ми се, че чух тропот на коне, а Поразяващата ръка е легнал и ни следи от хълма. Качвахме се горе такива каквито сме: палави, изцапани, готови да признаем всичко, гледащи гузно, лукаво, войнствено или детски усмихнати. Долу бяха кожите, месото, очите, ушите, носа, изядената храна и купчината лайна, завещана от задниците ни на Земята. Всички карантии са събрани в чували за изгаряне. Някой ще дъхне, за да ни разлети от пистите на крематориума, а коминът ще издава димни знаци, че тук има живот. Връщаме се отново към живота, под формата на малки частици хумус в сока на растенията, които ще галят със стеблата си други живи същества, които ще бродят между тях, ще ги късат, ще се хранят, ще правят деца и ще лежат прегърнати и уморени.
Нова клетка. Същите вече не чужди крака и ръце, сплетени в положен венец на земята. Иначе същата кал под ноктите. Същата помия за ядене. Мирис на влажни, мръсни косми. А наоколо се стеле тишина, защото вече никой не иска да лае. Защо висим тук с дни? Защо не ни убият сега, тук, веднага. Смъртта е просто смърт, когато всички трябва да умрем, преди да дойдат другите, за да умрат след нас по същия начин. Ехо! В рая ли сме?
Ако ви липсваме, вземете си нови домашни любимци. Само чрез любовта към тях няма да страдате за нас. Не страдайте!
понеделник, 9 март 2009 г.
Бягай Нафта!
Вижте тия глупаци от Нафтекс/на Берое-Нафтекс/ как са се нагласили за война, а не за мач. Ууу, путки страхливи, нещастни!
неделя, 8 март 2009 г.
Към германския народ!
Уважаеми германци, след като влязохме при вас в ЕС, установяваме че нещата при вас никак, ама никак не изглеждат добре. За това се налага и следния критичен доклад, с няколко препоръки, които правителството Ви трябва да вземе в предвид, за да няма санкции, естествено да ви спрем парите по фондовете.
Най-сериозна е критиката ни относно мафията с боклука. Наши хора, установиха, че такъв боклук няма никъде. Очевидно има корупционна схема, по която боклука изчезва безследно веднага щом се появи на улицата. Защото не е възможно вашите граждани да не си хвърлят фаските, хартийките, билетчетата от графския транспорт, двулитровките и кутийките от бира, и хартишките от мазните баници на улицата.
И как пък някой възпитан и дисциплиниран шваба не си метна кесийката с боклука от балкона.
И как пък някой възпитан и дисциплиниран шваба не си метна кесийката с боклука от балкона.
В заключение това не е възможно. Влизайте в час и започвайте да свините навсякъде. Иначе ше се глобяваме. Както знаете бай Ставри е строг, но справедлив.
Снимки: zlatevi.blogspot.com
събота, 7 март 2009 г.
Вива ла Революсион!
Филмът не е очаквания от мен екшън. Но пък е пълен с документализъм и най-важното, че изглежда неутрален. Като гледам, хората на 30 са правили революции, а ние нямаме време, защото сме обхванати от глобалната мрежа, стреса на работа, ипотеките, порното, световната финансова криза, правенето на диети, футбола в събота, чалга каналите, фаст фууда, порното, парното, газта, гъза и прочее. Лайфстайла, модата, рекламите и прочее, които правят онази революция невъзможна. Сега нямаме Че и Фидел, а Нео и Морфей, който трябва да победят Матрицата.
четвъртък, 5 март 2009 г.
Taнцуващият с вълци
"От днес вече ставам вълк." Каза ми онзи ден един приятел и ми стисна ръката. Отговорих му, че това не ме притеснява, защото няма какво да ми вземе, но ако иска може да му прехвърля ипотеката си и заемите.
Беше му се родил син. Досущ приличаше на него от снимката. И със същата кисела физиономия, с която сигурно и баща му, този бъдещ страшен вълк се е пръкнал сред нас.
Та си викам тоя е откачил, какъв вълк. Не, хората били зли, всеки гледал само парата, интереса си, как да прекара другия, да го обере, да му вземе имота. Това виждаше моя човек след поредната водка, от която вярно, че все повече му се флиртуваше, но някак си не ставаше по-весел. А напротив. Може би защото не му провървя в Испания, претърпява провал с втора поредна работа, живее на квартира, има вече син, за когото трябва да се грижи, а истинският му баща, на вълка, беше оставил рано вълчицата и се беше скрил в друга бърлога, където беше отгледал други вълчета...Как да му обясня на моя приятел, че приживе не може да има наследство и че приживе човек може да се разпорежда както иска с имота си. ...И така, всички бяха удобно зли и опасни: лекари, адвокати...И всички бяха виновни.
Аз нещо се смутих, защото не виждам така света, колкото и да е несправедлив. Вярно, че прекалено много си мълчим в тази държава, но е вярно, че и прекалено много ни натискат главите, а като не ни ги натискат, ние по навик ги тикаме, надолу, навътре...направо, но не настрани.
Предната вечер се прибирах подпийнал, почти без пари, разорен както всеки месец от сметки и банки, вървях с качулка на главата, а срещу мен се клатеше като ръждясал робот един поп, цивилно облечен, но аз знам, че е поп. Пиян...едвам ходеше и аха да падне на плочките. Подминах го, но в мен се загнезди мисълта, че в куфарчето, а и в джобовете на този поп сигурно има мангизи и не ти трябват особени усилия да вземеш каквото има, той даже няма и да разбере. Продължавах да вървя подтиснат и да гледам в земята. В земята - бедната, с някаква надежда, че ще намеря пари. Напоследак вървя, и все гледам към нея, и си мисля, че ще намеря пари. Сякаш по земята растат пари. И се вглеждам в хартийките, мръсни, окаляни и свити. Стъпкани от стъпканите хора.
Това се случва след като намерих своите собствени пари. Един ден, когато ги бях изгубил и отчаяно се върнах да ги търся по обратния път. И си мислех колко гладни дни ме чакат, заради втеляването по една жена, мисълта за която ме накара да изпусна на вятъра последните пари за месеца.
Също като вълка, който се беше втелил в една жена, и сега се чуди, аз ли съм или не съм. Какво пропуснах, какво можех да направя. А детето го гледаше кисело от снимката, и му викаше "Тате, това си ти."
За всичко е виновен глада. Глада му е майката. Онази вечер ядохме сирене, но то не беше сирене в точния смисъл, сега му викат "млечен продукт с растителни мазнини". И салама не беше точно салам, а водката...в нея имаше ракия...не знам как...Но понеже никога не бях пил водка Стадион, недоверчиво я подуших от върха на шишето, защото знам после как човек се насира от такива водки, и ме лъхна на ракия, ама на някаква кофти, съмнителна ракия. И така, нищо не можахме да изядем, нищо не можахме да изпием, камо ли да наебем като хората. Говорихме само за неосъществени мечти и страхове. Това беше една менте вечер, посветена на живота и смъртта, на лудостта, насилието и парите, от която всички си тръгнахме нито сити, нито гладни, нито пияни, нито трезвени, но стомасите ни бяха пълни и можеше да заспим без своите страхове. А утре пак да бъдем вълци или овце. Защото днес не може да станеш нищо.
вторник, 3 март 2009 г.
Face off или малко Фяйсбуук.
Под силен обществен натиск взех, че се регистрирах и аз. И наистина открих доста стари приятели, познати...въобще муцуни от предишния мой живот, нейде из Руси. Е, хайде, да не се лигавя като бивш местен патриот. Русе. Руси винаги ме е дразнило. Но все пак е леко лигаво.
Ето някой тхе бест ов дъ ебест:
Petar Нямам пауър. Ти си машина, човече! Пий нау, слийп лейтър.
Petar Баба Марта пръднала...в Психото е мръднала. Там всички са бели и червени, розови засмени. :).
Petar Абе реших да се разхода до подлеза на гарата и няколко души ми предложиха парите си, дрехи, телефони, багаж. И аз не знам що. Ама ги взех де.
Petar С Кирчо Циганина и Митьо Пищова сме в Чародейките с три ученички
Petar Алехуя, братя!
Petar Набих едно момиче на Пикадили. :).
Tzveta Kuzmanova at 5:22pm March 2
nestho te iadosa ili prosto ne ti pusna?:)
Petar Nikolov at 5:38pm March 2
При мене няма досъдебно производство, направо пристъпвам към наказанието. :)
Petar Nikolov at 5:42pm March 2
Аз я бия, тя ми вика "Бий ма, обичам та!"
Ето някой тхе бест ов дъ ебест:
Petar Нямам пауър. Ти си машина, човече! Пий нау, слийп лейтър.
Petar Баба Марта пръднала...в Психото е мръднала. Там всички са бели и червени, розови засмени. :).
Petar Абе реших да се разхода до подлеза на гарата и няколко души ми предложиха парите си, дрехи, телефони, багаж. И аз не знам що. Ама ги взех де.
Petar С Кирчо Циганина и Митьо Пищова сме в Чародейките с три ученички
Petar Алехуя, братя!
Petar Набих едно момиче на Пикадили. :).
Tzveta Kuzmanova at 5:22pm March 2
nestho te iadosa ili prosto ne ti pusna?:)
Petar Nikolov at 5:38pm March 2
При мене няма досъдебно производство, направо пристъпвам към наказанието. :)
Petar Nikolov at 5:42pm March 2
Аз я бия, тя ми вика "Бий ма, обичам та!"
неделя, 1 март 2009 г.
Payback Марта, уоуоуооооуо!/у-о-у-оу-ооо-оооу/
АЗ СЪМ БАБА МАРТА, ИСКАМ ПЕТНАЙСЕ МИЛИАРДА ДОЛАРА В БРОЙ ИНАЧЕ ЩЕ ВИ ИЗБИЯ ВСИЧКИТЕ С ГЛАВАТА В КЕНЕФА И ДА МИ НАПРАЙТЕ ПО ЕДНА СВИРКА!!! :)))Стари но златни от My space
Saturday, September 06, 2008
А пък снощи се напих като свиня. Отдавна не съм го правил и май ми липсваше. Имах гости за новия апартамент. Издрайфах се в легена и заспах с дрехите като пън. Най-недоволна остана Пламенчето, която очакваше да има секс, а накрая спа в кухнята, че даже и дивана не успяла да разпъне. На сутринта беше бясна кучка. А пък аз си умрях от хилене.Подариха ми много хубав комплект чинии.
Friday, August 15, 2008
Как се срещнах с Богородица.
Следа плажуването ми на Rappongi поех към фитнеса. Реших да мина за по-напряко и по-прохладно през Морската градина. В алеята забелязах малък параклис. Видях, че е на името на Богородица. Спрях се и реших да вляза, да запаля по една свещ за живите и умрелите. Когато се прибрах, от новините разбрах, че днес е деня на Голяма Богородица. На този ден майката на Исус Христос напуснала земния живот. И така, ненадейно аз я срещнах по своя път.
Как се срещнах с Богородица.
Следа плажуването ми на Rappongi поех към фитнеса. Реших да мина за по-напряко и по-прохладно през Морската градина. В алеята забелязах малък параклис. Видях, че е на името на Богородица. Спрях се и реших да вляза, да запаля по една свещ за живите и умрелите. Когато се прибрах, от новините разбрах, че днес е деня на Голяма Богородица. На този ден майката на Исус Христос напуснала земния живот. И така, ненадейно аз я срещнах по своя път.
Sunday, August 10, 2008
Менюто в неделя вечер.
Бира с картофки на плажа.
Секс с млада руса жена с бронзов тен.
Прибиране. Ракия със салата.
Бира с водка и мезе.
Мартини с портокалов сок.
Мартини с шоколадов сладолед.
Плюс Анелия и порно по Private spyce i Hustler TV.
Дай Боже всекиму такъв край на неделя в приятелска компания!
Менюто в неделя вечер.
Бира с картофки на плажа.
Секс с млада руса жена с бронзов тен.
Прибиране. Ракия със салата.
Бира с водка и мезе.
Мартини с портокалов сок.
Мартини с шоколадов сладолед.
Плюс Анелия и порно по Private spyce i Hustler TV.
Дай Боже всекиму такъв край на неделя в приятелска компания!
Tuesday, June 03, 2008
Sms поезия
Хронология на нощния живот:
31 may 2008 00:40:54: Ei boqnka tyka sam s oskara na platinium i ve4e se cepq, lalala!
31 may 2008 02:19:44 Ot kakto se razdelihme ne sum bil shtastliv
1 june 2008 01:48 Na mulen ruj sme!
1 june 2008 03:36:52 Alkoholici, ve4e sme na Opium, piankiiii
1 june 2008 04:59:54 Kude sa mi o4ilata!!!
1 june 2008 05:08:38 Iskam da ti kaja, 4e ne iskam da ti pravq deca.
Sms поезия
Хронология на нощния живот:
31 may 2008 00:40:54: Ei boqnka tyka sam s oskara na platinium i ve4e se cepq, lalala!
31 may 2008 02:19:44 Ot kakto se razdelihme ne sum bil shtastliv
1 june 2008 01:48 Na mulen ruj sme!
1 june 2008 03:36:52 Alkoholici, ve4e sme na Opium, piankiiii
1 june 2008 04:59:54 Kude sa mi o4ilata!!!
1 june 2008 05:08:38 Iskam da ti kaja, 4e ne iskam da ti pravq deca.
Friday, May 23, 2008
No time to cry
Ден 1. Ставам от сън, влизам в банята. Ще се бръсна. Намазвам си лицето с пяна. И установявам, че това е пастата за зъби.
Ден 2. Ставам от сън, влизам в банята, грешка, влязъл съм в тоалетната. Ама толкова ми се спи, че едвам гледам. Ще си мия зъбите. Пъхам четката в устата. И усещам вкуса на пяната за бръснене.
No time to cry
Ден 1. Ставам от сън, влизам в банята. Ще се бръсна. Намазвам си лицето с пяна. И установявам, че това е пастата за зъби.
Ден 2. Ставам от сън, влизам в банята, грешка, влязъл съм в тоалетната. Ама толкова ми се спи, че едвам гледам. Ще си мия зъбите. Пъхам четката в устата. И усещам вкуса на пяната за бръснене.
Sunday, May 18, 2008
Skype off
След снощната разпивка, включваща класиката салати с ракии и скара с бира, следва да отбележа, че за първи път може би, след като съм се напил, не псувах никого в Skype, даже бях много весел.
Skype off
След снощната разпивка, включваща класиката салати с ракии и скара с бира, следва да отбележа, че за първи път може би, след като съм се напил, не псувах никого в Skype, даже бях много весел.
петък, 27 февруари 2009 г.
Нося си хляба
Нося си хляба. Напред-назад. Днес ходих на работа и взех хляба от вкъщи, царевичен, на филийки. Взех и половин кутия руска салата. Това ми беше обяда. На връщане, пак в една кесийка взех останалите филийки. Сега си правя следобедна закуска с единственото сладко от ягоди в шкафа. Отварям хладилника. Има половин глава лук за сълзи/и салата/. Една водка/без утеха/, една горчица/да ми подслажда залъка/ и един флакон сметана/за сладки мечти/. Сметаната е за розовата серия. Имам и малко плажно масло, останало от миналото лято. Стои на студено в очакване на топлото. Може би и тогава ще доизядем сметаната върху телата си. Или ще се утешавам с водката докато режа лука.
Пия чай с лимон. Питат ме да не би да съм болен. Хората не пият чай само когато са болни. А и добре се връзва с филийките с ягоди. Друго нямам. Доизяждам каквото е останало преди да си замина.
сряда, 25 февруари 2009 г.
Dog eat dog. Aлтернативни методи за спасение.
В Русе са на път да решат проблема с бездомните кучета. За целта всеки български град, страдащ от глутниците кучета, трябва да си внесе малко виетнамци, подобно на русенци, които хитро черпят от стария социалистически индустриален опит. Хем евтина работна ръка, хем по-малко улични кучета. И виетнамецът сит, и българина цял. На снимките: куче и кучешка супа. За съжаление нямаме виетнамец.
понеделник, 23 февруари 2009 г.
За няколко Оскара повече.
Най-добра главна женска роля: Кейт Уинслет - "Четецът" - определено си заслужава, макар че четецът у нас нашумя малко предоскарно.
Най-добра главна мъжка роля: Шон Пен - "Милк" - задължителната американска драма с гейове.
Най-добра поддържаща женска роля:Пенелопе Крус - "Вики Кристина Барселона"-от този филм повече не може да се вземе.
Най-добра поддържаща мъжка роля:Хийт Леджър - "Черният рицар". Посмъртно, добро или нищо/И огромна реклама на филма/.
Само три статуетки за "Бенджамин Бътън" - старото жури все още не е изтрещяло дотолкова, че да зачеркне художественото пред рекламния трик, в който уви се удавя филмът, след толкова много заемки от други вече изтъркани хитове./Но все пак е готин/
неделя, 22 февруари 2009 г.
Обесването на Тома Марков
Ако те загубя, губя целия свят...
Ако ме загубиш, губиш само теб.
от Тома Марков
Ако ме загубиш, губиш само теб.
от Тома Марков
събота, 21 февруари 2009 г.
Bugatti за богати.
Зверски разход от 40,4 л. на 100 км. /няма как да минете на газ/
Цена: ок. 1,3 млн. евро.
Мах скорост: 400 км/ч. :)
Дет' се вика Bugatti за бУгати. :)
петък, 20 февруари 2009 г.
Да напуснеш България.
Промо на новия материал на Карбовски:
Поколението No future.
Моето мнение по темата е проста математика, в която 1+1 прави две, 3Х2 е 6 и така нататък. Отивам на банкомата да си тегля от заплатата. Имам 644 лв/и още 400 на аванс съм взел/. Отбивам се през касите на Mtel и си плащам тока. Вече съм на минус 127 лв. В понеделник трябва да платя 200 евро на Пощенска банка ипотечен кредит/увеличиха ми лихвата с близо 2% за 1 година/. Имам още един потребителски 50 лв и 22 лв. карта за градския транспорт, плюс 30 лв борч, щото се разболях и трябваше да си купя лекарства.
Oстават ми около 25 лв. до аванса, който поради празниците на 3ти март може да получа и чак на 5-ти. Единствената ми опция да остана с поне по 10 лв на ден до аванса е да не си платя кредита от 50 лв. и да го прехвърля като разход към аванса. Но там също има сметки. Вноска за нов ТВ 40 лв, потребителски за обзавеждане 75 лв., Интернет 20 лв и Булсатком 16 лв. И долу-горе остават пак около 10 лв на ден.
И така, живея си в един затворен кръг, в който след всяко увеличение на заплатата банката ми изпраща плик с новата си лихва, и аз, едва поел глътка въздух, се гмуркам отново в студеното море на разходите. И така всеки месец.
В крайна сметка, човек би могъл да каже, че можеш и без Ипотека, ако живееш под наем, че дори и да си си купил ново жилище не е задължително да го обзаведеш веднага. Но ако не го бях направил лятото, нямаше да мога и в близките три години. А това, че цените на имотите са спаднали не ви топли, защото банката е приготвила едни дебели лихви и очаква от вас да докажете високи за Бг доходи. Така че не се надявайте скоро да си купите жилище и да го обзаведете, освен ако не сте били на бригада в Щатите няколко години поред, не продавате наркотици, не крадете, не перете пари, ако не плавате в открито море по 6 месеца или в най-добрия случай мама и тати нямат някой лев или скътан нейде имот.
В крайна сметка аз съм добре. Може да имам 350 лв на месец за ядене, за фиркане, за лекарства и дрехи, и всичко останало, но понеже винаги има купон, няма да останеш гладен или жаден, или все някой може да ти даде назаем. Поне засега си имам малка къща край морето и каквото ми потрябва в нея.
Но понякога се питам what's the point. Какъв е смисъла. Това, което имам е скъпо и в западната част на Европа, както и цените на стоките, както се оказа. Само че заплатите не са същите. А Правителството не взема никакви мерки срещу своеволията на банките и си мълчат като задници, докато банковата система обявява рекордни печалби. Може би защото някой им е нашарил дебелия подкуп Те да си мълчат, докато банките тихо ни стрижат. Тихо, тихо, като белия сняг, който пада навън през нощта.
За това и много хора не са в България, защото не могат да се чувстват нормални и пълноценни. Системата ги смазва. И както казва Бойко, материала не става. Какво всички напудрени журналя му наскачаха! Нека да излязат от лъскавите студия и да се поразходят по селата из Плевенско например, за да видят какво има там. Нищо, освен цигани, кучета и пенсионери. Просто там държавата я няма. Извън големите градове има една друга България, в която се създават новите българи. Но на тях българският език няма да им е основен, най-меко казано, а българите, произлезли от племена номадски, ще се разпръснат по целия свят в някакво велико преселение на индвида Хомо Булгарикус. Така че what's the point? Спасявайте се кой както може.
Поколението No future.
Моето мнение по темата е проста математика, в която 1+1 прави две, 3Х2 е 6 и така нататък. Отивам на банкомата да си тегля от заплатата. Имам 644 лв/и още 400 на аванс съм взел/. Отбивам се през касите на Mtel и си плащам тока. Вече съм на минус 127 лв. В понеделник трябва да платя 200 евро на Пощенска банка ипотечен кредит/увеличиха ми лихвата с близо 2% за 1 година/. Имам още един потребителски 50 лв и 22 лв. карта за градския транспорт, плюс 30 лв борч, щото се разболях и трябваше да си купя лекарства.
Oстават ми около 25 лв. до аванса, който поради празниците на 3ти март може да получа и чак на 5-ти. Единствената ми опция да остана с поне по 10 лв на ден до аванса е да не си платя кредита от 50 лв. и да го прехвърля като разход към аванса. Но там също има сметки. Вноска за нов ТВ 40 лв, потребителски за обзавеждане 75 лв., Интернет 20 лв и Булсатком 16 лв. И долу-горе остават пак около 10 лв на ден.
И така, живея си в един затворен кръг, в който след всяко увеличение на заплатата банката ми изпраща плик с новата си лихва, и аз, едва поел глътка въздух, се гмуркам отново в студеното море на разходите. И така всеки месец.
В крайна сметка, човек би могъл да каже, че можеш и без Ипотека, ако живееш под наем, че дори и да си си купил ново жилище не е задължително да го обзаведеш веднага. Но ако не го бях направил лятото, нямаше да мога и в близките три години. А това, че цените на имотите са спаднали не ви топли, защото банката е приготвила едни дебели лихви и очаква от вас да докажете високи за Бг доходи. Така че не се надявайте скоро да си купите жилище и да го обзаведете, освен ако не сте били на бригада в Щатите няколко години поред, не продавате наркотици, не крадете, не перете пари, ако не плавате в открито море по 6 месеца или в най-добрия случай мама и тати нямат някой лев или скътан нейде имот.
В крайна сметка аз съм добре. Може да имам 350 лв на месец за ядене, за фиркане, за лекарства и дрехи, и всичко останало, но понеже винаги има купон, няма да останеш гладен или жаден, или все някой може да ти даде назаем. Поне засега си имам малка къща край морето и каквото ми потрябва в нея.
Но понякога се питам what's the point. Какъв е смисъла. Това, което имам е скъпо и в западната част на Европа, както и цените на стоките, както се оказа. Само че заплатите не са същите. А Правителството не взема никакви мерки срещу своеволията на банките и си мълчат като задници, докато банковата система обявява рекордни печалби. Може би защото някой им е нашарил дебелия подкуп Те да си мълчат, докато банките тихо ни стрижат. Тихо, тихо, като белия сняг, който пада навън през нощта.
За това и много хора не са в България, защото не могат да се чувстват нормални и пълноценни. Системата ги смазва. И както казва Бойко, материала не става. Какво всички напудрени журналя му наскачаха! Нека да излязат от лъскавите студия и да се поразходят по селата из Плевенско например, за да видят какво има там. Нищо, освен цигани, кучета и пенсионери. Просто там държавата я няма. Извън големите градове има една друга България, в която се създават новите българи. Но на тях българският език няма да им е основен, най-меко казано, а българите, произлезли от племена номадски, ще се разпръснат по целия свят в някакво велико преселение на индвида Хомо Булгарикус. Така че what's the point? Спасявайте се кой както може.
сряда, 18 февруари 2009 г.
Бъди красива и мълчи.
За фотосесията добре, но не знам защо са решили, че трябва да направят голямо интервю със Златка. Това е все едно Кеворк Кеворкян да си направи гола фотосесия. При все, че тя е от хората известни с това, че са известни, хайде, и минават за хубави. Интервюто не е нито забавно, а опитът да изглежда сериозно е несериозен. Лошото е, че в думите на това момиче няма особен смисъл, не казва почти нищо...освен, че яде, спи, пърди, учи задочно и играе на електронни игри, и че се карала с друга "звезда".
Лошото е, че при много от така нареченото постоянно медийно присъствие втория етаж на тялото им е празен като новопостроен апартамент. А те ни продават попкултура. Златка, Зара, един-двама ебачи на републиката с недоизживяно детство, Панайот и Пеньо, Радо Прашката... Сами някви фрикове ни дават за пример, ебати! Но явно те са на мода в уродливото ни общество.
За млякото и хората
Във връзка с актуалната тема за лайната и боклуците, които ядем и пием един любопитен домашен експеримент тук:Иначе, от личен опит, скоро не бях ял по-вкусно кисело мляко от Елена. Бях забравил, че киселото мляко наистина е кисело. Да му еба майката, какво ли не прави Матрицата с хората. :)
Казаци пишат писмо на турския султан :)
ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА АХМЕД
Аз, султана, син на Мохамед, на бога и на слънцето, и на луната, внук и наместник божи, владетел македонски, вавилонски и на ерусалимското царство, на великата пирамида на Египет, цар на царете, владетел на владетелите, необикновен рицар, от никого непобеждаван, непреклонен пазител на гроба господен, почитател на самия бог, велик застъпник на християните, заповядвам ви запорожци и казаци да се предадете доброволно, без всякаква съпротива, защото аз от вашите нападения не се страхувам.
ОТГОВОР НА ЗАПОРОЖЦИТЕ
Ти султане, дяволе турски, на проклетия дявол брат и другар, на самия Луцифер секретар, какъв си, дявол те взел рицар, щом като не можеш с голо дупе таралеж да убиеш. Дявола сере, войската ти яде. Няма ти кучи сине да подчиниш на своята власт християните. От твоята войска ние не се боим. С вода и земя ще се бием с тебе дваж и триж проклети сине. Да ти ебем майката, македонски саламджия, вавилонски готвач, ерусалимски скопец, александрийски самотник, арменска свиня, татарски разбойник, хамеински котарак, съблазнителен дупедавец на този и на онзи свят, на самия дявол внук и на нашия хуй закачалка, свинска муцуно, кобилешко дупе, улично куче, да ти ебем майката. Ето така ти отговарят запорожците.Т и не си достоен и свиня християнска да храниш и пасеш. За всичко-целуни ни по гъза!
понеделник, 16 февруари 2009 г.
Love hurts
/Eдин стар текст. Но се сетих, че е готин в контекста на Празника/
В момента си измислям. Няма какво да правя и затова. Ти знаеш, че аз съм лъжливо копеле и ако в момента четеш, не ми вярвай, за теб няма смисъл.
Имах нужда от две водки, за да ти го кажа онази вечер. Две шибани малки водки, които да ме направят ироничен и смел. Здравей! Господи, колко писма бях натрупал в душата си! Пишех ги всеки ден. Мразех се за това. Мразех и теб, защото се чувствах безсилен и слаб. Толкова много ярост. Сега разбрах защо съм я изпитвал, а и винаги съм знаел. Защото не те забравих. Въпреки всичко и всички. Надявах се, че никога повече няма да те срещна. Но това беше лъжа и знаех, че този ден ще дойде. Чиста водка, господа! Ако може да е горчива като любовта и с повечко лед за безразличие, с резен лимон, за да и’ убием вкуса. Ако може да се чукаме, да сменяме жените по-често, но моля ви се без любов, плащаме си, само без любов! Дайте ни търпение, безразличие, дайте ни абсент, мастика, за да не помним, да чукаме лудо, да не ни стават пишките от мастиката, да заспиваме над жените без сили, да ни напускат рано сутрин, да ги бием понякога, да се гърчим от повръщане, докато обещаваме, че никога повече няма да правим така. Но моля ви се, без любов! За нас бутилка водка, кюфтета с бира, порно, семки, мачове, оркестъра да свири! Но много ви моля, не ме карайте да обичам! Аз съм чист женомразец.
Радвам се, че те видях. Aкo искаш ми вярвай. Беше ми приятно да усетя, че си красива. Две водки за смелост, дами и господа! Две малки водки за любовта! Може да са три и четири… Все по-безчувствени, все по-безтегловни, важното е да се лъжем, че не ни пука, че сме ебачи, че сме страшни. Това важи и за теб. А колко искам да сме истински. Обаче не можем. Искаме живот, лишен от ангажименти към някого и пълен с кариера. Живот, от който да изкарваме кинти, да си купуваме дрехи, пиене, да изглеждаме добре, да флиртуваме, да правим секс пияни, да работим много, да мислим по-малко за любовта, да се правим, че не можем да обичаме тези, които ни казват колко ни обичат, защото сме точно такива. Накрая винаги бягаме, без да си признаваме, че сме сгрешили и продължаваме да търсим любов, нещастни и самотни, жестоки помияри в тъмна, кална улица, след като сами сме си тръгнали, без ясно накъде. Бягаме като любовници, хванати в капана на ежедневното местопрестъпление. Бързо си обуваме гащите и полуголи тичаме към ъгъла, за да хванем такси, разпилявайки дрехи след себе си, говорейки припряно с нервни движения. Иска ни се да не ни се е случвало, правим се на интересни, че ние просто сме си търсели нещо за днес, бърза изневяра, но всеки път сме търсили любовта, за да избягаме отново, обяснявайки колко сме наранени и как не бихме могли да я понесем.
Вече не знам кога съм прав и кога греша. В крайна сметка ти ми казваш, че винаги бъркам. И аз неизбежно започвам да го правя.
Нямам нужда от теб. Защото ще умра. Ще умра заради теб. В мига, в който ти ми кажеш, че съм сбъркал и душевната ти дебелина не позволява да ми простиш. Присъствието ми започва да те дразни и аз се размазвам като комар на твоя прозорец. Ти ме избърсваш с мокър вестник и продължаваш да живееш на чисто, а моите крилца вибрират в кофата за боклук, където тихо и болно жужа без никой да ме чува, увит в смачкания вестник от онзи ден. В просъниците си чувам жесток смях, сънувам как отново ме смачкваш, някак забавено виждам ръката и вестника, но не мога да полетя, защото тялото ми е станало оловно тежко и въпреки страха и инстинкта за самосъхранение, не мога да се движа, а само гледам крещящо неразбираемо. Заслужава ли си една твоя капка кръв, едно ухапване, смъртта на комара? Но какво ти пука. На теб ти е писнало от комари през летния период, цели рояци, които искат да се доберат до твоето тяло и се опитват да те примамят с поезията на своите движения. А ти не можеш да ги понасяш. На всички прозорци си сложила мрежи, за да не мога да влизам, а когато чуеш моя звук, започваш яростно да пръскаш стаята със спрей, защото не можеш да ме понасяш дори и във въздуха. Пушиш цигара след цигара на балкона и се надяваш, че с дима си ще ме прогониш далеч, за да бъдеш отново сама и недостижима. Но аз съм като Мохамед Али и те разцепвам като диня на ринга. Тялото ти пада веднъж с огромен трясък. Yeaah baby! Спечелих педесет милиона мъгла, които изхарчвам в самота и безсилие.
Животът не е някакво споразумение, компромис, сделка. Или може би е. Но никой не е виновен за правилата на другия.
Всъщност ние имаме ли правила? Или само желания, които обличаме в измислени от нас норми. Измисляме ги, за да ни предпазват, страх ни е, че някой ще се порови в неприкосновеното ни пространство и ще отмъкне нещо ценно, което ще ни липсва и ще ни натъжи, ще се почувстваме ограбени и ще гоним крадеца, за да му плеснем шамар, за да го напсуваме или ще му изпращаме кофти есемеси и електронни писма. Правилата определят нашите граници, до къде можем да стигнем, до къде искаме, в какво лично място живеем, правилата определят нашите граници с околните. Ако те са готини и искат да влязат при нас, ние отваряме пропускателните си пунктове. Митничарите на съмнението преравят подозрителния багаж от мисли на гостите, и ги пускат или арестуват като контрабандисти на нечистоплътни намерения. На други просто им бием черни печати завинаги или кой знае.
Съвестта е парламента на тялото. Тя се събужда сутрин, разтваря проблемите си в кафето, оглежда се в огледалото и прави гримаса, а после се измива, за да се опита да погледне света отново. Някъде към обяд съвестта пие второ кафе и вече иска да се съвклуплява. Ако има с кого, Парламентът провежда своето заседание. Милиони мозъчни клетки са се подредили в парламентарни групи и яростно спорят от трибуната на твоите желания с изказвания и запитвания, реплики, дуплики, вот на доверие, вот на недоверие... Tе удрят и пляскат по твоята мозъчна банка и искат сметка за политиката, а ехографът пише стенограмите от сърдечните дебати. “Интересите на нашето тяло изискват то да се изчука, господа от опозицията. А какво би станало, ако днес лепнете трипер, поради липса на полова отговорност, господа управляващи?” И ти си като непревзимаемата Куба с Фидел Кастро, който все иска да го начука на империалистите, а те не му пускат и Марадона, който иска да изшмърка всичко що е кока и да се превърне в нашмъркания Бог на Аржентина.
Правилата са днес. Те никога не важат за утре, най-малкото защото утре може да го няма. Утре куро може да си пойде, утре може да няма гости от Червен бряг или да режат ламарини, докато те извадят някак си от неузнаваемия автомобил напът за поредното парти, до което никога няма да стигнеш. Затова едните гласуват “за” и го вдигат всеки път, другите вярват в утрешния ден и вдигат “против”, в смисъл не го вдигат, трети се въздържат, защото за тях и днес, и утре е все едно и не правят разлика, ако се вдигне - вдигне, ако не – не. Те чакат великото географско откритие на любовта. Но капитан Кук го изядоха диваците, въпреки че преоткри света. А нашите правила са измислица като живота, който сам се измисля всеки ден, дори и да не ти се участва в измислици-премислиците му. Всъщност какво толкова премисляме – дали животът ни не е някакво споразумение, компромис или сделка? Или може би е. Но никой не е виновен за измислици-премислиците на другия.
неделя, 15 февруари 2009 г.
Human beens
Докато гледам края на Миланското дерби(не ме питайте кое е Миланското дерби) решавам да вляза най-сетне в блога си, след като няколко дена нямах време да го направя. Откровено "вината" е на Петя, която дойде още в петък, за Св. Валентин. А пък между другото тая седмица бях все по гости, докато се опитвах да си купя телевизор, и все окъснявах. Сега се загледах в сайта на доктор Емилова/Нали знаете коя е доктор Емилова?/ и сериозно се замислих, че нашите тела са пълни с токсини. Докато Жозе Моуриньо пуска трима дефанзивни играчи, за да запази резултата, явно стреснат от набезите на Пипо Индзаги, който днес явно няма късмет, защото рядко прави два поредни пропуска. Може би за мен е важно кое е Миланското дерби, кои са Пипо Индзаги/трети пропуск!/ и доктор Емилова, а за други не. Но все пак е важно човек да знае. За това може да погледнете за пример Димитри Иванов, от неговите статии извира целия свят, в едно повествование. И много спомени. Именно липсата на спомени или повече спомени, когато останалите вече си ги написал, те карат да спреш да го правиш.
Докато трае драмата на четири минутното продължение се сещам за негрите снощи в Retro lounge. Те били basketball stars. С тях имаше едно момиче от Пловдив, което се надяваше, че ще има поне малко 14-ти февруари. Но както казва Петя, американците никак не са романтични. The baskеtball stars from Cherno more и специално единия от тях никак не отразиха нашето момиче. За тях жените са просто chicks, в България малко трудни, в Бразилия най-красиви, а в Щатите ти трябват само няколко приказки в клуба, за да ходите да се чукате.
Та така покрай клуба с негрите, нашите момичета, които понякога наистина се държат като просто chicks, един скромен рожден ден и неделя с много мачове измина поредния пълен уикенд, който може би поради това ми се стори приятно дълъг. От както имам уикенди, не ми се иска да ги сменям за нещо друго. Това е истинско, човешко време.
PS: В крайна сметка телевизор на лизинг не ми дадоха, но аз пък взех че пратих баща ми, понеже лизинга беше на далавера, без оскъпяване, и той взе че стана горд носител на малък кредит, който аз ще плащам мога-не мога всеки месец, защото парите за телевизора, които той ми даде са вече в историята, която ви разказах. И последните 40 лв. днес за малко не загубих. Но след пет минути се върнах по обратния път към магазина и в отчаянието си пред следващата гладна седмица видях как вятъра се опитва да ги скатае с леко придръпване настрани.
понеделник, 9 февруари 2009 г.
Разкази с неочакван край
Скъпи съпруже
Пиша ти това писмо, за да ти кажа, че те напускам.
Бях добра съпруга 7 години, но няма с какво да се похваля. Последните две седмици бяха пълен ад. Шефът ти се обади, за да ми каже, че си напуснал работа и това беше последната капка.
Миналата седмица, когато се прибра от работа не забелязала, че си бях направила прическа и маникюр, че сготвих любимото ти ядене и дори носех секси бельо. Прибра се, нахрани се за две минути, гледа телевизия и легна да спиш. Дори не ми каза, че ме обичаш и не мо докосна. Или ми инзеверяваш, или не ме обичаш, което и да е от двете няма значение.
П.С. Ако се опитваш да ме намериш, недей. С БРАТ ти се преместихме в Западна Вирджиния. Приятен живот!
Подпис: Бившата ти жена
Отговорът:
Скъпа бивша съпруго,
Твоето писмо е най-хубавото нещо, което ми се е случвало през последните години. Наистина бях женен за теб седем години, въпреки че може да поспорим колко добра съпруга си била.
Гледам телевизия, за да заглуша постоянното ти мрънкане (но не помага).
Наистина забелзах, че си се постригала миналата седмица. Първата ми мисъл обаче беше, че приличаш на мъж, а майка ми ме учила “когато не мога да кажа нещо добро, да замълча”. Когато сготви любимото ми ядене, явно си ме объркала с БРАТ ми, защото не ям агнешко от седем години.
Отидох да спя, защото етикета $49,99 на новото ти бельо още стоеше. Молех се да е съвпадение, че брат ми ми взе $50 назаем същата сутрин.
Въпреки всичко това, аз още те обичах и смятах, че може да го преодолеем. Затова, когато разбрах, че съм спечелил 10 милиона долара от тотото, напуснах работа и купих два билета до Ямайка. Когато се прибрах обаче, теб вече те нямаше.
Предполагам, че всичко си има причина. Надявам се да получиш това, което винаги си искала. Адвокатът ми каза, че благодарение на твоето писмо няма да получиш и стотинка от мен.
П.С. Не знам дали съм ти казвал, но брат ми Карл, всъщност е роден Карла. Надявам се това да не е проблем.
Подпис: Червив с пари и Свободен!
Пиша ти това писмо, за да ти кажа, че те напускам.
Бях добра съпруга 7 години, но няма с какво да се похваля. Последните две седмици бяха пълен ад. Шефът ти се обади, за да ми каже, че си напуснал работа и това беше последната капка.
Миналата седмица, когато се прибра от работа не забелязала, че си бях направила прическа и маникюр, че сготвих любимото ти ядене и дори носех секси бельо. Прибра се, нахрани се за две минути, гледа телевизия и легна да спиш. Дори не ми каза, че ме обичаш и не мо докосна. Или ми инзеверяваш, или не ме обичаш, което и да е от двете няма значение.
П.С. Ако се опитваш да ме намериш, недей. С БРАТ ти се преместихме в Западна Вирджиния. Приятен живот!
Подпис: Бившата ти жена
Отговорът:
Скъпа бивша съпруго,
Твоето писмо е най-хубавото нещо, което ми се е случвало през последните години. Наистина бях женен за теб седем години, въпреки че може да поспорим колко добра съпруга си била.
Гледам телевизия, за да заглуша постоянното ти мрънкане (но не помага).
Наистина забелзах, че си се постригала миналата седмица. Първата ми мисъл обаче беше, че приличаш на мъж, а майка ми ме учила “когато не мога да кажа нещо добро, да замълча”. Когато сготви любимото ми ядене, явно си ме объркала с БРАТ ми, защото не ям агнешко от седем години.
Отидох да спя, защото етикета $49,99 на новото ти бельо още стоеше. Молех се да е съвпадение, че брат ми ми взе $50 назаем същата сутрин.
Въпреки всичко това, аз още те обичах и смятах, че може да го преодолеем. Затова, когато разбрах, че съм спечелил 10 милиона долара от тотото, напуснах работа и купих два билета до Ямайка. Когато се прибрах обаче, теб вече те нямаше.
Предполагам, че всичко си има причина. Надявам се да получиш това, което винаги си искала. Адвокатът ми каза, че благодарение на твоето писмо няма да получиш и стотинка от мен.
П.С. Не знам дали съм ти казвал, но брат ми Карл, всъщност е роден Карла. Надявам се това да не е проблем.
Подпис: Червив с пари и Свободен!
МА(ра)ДОНА
Тръгнах да го тегля, но и като вчера C-то на компютъра зацикли. Безспорно ще е голям филм, макар и документален. Марадона и Кустурица. Двамата големи!Македонски комплекси.
Един приятел ходил в Банско да кара ски и ми я прати тази снимка. Иска им се на македонците Банско да е тяхно, щото е хубаво, ама то си е наше, т. е. и тяхно е, стига да се вразумят, че и те са българи повечето. Матрицата там си е свършила своята работа.Молуване в Зара
Трудно ще намерите табела или указателен надпис ако случайно сте решили да посетите Мола на Стара Загора и да речем, че идвате от Сливен. Странно, но явно "мениджмънта" на Мола не се е погрижил. Иначе той е само на два етажа, но пък е по-разгърнат. Като магазини, ще видите фирми и обичайни надписи, такива каквито има да речем и във Варна, а скоро и в Русе, и други големи градове. Направи ми впечатление, че и тук има големи намаления, иначе в единствената пицария, пиците гравитираха около 10 лв., киното Арена 7 за премиера, няма боулинг, играхме другаде, а пуканките от 5 лв с една кола, да си ги ядат...Но като цяло беше добре и уплътнихме съботата приятно, дори леко незабравимо. :)
четвъртък, 5 февруари 2009 г.
Back in the game
Нямаше ме малко. Първо си залях клавиатурата с бира и някой букви спряха да отговарят при натиска върху клавишите. После като тръгнах да го разглабям, съвсем скапах лаптопа. И тъй като той така и така от край време си забиваше, реших че наистина е време да го дам на ремонт, колкото и да не ми се иска.
Всъщност, оказа се, че без лаптоп е доста по-приятно. Прибираш се, хапваш, гледаш телевизия или ходиш на фитнес, оправяш из вас и към 10,30 си готов за леглото. Много добре ми дойде тази пауза.
Всъщност освен няколкото "гениални" мисли и идеи, предназначени за блога, които вече съм забравил, нищо интересно цели две седмици. Тук там някой английски мач, някоя бира с приятели или без. Едно-две гостита, но като цяло зимна депресия причиенена от ритъма "работа-вкъщи".
Между другото навън продължават да се избиват мутри, пиянки, цигани...всякви...Медиите търсят скандали за щяло и не щяло. А то времето си минава и все по-често край морето ми замирисва на пролет. Покрай това може да споменем култовия клип на Графа, поредната беге поп истерия около Евровизия, без шанс според мен някой да пробие по-напред от предния път, въпреки мелодичната песен на Графчето. Да спомена и MAD TV, която напоследък гледам, освен Диема, Бареков и новините в 19. Абе...луда работа.
И вече не си пийте млякото, защото отдавна е фалшиво. А аз се чудя как след като ям нормално, три пъти на ден и почти без хляб, съм станал дебел колкото преди една година...И сега пак трябва да отслабвам наново. Майка му...
А вие, как сте?
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
